Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

     

гр. Сливен, 29.10 .2020 година.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и  седемнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 112/2020  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД във вр.чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, сега чл. 558, ал.7 от КЗ с цена на иска 1 290 лева.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховане (отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане е изплатил по щета № 110334/20.04.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1290,00 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 13.07.2014 г., л.а. „Фиат Пунто” с ДКН СН 5324СА, собственост на Стоян Христов Стоянов.

Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Х.Х.О., който управлявайки л.а. „Фиат”, с ДКН 39FC840, на път SLV 1083 посока с. Тополчане, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници, прави обратен завой и не пропуска насрещно движещия се правомерно л.а. „Фиат пунто” и го удря, като така причинява  процесното ПТП.

Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от ГФ, но същият не е погасил задълженията си.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Х.Х.О. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1 290.00 лв. (хиляда двеста и деветдесет лева), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110334/20.04.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил от ответника чрез назначения му особен представител, който счита иска за допустим.

     В с.з.  ищцовото дружество, редовно призовано  се представлява от адв. Н.П. ***, който счита иска за основателен и напълно доказан. Претендира разноски.  

     Ответникът в с.з. се представлява от особен представител, който счита иска, с оглед събраните по делото писмени доказателства, за основателен и моли да бъде уважен.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 13.07.2014 г., видно от Протокол за ПТП, на път SLV 1083,посока с. Тополчане, е настъпило ПТП между л.а. „Фиат Пунто” с ДК№ СН 53 24 СА, собственост на Стоян Христов Стоянов и л.а. „Фиат” с ДК№ 39FC840, управляван от Х.Х.О..

На лицето Х.Х.О. са издадени НП № 14-0804-001256/14 по чл. 315 ал.1 т.1, което е връчено на 28.02.2015 г. и е влязло в сила на 10.03.2015 г. и НП № 14-08-4-001257/14 по чл. 179 ал.2, което е връчено на 28.02.2015 г. и е влязло в сила на 10.03.2015 г.

Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховане (отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане е изплатил по щета № 110334/20.04.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1290,00 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 13.07.2014 г., л.а. „Фиат Пунто” с ДКН СН 5324СА, собственост на Стоян Христов Стоянов.

Ответникът е бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но същият не е погасил задължението си.

Приета е като доказателство справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд , от която се установява, че  автомобилът, управляван от ответника е нямал сключена застраховка Гражданска отговорност.

 Стоян Христов Стоянов е подал до Гаранционен фонд уведомление за имуществени вреди на лек автомобил Фиат Пунто с рег. № СН5324СА от настъпило на 13.07.2014 г. ПТП.

     Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени   ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

     Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

     Предявеният иск срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Безспорно се установи в производството от приетия като доказателство Протокол за ПТП, че на 13.07.2014 г. е настъпило пътно- транспортно произшествие между  л.а.  Фиат , управляван от Х.Х.О. , като е вписано, че  без завива в обратна посока и не пропуска насрещно движещия се участник № 2, вследствие на което се сблъскват и настъпва ПТП с материални щети. Вписано е, в Протокола за ПТП, че за автомобила на ответника няма сключена застраховка.  

Съгласно разпоредбата на  чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.),  Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.); , след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" – арг.  чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.);. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните кумулативни предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

В тежест на ищеца в производството е да докаже правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение, както и възникването на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице.

Безспорно е, че ищецът ГФ – София е изплатил по щета № 11 0334/ 20.04.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1290 лв.

Безспорно е, че управляваният от ответника лек автомобил, е бил към момента на настъпване на ПТП – 13.07.2014 г. без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство се установява от приетата по делото справка от база данни на информационен център към Гаранционен фонд  за застраховка ГО на овтомобилистите.

По делото няма спор, че виновен за настъпилото ПТП е именно ответникът. Изпратена му е регресна показна за възстановяване на сума в размер на 1303 лева, която не е получена с отбелязване, че  получателят отсъства.

До датата на предявяване на исковата молба ответникът не е заплатил претендираната сума.

Предвид изложеното, съдът стига до извода, че в случая ответникът следва да носи отговорност за репариране на причинените от процесното ПТП вреди.

По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

     На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ГАРАНЦИОНЕН ФОНД направените разноски в производството в размер на 51.60 лева заплатена държавна такса и 165 лева възнаграждение за особен представител.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

  ОСЪЖДА  Х.Х.О. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” СОФИЯ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4сумата 1 290,00 лева /хиляда двеста и деветдесет лева/, представляваща изплатено от „Гаранционен фонд” София по щета № 110334/20.04.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 16.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и 216.60 лева разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването на страните

 

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: