Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
13.04.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и втори
март |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
111 |
по описа
за |
2021 |
година. |
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3738297 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП на Х.С.В.,
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Х.С.В., с ЕГН ********** ***, да
заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата
от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба подадена
на 03.11.2020г. от адв. О.Д. ***, в качеството му пълномощник на Х.С.В.,***,
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3738297 издаден от ОДМВР
Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП на Х.С.В., с ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер
на 100 лв.
Х.С.В. не се явява лично по
делото, като чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна
поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото издаване.
Сходно е и становището на адв. О.Д.,
който се явява в съдебната зала като повереник на нарушителя. Той от своя
страна счита, че в хода на административнонаказателното производство са били
допуснати съществени процесуални и материални нарушения. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалвания електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или
алтернативно при уважаване на жалбата да се намали размера на присъденото
адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в закона.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил
издаден срещу Х.С.В., затова, че на 26.04.2020г. в 08.10 часа, на главен път
ІІ-86 в зоната на км.23+550, в посока на
движение на контролираните МПС от изток към запад, при максимално разрешена скорост
от 90 км/ч извън града и отчетен/приспаднат
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, същата като водач на МПС
лек автомобил “ФИАТ 500 Х”, с ДК№ ***, е извършила нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, като
при разрешена скорост 90 км/ч е установена скорост от 115 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 25 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то
била установена именно Х. В. и на същата била наложена глоба в размер на
100.00лв. Съставения фиш е бил връчен срещу на нарушителя на 20.10.2020г. /
справка към адм. нак. преписка /
Гореописаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на производството гласни доказателства- от разпита на св. Х.Х.К., писмените и
веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на
автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-М“.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.
При тази установената фактическа
обстановка съдът приема, че от страна на Х.С.В. е осъществен съставът на
вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която
за път в извън населено място е 90 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на
посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй
като автомобилът на нарушителката В. е заснет при движение със скорост от 115
км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата
грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение
от 90 км/ч.
Направените възражения за
порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването му, съдът намира за неоснователни. В действително в теста на
чл.189, ал.11 от ЗДвП се предвижда, че „Влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление“. Това приравняване обаче е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на
наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на
електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на
реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като
се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика
и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при
регламентиране на електронния фиш. Реквизитите на ЕФ са изчерпателно
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да е налице празнота
в закона, налагаща приложение на разпоредби от ЗАНН, в какъвто смисъл са част
от доводите на защитата. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи”. Всички тези необходими и
достатъчни реквизити, са категорично и точно описани в обжалвания електронен
фиш - серия К № 3738297 от ОДМВР
Пловдив, като конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо данни
за място, дата, час на извършване на нарушението, както и в какво се състои деянието,
и кои разпоредби са нарушени - превишение на максимално допустимата скорост с 25
км/ч при ограничение от 90 км/ч, което представлява нарушение по чл.21, ал.1,
във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. В контекста на гореизложеното, съдът
намира за неоснователни възраженията на повереника, че в обжалвания ЕФ мястото
на извършване на нарушението е посочено неточно, като няма идентичност между
мястото където се е намирало използваното АТСС и мястото където се е движил
автомобила на нарушителя в същото време. Точния анализ на събраните по делото
доказателства и отразеното в обжалвания фиш дава основание да се направи извод,
че възражението е неоснователно. В действителност в съдържанието на обжалвания
ЕФ е посочено, че при определяне на максимално разрешената скорост в случая,
АНО е приел тази от 90 км.ч., като е посочено, че тя е във връзка с движението на
автомобила в населено място. В случая обаче се касае за явна грешка, като във
връзка с последното обстоятелство, може да се направи един единствен извод,
който е една посока. От показанията на св.К. и приложените по делото писмени
доказателства става ясно, че мястото където е било ситуирано АТСС, съвпада като
месторазположение, в дясно от главен път ІІ-86, от гр. Пловдив към гр.
Асеновград и е разположено между кръговото кръстовище за кв. „Горни воден“
респективно кв. „Долни воден“ и кръговото на входа на гр. Асеновград. Именно второто
от двете цитирани кръгови кръстовища, е отразено на схемата приложена на лист
47 от съд.дело , от която става видно и къде е точното разположение на км.23+550, т.е. мястото е извън града и
поради липса на други ограничения на скоростта, то съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП
, за МПС категория „В“ действа общата забрана за скоростта, която в случая е до
90 км.ч. В тази насока е и решението на наказващия орган, който е определил
административното наказание по чл. чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП, който се прилага
за превишаване на скоростта имено извън населено място. В този смисъл начина на
изписване на реквизитите относно мястото на нарушението в обжалвания фиш удовлетворява
законовото изискване за тяхното посочване, като твърдяната от защитата
неточност не създава предпоставки за по различно тълкуване. Предвид гореизложеното съдът намира, че
електронният фиш, притежава всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Внимателния анализ на обжалвания
ЕФ и събраните по делото доказателства дават основани на съда да заключи, че и
останалите възражения посочени в жалбата се явяват неоснователни и следва да се
оставят без уважение.
По отношение не използваното
АТСС, следва да се посочи, че същото очевидно не представлява и съответства на
т.н. „преносима тринога“, а е TFR1-М /№ 566/ което е било закрепено в служебен
автомобил рег. №***. В тази насока съдът не счита, че са били допуснати някакви
процесуални нарушения. Легалната
дефиниция на “Автоматизирани технически средства и системи” е дадена в т.65 от
§ 6 от ДР на ЗДвП, от която става ясно, че това са „уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.”
Съгласно текста на чл.165, ал.3
от ЗДвП „Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи”. Във връзка с това е била издадена и Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи с която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези
условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно
чл.2 от цитираната Наредба стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.
Съгласно чл.3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
От представения по делото
Протокол за използване на АТСС, за дата 26.05.2020г. се установява, че се касае
за мобилно техническо средство, монтирано върху посочения служебен автомобил с
рег. №***. Във връзка с изискването на чл.10, ал.3 Наредба №8121з-532 следва да
се отбележи и това, че не е налице нарушение, тъй като то се отнася само за
мобилни АТСС, които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било
монтирано в посочения в Протокола по същата Наредба служебен автомобил.
Направените възражения относно липсата на някои обстоятелства във връзка с
използваното мобилно АТСС се явяват неоснователни и следва да се оставят без
уважение. Това, че протокола за използване на АТСС е с рег. №р-12865/15.06.2020г.
съвсем не означава, че същия не е бил съставен на датата когато е било
използвано техническото устройство, а именно 26.05.2020г. Това, че устройството
е било използвано на тази дата, както и факта, че именно св. К. и е бил
оправомощен за това, както и обстоятелствата за времето и контролирания участък
се потвърждават и от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система № 5-32-19 от
16.10.2019г. / от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е
до 16.10.2020г. Неоснователни се явяват направените възражения в тази насока.
Пред вид и което съдът намира, всички направени възражения за неоснователни.
От представеното по делото
Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от
24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС TFR1-М № 4835 / с
инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г. Действително датата
на установеното нарушение е 26.05.2020г. но в случая следва да се вземе предвид
и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст гласи, че „Когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Тъй
като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало съответната проверка към
датата на нарушението, а и в последствие е преминало такава проверка, то неговата годност е удължена вече до
06.08.2021г., то следва извода, че заснемането на нарушението е било извършено
с разрешено и валидно техническо средство. Предвид и което съдът намира, всички
направени възражения за неоснователни.
При обсъждане на събраните по
делото доказателства, съдът изключи приложеното на лист 27 от съд.дело
веществено доказателство,а именно СД носител и намиращата се върху него информация.
В действителност в хода на делото, това веществено доказателство бе приобщено и
прието като такова към доказателствената маса. Както обаче се установи по-късно
в хода на съдебното следствие, след
предявяването на това доказателства, върху носителя поради грешка на съда е
била записана друга информация. Вместо да изиска видеоклип № 9368 /съгласно представения по делото Протокол за използване
на АТСС от дата 26.05.2020г./ съдът изискал и и разпоредил да бъде записан
видеоклип № 6022 касаещ съвсем друго МПС. Горното обстоятелства се явява без значение относно констатираното
нарушение, тъй като по отношение на него нямаше възражения от страна на
защитата. Мястото на посочените в приложената към административнонаказателната
преписка координати в случая е без значение, тъй като както беше посочено
по-горе обжалвания ЕФ съдържа всички останали необходими реквизити.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че Х.С.В. е осъществила състава на вмененото й
административно нарушение. При определяне на наказанието, АНО се съобразил
изцяло с това, че нарушението е в извън населено място и превишението се явява
със 25 км.ч. над допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба,
чийто размер е бил изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от
обжалвания електронен фиш, то наказанието е определено на основание
чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП. Същия предвижда, че „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в извън населено място, се наказва глоба 100 лв., когато
превишаването е в стойностите от 21 до 30 км.ч. За съдът не е налице да
коригира така определената от АНО глоба в размер на 100 лева, като може
единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 80.00 лева на основание чл. 144
от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: