ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657
гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500194 по описа за 2021 година
Предмет на подадената от името на ищеца М. К. СЛ. чрез пълномощника й
– адвокат М.С. от ВТАК, жалба / би трябвало да се счита за частна- чл.274, ал.1, т.2 ГПК / е
„решение“ № 8/01.02.2021 г. по гр.д. № 512/2020 г. на ГОРС/ с характер на определение-
чл.130 ГПК / , с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими поради
липса на правен интерес, предявените срещу ОППК „Бъдеще“ Долна Оряховица, искове за
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“- предмет на заповед № 12/21.04.2020 г.
и „предупреждение за уволнение“- предмет на заповед № 14/28.04.2020 г. на председателя
на кооперацията , с искане за отмяна на „решението“ и уважаване на исковете с
присъждане на направените по производството разноски. Оплакванията за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се свеждат до незачитане на
задължителната сила на определение № 288/09.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 725/2020 г. на ВТОС
, с което е отменен акт на ГОРС от 28.08.2020 г. за прекратяване на производството и
делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на трудовоправния
спор, както и до неправилни изводи за отпаднал правен интерес за такова разглеждане ,
дотолкова доколкото работодателят не разполага по силата на закона с преобразуващо
право да отменя сам този вид дисциплинарни наказания , а дори и да би се приело , че
разполага, то упражняването му е било недопустимо с оглед забраната, установена с
правилото на чл. 344, ал.2 КТ, а прекратяването на трудовото правоотношение също не води
до отпадане на интереса , заради обратното действие на отмяната на дисциплинарните
наказания .
Жалбата е срочно подадена и е допустима .
Ответната страна чрез пълномощника си – адвокат П.Ч. от ВТАК е подала отговор ,
съдържащ изявления за оспорването й .
Обжалваният съдебен акт е процедурно неправилен и подлежи на отмяна.
Защитен предмет на конкретно предявените искове е предвиденото в закона
субективно материално преобразуващо право на отмяна на дисциплинарно наказание /
чл.358, ал.1, т.2, вр. с чл.357 КТ/, принадлежащо на работника или служителя, комуто се
твърди да е наложено / каквото качество ищцата твърди да е имала при ответната
1
кооперация/, т.е. целят съдебното му решително / по силата на решението в битността му на
правораздавателен акт- чл.236, ал.1, т.5, вр. с чл.235, ал.1, ал.2 ГПК/ признание като
съществуващо с последицата на упражняването му/ може да се упражнява нещо което
съществува , а дали съществува трябва съдът да установи в резултат на разглеждане на
нарочно искане за това / – автоматично настъпване на промяната в правната действителност.
Очевидно е тогава , че спорът между страните ще се заключава точно в противоположните
им разбирания за съществуването му и той няма как да бъде разрешен като бъдат
оставени без разглеждане по същество исковете, защото работникът или служителят нямал
правен интерес от тяхното предявяване.
Освен че при преобразуващите субективни материални права по начало самият закон
винаги поставя в основата им интерес от упражняването им пред съд, още повече , че
доста от тях не може да се упражняват извънсъдебно, конкретният интерес за всеки отделен
случай ще се определи от естеството на твърденията в исковата молба, а не от
влиянието на настъпили след предявяване на иска юридически факти, които може да
повлияят само на съдбата на въпросното субективно преобразуващо право, а не на вече
упражненото право на иск и следователно трябва намерят отражение в резултата на
разрешаването на повдигнатия материалноправен спор/ чл.235, ал.3 ГПК/.
В разглеждания случай юридическите факти , които съдът неправилно е възприел
като основание / причина/ за отрицание на правния интерес от правораздаване по
същество , а именно : издадена заповед № 15/04.06.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, считано от минал момент-21.04.2020 г. , когато тя е подала
предизвестие за едностранното му прекратяване по реда на чл.326, ал.1 КТ / тази заповед ,
разбира се би следвало да има констативен характер- чл.335, ал.2, т.1 КТ/ и отмяна по
собствен волеви почин/ без значение по какви подбуди и съображения/ на същата датата
на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, нямат
приписаното им влияние върху съдбата на правото на иск, защото са настъпили след
предявяване на исковете. Въпросите кога е прекратено трудовото правоотношение и
разполага ли с право работодателят сам да отменя издадени и връчени заповеди за
дисциплинарно наказание имат материалноправен храктер , въведени са като спорни в
предмета на делото и следователно са от значение за съществуването / несъществуването на
спорното преобразуващо право. Това е така , защото възможността да се налагат въобще
посочените две дисциплинарни наказания / и съответно предпоставъчно: налице ли са факти
, които могат да се ценят със значението на нарушения на трудовата дисциплина, каквито са
описани в заповедите/ се определя от положението дали връчването на заповедите , които
ги съдържат е преди или след момента на прекратяване на трудовото правоотношение , а
този въпрос е извън компетентността на Инспекцията на труда, извършила проверка по
повод на жалба на ищцата. А вторият въпрос е подразбираемо важен по същество сам по
себе си .
Не може да бъде споделен довода за липса по принцип на правен интерес от
исковете, по причина, че не се спори по прекратяването на трудовото правоотношение
въобще / а само относно момента/. Дори и при вече несъществуването му, една евентуална
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание би удовлетворила в пълна степен
субективното право на ищцата да получи при необходимост от същия работодател
обективна и справедлива характеристика за своите професионални качества и резултатите
от трудовата си дейност или обективна и справедлива препоръка за кандидатстване за
работа при друг работодател- чл.128а, ал.2 КТ , без да включва злепоставящи я
обстоятелства на дисциплинарно минало .
По въпроса за разноските, направени в настоящото производство по обжалване , дължимо
произнасяне трябва да направи първоинстанционният съд, когато приключи делото по
същество / аргумент от чл.81, вр. с чл.236, ал.1, т.6 ГПК/
2
По изложените съображения , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 278 ГПК „решение“ № 8/01.02.2021 г. по гр.д. № 512/2020 г. на
ГОРС, с характер на определение по смисъла на чл.130 ГПК .
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на
материалноправния спор.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3