О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  356/ 10.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №242/31.V.2019 г. постановено по гр.дело №1785/2018 г. състав на Районен съд-Димитровград отхвърля като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания "ЕАД, ЕИК *********, гр.София 1335, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда „Лабиринт", ет.2, офис 4, против М.Т.П.,ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на М. Т** П., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 1078,66 лева /хиляда седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ главница- задължение по Договор за заем Сгес1Щоте+ №1181-10162894 и Договор за допълнителни услуги към заем СгесШоте+ №1181-10162894 от 27.04.2017г., сключени между „Микро Кредит"АД и М.Т.П., договорна лихва по договор за заем за периода от 10.07.2017г. до 10.02.2018г. в размер на 108,43 лева /сто и осем лева и четиридесет и три стотинки/, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 10.07,2017г. до 10.02.2018г. в размер на 105,60 лева /сто и пет лева и шестдесет стотинки/, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 10.07.2017г. до 10.02.2018г. в размер на 633,60 лева /шестстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки/, лихва за забава по договор за заем за периода от 11.07.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 42,32 лева /четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки/, лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 11.07.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 26,36 лева /двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №487/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№863/2018г. по описа на РС-Димитровград

 

Обстоятелства по въззива

 

         Недоволни от постановения съдебен акт са останали от “Агенция за събиране на вземание“ ЕАД,поради което искат същото да се отмени,като се уважи предявеният иск.

         Решението било неправилно и незаконосъобразно.В разрез със закона изградил мотивите си.По делото категорично се установило наличието на валиден дотовор за заем и валиден договор за цесия.

         От друга страна М.П. била обвързана от процесната цесия по прехвърляне на вземането на заявителя.Ето защо изградените изводи на първата инстанция относно липсата на известяване на ответницата като длъжник за извършената цесия противоречали на закона.Излагат се подробни доводи.

         Особения представител на М.П. намира представената въззивна жалба за неоснователна,а атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

 

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.

         Постановеното от Районен съд-Димитровград решение е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена  заповед №487/01.VI.2018 г. по ч.гр.дело №863/2018 г. по описа на Районен съд-Димитровград  за сумите обект на установителната претенция. По това дело заявител е дружеството,а ответник-физическото лице.Поради връчването на заповедта за изпълнение не парично вземане по реда на чл.47 ал.V от ГПК е предявен  иск от кредитора по отношение на длъжника.

         В настоящия случай изведените права от страна на ищеца,респ. въззивника се обосновават с наличието на договор за отпущане на кредит  Credit Home №118110162894/27.IV.2017 г.. по силата на който третото за процеса лице „Микро кредит“ АД предоставя на М.П. сумата от 1 200 лв.,получена на същата дата.На същата дата между същите страни бил сключен и договор за допълнителни услуги относно преференциално обслужване за изплащане на девет месечни вноски по 13.20 лв.,както и застраховка „живот“ за срок от 9 месеца с месечна вноска от 79.20 лв.

Безспорно е ,че е сключен договор за цесия от 16.I.2015 г. между заемодателя по горните правоотношения и „Агенция за събиране на вземания",като същата включва и вземането по договора за заем с П..Следователно на пълно обследване подлежи по предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК възникването,съществуването и развитието на това каузално правоотношение-съобразно и ТР №4/2014г. по ТД №4/2013 г. на ВКС на РБ.В случая безспорно се извежда,че въззиваемият е страна по процесния договор за заем, като длъжник,сключен със заемодателя „Микро кредит“ АД.В последствие обаче кредитора по тази сделка цедира вземането си на на  „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Действието на изведената цесия,доколкото е доказана, не е настъпило по отношение на длъжника,предвид липсата на връчване на същия и надлежното му известяване,поради което тя не поражда последиците си по чл.99 ал.IV от ЗЗД за М.П..Т* съобщаване не е станало преди образуването на съдебните производства,нито се е случило в рамките на същите.До връчване на адресата не се стигнало.Същевременно в рамките на осъществените действия по чл.47 от ГПК не може да се изведе надлежно известяване на П.,тъй-като нормата не замества изискването на чл.99 ал.IV от ЗЗД.Няма доказателства и за друг начин на известяване на въззиваемата за настъпилата промяна в заемното правоотношение поради сключения договор за цесия.  Ето защо при така установеното състояние на каузалното правоотношение,се налага извода,че въззивникът не е кредитор на въззиваемата.Горните обстоятелства обуславят извода,че предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районният съд.В полза на ищеца не съществува твърдяното вземане,което следваше да се установи несъмнено чрез пълно и главно доказване.

Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение.Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,като настоящия съд препраща към мотивите на същия на основание чл.272 от ГПК,които изцяло споделя.

         Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №242/31.V.2019 г. постановено по гр.дело №1785/2018 г. на Районен съд-Димитровград.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

         Председател:           

                 

 

         Членове:1.                                         2.