РЕШЕНИЕ
№ 5468
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН, вр. чл. 498 от Изборния кодекс ИК/ .
Образувано е по жалба на И. срещу Наказателно постановление (НП) № ИК-9 от
13.12.2021г., издадено от Председателя на Сметната палата, с което на жалбоподателката на
основание чл. 476 ИК е наложена глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 170, ал. 1
ИК.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
нарушение на съдопроизводствените правила и неправило приложение на материалния
закон. Направено е възражение за маловажност на нарушението. Моли се НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата на основанията изложени в нея. По делото са представени и писмени бележки по
съществото на спора. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа
становище за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Моли същото да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
1
Видно от Решение № 2078-НС от 16.02.2021г. на Централна избирателна комисия, с
него била регистрирана партия „Възраждане на Отечеството” за участие в изборите за
народни представители на дата 04.04.2021г. Регистрацията била извършена на база
постъпило заявление от председателя и представляващ партията – Николай Симеонов
Малинов.
Видно от писмо от ЦИК до Председателя на Сметната палата от дата 22.02.2021г. и
приложения към него списък на партиите и коалициите, регистрирани за изборите за
народни представители на 04.04.2021г., като отговорни лица по чл. 164, ал. 1 ИК /”Всяка
партия и инициативен комитет определя лице или лица, които да отговарят за приходите,
разходите и счетоводната им отчетност, свързани с предизборната кампания”/ в партия
„Възраждане на Отечеството” са определени и посочени следните: Е Д М – зам. председател
на ПП и И М Я – счетоводител.
Видно от договор от 23.03.2021г., приобщен по делото, същият бил сключен на същата
дата между ПП ”Възраждане на Отечеството” – „рекламодател” и „Ди Ен Кей Медия Груп”
ООД – „телевизия”, по силата на който телевизията предоставя на рекламодателя срещу
заплащане телевизионно време за излъчване на платени форми на отразяване на
предизборната кампания в конкретно визирани програми.
Видно от фактура № ********** от 24.03.2021г., същата била издадена от доставчика
„Ди Ен Кей медия Груп” ООД за получател „Възраждане на Отечеството” и касаела
задължение за заплащане на сумата от 1192,32 лева с ДДС във връзка с предоставено
телевизионно време за излъчване на платени форми на реклама на предизборна кампания за
Народно събрание 2021г., т.е. фактурата била издадена във връзка с визирания по-горе
сключен между страните договор.
От приобщения по делото фискален бон от 24.03.2021г. се установява, че на
посочената дата сумата по фактура № 4317/24.03.2021г. била заплатена от получателя, като
същата била заплатена не по банков път.
Видно от Заповед № ОД-06-01-006 от 28.05.2021г. на Заместник председателя на
Сметната палата, била възложена одитна проверка за извършване на одит за съответствие на
декларираните приходи и извършени разходи във връзка с предизборна кампания на
участниците в изборите за народни представители за народно събрание, проведени на
04.04.2021г. Част от екипа била и свидетелката Бисерка Георгиева – главен в Сметната
палата.
От показанията на свидетелката Бисерка Георгиева се установява, че същата
извършила проверка на приходите и разходите на ПП „Възраждане на Отечеството” във
връзка с участието им в изборите за народни представители на 04.04.2021г., като в хода на
проверката установила, че във връзка с предизборната кампания партията извършила
разходи за рекламна дейност по три отделни фактури, а именно: фактура №
29793/24.03.2021г. за сумата от 1198,80 лева, платена в брой във връзка със сключен договор
от ПП „Възраждане на Отечеството” с „Кю Мюзик Медия Груп” ООД; фактура №
**********/30.03.2021г. за сумата от 1440,00 лева, която сума била заплатена в брой от ПП”
Възраждане на Отечеството” във връзка със сключен договор от партията с „Кракра” АД
договор и фактура № **********/24.03.2021г., за сумата от 1192,32 лева, която била
заплатена във връзка със сключения от ПП „Възраждане на Отечеството” с „Ди Ен Кей
медия Груп” ООД договор. За проверката бил съставен Констативен протокол.
При така установеното, на 28.07.2021г. свидетелката Б Г съставила срещу
жалбоподателката И Я акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ИК-9
за нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК, касателно и трите плащания по отделните фактури.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателката. Срещу акта постъпили писмени
възражения, които били приети за неоснователни, поради което на 13.12.2021г. било
издадено атакуваното НП, както и още две НП срещу И Я, а именно: НП № ИК-9-/2/ от
2
13.12.2021г., което касаело извършеното плащане по фактура № 29793/24.03.2021г. и НП №
ИК-9-/3/ от 13.13.2021г., което касаело плащането по фактура № **********/30.03.2021г.
Съдът изведе горната фактическа обстановка, като се позова на показанията на
свидетелката Бисерка Георгиева, които са логични и намират подкрепа в приобщените по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични и вътрешно
безпротиворечиви, като намират подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Коментираните по-горе писмени доказателства, на база на които съдът се позова в
изводите си относно фактите по делото, не се оспорват от страните, поради което съдът ги
кредитира.
Така възприетата от съда фактическа обстановка не е спорна между страните, като
възраженията на жалбоподателката касаят правната страна на спора, която ще бъде
разгледана по-долу в изложението на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които да рефлектират върху правото на защита на санкционираното лице, като
възраженията в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл. 497, ал. 1 ИК – главен одитор в Сметната полата,
упълномощен със заповед на Председателя на Сметната палата № 97 от 26.03.2018г. НП е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 497, ал. 2 ИК – Председателя на Сметната
палата. Спазена е процедурата по издаване на АУАН и НП. Същите са издадени в сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни
реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. В НП се съдържа подробно описание на
нарушението; обстоятелствата, при които същото е извършено и установено; нарушената
разпоредба на закона; нарушителя; доказателствата, въз основа на които нарушението е
установено, като са посочени вида и размера на наложената санкция.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
административно нарушение и може да бъде субсумирана под нормата на чл. 476, вр. чл.
170, ал. 1 ИК.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ИК – финансирането на приходите и
разходите, свързани с предизборната кампания, на стойност над 1000 лв., се извършва по
банков път.
Съгласно разпоредбата на чл. 476 ИК - при нарушение на общия размер на
финансирането по чл. 165, на забраните по чл. 168, както и при нарушение на изискването
по чл. 170, ал. 1, на лицето или лицата по чл. 164 се налага глоба от 3000 до 15 000 лв.
Доказателствата по делото сочат, че в конкретния случай жалб. И М Я в качеството си
на отговорно лице по чл. 164 ИК в ПП „Възраждане на Отечеството”, е извършила плащане
в брой, а не по банков път, на сумата от 1192,32 лева с ДДС във връзка с предоставено
телевизионно време за излъчване на платени форми на реклама на предизборна кампания за
Народно събрание 2021г. във връзка с визирания по-горе сключен договор между партията и
3
„Ди Ен Кей Медия Груп” ООД, и във връзка с издадената фактура № ********** от
24.03.2021г. Плащането е извършено на 24.02021г., с което е осъществен състава на
нарушението по чл. 170, ал. 1 ИК.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината –
непредпазливост, доколкото жалбоподателката не е съзнавала и предвиждала настъпването
на общественоопасните последици, но като лице, отговарящо за разходите във връзка с
предизборната кампания на ПП "Възраждане на Отечеството” е била длъжна и е могла да ги
предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, каквото изключение не се предвижда в ИК.
Този състав не счита, че нарушението се явява и маловажно по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Това е така, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност, сравнено с други нарушения от същия вид, като не се установиха и никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят по-ниска степен на
обществената му опасност. Нарушението е формално такова и липсата на вредни последици
не следва да се съобразява при преценка на неговата обществена опасност. Обстоятелството,
че се касае за първо по ред нарушение, също не мотивира приложението на чл. 28 ЗАНН,
доколкото видно от доказателствата по време на проверката са констатирани още две
подобни нарушения.
Съдът не счита за основателно и възражението, че жалбоподателката не е извършила
плащането, а единствено го е осчетоводила. Санкционната разпоредба на чл. 476 ИК
предвижда, че в случаите на нарушения на чл. 170, ал. 1 ИК се ангажира
административнонаказателната отговорност на лицата по чл. 164 ИК, които отговарят за
приходите, разходите и счетоводната отчетност на партиите, свързани с предизборната
кампания. В случая жалбоподателката е определена като лице, отговарящо за приходите,
разходите и счетоводната отчетност, свързани с предизборната кампания на партията, което
я определя като субект на нарушението по чл. 170, ал. 1 ИК.
Обстоятелството, че в сумата от 1192,32 лева е включено ДДС, а без него размерът на
платената сума е под 1000 лева, също е без значение и възражението в тази връзка също е
неоснователно. Това е така, тъй като ДДС принципно се понася от крайния потребител и
става част от цената на услугата, която следва да се заплати. В ИК също не е направено
такова разграничение.
Най-сетне, без значение е и обстоятелството, че въз основа на един АУАН са издадени
три отделни НП. Съдът не счита, че се касае и за нарушение на забраната non bis in idem. В
АУАН, въз основа на който са издадени три наказателни постановления, са описани и трите
извършени в брой плащания на разходи, свързани с предизборната кампания, над 1000,00
лева, като всяко едно от тези плащания осъществява самостоятелен състав на нарушение по
чл. 170, ал. 1 ИК. В ЗАНН не е предвиден института на продължавано административно
нарушение, а съгласно чл. 18 ЗАНН - когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Ето защо,
правилно за всяко от трите нарушения АНО е наложил отделно административно наказание.
Не е налице идентитет между нарушенията, за които са издадени трите наказателни
постановления, защото всяко от тях касае отделно плащане.
Наложената с процесното НП глоба е в минималния предвиден в санкционната норма,
поради което обсъждането на нейното намаляване, е безпредметно.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството право на разноски има наказващият орган съгласно
чл. 63д ал. 4 ЗАНН. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е
4
значителна, съдът намира, че следва да присъди в полза на наказващия орган
възнаграждение в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, а именно – 80, 00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ИК-9 от 13.12.2021г., издадено от
Председателя на Сметната палата, с което на И. ЕГН **********, на основание чл. 476 ИК е
наложена глоба в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл. 170, ал. 1 ИК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 ЗАНН И. ЕГН ********** да заплати в
полза на Сметна палата на Република България сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представител пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5