Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260076 11.12.2024 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на седми октомври две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7404 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
45, ал. 1, чл. 59, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на имот,
находящ се в ***, представляващ ½ ид. ч. от УПИ *** от кв. 16 целия с площ от 670 кв.м., заедно с цялата
построена в югозападната част на имота едноетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 66 кв. м. и изба с площ от 15 кв. м., както и стопанска постройка с
площ от 15 кв. м., без другите постройки в имота, при граници на гореописания
имот: от двете страни улици, УПИ **-***, УПИ ***, УПИ ***, който имот е
собственост на ищеца по силата на влезлите в сила съдебни решения, а именно:
Решение № **** г., постановено по гр. д. № **** г. по описа *на ОС, **
граждански състав и Решение № **** г. по в. гр. д. № **** г. по описа на *ОС, **
гр. с., считано от дата **** г., с които е прогласена нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от ****** г., обективиран в Нотариален акт № **,
том **, рег. № ***, нот. дело № ***от **** г. по описа на **** *** с рег. № **
по регистъра на НК, с който ищецът, в качеството си на собственик, прехвърлил
на ответника посочения по-горе имот. Твърди, че към момента, въпреки
прогласената нищожност на сделката, посоченият имот се владее и ползва без
правно основание от ответника. Заявява, че ответникът умишлено увредил имота,
като премахнал 3 броя прозорци – два с дървена дограма с двоен стъклопакет с
механизми за отваряне и затваряне с
размери 1м/ 1,5м, както и комарник на единия прозорец и един – с алуминиева
дограма с двоен стъклопакет без механизми и аксесоари с размери 1м/ 1,5м. на
обща стойност 1000лв.
Заявява също така, че в периода
01.01.2013 г.- 30.04.2018 г. заплащал наемна цена за нает от него недвижим имот
в размер на по 100лв. месечно, на обща стойност 6400лв. предвид лишаването му
от ползването на собствения му имот от ответника.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лева
– главница, представляваща обезщетение за стойността на унищожени 3 броя
прозорци, както и сумата от 6400 лева – главница, представляваща обезщетение в
периода 01.01.2013 г.- 30.04.2018 г. за заплащане на наемна цена в периода
01.01.2013 г.- 30.04.2018 г. за наето друго жилище, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва същите като неоснователни.
Не се оспорва обстоятелството, че между
страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
½ ид. ч. от УПИ *** от кв. 16 от целия с площ от 670 кв.м., ведно с
построената в югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със
застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанската
постройка в двора с площ от 15 кв.м., като по-късно с влязло в сила Решение е
прогласена нищожността на сделката, обективирана в ** **, том **, нот. д. № ***
г. по описа на *** ***.
Твърди, че ответникът не е унищожил
прозорците, ведно със стъклопакета, а е демонтирал същите предвид започване на
ремонт в имота. Прозорците понастоящем се намират в имота, като са годни за
повторен монтаж. Заявява, че сградите в имота са негодни за обитаване – за
имота не е осигурен достъп до ВиК – мрежата, т.е. няма захранване с питейна
вода необходима за ползването на жилищната сграда по предназначението. За
жилищната сграда не бил издаден и административен акт, позволяващ ползването й
по предназначение. Ответникът разполагал
с ключ за жилищната сграда от *** г., когато бил извършен въвод във владение по
изп. д. № **** по описа на *** **** с район на действие *ОС. Преди посочената
дата, ответникът не е държал имота, нито жилищната сграда, нито поземления имот
и ******* г., постановено по в. гр. д. № ***** г. по описа на *ОС, във връзка с
решение по гр. д. № **** г. по описа на *РС в полза на ответника е признато
право на задържане на недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ ****
от кв. 16 по плана на *****, находящ се на адрес: с. ******, целия с площ от
670 кв.м., ведно с построената в югозападната част на имота едноетажна с изба
жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както
и стопанската постройка в двора с площ от 15 кв.м. по отношение на В.С.Н. до
заплащане на сумата 2 740 лева, представляваща увеличената стойност на имота
вследствие на извършени в него от страна на ответника подобрения, като от
28.11.2016 г. ответникът упражнява признатото му от съда право на задържане на
процесния имот по отношение на ищеца.
Заявява, че претенциите за заплащане на
наемна цена в периода преди *** г. са погасени по давност, тъй като се касае за
периодични плащания.
При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни изискуеми
парични вземания. Твърди, ***** г. страните са сключили помежду си договор за
покупко-продажба на описания по-горе
недвижим имот. На същата дата страните подписали и споразумение, според което
ответникът дал на Т.С.Н. /впоследствие сменено лично име на В./ сумата от 17
250 лева, която сума последният се задължил да върне на ответника в срок до
20.06.2013 г. По силата на същото споразумение страните постигнали договорка,
според която вземането на ответника е обезпечено със собствения на В.Н.
недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ ***** от кв. 16 по плана на
***, находящ се на адрес: *******, целия с площ от 670 кв.м., ведно с
построената в югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със
застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанската
постройка в двора с площ от 15 кв.м., като било уговорено, че ако сумата не
бъде върната в срок, продавачът Т. /В./ С.Н. няма да има никакви претенции към
гореописания недвижим имот. Твърди, че сумата от 17 250 лева не е върната от
ищеца нито на падежната дата, нито към настоящия момент. С влязло в сила
Решение № ******* г., постановено по гр. д. № ****** г. по описа на *РС е
прогласена нищожността на договора, обективиран в *** № ***, том ***, дело ****
г. по описа на СВ – П., като прикриващ съглашение за удовлетворяване на
кредитора по начин, различен от предвидените в закона. В мотивите си съдът
приел, че подписаното на ****** г. между страните споразумение е по същността
си договор за заем, изпълнението на който е обезпечено с прехвърляне на
собствеността върху недвижимия имот. Тоест към момента ищецът има неизпълнено
парично задължение към ***** г., обявено за договор за заем с влязло в сила
Решение № ****** г. постановено по гр. д. № ***** г. по описа на ПРС, с което
се прави възражението за прихващане.
С оглед изложеното, счита предявените
искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
разноски.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, от фактическа страна, намира
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че: между
страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
½ ид. ч. от УПИ **** от кв. 16 по плана на *****, находящ се на адрес: ********,
целия с площ от 670 кв.м., ведно с построената в югозападната част на имота
едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ
от 15 кв.м., както и стопанската постройка в двора с площ от 15 кв.м., като
по-късно с влязло в сила Решение № ***** г. постановено по гр. д. № ***** г. по
описа на *РС, потвърдено с Решение № ***** г. по в.гр.д. № ***** г. по описа *ОС,
*** гр. с., е прогласена нищожността на сделката, обективирана в НА **, том **,
нот. д. № ***** г. по описа на ****** /вж. определение на съда от *** г./.
Съдът
приема това обстоятелство за доказано, включително като го съпостави с
приобщените по делото доказателства. По делото е представено като доказателство
и заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № ***,
том ***, нот. д. № *** г. по описа на *****, рег. № *** по регистъра на НК, с
район на действие – района на Районен съд – П., както и заверен препис от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, № ***, том **, рег. № *** по нот. д.
№ ***** г. по описа на ******, рег. № *** по регистъра на НК, с район на
действие – района на Районен съд – П. Представен е и препис от Споразумение от ****
г., сключено между страните по делото, по силата на което същите са се
споразумели, че продавачът на имота получава сумата от 17250 лв. от купувача Р.,
която сума продавачът трябва да възстанови до 20.06.2013 г. на купувача, в
който случай, последният ще му прехвърли собствеността.
Между страните няма спор, а и от приетия
като писмено доказателство по делото протокол се установява, че на ****** г.
ответникът е въведен във владение на процесния имот, извършено по изпълнително
дело № ******* по описа на *******, с район на действие Окръжен съд – П.
По делото са приети като писмени
доказателства и Удостоверение с изх. № *** от **** г. за търпимост, досежно
процесния имот, както и два броя извлечения, издадени от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, относно показанията и задълженията на потребител № *****9,
с място на потребление: ********, за периода 10.08.2018 г. – 09.09.2018 г.,
задължение: 0.00 лв., както и за периода 10.09.2018 г. – 09.10.2018 г.,
задължение: 0.00 лв.
В хода на настоящото производство са
ангажирани от ищеца гласни доказателства посредством показанията на свидетеля
Й. В. /обективирани в протокол от проведено на ***** г. открито съдебно
заседание/. В показанията си същата твърди, че с В. работили в ****, сега работят
в ******. През *** г. е ходила в тази къща в *****. Това е къщата на В.. Къщата
е малка. Имало три стаи с малко дворче отпред. Била в добро състояние за
живеене. Не знае по какъв начин е станало това, този Белгин да вземе къщата, но
в момента къщата е в безогледност. От В. знае, той й е споделял, че до 2012 г.
е живял в нея. През 2010 къщата била добре и той си живял там. След това всичко
е унищожено. Каквото е имало вътре, посуда, всичко. След това В. нямало къде да
живее. Тя го приютила за пет години в къщата си, в приземна стая, без да й
плаща наем. Плащал си само тока и водата. Сега в къщата не може да се живее.
Видял я, горе-долу преди една година, започнат е някакъв ремонт, но всичко е
оставено така.
Съдът кредитира показанията на св. В., в частта им, в която касаят непосредствените й възприятия досежно
състоянието на имота
през 2010 г., както и по отношение на твърдението, че приютила ищеца за пет
години в къщата си, в приземна стая, без да й плаща наем. В останалата част,
съдът преценя показанията, отчитайки факта, че свидетелката се намира в
приятелски отношения с ищеца и излага станали й известни от него факти, във
връзка със състоянието на къщата след 2010 г. и вещите в нея.
По делото са приети като писмени
доказателства и удостоверение, изходящо от ******, Обявление по изп. д. № ********
г. по описа на ********, Съобщение от ******* г. за прекратяване на
изпълнително дело № ********* на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, както и 9
бр. снимков материал.
Установява се още от доказателствата по
делото, че с влязло в сила на ****** г.
Решение, постановено по гр.д. № ******г. по описа на РС в полза на
ответника Б.Ф.Р. е признато право на задържане върху процесния недвижим имот,
представляващ ½ ид. ч. от УПИ **** от кв. 16 от целия с площ от 670
кв.м., ведно с построената в югозападната част на имота едноетажна с изба
жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както
и стопанската постройка в двора с площ от 15 кв.м., по отношение на ищеца В.С.Н.
до заплащане на сумата от 2740 лева, представляваща увеличената стойност на
имота вследствие на извършени от ответника подобрения, като от влизане на
решението в сила, същият упражнява признато от съда право на задържане.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 45, ал. 1, чл. 59, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за стойността на унищожени 3 броя прозорци,
както и сумата от 6400 лв. – главница, представляваща обезщетение в периода
01.01.2013 г. – 30.04.2018 г. за заплащане на наемна цена в посочения период за
наето друго жилище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковете до окончателното изплащане на сумите.
На първо място, следва да се посочи, че
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения,
съответно да понесе неблагоприятните последици от недоказването им. При иск за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да
установи всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с
изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а деликвентът
следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му или
до ограничаване на обема й. В чл. 45 ЗЗД е предвидено, че при непозволеното увреждане
вината на деликвента се предполага до доказване на противното, от което следва,
че всички останали елементи от фактическия му състав, включително и вредите,
подлежат на доказване от увреденото лице. Вредите са обективна категория и
затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно
настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи
реалното им съществуване. Действително, от съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства, се установи, че ищецът е собственик на описания в
исковата молба недвижим имот, във връзка с което и на основание чл. 153, вр. с
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че: между страните е сключен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ **** от кв. 16 по плана *****,
находящ се на адрес: ******, целия с площ от 670 кв.м., ведно с построената в
югозападната част на имота едноетажна с изба жилищна сграда, със застроена площ
от 66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанската постройка в двора с
площ от 15 кв.м., като по-късно с влязло в сила Решение № ***** г. постановено
по гр. д. № ***** г. по описа на *РС, потвърдено с Решение № ***** г. по
в.гр.д. № *** г. по описа *ОС, **** гр. с., е прогласена нищожността на
сделката, обективирана в НА ***, том **, нот. д. № **** г. по описа на ******
/вж.
определение на съда от ***** г./. Съдът приема това обстоятелство за
доказано, включително като го съпостави с приобщените по делото доказателства.
Недоказано обаче остана твърдението на ищеца, че ответникът е унищожил,
находящи се в имота 3 броя прозорци, като не са ангажирани доказателства и за
размера на предявената претенция. В тази връзка следва да се посочи, че приложените по делото 9 броя снимки не са
изготвени по предвидения в ГПК ред. Не може по категоричен начин да се установи
нито авторството на снимките, нито момента, както и обектът, който е заснет на
снимките. Няма и категорични данни, че същите са автентични, т.е. във вид
такъв, както са съществували при първоначалното им заснемане. Точният момент на
заснемането им не може да бъде установен, като не може да се установи дали
посочената година на заснемане поставена върху всяка снимка, е действително
същата, в която са направени. Поради изложеното съдът намира, че представените
снимки не следва да бъдат кредитирани като годни доказателства по делото, въз
основа на които да се правят правни изводи за състоянието на имота в процесния
период. Следва да се посочи, че искът не може да се приеме за доказан и от
свидетелските показания на разпитаната по делото св. Вангелова, доколкото
същата сподели непосредствени впечатления за състоянието на имота през 2010 г.,
а по отношение на процесния период, възпроизвежда станали й известни от ищеца
обстоятелства.
Поради
изложеното, съдът приема предявения иск за неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение в периода 01.01.2013 г.
– 30.04.2018 г. за заплащане на наемна цена в посочения период за наето друго
жилище, съдът намира следното:
Претърпените загуби представляват
реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото
на кредитора - ищеца. В този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение
за претърпени загуби ищецът следва да докаже настъпването на реална вреда,
довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка
причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била
налице, ако задължението беше изпълнено. В настоящия случай, ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване на иска си за
претърпяна загуба, изразяваща се в заплащането на наемна цена за наето друго
жилище в периода 01.01.2013 г. – 30.04.2018 г., като напротив, събраните по
делото доказателства са в противоположна посока /в показанията си св. Вангелова
заяви пред съда, че приютила
ищеца за пет години в къщата си, в приземна стая, без да й плаща наем/, ето защо и съдът намира предявения иск за
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед пълнота и изчерпателност на
изложението следва да се посочи, че дори да се установява, от приетите по
делото писмени доказателства, че в част от процесния период ищецът е бил лишен
от възможността да ползва собствения си недвижим имот, то доколкото същият не
установи да е направил реално разходи за ползване под наем на друго жилище,
недоказан и неоснователен се явява искът му за заплащане на сумата от общо 6400
лв. – наемна цена за периода 01.01.2013 г. – 30.04.2018 г.
Доколкото не се дължи главното вземане
по предявените искове, то не се дължи и акцесорното вземане за законната лихва
от датата на предявяване на исковете – 08.05.2018 г. до окончателното изплащане
на сумите.
С оглед отхвърляне на предявените искове
на посочените основания, съдът не дължи произнасяне по възражението на
ответника за изтекла погасителна давност на вземането и направеното и прието за
съвместно разглеждане при условията на евентуалност възражение за съдебно
прихващане на вземането за главница от общо 7400 лв. със сумата от общо 17250
лв., дължима по споразумение от ***** г., обявено за договор за заем с влязло в
сила Решение № ****** г., постановено по гр. д. № ****** г. по описа на **РС.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Такива
се претендират с отговора на исковата молба, като са представени и
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.,
съгласно посоченото в ДПЗС от ***** г. Същите следва да се възложат в тежест на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** против Б.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени
искове за заплащане на сумата от 1000 лева /хиляда лева/ – главница,
представляваща обезщетение за стойността на унищожени 3 броя прозорци в имот,
находящ се в *****, с административен адрес: ******, представляващ ½ ид.
ч. от УПИ ***** от кв. 16, целия с площ от 670 кв.м., заедно с цялата построена
в югозападната част на имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от
66 кв.м. и изба с площ от 15 кв.м., както и стопанска постройка с площ от 15
кв.м., без другите постройки в имота, при граници на имота: от двете страни
улици, УПИ ***, УПИ ****, УПИ ***, както и сумата
от 6400 лева /шест хиляди и
четиристотин лева/ – главница, представляваща обезщетение в периода 01.01.2013
г.- 30.04.2018 г. за заплащане на наемна цена в периода 01.01.2013 г.-
30.04.2018 г. за наето друго жилище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете – **** г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА В.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ф.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА от 850 лева /осемстотин и петдесет лева/ – разноски
за настоящото производство, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/ п/
Вярно с
оригинала.
ЕК