С присъда № 88/25.09.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 834/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал Сейдахмед Назъм Хамза от с.Вишеград, общ. Кърджали за виновен в това, че на 26.05.2008 г. в гр. Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда” с рег. № РК 62 83 АА, собственост на Боян Иванов Любенов от гр. Перник, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, поради което и на основание чл.343в, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Въззивното производство е образувано по жалба на Сейдахмед Назъм Хамза от с.Вишеград, общ. Кърджали, който обжалва присъдата като незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно отказал да проведе съкратено съдебно следствие, като били налице всички условия за това- подсъдимият признавал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и самопризнанието се подкрепяло от събраните в досъдебното производство доказателства. Като провел съдебно следствие по общия ред и не му наложил наказание при условията на чл. 55 от НК, първоинстанционният съд нарушил процесуалното право на жалбодателя да се проведе предварително изслушване и съкратено съдебно следствие, при наличието на всички предпоставки за това. Поради изложеното моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбодателят, редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Вместо него се явява защитникът му, кой то заявява, че поддържа въззивната жалба с направеното в нея искане. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали счита жалбата за неоснователна. Предлага първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъда потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, прие за установено следното: В първоинстанционното съдебно производство, подсъдимият Сейдахмед Назъм Хамза и защитникът му са направили искане за предварително изслушване на страните по чл. 370, ал.1 от НПК и провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372 и сл. от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Прокурорът се е противопоставил на искането за провеждане на съкратено съдебно следствие и съдът с протоколно определение го е оставил без уважение, без да изложи мотиви за отказа си. Провел е съдебно следствие по общия ред, като непосредствено е събрал и проверил наличните и сочени от страните доказателства. Изяснил е делото от фактическа страна и е постановил описаната по-горе присъда. Така, от фактическа страна по делото се установява, че на 26.05.2008 година, около 09,40 часа в гр. Кърджали, кв. „Гледка”, в близост до СБА, полицейски автопатрул при РПУ - Кърджали в състав свидетелите Петко Тодоров Кумчев и Александър Христов Момчев, спрели за проверка лек автомобил, марка „Мазда", модел „323ф", с ДК № РК 6283 АА. Автомобилът бил управляван от подс. Сейдахмед Назъм Хамза от с.Вишеград, общ. Кърджали. Полицейските служители му поискали документите за проверка, но под. Хамза не им предоставил свидетелство за управление на МПС, като им обяснил, че не притежава такова. Било установено също така, че лекият автомобил е собственост на Боян Иванов Любенов от гр. Перник. На подс. Хамза бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4764/26.05.2008 г., на чл. 150 от ЗДП. Видно от справка рег. № 2486/13.06.2008 година, изд. от КАТ- ОДП- Кърджали, за периода 25.01.2007 година- 18.07.2007 година, подс. Хамза не притежава свидетелство за управление на МПС и няма нито една регистрирана категория. Установява се също така, че подсъдимият е наказван по административен ред за управление на МПС без да притежава съответно свидетелство за правоуправление- нарушение по чл.150, във вр. с чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, четири пъти, като има и множество други административни наказания за допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата. С наказателно постановление № 340/07 от 19.06.2007 година на Началника на РПУ-Кърджали, влязло в сила на 06.11.2007 година, подс. Хамза отново е наказан по административен рез за управление на МПС без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Установява се също така, че подс. Хамза не може да придобие правоспособност за управление на МПС, тъй като е неграмотен и няма основно образование. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от пълните самопризнания на подсъдимия Хамза, еднопосочни с показанията на свидетелите Александър Христов Момчев и Петко Тодоров Кумчев, и от писмените доказателства по делото: наказателно постановление № 340/07 от 18.07.2007 година на Началника на РПУ-Кърджали; акт за установяване на административно нарушение № 4764/26.05.2008 година; справка за нарушител от региона; справка за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Събраните по делото гласни и писмени доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви, и установяват по несъмнен начин извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, както и всички други обстоятелства, от значение за отговорността му. Въз основа на горното се налага изводът, че подсъдимият Сейдахмед Назъм Хамза от с.Вишеград, общ. Кърджали е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343в, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК, като на 26.05.2008 г. в гр. Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда” с рег. № РК 62 83 АА, собственост на Боян Иванов Любенов от гр. Перник, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. От обективна страна се установява по делото, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, като не притежава свидетелство за правоуправление за нито една категория. За управлението на МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление е наказван по административен ред множество пъти, като от значение за делото, е наказателно постановление № 340/07 от 18.07.2007 година от Началника на РПУ-Кърджали, влязло в сила на 06.11.2007 година. Настоящото деяние е извършено на 26.05.2008 г., т.е. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за това, че управлява МПС без да притежава съответно свидетелство за управление. Деянието е извършено с пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяването му. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е отчел утежненото му съдебно минало- осъждане за престъпления от общ характер и лошите характеристични данни за личността му. Като смекчаващо такова е отчел пълните самопризнания, които е направил на досъдебното производство и в съдебното следствие. Съдът не е наложил на подсъдимия кумулативното наказание по чл. 343г, във вр. с чл. 37, т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС, тъй като същият не е правоспособен водач и не може да бъде лишен от право, което не притежава. Във връзка с горното, оплакването във въззивната жалба е във връзка с отказа на съда да проведе съкратено съдебно следствие, с което се твърди, че е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакването е неоснователно, доколкото отказът на съда да проведе производството по реда на чл. 370 и сл. от НПК, не е такова нарушение на процесуалните правила, което да е съществено по своя характер. Това е така, тъй като целта на наказателното производство изобщо, и в частност- на съдебното производство, независимо от реда, по което е било проведено- общ или по особените правила, предвидени в НПК, е разкриване на обективната истина. С провеждането на съдебно следствие, в което е събрал гласни доказателства- били са изслушани обяснения на подсъдимия и разпитани свидетели, първоинстанционният съд е насочил усилията си именно към изясняване на обективната истина по делото. Доказателствата са били събрани в едно съдебно заседание, в което е приключило първоинстанционното съдебно производство и съдът е обявил присъдата си. Т.е., ако целта на съкратеното съдебно следствие, освен разкриване на обективната истина, е и икономичност и бързина на процеса, то с проведеното съдебно производство от първоинстанционния съд, и тази цел е била изпълнена. Ето защо, въззивната инстанция счита, че като е отказал да проведе съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и е провел такова по общия ред, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да е съществено по своя характер, тъй като процесуалните права на подсъдимия не са били ограничени. Отделен е въпросът, че първоинстанционният съд не е мотивирал отказа си да проведе съкратено съдебно следствие, а разпоредбата на чл. 34 от НПК относно съдържанието на актовете на съда е към всеки акт на съда, /включително и протоколното определение, с което се отказва провеждането на съкратено съдебно следствие/ е всеки акт да съдържа мотиви, като въззивната инстанция би могла да се произнесе относно правилността на този съдебен акт само ако същият е мотивиран. В настоящия случай, независимо, че протоколното определение на съда не е мотивирано, то при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда, се констатира, че са били налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие и е нямало основание, на което да се откаже това. В тази връзка- налице е признание на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебно производство доказателства- гласни и писмени, така, както бяха обсъдени от съда. Нищо в случая не е налагало събирането на тези доказателства в съдебно заседание- самопризнанието е изцяло и на всички факти, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт; доказателствата, събрани на досъдебното производство са безпротиворечиви, пълни и събрани по реда, предвиден в НПК и подкрепят самопризнанието. При това положение, напълно логично като процесуално поведение е било това, със самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК и при наличието на останалите условия по чл. 372 и сл. от НПК, подсъдимият да се възползва от възможността да смекчи наказателната си отговорност, като получи наказание при условията на чл. 55 от НК. Този краен резултат за подсъдимия- наказание при условията на чл. 55 от НК, може да бъде постигнат и по реда на въззивното обжалване, доколкото в правомощията на въззивната инстанция се включва и това по чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, а именно да намали наказанието, каквото по съществото си представлява определяне на наказанието по чл. 55 от НК. В обобщение на горното, следва да се посочи следното: отказът на първоинстанционния съд да проведе съкратено съдебно следствие следва да е мотивиран; тогава, когато по реда на въззивното обжалване, въззивната инстанция установи, че отказът на този съд е неоснователен и са били налице всички условия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372 от НПК- направено самопризнание от подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и констатация, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, то няма пречка наложеното на подсъдимия от първоинстанционния съд наказание да бъде намалено с приложението на чл. 55 от НК. С оглед на изложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като наложеното на подс. Хамза наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален „строг” режим следва да бъде заменено на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК с наказание пробация, тъй като за извършеното престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване до две години, т.е. наказанието няма предвиден минимален размер. При определяне вида и продължителността на пробационните мерки, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, следва да се отчете следното: налице е висока обществена опасност на деянието и дееца по отношение на конкретното деяние- подсъдимият отказва да осъзнае и приеме обстоятелството, че няма право да управлява МПС и не може да придобие свидетелство за управление поради липса на образователен ценз, и проявява изключителна упоритост и постоянство в това свое поведение. Подсъдимият също така е осъждан неколкократно за аналогични деяния с влезли в сила присъди, включително на наказания лишаване от свобода, които е търпял. При това положение, следва да му бъдат наложени първите два вида задължителни пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”, над средния размер по чл. 42а, ал.3 от НК. Или, пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” следва да бъде наложена за срок от две години и шест месеца, пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от две години и шест месеца и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”- от 220 часа годишно за срок от три поредни години. С така определените по вид и размер пробационни мерки, целите на наказанието по отношение на подс. Хамза могат да бъдат постигнати. Предвид изложеното, въззивната жалба е основателна. Обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на подс. Хамза е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му, което на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. ”б” от НК следва да бъде заменено с наказание пробация, като съвкупност от следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, във вр. с ал.1 от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години и шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една две години и шест месеца, и 220 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за три поредни години. В останалата й част присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.337, ал.2, т.1, във вр. с чл. 334, т.3 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 88/25.09.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 834/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, СЕЙДАХМЕД НАЗЪМ ХАМЗА от с. Вишеград, общ. Кърджали, с ЕГН ********** е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален „строг”режим, като на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, като го заменя с наказание пробация като съвкупност от следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, във вр. с ал.1 от НК: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години и шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и шест месеца, и 220 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за три поредни години. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|