Определение по дело №289/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2020 г.
Съдия: Кремена Николаева Големанова
Дело: 20204200500289
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                      гр.Габрово, 18.08.2020г.

 

                            В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети август през  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Г.Косева

                                                                                      К.Големанова

 

         като разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д. №289 по описа за 2020г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.418, ал.4 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

         Образувано е по подадена жалба от заявителя "Милк Дриймс" ЕООД срещу Разпореждане №573/08.06.2020г. по ч.гр.д.№455/2020г. на РС- Севлиево, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 80000лв.- главница, въз основа на запис на заповед с падеж 20.08.2019г.

         В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционния съд бил достигнал до извода, че записа на заповед е недействителен поради липса на подпис на издателя и приел, че приложение намира изключението от правилото за абстрактния характер на менителничното поръчителство по отношение отговорността на авалиста, като приел, че е налице недействителност и на учредения авал. Дори да се приемело, че положения подпис от издателя при предявяване на записа на заповед за плащане изразява воля само по отношение на предявяването за плащане, то след като било изразено съгласие да се заплати задължението очевидно не бил налице спор от страна на издателя относно валидността на записа на заповед, още повече, че недействителността произхождала от поведението на издателя, който се бил подписал и като авалист. Счита, че доколкото записан на заповед е вид търговска сделка приложение следвало да намери разпоредбата на чл.293, ал.2 ТЗ, съгласно която страната не може да се позове на нищожност на сделката, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. С подписване на процесния запис на заповед при предявяването му длъжникът бил потвърдил изявлението за задължаване по менителничния ефект, което било довело до саниране на порока във формата. Когато в бланката на документа е определено място за полагане а подпис, той се полага на това място, но полагането му на друго място не опорочава съгласието, ако от мястото на което е положен подписа може да се направи извод за съгласие с изявлението. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

         Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

         За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приел, че в представения запис на заповед липсва подпис на издателя, което обуславяло извод за нередовност от външна страна на документа. Представляващия дружеството се бил подписал при предявяване на записа на заповед за плащане и като авалист, но не и като издател за п.записа на заповед. Тъй като се касаело за недействителност на запис на заповед поради недостатък във формата за действителност, приложение следвало да намери изключението регламентирано в чл.485, ал.2 ТЗ, а именно, че е недействителен и учредения авал. Предявяването за плащане представлява покана за поставяне на длъжника в забава, но от същото не можело да се извлече извода за саниране пороците на недействителната ценна книга.

         Въззивният съд намира следното : 

         Жалбоподателят претендира издаване на заповед за изпълнение въз основа на представен запис на заповед от 21.06.2019г.

            По своята същност записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице - издател обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице - поемател. За действителността на записа на заповед законът изисква спазването на строго определена форма, като той трябва да съдържа посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, а именно да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написана, да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, името на лицето, на което трябва да се плати, датата и мястото на издаване и подпис на издателя. Ако някой от гореизброените реквизити липсва, то записът на заповед се явява недействителна сделка. Единствените изключения, при които записа на заповед е действителен при липса на реквизит са изчерпателно посочени в чл.536 ТЗ, като след тях не е липсата на подпис на издателя.

         Правилно първоинстанционния съд е приел, че липсата на подпис на издателя под окончателния текст, опорочава изискването за форма на записа на заповед и води до неговата нищожност. Обоснован и правилен е и извода на районния съд, че след като представеният запис на заповед е нищожен, то на осн. чл.485, ал.2 ТЗ недействителен е и учредения авал.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като в бланката на документа е определено място за полагане на подпис, той се полага на това място, но полагането му на друго място не опорочава съгласието, ако от мястото на което е положен подписа може да се направи извод за съгласие с изявлението. В настоящият случай записа на заповед е издаден от "Тони" ЕООД, като върху записа на заповед липсва подпис на законния представител на дружеството-издател, с която да се удостовери изявлението на дружеството, че поема безусловно задължение за плащане на посочената сума. Положени са два подписа - на авалиста- физическо лице (в случая същият е и управител на издателя на записа на заповед) и на законния представител на длъжника, положен при предявяване на менителничния документ за плащане. Нито един от тези подписи не може да се приеме, че е подпис положен не на определеното място в бланката, но удостоверяващ съгласие с изявлението за поемане на менителнично задължение. Всеки от тях е положен под съответното изявление на лицето, което го е положило и недвусмислено удостоверява съответното изявление на автора на подписа, като не води до каквото и да било съмнение, че някой от тези подписи касае и друго изявление (например поемане на задължение за плащане). приемането на обратното би било в противоречие със строго формалния характер на записа на заповед.

         В производството по чл.417 ГПК съдът проверява представения документ дали е редовен от външна страна, поради което преценката дали подписването на документа при предявяването му за плащане има характер на потвърждаване за изявлението за поемане на задължение за плащане е ирелевантно. За пълнота на изложението и предвид наведените изрично в жалбата възражения съдът намира следното :

         Предявяването на записа на заповед за плащане играе ролята на покана за плащане и удостоверява, че тази покана е достигнала до адресата си. Положения подпис от издателя при предявяване на записа на заповед за плащане изразява воля само по отношение на предявяването за плащане, но не и по отношнеие поемането на менителничното задължение. По никакъв начин на може да се приеме, че след като издателя се е подписал при предявяване на записана заповед за плащане същият е съгласен с поетото задължение и полагането на подпис при предявяване на записа санира липсата на подпис на издателя.

         Неоснователно е и възражението в жалбата, че доколкото записа на заповед е вид търговска сделка приложение следва да намери разпоредбата на чл.293, ал.2 ТЗ, съгласно която страната не може да се позове на нищожност на сделката, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Такова поделение от страна на издателя било подписването на процесния запис на заповед при предявяването му, с което длъжникът бил потвърдил изявлението за задължаване по менителничния ефект и това било довело до саниране на порока във формата. Както беше изложено по-горе предявяването на записа на заповед за плащане играе ролята на покана за плащане и удостоверява, че тази покана е достигнала до адресата си. Полагането на подпис от издателя при предявяване за плащане на записа на заповед не играе ролята на потвърждение на изявлението за поемане на парично задължение, нито санира порока във формата.

         Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №573/08.06.2020г. по ч.гр.д.№455/2020г. на РС- Севлиево.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: