Е Ш Е Н И Е
№…
гр.Козлодуй, 9 март 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 6 февруари 2020 година 28.01.2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 1163 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Й.М.С., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявила против И.И.И. с адрес ***, обективно съединени искове за изменение режима на упражняване родителските права, за изменение режима на лични отношения и за издръжката на малолетното дете Илия И.И., ЕГН **********, роден на ***г. определени с влязло в закона сила решение № 457 от 27.07.2016г. по гражданско дело № 683 по описа за 2016г. на Районен съд – Враца. Иска упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, като бъде определен режим на лични отношения на детето с ответника и последния бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 350.00 лева, ведно със законните последици. Съображенията за това са единствено, че от предоставянето на родителските права е изминал период от три години, пред който детето живее и прекарва много време с нея и нейните родители, че детето е много привързано към нея и имат силна емоционална връзка, както и, че детето не се чувства добре в дома на бащата предвид липсата на общуване с него и жената, с която съжителства.
В съдебно заседание ищеца участва лично и е изслушана от съда. Поддържа исковата молба и излага подробни съображения.
Ответника в срока по чл.131 ГПК е подал редовен писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения за липсата на качества на ищеца да упражнява родителските права и за своите добри битови условия и грижи за детето.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и са приложени гражданско дело № 683/2016г. по описа на Районен съд – Враца и гражданско дело №601/2019г. по описа на Районен съд – Мездра. Изслушани са двамата родители. Приет е писмен социален доклад. Изслушано е по реда на чл.15, ал.2 от ЗЗдет. малолетното дете Илия, което е навършило десет години. От страна и на двете стани са изслушани свидетели.
Съда приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищеца Й.С. и И.И. са бивши съпрузи и в брака си имат родено малолетното дете Илия И.И. на 12 години, роден на ***г. Брака на страните е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 457/27.07.2016г. по гражданско дело № 683/2016г. на Районен съд - Враца, влязло в сила на 27.07.2016г. С решението за развод съда е одобрил споразумение по чл.51 от СК, с което родителските права по отношение малолетното дете Илия И.И., който тогава е бил на 9 години са предоставени на бащата, определено е детето да живее при него, определен е режим на лични контакти на детето с майката и е постановено тя да заплаща месечна издръжка в размер на 105.00 лева. С влязло в законна сила решение № 259 от 11.11.2019г. постановено по гражданско дело №601/2019г. на Районен съд – Мездра е увеличен размер на издръжката, която майката заплаща за детето от 105.00 лева на 140.00 лева.
Детето Илия И.И. вече е на 12 години, роден е на ***г. Живее в гр.Бяла Слатина в дома на ответника неговия баща, като след развода в края на 2016г. родителските права са присъдени на бащата. Има отлични битови условия в дома на бащата. Ученик е в 6-ти клас в училище „Св. Климент Охридски” в гр.Бяла Слатина. Изслушано пред съда по реда на чл.59, ал.6 от СК вр. чл.15 от ЗЗдет. и в присъствието на социален работник детето заявява, че е по-близко, привързано и споделя с майката и изрично заявява желание да живее с нея в гр.София. Близък е с бащата, но не споделя с него и не се чувства добре у дома , където живее предвид поведението и отношението към него на жената, с която бащата живее на семейни начала. Разказва, че тази жена, когато са двамата у дома не разговаря с него и не общува по никакъв повод, което го кара да се чувства не добре.
Страните не поддържат помежду си никакви отношения и не общуват дори по повод детето.
Ищеца от началото на 2017г. живее в гр.София. Работи по трудово правоотношение и има трудови доходи в размер около минималната работна заплата. Няма друго семейство. Има син от предишен брак навършил пълнолетие. Живее в жилище под наем.
Ответника работи свободна професия адвокат. Живее в гр.Бяла Слатина в собствено жилище с детето Илия и съжителстваща с него на семейни начала свидетелка Мая Стоянова. Има месечни доходи от адвокатски хонорари.
От страна на ищеца съда изслуша свидетелите Галина Георгиева, майка на ищеца и Василена Табакова приятелка на детето и на неговия брат. От показанията и на двете свидетелки ценени от съда с оглед нормата на чл.172 от ГПК се потвърждава изложеното от детето Илия, че той е много близък с майката, много често остава в дома на нейните родители в гр.Бяла Слатина и я чака, за да се видят. И пред тях е заявявал желание да живее с майката и е споделял за лошото отношение, което получава от жената, с която бащата живее.
От страна на ответника съда изслуша свидетелите Елза Лазарова, сестра на ответника и Мая Стоянова, с която бащата живее на семейни начала. От показанията и на двете свидетелки ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват добрите битови условия и грижите на бащата за детето, за което страните не спорят.
Съда приема от правна страна следното:
Главния иск за промяна режима на упражняване на родителските права е с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Тази норма предвижда, че ако обстоятелствата се изменят, съда може да измени постановените по-рано мерки и да постанови нови. Съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това изменението може за се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. В същия смисъл е и решение № 291/07.11.2012 година, постановено по гр. д. № 115/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., съгласно, което под изменение на обстоятелствата се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Предвид на това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл.172, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител.
Затова обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права съжителства с друга жена, която не е създала близост и доверие с детето и то не я чувства близка, която не общува с детето и го неглижира само по себе си не е основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права върху детето. За да се допусне такова изменение е необходимо да се установи и втората предпоставка за това, а именно, че това обстоятелство се отразява на положението на детето като води до влошаването му при родителя, който упражнява родителските права или че то би се подобрило положението, ако родителските права се предоставят на другия родител.
Освен това желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Ищеца е поискала с исковата молба по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК да бъде изменен определения с предишно решение режим на упражняване на родителските право по отношение на малолетното дете. Искането се основава на твърденията й, че е изминал период от три години, като през по-голямата част от времето детето живее в домът на нейните родители, а през почивните е с нея, тъй като пътува почти всяка седмица. Че връзката й с детето и силна, то е много привързано към нея, изпитва доверие, обич и много любов и страда поради факта, че не може да живее с нея постоянно в гр.София. Че през миналата година детето е влошило успеха си в училище, особено по математика и според нея му липсва мотивация за усвояването на уроците, като по този повод е разговаряла с детето и то е споделяло, че когато има затруднения би искало тя да му помага, защото бащата няма много време за него, не му помага в подготовката на уроците и домашните и детето не споделя с него. Че и прави впечатление факта, че когато се чува с детето по телефона и то не е на училище, е в домът на ответника, където обикновено си стои в стаята и споделя, че играе игри на телефона или гледа клипчета. От детето знае, че жената, с която бащата живее на семейни начала не разговаря с него и то се чувства незначително, незабелязано, ненужно, а когато бащата се прибере в къщи, жената си променя поведението и проявява внимание, държи се любезно и се интересува от детето. Детето и е споделяло, че сутринта е излязло за училите без да закуси, тъй като не му е приготвена закуска, а в други случаи е споделяло, че е гладно, не не разполага с джобни пари, за да си купи нещо за ядене.
Тези свои твърдения ищеца подкрепя с показанията на разпитаните по делото свидетели Галина Георгиева (нейна майка) и Василена Табакова. Първата потвърждава факта, че детето всяка седмица в събота и неделя е у тях. Почти всеки ден се чуват по телефона. Детето е изключително привързано към майката и с нетърпение чака срещите с нея. Много е близко с майката и пред не е изразявал желание да отиде при майката. Свидетелства, че детето и на нея е споделяло за липсата на близост с бащата поради отношението на жената, с която живее на семейни начала да не общува с детето и да го игнорира при отсъствието на бащата. Известно и е, че детето е занижило успеха си в училище.
Вторият свидетел е приятелка на брата на детето, познава го добре и често са заедно. Потвърждава факта, че детето прекарва много време в дома на родителите на майката. Чака с нетърпение срещите с майката. Иска да живее с нея и споделя това. Определя го като много чувствително дете. Потвърждава, че и на нея детето е споделяло за лошото отношение, което получава от жената съжителстваща с бащата и за случай, когато детето в 22 часа е било принудено да ходи да й купи бира, споделен от детето. Разказва ли лично възприето обстоятелство, когато един обяд срещнала детето и то споделило, че му е неприятно но е било принудено отиде да купи вода на жената живееща с бащата. И двамата свидетели не са присъствали и не са били свидетели на начина на общуване между бащата, детето и жената живееща с бащата.
В обясненията си по чл. 176 от ГПК, дадени в съдебното заседание проведено на 06.02.2020г., бащата отрича да му е известно жената, с която живее на семейни начала да има лошо отношение и да не общува с детето. Излага подробни факти как той и същата жена се грижат за детето и прекарват свободно време заедно. Оспорва родителските качества на майката и посочва добрите битови и родителски качества, който има наред със семейството си. В този смисъл са и показанията на неговите свидетели, едната е негова сестра, а другата жената с която живее на семейни начала.
Съдът приема за безспорно по делото силната привързаност и емоционална близост на детето към майката, както и желанието на детето категорично и ясно изразено да живее с майката. Според съда е безспорна и промяната в обстоятелствата при бащата, където детето живее изразяваща се във факта, че с бащата живее на семейни начала друга жена, която има поведение и отношение, което не се отразява добре емоционално на детето и е довела и до отчуждение между него и бащата. В този смисъл са налице нови обстоятелства при бащата, които според съда водят до влошаване състоянието на детето при него. Същевременно са налице нови обстоятелства при майката, изразяващи се в това че тя се е установила да живее и работи на постоянна работа в София, които според съда съобразени и наред с желанието на майката и близостта и с детето, ще се отразят благотворно на неговото развитие, възпитание и оформяне като личност.
Няма спор, че битовите и финансови възможности на бащата са добри, както и че той полага грижи за детето, но съобразявайки изключително интересите на детето, като се вземат предвид и се зачетат чувствата му, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние, съда намира, че уважаването на предявения иск и промяната на родителските права като те бъдат предоставени на майката е в най-добрия интерес на детето. То категорично заявява своето желание да живее с майка си и както вече беше посочено, съдът, не е обвързан от това, но следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето.
Съда отчита и, че действията на бащата, с които напълно неглижира майката, като не разговаря с нея по повод детето и напълно я изключва от живота му, са противоправни и не са в интерес и на детето. Бащата проектира своя дълбок конфликт и обида в отношенията си с майката върху детето без да отчита, че то много силно е привързано към майката и има нужда от нея, което му се отразява емоционално неблагоприятно.
По делото е установено, че двамата родители още отпреди развода са в изключително обтегнати отношения, не умеят да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на детето, както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на детето, тъй като се установи че родителите на бащата проявяват пред детето лошо отношение с думи спрямо майката, с което го поставят в дисфункционална среда, очевидно негативно отразяваща се върху неговото развитие. За това свидетелства и факта, че детето не желае да посещава родителите на баща и да остава при тях.
В заключение, съдът намира, че в изключителен интерес на детето е да бъде променен режима на упражняване на родителските права и те да бъдат представени на майката и детето да живее при нея в гр.София. Налице са такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични контакти, установен със споразумението между страните, утвърдено с бракоразводното решение.
На основание чл.127, ал.2 СК следва да се определи издръжка на малолетното дете. Данните по делото сочат, че ищецът получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 600 лева, бащата реализира доход от адвокатски възнаграждения в размер на около 700 лева. С оглед потребностите на малолетното дете, което е на 12 години, нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и от майката, в размер 300 лева. Отчитайки финансовите възможности на родителите и обстоятелството, че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитаването му, съда счита, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на влизане на решението в сила, тъй като детето все още живее при бащата и ведно със законните последици.
На бащата следва да се определи разширен режим на свиждане с детето в следния обем: Да го вижда и взема всяка втора и четвърта седмица от месеца, с преспиване, от петък вечерта в 18.00 часа до неделя вечерта, в 18.30 часа, като го взема и връща на адреса на майката. Да го вижда и взема през първата половина от зимната ваканция и през първата половина от пролетната ваканция, считано от 10.00 часа сутринта на първия ваканционен ден до 18.00 часа вечерта на последния ден oт първата половина на съответната ваканция, като за начална и крайна дата на съответната ваканция да се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. Да го взема 30 (тридесет) последователни дни през лятната ваканция или два пъти по 15 (петнадесет) дни, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като и двамата родители са задължени да се уведомят един друг всяка година не по-късно от 01-ви юни за планирания график на вземане на детето. В случай, че до 01 юни на текущата година не са уговорили такъв график, бащата да взема детето два пъти по 15 дни, както следва: през ЧЕТНА година - от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 15 август, а през НЕЧЕТНА година - от 15 юли до 30 юли и от 15 август до 30 август. Всяка ЧЕТНА година за Великденските празници, считано от 18.00 часа на последния работен ден, официално обявен за такъв с Постановление на Министерски съвет до 18.00 часа на последния почивен ден, официално обявен за такъв с Постановление на Министерски съвет, всяка НЕЧЕТНА година за Коледните празници, считано от 17.00 часа на 23 (двадесет и трети) декември до 19.00 часа на 28 (двадесет и осми) декември и всяка ЧЕТНА година за Новогодишните празници, считане от 10.00 часа сутринта на 29 (двадесет и девети) декември от четната година до 19.00 часа на 02 (втори) януари от нечетната година;
С оглед изхода на делото ответникът дължи на съда държавна такса върху размера на присъдената издръжка, а тъй като страните изрично са заявили, че не претендират съдебни разноски, съда не следва да присъжда такива.
Предвид на горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.127,
ал.2 вр. чл.59, ал.9 от СК режима на упражняване родителските права, режима на
лични отношения и издръжката на малолетното дете Илия И.И., ЕГН **********,
роден на ***г. определени с влязло в закона сила решение № 457 от 27.07.2016г.
по гражданско дело № 683 по описа за 2016г. на Районен съд – Враца, в следния
смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Илия И.И., ЕГН **********, роден на ***г. на майката Й.М.С., ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене ***.
ОСЪЖДА бащата И.И.И. с адрес *** да заплаща на майката Й.М.С., ЕГН ********** с адрес *** издръжка за малолетното дете Илия И.И., ЕГН **********, роден на ***г. в размер на 200.00 лева, считано от датата на влизане на решението в законна сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на изменения в обстоятелствата, или до отпадане на основанието, като отхвърля иска за издръжка до претендирания размер от 350.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.И.И. с малолетното дете Илия И.И., както следва:
Да го вижда и взема всяка втора и четвърта седмица от месеца, с преспиване, от петък вечерта в 18.00 часа до неделя вечерта, в 18.30 часа, като го взема и връща на адреса на майката;
Да го вижда и взема през първата половина от зимната ваканция и през първата половина от пролетната ваканция, считано от 10.00 часа сутринта на първия ваканционен ден до 18.00 часа вечерта на последния ден oт първата половина на съответната ваканция, като за начална и крайна дата на съответната ваканция да се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката;
Да го взема 30 (тридесет) последователни дни през лятната ваканция или два пъти по 15 (петнадесет) дни, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като и двамата родители са задължени да се уведомят един друг всяка година не по-късно от 01-ви юни за планирания график на вземане на детето. В случай, че до 01 юни на текущата година не са уговорили такъв график, бащата да взема детето два пъти по 15 дни, както следва: през ЧЕТНА година - от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 15 август, а през НЕЧЕТНА година - от 15 юли до 30 юли и от 15 август до 30 август;
Всяка ЧЕТНА година за Великденските празници, считано от 18.00 часа на последния работен ден, официално обявен за такъв с Постановление на Министерски съвет до 18.00 часа на последния почивен ден, официално обявен за такъв с Постановление на Министерски съвет;
Всяка НЕЧЕТНА година за Коледните празници, считано от 17.00 часа на 23 (двадесет и трети) декември до 19.00 часа на 28 (двадесет и осми) декември и
Всяка ЧЕТНА година за Новогодишните празници, считане от 10.00 часа сутринта на 29 (двадесет и девети) декември от четната година до 19.00 часа на 02 (втори) януари от нечетната година;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И.И.И. с адрес *** да заплати на Районен съд – Козлодуй държавна такса върху размера на присъдената издръжка от 288.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчване на преписи.
Районен съдия: