Решение по дело №154/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 135
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20225000500154
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500154 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 143 от 08.02.2022 г. по гр.д. 2445/2021 г. Окръжен съд П. е
осъдил П.Р.Б. със седалище и адрес - град С., бул. „В.“ №*, да заплати на
ГЮН. Б. ДЖ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град Х., ул. „**-м.“
№***, със съдебен адрес - град П., ул. „Петко Каравелов“ №**, ет.*, сумата от
20000 лева /двадесет хиляди лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон
за отговорността на държавата и общините за неимуществени вреди,
произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по д. п. №*** по
описа на IV-то РУ при ОД на МВР - П. за 2013 г., наблюдавано по прок.пр.
№**** по описа на Районна прокуратура - П. за 2013 г., за това, че: за времето
20-21.02.2007 г. в град П. в съучастие със С.С. Д., като съизвършител, с цел да
набави за себе си и за другиго - С. Д., имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у някого - П.З.Т., че недвижимите имоти, предмет на
предварителен договор за покупко-продажба на дата 21.02.2007 г., а именно:
апартамент, находящ се в град П., ул. „П.Д.П.“ №**, ет.*, ап.**, ведно с
прилежащите му помещения и магазин №**, находящ се в град Х., в сградата
1
на бившия ресторант В., няма да бъдат обременени от продавачите по
договора - ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат
прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора - В.П.Т. в срок от 18
дни от подписването на предварителния договор и с това причинил на В.П.Т.
имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на БНБ за едно евро -
1,95583 лева, левова равностойност - 97791.50 лева, като причинената вреда е
в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал.
1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, в извършването на което
престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 24.02.2018 г.
присъда постановена по внохд № 1943 по описа на Окръжен съд - П.,
Наказателно отделение за 2017 г., с която присъда е отменена изцяло Присъда
№ 125/12.04.2017 г. по нохд № 1911 по описа на Районен съд - П., VIII н.с. за
2016 г., ведно със законната лихва от 24.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 50000 лева -
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като
неоснователен, като със същото решение е осъдена П.Р.Б. да заплати на ГЮН.
Б. ДЖ.: сумата от 10 лева /десет лева/ разноски за заплатена по
производството държавна такса и сумата от 812 лева /осемстотин и
дванадесет лева/ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважения иск.
Недоволен е останал жалбоподателят – П.Р.Б. (ПРБ), който е внесъл
въззивна жалба вх.№ 4011/14.02.2022 г. против посоченото решение в
осъдителните му части. Моли да бъде отменено обжалваното решение в
обжалваните части и да бъде постановено друго решение, с което да се
отхвърли иска или да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Излагат се конкретни доводи, свързани с твърдения за
недоказаност на иска; несъобразяване от първоинстанционния съд с
тълкуването по т. 11 от ТР 3/05 на ОСГК на ВКС; заинтересованост и
пристрастност на разпитаните свидетели на ищеца, според които би следвало
да бъде отхвърлен иска изцяло. В условията на алтернативност се моли
намаляване на размера на присъденото обезщетение, като си сочат аргументи
относно несъответствие на присъдения размер на справедливостта и
събраните доказателства; разумния срок в който е приключило наказателното
производство; прилагане на най-леката мярка за неотклонение „подписка“; че
определеното обезщетение не следва да се явява източник на обогатяване и не
бива да е в дисхармония със справедливостта.
В отговор на въззивната жалба с вх.№ 8197/28.03.2022 г. ГЮН. Б. ДЖ.
чрез адв. Х., АК – П. се моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага съображения в подкрепа на отговора си, излага
хронологията на наказателното производство в досъдебна и съдебна фази;
анализира събраните доказателства пред първоинстанционния съд, като
твърди за достоверност на събраните гласни доказателства; сочи на промяна в
психическото и здравословното състояние след започване на наказателното
2
производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ответник, засяга част от неблагоприятно за него
осъдително първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Подадена е искова молба пред Окръжен съд – П. (ПОС) от ГЮН. Б.
ДЖ., в която твърди, че с постановление от 19.09.2013 г. по прок. пр.
№****/13 г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години; на
03.01.2014 г. той се явил пред органите на досъдебното производство за
снемане на обяснения и за даване на сравнителен материал за изготвяне на
графологични експертизи - към този момент заедно със съпругата му живеели
и работили в Р.Т. и за явяването им били призовани по телефона малко преди
новогодишните празници, като полицаят, който ги призовал ги уведомил, че
ако не се явят в първия работен ден на 2014 г. да дадат обяснения ще бъдат
обявени за издирване и задържани на границата; на 27.03.2015 г. му била
взета мярка за неотклонение „подписка“ и му било повдигнато обвинение за
това, че за времето 20.02.2007 г. – 21.02.2007 г. в град П., в съучастие със
съпругата му С.С. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за
другиго - С.С. Д., имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у
П.З.Т., че недвижимите имоти предмет на предварителен договор за покупко-
продажба на дата 21.07.2007 г., а именно: апартамент, находящ се в П., ул.
„П.Д.П.“ №**, ет.*, ап.**, ведно с прилежащите му помещения и магазин
№**, находящ се в Х., в сградата на бившия ресторант В., няма да бъдат
обременени от продавачите по договора ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с ипотека и че
същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора -
В.П.Т., в срок от 18 дни от подписването на предварителния договор и с това
е причинил на В.П.Т. имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс
на БНБ за едно евро - 1,95583 лева, с левова равностойност - 97791.50 лева,
като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК; на
03.06.2015 г. отново бил призован и се наложило да взема неплатен отпуск за
пътуване до П. за предявяване на разследването; на 28.03.2016 г. бил внесен
обвинителен акт в Районен съд - П., по който било образувано нохд. №
1991/16 г., по което били проведени 10 открити съдебни заседания, което
наложило множество пътувания до Б. и смяна на работата на ищеца, тъй като
работодателите му не допускали чести отсъствия; на 12.04.2017 г. била
постановена присъда, с която ищецът бил признат за виновен и му било
наложено наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен
срок, както и бил уважен предявеният срещу него и съпругата му граждански
3
иск и те били осъдени да заплатят на гражданския ищец В.Т. сумата от
97791,50 лева; срещу присъдата ищецът и съпругата му подали жалба, по
която било образувано внохд № 1943 по описа на Окръжен съд - П. за 2017 г.,
по което били проведени 4 открити съдебни заседания, а на 08.02.2018 г. била
постановена присъда № 16, с която ищецът и съпругата му били изцяло
оправдани по повдигнатите им и поддържани обвинения; присъдата била
обжалвана пред ВКС на РБ, който с решение № 142/10.09.2018 г. я потвърдил
изцяло. Ищецът твърдял още, че в резултат на неоснователно повдигнатото
му обвинение му били нанесени неимуществени вреди - случилото се го
стресирало изключително много, тъй като той винаги е спазвал закона и
възможността да лежи в затвора му изглеждала ужасяваща; обтегнали се
отношенията в семейството му; променило се отношението на хората към
него и много приятели не искали да го виждат, защото считали, че е
престъпник; присъдата му причинила огромен шок, не знаел къде се намира и
какво се случва, в продължение на около седмица бил в болнични, защото
вдигал кръвно; изпитвал срам да каже дори и на най-близките си, че е осъден
за измама; въпреки, че в края на 2018 г. бил окончателно оправдан все още
имало хора, които отказват да комуникират с него и се е случвало да чува за
себе си, че е измамник; все още се опасява, че е възможно да се случи нещо,
някой да подаде нова жалба и да го осъди; страхува се когато се прибира в Б.
или се обади непознат номер, че може отново да го търсят за нещо - да го
съдят и да продължи същият кошмар; за периода 2013 г. - 2018 г. за него
всичко било постоянно напрежение и не можел да повярва, че е възможно без
да е виновен да му повдигнат обвинение и да му се налага да ходи всеки
месец на дело, а още по-невероятно му изглеждало, че е възможно да бъде
осъден както и това, че едни и същи искания отправяни до полицията,
прокуратурата и районния съд в продължение на 2-3 години били уважени
едва от окръжния съд, с оглед на което за така причинените му вреди ищецът
поискал съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
50000 лева ведно със законната лихва от 24.09.2018 г. до окончателното му
изплащане. Окръжният съд е квалифицирал претенцията като иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Ответникът ПРБ е признал иска по основание, но намирал
размера му за силно завишен, защото ангажираните от ищеца доказателства
се явявали недостатъчни за установяване на твърдените в исковата молба
неимуществени вреди; наказателното производство в процесния случай е
протекло в напълно разумен срок, а срещу ищеца е взета най-леката възможна
мярка за неотклонение - „подписка“.
Първостепенният съд, след като е обсъдил твърденията и доводите на
страните, както и признанието на ответника във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е намерил следното:
едно от основните начала на КРБ е това регламентирано в чл. 7, според което
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия
на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на
4
отговорността на държавата се съдържа в ЗОДОВ. В конкретния случай се
претендирало присъждане на обезщетение за вреди от неоснователно
повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като
за възникването му трябвало да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: повдигане на обвинение в извършване на
престъпление и оправдаване на лицето, съответно прекратяване на
образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано; вреда; причинно-следствена връзка между незаконно
повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат,
като отговорността на държавата е безвиновна. Не се спорило, а и видно от
приложеното за послужване по делото нохд № 1991 по описа на Районен съд -
П., VIII н.с. за 2016 г. и от останалите събрани по делото писмени
доказателства било, че с постановление от 19.09.2013 г. на прокурор при
Районна прокуратура - П. е било образувано досъдебно производство №***
по описа на IV-то РУ при ОД на МВР - П. за 2013 г., наблюдавано по прок.пр.
№**** по описа на Районна прокуратура - П. за 2013 г., срещу неизвестен
извършител за това, че на 21.02.2007 г. в П. с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага е възбудил и поддържал у В.П.Т. заблуждение и с това
й е причинил имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК; на 03.01.2014
г. ищецът е бил разпитан като свидетел по д. п. №***/13 г. от разследващ
полицай при IV-то РУ при ОД на МВР - П. и са му били взети образци от
подписа му и от ръкописни текстове за сравнително изследване; с Протокол
от 03.06.2015 г. на разследващ полицай при IV-то РУ при ОД на МВР - П. са
му предявени материалите по д.п. №***/13 г. и от този протокол се
установявало, че досъдебното производство се води срещу ГЮН. Б. ДЖ. за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК и С.С. Д. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, като
страните не спорели, че обвинението за това престъпление е повдигнато на
ищеца в предходен момент - на 27.03.2015 г.; на 30.03.2016 г. от прокурор при
Районна прокуратура - П. в Районен съд - П. е бил внесен обвинителен акт по
преписка №****/13 г. на Районна прокуратура - П. по обвиненията на: ГЮН.
Б. ДЖ. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК за това, че за времето 20-
21.02.2007 г. в П. в съучастие със С.С. Д., като съизвършител, с цел да набави
за себе си и за другиго - С. Д., имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у някого - П.З.Т., че недвижимите имоти, предмет на
предварителен договор за покупко-продажба на дата 21.02.2007 г., а именно:
апартамент, находящ се в П., ул. „П.Д.П.“ №**, ет.*, ап.**, ведно с
прилежащите му помещения и магазин №**, находящ се в Х., в сградата на
бившия ресторант В., няма да бъдат обременени от продавачите по договора -
5
ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по
нотариален ред на купувача по договора - В.П.Т., в срок от 18 дни от
подписването на предварителния договор, и с това причинил на В.П.Т.
имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на БНБ за едно евро -
1,95583 лева, левова равностойност - 97791.50 лева, като причинената вреда е
в големи размери; и на С.С. Д. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК за това,
че за времето 20 - 21.02.2007 г. в П. в съучастие със ГЮН. Б. ДЖ., като
съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго - ГЮН. Б. ДЖ., имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у някого - П.З.Т., че недвижимите
имоти, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на дата
21.02.2007 г., а именно: апартамент, находящ се в град П., ул. „П.Д.П.“ №**,
ет.*, ап.**, ведно с прилежащите му помещения и магазин №**, находящ се в
гр. Х., в сградата на бившия ресторант В., няма да бъдат обременени от
продавачите по договора - ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с ипотека и че същите ще
бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора - В.П.Т., в
срок от 18 дни от подписването на предварителния договор, и с това
причинил на В.П.Т. имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на
БНБ за едно евро - 1,95583 лева, левова равностойност - 97791.50 лева, като
причинената вреда е в големи размери, като по този обвинителен акт е
образувано нохд № 1991 по описа на Районен съд - П., VIII н. с. за 2016 г., с
разпореждане от 31.03.2016 г. по което е потвърдена взетата спрямо
подсъдимите в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение
„подписка“; по последното са били насрочени 9 открити съдебни заседания, в
3 от които не е даден ход на делото - на 25.04.2016 г. поради болест на
подсъдимата С. Д., на 25.04.2016 г. поради пътен инцидент с пострадалите и
на 01.03.2017 г. поради неявяване на редовно призован свидетел и
неполучаване на изискана от ОД на МВР - Х. справка за задгранични
пътувания на подсъдимите, а останалите 6 – на 03.10.2016 г., на 08.11.2016 г.,
на 02.12.2016 г., на 20.01.2017 г., на 24.03.2017 г. и на 12.07.2017 г. са
проведени, като в последното са потвърдени взетите спрямо подсъдимите
ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. мерки за неотклонение - „подписка“ и е обявена
присъда № 125/12.04.2017 г., с която всеки от тях е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с
чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за една година, изтърпяването на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години от
датата на влизане на присъдата в сила, като с присъдата е уважен и
предявеният в хода на наказателното производство граждански иск и
подсъдимите Г.Д. и С. Д. са осъдени солидарно да заплатят на гражданския
ищец В.П.Т. сумата от 97 791,50 лева, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от деянието, за което подсъдимите са
предадени на съда ведно със законната лихва от 21.02.2007 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3468 лева разноски по
6
производството; срещу постановената по нохд № 1991 по описа на Районен
съд - П., VIII н.с. за 2016 г. присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимите и по нея е образувано внохд № 1943 по описа на Окръжен съд -
П., Наказателно отделение за 2017 г., по което са проведени три открити
съдебни заседания на 14.11.2017 г., на 14.12.2017 г. и на 08.02.2018 г., в което
е отменена взетата спрямо всеки от подсъдимите мярка за неотклонение
„подписка“ и е постановена присъда № 16/08.02.2018 г., с която на основание
чл. 334, т. 2 във връзка с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменена присъда №
125/12.04.2017 г. на Районен съд - П., VIII н.с. по нохд № 1991/16 г. и е
постановена нова присъда, с която както подсъдимият Г.Д., така и
подсъдимата С. Д. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им
обвинения за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и е отхвърлен предявеният от
В.П.Т. срещу тях граждански иск за солидарното им осъждане да й заплатят
сумата от 97791,50 лева като обезщетение за причинените й имуществени
вреди от деянието, предмет на обвинителния акт с правна квалификация чл.
210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от НК ведно със законната лихва от 21.02.2007 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 3468 лева разноски за упълномощаване на повереник;
срещу присъдата на Окръжен съд - П. по внохд № 1943/17 г. е подадена
касационна жалба от гражданския ищец на 21.02.2018 г. , по която е
образувано н.д. № 429 по описа на ВКС на РБ, Наказателна колегия, II-ро н.о.
за 2018 г., по което е проведено едно открито съдебно заседание и с
окончателно решение № 142/10.09.2018 г. присъда № 16/08.02.2018 г. на
Окръжен съд - П. е оставена в сила в гражданската й част, като в мотивите на
решението е прието, че доколкото гражданският ищец не е встъпил в процеса
като частен обвинител, то същият не може да атакува постановената
оправдателна присъда в наказателната й част, поради което и тъй не е подаден
протест от прокурора срещу въззивната присъда, то последната е влезнала в
сила в наказателната й част.
Окръжният съд е направил фактически и правни изводи: на ищеца е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК,
което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 Наказателен кодекс, тъй
като за него е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет
години. С влязла в сила на 24.02.2018 г. в наказателната й част присъда
постановена от Окръжен съд - П. по внохд № 1943/2017 г., е отменена
присъдата на Районен съд - П. по нохд № 1991/2016 г. и ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното
ПОС е приел, че са налице първите два елемента от фактическия състав на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - повдигане на обвинение на
ищеца в извършване на престъпление от общ характер и оправдаването му по
повдигнатото му обвинение, поради което следва е пристъпил към изясняване
7
и на останалите две предпоставки - вредите и причинно-следствената връзка
между незаконно повдигнатото обвинение и описания в исковата молба
вредоносен резултат. Според трайната съдебна практика нормално е
наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и на
личния живот на ищеца, с оглед на което може да се претендира обезщетение
за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване,
без същите да бъдат описвани подробно в исковата молба. Според ПОС
доколкото уврежданията, за които се търси репарация, са конкретизирани в
исковата молба, то съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяването на същите и връзката им с наказателния процес. В тази насока
са били разпитани свидетели, според показанията на които: св. С. Д. - съпруга
на ищеца и обвиняем по нохд № 1991 по описа на Районен съд - П. за 2016 г. -
още през 2013 г., след като се прибрали в И. при първото им явяване по
следственото дело, 2-3 дена съпругът й не излязъл изобщо от стаята, не искал
нищо да яде, не искал да ходи на лекар, поради което се наложило да потърси
помощ от психиатър, предписаните лекарства от който не помогнали, тъй
като продължил да получава пристъпи, при които не искал да излиза от
стаята; след като чул присъдата на районния съд ръцете на съпруга й се
разтреперили, повишило се кръвното му налягане, впоследствие започнал да
получава паник атаки - започвал да се задушава, да се разкарва вкъщи, без да
може да си намери място, излизал на терасата, докато се успокои, поради
което съпругата му отново потърсил помощ от психиатър, предписаното
медикаментозно лечение, от който още не е приключило; съпругът й имал
личен бизнес, но след като започнало наказателното производство той го
преустановил и започнал да работи като магазинер към фабриката, от която
до тогава вземал стока; имало случаи, когато като не се чувствал много добре
и се обаждал на сина на работодателя, който ходел да го замества магазина;
много често при паник атаките получавал и стомашни проблеми,
разстройство, които все още продължават; ищецът се изолирал от хората, не
иска да говори с никой, затворил се в себе си - семейните им приятели ги
търсили, обаждали им се, питали как е съпругът й, но той не искал да говори с
никой; преди започване на наказателното производство ищецът не е имал
психически и соматични проблеми; св. Г.Г.В. - процесуален представител на
ищеца по воденото срещу него наказателно производство в съдебната му
фаза: по време на наказателното производство състоянието на ищеца било
изключително тежко; и ищецът и съпругата му минимум по един път
седмично се обаждали на него и на адвокат К. - пълномощник на съпругата на
ищеца, като имало случаи, в които звънели и два пъти седмично; винаги,
когато идвали в Б. го информирали, че са запазили, купили билет, че са преди
граница, че са минали границата, тъй като имали сериозно притеснение, че
при някое от минаванията ще ги задържат и арестуват; двамата постоянно се
притеснявали, че ще ги осъдят, но при Г. трагедията била огромна - бил
постоянно с високо кръвно, два пъти припадал в офиса на свидетеля, като
вторият път бил след постановената от районния съд осъдителната присъда,
8
при което потърсили медицинска помощ; ищецът постоянно пиел някакви
хапчета; след постановената от районния съд осъдителна присъда ищецът и
съпругата му се скарали някой от тях да поеме вината и да лежи в затвора,
защото не можело цялото семейство да бъде осъдено; Г. бил много притеснен,
искал да смени и пълномощниците по делото между първа и втора инстанция;
през цялото време обяснявал, че лицата, които са подали жалбата имат много
големи връзки и само заради това ще го задържат и ще го осъдят, дори като
било постановено решението на ВКС, въпреки че двамата го видели в
интернет, искал свидетелят да отиде до С., за да му го снима или пък да
изпрати някой да го снима, за да го има с печат, тъй като не вярвал, че е
окончателно оправдан; той бил убеден, че по това дело ще го осъдят, че
нещата са така направени, че ще го осъдят и ще лежи в затвора. По делото не
били представени медицински документи относно психичните състояния на
ищеца преди и по време на воденото срещу него наказателно производство,
то доколкото психичните състояния се проявяват в действителността и могат
да бъдат възприети, според ПОС нямало пречка същите да бъдат установени
и с гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаните в тази
насока свидетели, които са абсолютно еднопосочни и взаимно допълващи се
съдът приемал за безпротиворечиво установено, че в резултат на
образуваното срещу ищеца наказателно производство у него са се проявили
психични състояния на: депресивност - непосредствено след първия му
разпит през месец януари 2014 г. при завръщането си от Република Б. в И. той
се затворил в продължение на 2-3 дни в стаята и не искал нито да излиза,
нито да яде, нито да отиде на доктор, а впоследствие се изолирал и от близки
и приятели и не искал да общува с тях; тревожност - у ищеца се появили
тревоги при идванията му до Б. за явяване по делото, че може да бъде
задържан, а впоследствие, че може да бъде осъден; съмнителност - че наетите
от него адвокати ще охранят правата му, че ще успее да докаже правотата си,
тъй като лицата, подали жалбата, имали големи връзки, а впоследствие
започнал да изпитва паник атаки, съпроводени със задух, треперене,
стомашни проблеми, сърцебиене. Посочените психични състояния не
съставлявали психични заболявания, съответно не се е установило с оглед на
неколкократно изпитаните от ищеца паник атаки той да е диагностициран с
общо заболяване - паническо разстройство, както и липсват доказателства по
време на воденото срещу него наказателно производство да са настъпили
промени в здравословния му статус, то ПОС е приел за недоказано
твърдението му, че в причинно-следствена връзка с неоснователно
повдигнатото му обвинение у него са възникнали здравословни проблеми.
Недоказани според ПОС са били и твърденията на ищеца, че в причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство са се
влошили отношенията в семейството му. Напротив в дисонанс с тях са
показанията на св. В., според които по време на целия наказателен процес в
съдебната му фаза ищецът и съпругата му винаги „се движиха заедно“, а също
и показанията на св. Д., според които именно тя потърсила лекарска помощ за
9
справяне с проявилите се у съпруга й негативни психични състояния, а
впоследствие и с изпитваните от него паник атаки, въз основа на които може
да се заключи, че ищецът и съпругата му по време на цялото наказателно
производство са били изключително единни, взаимно са се подкрепяли, като
именно св. Д. е предприела действия за подобряване на психичния статус на
съпруга й. Според ПОС в разрез с твърдението в исковата молба, че след
повдигане на обвинението в измама се е променило и отношението на
близките на ищеца, са показанията на св. Д., съобразно които след повдигане
на обвинението съпругът й сам се изолирал от хората, не искал с никой да
говори, затворил се в себе си и не отговарял на обажданията на приятели,
поради което съдът го приема за недоказано. В обобщение въз основа на
събраните по делото и коментирани в предходното изложение доказателства
ПОС е приел, че вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение у
ищеца са се проявили психични състояния на тревожност, на съмнителност,
на депресивност, за облекчаване на които е потърсил помощ от психиатър;
след постановяване на присъдата от първоинстанционния съд започнал да
получава паник атаки, за лечението на които има назначена медикаментозна
терапия, която не е преустановена и към датата на приключване на съдебното
дирене по делото; затворил се в себе си, преустановил контактите си с близки
и приятели; наложило се да прекрати осъществяваната от него търговска
дейност и започнал работа като магазинер и че били накърнени негови права -
на неприкосновеност на личния живот съгласно чл. 32, ал. 1 КРБ, като са
били засегнати честта и достойнството му, както и правото му на труд
съгласно чл. 48, ал. 1 КРБ, гарантиращо му свободно да избира своята
професия, в резултат на което в неимуществената му сфера са настъпили
негативни последици, които, обаче, са обичайни в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ - причинени са му душевни терзания и неудобства; накърнено е
името му; променен е обичайният му ритъм на живот. Според ПОС налице са
били всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата да
поправи тези вреди. На обезщетение подлежали всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ. В последния липсва
уредба относно начина на определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му разпоредби е било
предвидено, че за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони. Ето защо и тъй като в случая се касаело за
вреди от непозволено увреждане, то при определяне на размера на
обезщетението следвало да намери субсидиарно приложение разпоредбата на
чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
даденото задължително разрешение в т. II от Постановление на Пленума на
ВС № 4/23.12.1968 г.: „...Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
... не е абстрактно ... То е свързано с преценката на редица конкретни
10
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди...“. В случаите, когато се определя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ
следвало да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г., постановено по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в трайната съдебна практика факти и обстоятелства от значение
за определянето на обезщетението, каквито са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -
умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; отражение на случилото се върху
ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Пак според съдебната практика като
ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди
следва да служат и общата икономическа среда и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането; следва да се отчита и обстоятелството,
че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за
заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за
ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване; обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди
претърпени от ищеца в резултат на приключилото срещу него
незаконосъобразно наказателно преследване. Констатирало се, че: ищецът е
бил обвинен в извършването на едно тежко умишлено престъпление;
наказателното производство по ДП №*** по описа на IV-то РУ при ОД на
МВР - П. за 2013 г. и впоследствие по нохд № 1991 по описа на Районен съд -
П. за 2016 г. е продължило от 19.09.2013 г. до 24.02.2018 г. или общо 4
години, 5 месеца и 5 дни, което е не малък времеви период предвид предмета
на делото и не големия обем доказателства събрани по него; спрямо ищеца е
11
взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка“; той не е публична
личност, поради което и образуваното срещу него наказателно производство
не е предизвикало никакъв обществен отзвук, като е станало известно само на
ограничен кръг от хора - семейство и приятели, следователно честта и
достойнството му не са засегнати повече от обичайното; проявилите се у него
психични състояния са резултат най-вече от по-лабилната му психика и
недоверие в съдебната система, а не толкова от незаконосъобразно
повдигнатите му обвинения; случилото се е повлияло и върху социалното му
функциониране, като той се е изолирал от семейството и приятелите му;
настъпила е промяна и в начина му на живот - наложило се е да остави
дейността, с която се е занимавал и да започне работа като магазинер, за да
може да пътува до Б. за участие в наказателното производство;
незаконосъобразно повдигнатото му обвинение не е довело до влошаване на
здравословното му състояние, а само до прояви на психични състояние и
получаване на паник атаки, които все още не са преодолени и към датата на
приключване на съдебното дирене, т. е. повече от осем години. С оглед на
горното и вземайки предвид констатираните обстоятелства - обичайният
интензитет, но не малката продължителност на страданията, липсата на
влошаване на здравословното състояние на ищеца, настъпилите промени в
социалното му функциониране, в начина му и в качеството му на живот и
обичайното засягане на честта и достойнството му, в съответствие с критерия
за справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за репариране на
установените неимуществени вреди следва да е в размер на 20000 лева, до
който предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да
бъде уважен, като за разликата над тази сума до претендираните с исковата
молба 50000 лева същият следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящата инстанция приема изводите в обжалваното решение относно
обективната отговорност на държавата при оправдаване на лицето. Правилно
са изяснени основните факти в първоинстанционното производство. Спорни
са размерите на дължимото обезщетение за неимуществените вреди.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебна фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (Р-
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Ищецът Д. е бил обвинен само в едно престъпление - по чл. 210, ал. 1,
т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК,
12
което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до осем години. Това е повишило
интензитета на търпените от въззиваемия негативни стресови преживявания.
Взета му е възможно най-леката мярка за неотклонение – „Подписка“, която
не му е пречила да напуска свободно страната и ЕС. Не му са налагани други
ограничения – например забрана за напускане на пределите на РБ. Не е
задържан по ЗМВР или от ПРБ по чл. 64, ал. 2 от НПК. Наказателното
производство срещу Д. е продължило в досъдебна и съдебна фази общо 2
години, 10 месеца и 20 дена от момента на привличането му като обвиняем до
произнасяне на оправдателната присъда от въззивния съд на 08.02.2018 г.,
като в периода не следва да се включва времето, през което делото е било
изпратено на ВКС за произнасяне само в гражданскоправната част на
присъдата с негово решение на 10.09.2018 г.; а от момента на образуване на
ДП на 19.09.2013 г. до произнасяне на оправдателната присъда спрямо
въззиваемия Д. периодът е 4 години, 4 месеца и 20 дни. Не се установява
оправдателната присъда на окръжният съд да е била протестирана в
наказателната й част от ПРБ. Липсват доказателства за каквито и да са
публикации относно наказателното преследване против въззиваемия Д. в
медийното пространство. По делото не са искани от ищеца и не са
назначавани съдебно медицинска и съдебно психологическа експертизи. Не
са представени медицински документи, включително и за твърдяно
посещение при психиатър от св. С. Д.. Относно здравословното състояние на
въззиваемия - не са доказани вреди над обичайните причинени от
незаконното обвинение. Когато ищецът претендира вреди над обичайните,
той следва безспорно да ги докаже (което би рефлектирало на размера на
обезщетението), като това не означава, че липсват обичайните неимуществени
вреди от незаконно наказателно преследване, но в този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник за неоснователно обогатяване – Р-63/16.03.2016 г. по
гр.д. 5124/2015 г., ГК, III го на ВКС. От показанията на С. Д. – свидетелка по
смисъла на чл. 172 от ГПК, чиито показания се преценят като на
заинтересовано лице - съпруга на ищеца, както и обвиняема и подсъдима по
същото наказателно производство, не може да се установи причинно-
следствена връзка между неоснователното обвинение и промяната в работата
на Г.Д. – от личен бизнес на магазинер. Отношението на близките – приятели
и роднини към ищеца е било добро. Относно останалите негативни
изживявания на въззиваемия установени от разпитаните свидетели по делото
не се доказва, че същите са в степен над обичайните при сходни случаи.
Неотносими са към настоящия процес, който е с предмет неимуществени
вреди, броя на пътуванията на ищеца, ползването на хотели и други
материални разходи по наказателното производство.
При отчитане на всички фактори, повлияли негативно живота на Д.,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 12000 лева е
балансиран, адекватен и отговарящ на създадения от съдебната практика
13
ориентир, относим към аналогични случаи, отразяващ обществената оценка
на засегнатите нематериални вреди, като посочената сума в най-пълна степен
ще компенсира вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесена на
пострадалия. За такъв размер се пледира от въззивника в съдебно заседание
на 09.05.2022 г. пред настоящия съд.
Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на
увреденото лице. Този размер е съобразен с продължителността на
наказателното преследване, тежестта на повдигнатото обвинение за едно
престъпления от общ характер и предвиденото за него наказание "лишаване
от свобода", негативните изживявания на ищеца. Съобразена е взетата мярка
за неотклонение, както и липсата на други ограничителни по своя характер
мерки, които да възпрепятстват свободното му придвижване и установения
начин на живот. Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществени вреди служат и икономическите условия и стандарта на
живот в страната през периода на незаконното наказателно производство.
Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и
следва да се отчетат при определянето му.
Обсъденото налага извод за уважаване на въззивната жалба на П.Р.Б., а
именно основателност на предявения иск от ГЮН. Б. ДЖ. по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 12000 лева за неоснователно повдигнато му обвинение по ДП №*** по
описа на IV-то РУ при ОД на МВР - П. за 2013 г., наблюдавано по прок.пр.
№**** по описа на Районна прокуратура - П. за 2013 г. ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2018 г. до окончателното му изплащане, като за
разликата над тази сума до присъдения размер от 20000 лева, ведно със
законната лихва считано от 24.09.2018 г., искът се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли след отмяна на първоинстанционното решение в
тази му обжалвана осъдителна част, като неправилно.
Поради този изход по спора, решението на окръжния съд следва да бъде
коригирано съразмерно на уважената част от исковете и в частта му, относно
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като се отмени за
разликата над 487.20 лева до присъдените в полза на ищеца 812 лева.
Предвид изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 143 от 08.02.2022 г. по гр.д. 2445/2021 г. Окръжен
съд П. в ЧАСТТА, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на ГЮН. Б. ДЖ. с ЕГН
- **********, с постоянен адрес в град Х., ул. „**-м.“ №***, сума в размер
14
над 12000 лева до присъдения размер от 20000 лева като обезщетение по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - за неимуществени вреди, произтекли от
неоснователно повдигнато му обвинение по ДП №*** на IV-то РУ при ОД на
МВР - П. за 2013 г., наблюдавано по прок. пр. №**** по описа на Районна
прокуратура - П. за 2013 г., за това, че: за времето 20-21.02.2007 г. в град П. в
съучастие със С.С. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за
другиго - С. Д., имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у някого -
П.З.Т., че недвижимите имоти, предмет на предварителен договор за покупко-
продажба на дата 21.02.2007 г., а именно: апартамент, находящ се в град П.,
ул. „П.Д.П.“ №**, ет.*, ап.**, ведно с прилежащите му помещения и магазин
№**, находящ се в град Х., в сградата на бившия ресторант „В.“, няма да
бъдат обременени от продавачите по договора - ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с
ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по
договора - В.П.Т., в срок от 18 дни от подписването на предварителния
договор, и с това причинил на В.П.Т. имотна вреда в размер на 50000 евро по
фиксиран курс на БНБ за едно евро - 1,95583 лева, левова равностойност -
97791.50 лева, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК, в извършването на което престъпление е признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила на 24.02.2018 г. присъда постановена по
внохд № 1943 по описа на Окръжен съд - П., Наказателно отделение за 2017
г., с която присъда е отменена изцяло Присъда № 125/12.04.2017 г. по нохд №
1911 по описа на Районен съд - П., VIII н.с. за 2016 г., ведно със законната
лихва от 24.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство
в размер над 487.20 лева до присъдения размер от 812 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГЮН. Б. ДЖ. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в град Х., ул. „**-м.“ №*** иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ в размер над 12000 лева до присъдения от 20000 лева за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие повдигнатото
му обвинение по ДП №*** по описа на IV-то РУ при ОД на МВР - П. за 2013
г., наблюдавано по прок. пр. №**** по описа на Районна прокуратура - П. за
2013 г., за това, че: за времето 20-21.02.2007 г. в град П. в съучастие със С.С.
Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго - С. Д., имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у някого - П.З.Т., че недвижимите
имоти, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на дата
21.02.2007 г., а именно: апартамент, находящ се в град П., ул. „П.Д.П.“ №**,
ет.*, ап.**, ведно с прилежащите му помещения и магазин №**, находящ се в
град Х., в сградата на бившия ресторант „В.“, няма да бъдат обременени от
продавачите по договора - ГЮН. Б. ДЖ. и С.С. Д. с ипотека и че същите ще
бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача по договора - В.П.Т., в
срок от 18 дни от подписването на предварителния договор и с това причинил
на В.П.Т. имотна вреда в размер на 50000 евро по фиксиран курс на БНБ за
15
едно евро - 1,95583 лева, левова равностойност - 97791.50 лева, като
причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, в
извършването на което престъпление е признат за невиновен и оправдан с
влязла в сила на 24.02.2018 г. присъда постановена по внохд № 1943 по описа
на Окръжен съд - П., Наказателно отделение за 2017 г., с която присъда е
отменена изцяло Присъда № 125/12.04.2017 г. по нохд № 1911 по описа на
Районен съд - П., VIII н.с. за 2016 г., ведно със законната лихва от 24.09.2018
г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер
над 487.20 лева до присъдения размер от 812 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16