Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр.
Варна,_______2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Първо административно отделение, ХІ състав, в публичното
заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета десета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ТИНКА КОСЕВА
при секретаря М.П., като
разгледа докладваното адм.дело N1585 по описа на Административен съд
Варна за 2012год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на К.П.Ж. действащ
като ЕТ”Ренесанс КПДТ-К.Ж.” …….., представлявано от собственика К.П.Ж.
против Ревизионен акт № *********/15.12.2011г. на ТД на НАП гр.Варна в частта
му потвърден с Решение №88/27.03.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Варна
при ЦУ на НАП, с който на
търговеца за данъчни периоди м.01.10.2010г.-31.10.2010г. и 01.11.2010г-30.11.2010г.са
определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 396321,10лв. и лихва за
забава в размер на 43 556.13лв.
Жалбоподателят по
подробно изложени в жалбата съображения твърди незаконосъобразност на оспорения
РА, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и Директива
2006/112/ЕО, относно общата система на ДДС, както и практиката на ВАС и Съда на
Европейския съюз.Според жалбоподателят по доставките на стоки, осъществени от
него на ръмунския доставчик “Nando
Beta” S.R.L са изпълнени всички условия на чл.7, ал.1 от ЗДДС за вътреобщностни
доставки.Твърди ,че стоките са изпратени от територията на България и са
достигнали до своя получател в Румъния.Тези факти са удостоверени с
представените международни товарителници и декларации-потвърждения за
получаването на стоките от румънския търговец, които документи са представени
на органите по приходи.На следващо място твърди, че жалбоподателят е
регистрирано по ЗДДС лице, а румънския търговец е данъчно задължено лице с
регистрация за целите на ДДС в Румъния.Твърди, че към датата на възникване на
данъчното събитие купувачът на стоките е притежавал валиден ДДС
идентификационен номер, издаден от Държавата членка Румъния, доказателство за
което са получените потвърждения от жалбоподателя на номер по ДДС от интернет
страницата на Европейската комисия.Твърди се,че жалбоподателят е действал
добросъвестно по отношение на доставките към “Nando Beta” S.R.L като е проверил
дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС
идентификационен номер.Според жалбоподателят същият притежава всички необходими
документи за удостоверяване на извършените ВОД-данъчни
документи-фактури;международни товарителници с приложени към тях доставни
бележки;декларации за потвърждение от купувача за получаване на стоките на
територията на Румъния, договори сключени с търговеца, кантарни бележки и
документи за плащане на дължимите по фактурите суми.На изложените основания се
претендира отмяна на обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен и
необоснован.Претендира се присъждане нае сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на дирекция “ОУИ” гр.Варна при
ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – ю.к.Ванкова, оспорва жалбата.Твърди,
че в хода на съдебното обжалване не са представени нови доказателства, които да
оборят констатациите в РА.Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта:
РА е обжалван по
административен ред като с решение №88/27.03.2012г. Директорът на Дирекция
“ОУИ” гр.Варна го е потдвърдил в частта
за определените задължения по ДДС за данъчни периоди м.10.2010г и
м.11.2010г. и го отменил в частта по ДДС
за данъчен период м.03.2011г.Предмет на съдебно обжалване е РА в потвърдената с
решението част.
Жалбата е подадена в срока по
чл.156 ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от
оспорването поради което, същата се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на обжалвания РА
е започнало въз основа на ЗВР №
1101996/12.05.11г.,
издадена от Деспина
Тодорова – началник сектор „Ревизии”, Д-я „Контрол” при ТД на НАП-Варна, с която на жалбоподателя е
възложена данъчна ревизия по ЗДДС за
периода 01.02.2010г.-31.03.2011г.Със ЗВР №1103372/23.08.2011г. срокът на
ревизията е удължен до 26.09.2011г.Съгласно приложената по делото заповед №Д-10/03.01.2011г.
на Директора на ТД на НАП Варна, органа по приходите, издал заповедта за
възлагане на ревизия на жалбоподателя е бил оправомощен с правата на
чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК да издава заповеди за възлагане на ревизии, поради
което ревизията на жалбоподателя е възложена от компетентен орган по приходите.
Ревизията е
приключила със съставен ревизионен доклад №1103372/10.10.2011г. на осн.чл.117
от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване
данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди и лихвите за
просрочие, изчислени към 10.10.2011г.
Със заповед за определяне на
компетентен орган №К 1103372/12.10.2011г.
на орган по приходите е определен на осн.чл.119, ал.2 от ДОПК
компетентен орган по приходите по издаване на ревизионен акт на жалбоподателя.
Въз основа на заповедта на
осн.чл.119, ал.3, т.1 от ДОПК е издаден обжалвания ревизионен акт
№*********/15.12.2011г. с който на
жалбоподателя за ревизираните
данъчни периоди са определени данъчни задължения ДДС по ЗДДС в размер на
396321,10лв. и лихва за забава в размер на 43 556,13лв.
Ревизионният
акт е обжалван по реда на чл.155 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОУИ”
гр.Варна при ЦУ на НАП, който с Решение №88/27.03.2012г. го е потвърдил в
частта за данъчни периоди м.10.2010г. и
м.11.2010г. и определените задължения в
размер на 396 321,10лв. и лихва за забава в размер на 43556,13лв. и го е
отменил в частта за определените задължения по ЗДДС за данъчен период
м.03.2011г. в размер на 18 971,26лв. и лихва за забава в размер на
1316,69лв.
За да постанови обжалвания
ревизионен акт в хода на ревизионното производство, органа по приходите е
установил следвана фактическа обстановка:
Жалбоподателят е декларирал през
данъчен период м.10 и м.11.2010г. ВОД на стоки с клиент “Nando Beta” S.R.L VIN RO 16395349
и предмет на доставките царевица и рапица.В хода на ревизионното производство е
извършена проверка в информационната система на НАП във връзка с валидността на
VIN номера на контрагента по декларирания ВОД за което е съставен протокол
№1101996-2/07.07.2011г.Констатирано е следното: “Nando Beta” S.R.L VIN RO 16395349
е регистриран по ЗДДС на 06.05.2004г. и е дерегистриран на 01.08.2010г.На
25.08.2010г.търговецът отново е регистриран по ЗДДС и считано от 01.10.2010г.
отново е дерегистриран.С оглед на установеното органа по приходите е приел, че
получателя на доставките не е регистрирано лице за целите на ДДС в държава
членка за процесните ВОД и не е изпълнено едно от условията на чл.7, ал.1 от ЗДДС и чл.45,т.1,б”а” от ППЗДДС за признаване на ВОД.По отношение представените
транспортни документи за процесните вътреобщностни доставки, органа по
приходите е приел, че са констатирани несъответствия между представените
екземпляри от жалбоподателя и от превозвача в кл.24 от ЧМР, като в екземпляра
на изпращача е посочено място на получаване на стоката Constanta, а в
екземпляра на превозвача Agidea.Органа по приходите е приел,че представените
декларации-потвърждения за получена зърно от Nando Beta” S.R.L не са подписани
от представляващ получателя, а от други лице поради което не са достоверни
документи, доказващи реалното движение на стоките от България до Румъния.
Въз основа на установеното е
прието от органа по приходите, че не са изпълнени условията на чл.7, ал.1 от ЗДДС, поради което режима на ВОД е неприложим.В предвид обстоятелството, че
стоките, предмет на процесните фактури са изписани от сметка 303 съгласно
представените счетоводни регистри, органа по приходите е приел,че стоките са
реализирани на територията на страната и са облагаеми доставки по чл.12, ал.1
от ЗДДС.На осн.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС вр. с чл.6 от ЗДДС органа по
приходите е начислил данъчни задължения на жалбоподателя за ДДС за ревизираните
данъчни периоди в размер на 396 321,10лв. и лихви за забава в размер на 43556,13лв.
Жалбоподателят
оспорва горните констатации по съображения посочени в жалбата, описани по-горе
в настоящото решение.
Предвид
изложената по-горе фактическа обстановка, представените по делото писмени
доказателства и след преценка възраженията на страните съотнесени към
действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема от правна страна
следното:
По валидността на акта.
При извършване на задължителната
проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден от компетентен орган и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта по п.І.
Основният спорен
въпрос по делото е дали осъществените от жалбоподателя доставки, за които същия
е издал процесните фактури на посочения в тях контрагент, представляват ВОД по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС, спрямо които на осн. чл.53 ал.1 от ЗДДС е
приложима нулева данъчна ставка.
За да обоснове извода си за липса
на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС при ставка 20%, като при доставки
осъществени на територията на страната, органът по приходите е приел, че не е
доказано действителното транспортиране на стоките от България до Румъния, като
в тази връзка се е позовал на липсата на подпис на представляващият получателя в
представеното от получателя потвърждение и на липса на всички реквизити в
представените ЧМР, а също така румънския търговец е дерегистрирано по ДДС лице
към момента на доставката.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1
от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани
от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на
получателя от територията на страната до територия на друга държава членка,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. На основание
чл.53 ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7 се облагат с нулева ставка. Съгласно ал. 2 на
чл.53 от с.з., документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна
доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са
определени в разпоредбите на чл.45 от ППЗДДС, като са раздели на две групи -
документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането
на стоките от територията на страната до територия на друга държава - членка.
Според чл.45 т.1 б.”а” от ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за
доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга
държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден
от държавата - членка, под който номер му е извършена доставката.В настоящият
случай жалбоподателят разполага с такива документи, тъй като при ревизията е
представил 20 броя фактури с получател “Nando Beta” S.R.L VIN RO 16395349 и предмет на доставките
царевица и рапица, регистриран в Румъния, като е посочен идентификационен номер
по ДДС на получателя, издаден от Румъния.По
съдържанието на тези документи не са направени възражения от органа по
приходите, а съответствието на идентификационния номер не се оспорва.
Наред с това жалбоподателят е
представил и документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на
България до територията на Румъния. Документите, които следва да се представят
за доказване на изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в
няколко хипотези по чл.45 т.2 б.”а” – „б” от ППЗДДС, в зависимост от това за
чия сметка и от кого е извършен транспорта.
Съгласно разпоредбата на чл.45 т.2
б.”б” от ЗДДС, когато транспорта е извършен от доставчика или от трето лице за
сметка на доставчика, за доказване на ВОД, последният следва да разполага с
транспортен документ удостоверяващ, че
стоките са получени на територията на друга държава членка.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира, че жалбоподателят разполага с посочените по-горе
документи.По делото са представени като доказателства за транспортиране на
стоките на територията на Румъния 180 броя международни товарителници-58 броя
за превозените количества рапица и 122 броя за превозените количества
царевица.В представените товарителници като изпращач е вписан жалбоподателят
ЕТ”Ренесанс –КПДТ-К.Ж., а като товарополучател „Nando Beta” S.R.L.Като
превозвачи в товарителниците са вписани румънски и български дружества/л.615 от
адм.преписка/С цел установяване транспортирането на стоките органа по приходите е изискала информация от „Агенция пътна инфраструктура” и „Агенция
Митници”.Съгласно представената от Агенция Митници информация за платени пътни
такси по дати и автомобили и представената информация от ревизираното лице за
автомобили и дати, вписани в международните товарителници за посочените
автомобили и дати в ЧМР с получател „Nando Beta” S.R.L са заплатени винетни
такси.Органа по приходите не спори по тези обстоятелства, като са налице
изрични констатации в обжалвания РА.
Органа по приходите е извършил
проверка на посочените в международните товарителници превозвачи-български
дружества:”Бартер груп БГ” ЕООД и „Ваня –Транспорт” ЕООД за което са съставени
протоколи.В резултат на проверката е установено, че дружествата притежават
лиценз за международен автомобилен превоз на товари.Сочените в международните
товарителници автомобили са собственост на дружествата.Към ЧМР са приложени
пътни листи и тахошайби.Имената на шофьорите посочени в товарителниците са на
лица румънски граждани, които са в трудови правоотношения с дружествата,
съгласно представените трудови договори.За извършеният транспорт са издадени
фактури с получател ЕТ”Ренесанс –КПДТ-К.Ж. и „Nando Beta” S.R.L.По отношение
издадената фактура на жалбоподателя №2404/30.11.2010г.от „Ваня-Транспорт” ЕООД
за извършеният превоз се установява, че същата е включена в СД за ДДС за
м.11.2010г.За да не признае като доказателства за транспортиране на стоките до
Румъния представените ЧМР, органа по приходите е приел, че при съпоставка на
екземплярите, представени от жалбоподателят и тези от превозвача е налице
несъответствие на попълнените реквизити в кл.24 на ЧМР.В екземпляра на
изпращача е попълнено за място на получаване на стоката Constanta, а в
екземпляра на превозвача Agidea.Съдът
намира,че тези изводи на органа по приходите са незаконосъобразни поради
следното:на първо място самият орган по приходите е посочил както в обжалваният
ревизионен акт, така и в решението на Директора на Дирекция”ОУИ”гр.Варна с
което същият е потвърден,че стоката е разтоварена в база Аджиджа
гр.Констанца.Съдът намира,че обстоятелството, че мястото на разтоварване на
стоката в Румъния е едно и също, независимо дали е изписано Констанца или
Аджиджа се установява и от показанията на разпитаният по делото свидетел О.И.И.,ръководител
зърнобаза на жалбоподателят, които показания съдът преценява като
непротиворечиви с оглед всички други данни по делото с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК и възможната негова заинтересованост.Видно от дадените показания
на свидетеля няма разлика в мястото на разтоварване на стоките тъй като Аджиджа
е наименование на пристанище в Констанца.С оглед на изложеното, съдът приема
,че не е налице несъответствие между екземплярите на ЧМР и от изписаното място
на доставяне на стоката недвусмислено се установява,че това е Румъния,
гр.Констанца, пристанище Аджиджа. Товарителниците съдържат подпис и печат на
получателя в кл. 24, което удостоверява превоза на стоката до Румъния, което е
доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава -
членка. При положение, че мястото на приемането на стоките съвпада с
отбелязаният в кл.3 от товарителницата разтоварен пункт, изричното посочване в
кл.24 на място на приемане е ненужно и не се изисква от Конвенцията. Съгласно
разпоредбата на чл.9 т.1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на
договора и получаването на стоката от превозвача. При положение, че са
изпълнени всички останали изисквания на конвенцията: товарителницата да е
изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от
превозвача, следва да се презюмира доказателствената сила на представените
товарителници, като доказателства за противното не са събрани от органа.
В предвид на изложеното, съдът
приема,че в представените ЧМР се съдържат данните, изисквани от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки и същите удостоверяват
получаването на стоките в Румъния.
От жалбоподателят са представени и
други алтернативно изискуеми документи за доказване на ВОД-писмено потвърждение
от получателя за доставянето на стоката на територията на Румъния.Процесните
потвърждения са подписани от представител на получателя.Същите потвърждават,че
ЕТ”Ренесанс-КПДТ” е предал на румънския търговец стоките, описани в съответната
фактура/инвойс/, която е посочена с номер и дата в кл.5 на
товарителницата.Съдът намира за незаконосъобразен извода на органа по
приходите, че представените потвърждения нямат доказателствена стойност, поради
това че не са подписани от лице представляващо получателя.Самите
декларации-потвърждения носят подпис и печат на румънския търговец „Nando Beta”
S.R.L невъзможно е визуално както е прието в обжалвания ревизионен акт от органите
по приходи и в решението на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Варна без специални
познания и с помощта на СГЕ да се установи чий е подписа под декларацията,
поради което съдът намира, че незаконосъобразно органа по приходите е приел, че
подписите под декларациите са на друго лице, а не на представляващият румънския
търговец.Органа по приходите носи доказателствена тежест за установяване на
твърдените в ревизионният акт констатации което в случая не е сторено.
Видно от представения легализиран превод на
потвърждението, в последното са посочени както номерата на фактурите, така и
стоките /вид и брой/ - предмет на всяка една от тях. Индивидуализирани са
доставчика, получателя и ППС, с което е извършен превоза, поради което съдът
намира, че същите представляват годно писмено доказателство и установяват
твърдението на жалбоподателя за доставяне на стоките на територията на Румъния.
Изводът
за извършен международен превоз и доставка, се подкрепя и при съвкупната
преценка на останалите събрани в хода на производството доказателства. Налице е
потвърждение от Агенция Митници за заплатени винетни такси за посочените в ЧМР
автомобили и на съответните дати, представени са пътни листи със съответния
маршрут до Румъния от превозвачите, тахошайби на автомобилите.
Съдът намира,че по делото са
представени редица други документи, които доказват реалността на извършените
вътреобщностни доставки от жалбоподателя на румънския търговец.Представени са
договори №1 и №2 от 21.10.2010г. сключени с „Nando Beta” S.R.L , проформа фактури
№12/21.10.2010г. за 1480 тона рапица и №13/21.10.2010г. за 3000 тона царевица,
кантарни бележки, документи за заплащане на дължимите по фактурите суми/общо
1 013 178 евро/ по банков път,41 броя доставни бележки DELIVERI
NOTE,отговори за потвърждение на идентификационен ДДС номер на румънския
търговец, чрез направени справки в интернет страницата на ЕС.Представени са
трудови договори, лични карти на
шофьорите, лицензи и талони на товарните автомобили, превозили стоките до
Румъния, вторични счетоводни документи и регистри в които са отразени
стопанските операции за продажбата на царевица и рапица на „Nando Beta” S.R.L.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните и кореспондиращо на представените
по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е получил
плащане по процесните фактури от клиент
„Nando Beta” S.R.L по разплащателна сметка в евро през месец октомври
2010г.-три превода на 25.10.2010г.;28.10.2010г. и 05.11.2010г. общо за сумата 1 013 178 евро като
за получените средства са взети следните счетоводни записвания: по с/ка
„Клиенти” клиент 456 „Nando Beta” S.R.L –к/т сметка 7011 „Приходи от продажби
на стоки”;ДТ сметка 504 „Разпл.сметка в евро”-Кт с/ка 411 „Клиенти”, клиент 456
Nando Beta” S.R.L.Съгласно заключението на вещото лице жалбоподателят е завел
хронологични счетоводни регистри, изготвил е годишен финансов отчет, подавал е
данъчни декларации в указаните срокове през 2010г. и е спазвал основните
счетоводни принципи при водене на счетоводството за процесните данъчни
периоди.Вещото лице е дало заключение че жалбоподателят е водил редовно
двустранно заведено счетоводство.
Вещото лице е извършило съпоставка
на вида на стоките и количествата рапица и царевица, отразени в издадените от
жалбоподателя 20 броя фактури с вида и количествата отразени в международните
товарителници/общо 180 броя/ за превозените количества рапица и царевица и с
вида и количествата, посочени в доставните бележки DELIVERI NOTE и е констатирало пълно съвпадение на
количествата стоки в представените три документа.
Вещото лице е съпоставило и
транспортните средства, отразени в издадените от жалбоподателя 20 броя фактури
с транспортните средства, отразени в международните товарителници 180бр. и с
транспортните средства по доставните бележки и е констатирало пълно
съответствие на товарните автомобили и ремаркетата, посочени в документите.
Констатираното от вещото лице
съответствие се установява и от преглед на съда на представените по делото
доказателства, описани по горе, поради което съдът приема, че е налице пълно
съответствие.
Въз основа на изложеното по-горе
съдът приема, че са налице безспорни писмени доказателства, доказващи
транспортирането на стоките от територията на България до територията на
Румъния.Изводите на приходната администрация, че стоките са реализирани на
територията на страна са необосновани, като не се аргументират от нито едно от
събраните доказателства. Наличието на търговска кореспонденция между
контрагентите по дадена сделка, не е предпоставка да се признае ВОД, респ.
липсата на такава не е основание за обратния извод. В конкретния случай жалбоподателят е представил всички необходими
доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от
територията на България, като данните отразени в транспортните документи
съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство
доказателства.
Що се касае до втората
предпоставка въз основа на която приходната администрация приема ,че не е
налице ВОД за жалбоподателя по издадените фактури, а именно:румънският
търговец „Nando Beta” S.R.L е с
невалиден ДДС номер, считано от 01.10.2010г., съдът намира изводите на органите
по приходи за незаконосъобразни и постановени в противоречие с практиката на
съда на ЕС и Върховен административен съд, поради следното:
Съдът намира, че за да даде
отговор на този въпрос следва да се позове на Решение на съда на Европейски
съюз, втори състав от 06.09.2012г. по дело С-273/11 относно тълкуването на
чл.138, пар.1 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006г., относно
общата система на ДДС.Съгласно постановеното решение чл.138,пар.1 от Директива
2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска на продавача да се откаже
ползването на правото на освобождаване на вътреобщностна доставка при
условие,че бъде установено с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил
полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е
трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена
от приобретателя измама и, че не е взел всички зависещи от него разумни мерки
за избягване на собственото си участие в тази измама.От изложеното се налага
извода, че за да се откаже ползването на правото на освобождаване на ВОД на
жалбоподателя следва да се докаже недобросъвестност на жалбоподателя.Съдът
намира,че в настоящото производство освен, че не се твърди недобросъвестност на
жалбоподателят от страна на приходната администрация, но и не са събрани
доказателства липсват и твърдения, че жалбоподателят не е положил дължимата
грижа или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция
е била замесена в извършена от приобретателя-румънския търговец измама.Напротив
всички събрани по делото доказателства сочат на добросъвестност на
жалбоподателя.Безспорно се установи от представените по делото отговори за
потвърждение на ДДС номер, че жалбоподателят е извършил проверки относно
валидността на ДДС номера на румънския търговец и е получил потвърждения от 21.10.2010г.;28.10.2010г.01.11.2010г.;03.11.2010г.и
08.11.2010г.,от интернет страницата на Европейската комисия, че към тези дати
ДДС номерът RO 16395349 на „Nando Beta” S.R.L е валиден.От горното следва
извода, че към момента на извършване на доставките румънският търговец е
притежавал валиден ДДС номер.Доказателство за това са и представените в хода на
ревизията декларации VIES пред румънската данъчна администрация подадени от
румънския търговец за м.10. и 11.2010г.Горното налага извода, че жалбоподателят
е взел всички зивисещи от него разумни мерки и е изпълнил полагащите му се
задължение в областта на доказването и е действал добросъвестно.
Доказателство за неговата
добросъвестност според съда са и съставените многобройни документи от
жалбоподателя, доказващи осъществени ВОД.Освен издадените фактури е съставил
всички изискуеми документи,доказващи транспортирането на стоката до Румъния и
нейната доставка, получил е пълно плащане на собствената си разплащателна
сметка на стойността на доставената стока от страна на румънския търговец,
преди доставката е проверило идентификационният номер по ДДС на румънския
търговец и т.н.В конкретния случай не се спори между страните, че
идентификационният номер на румънския търговец е бил валиден към момента на
извършване на доставките и че считано от 01.10.2010г. този номер е бил заличен
с обратно действие от регистъра на данъчнозадължените лица от румънските
власти.В този смисъл в цитираното решение на Съда на Европейски съюз се дава
тълкуване в смисъл ,че задължението да се проверява качеството на
данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди
последния да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по
ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър не би могла да води до лишаването
на стопанският субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър
данни от освобождаването от което той има право да се ползва.
Съгласно т.2 от цитираното решение
по дело С—273/11 на Съда на ЕС освобождаването на вътреобщностна доставка по
смисъла на чл.138, пар.1 от Директива 20068112, изменена с Директива 2010/88,
не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната
администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на
идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което макар и да е станало
след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата,
предхождаща тази доставка.
Като взе предвид, че по настоящия
спор безспорно беше установено от жалбоподателя транспортирането на стоките до
Румъния и в този смисъл изпълнението на изискванията на чл.45, т.1, б”а” от ЗДДС, както и предвид липсата на доказателства за недобросъвестност на
жалбоподателя и такива, че е знаел или е бил длъжен да знае, че румънския
търговец е бил замесен в осъществяването на измама, съдът намира, че
освобождаването на вътреобщностни доставки не може да му бъде отказано само въз
основа на единствения довод, че данъчната администрация на Румъния е пристъпила
към заличаване на идентификационния номер по ДДС на румънския търговец, което
макар и да е станало след доставката, проявява действието си ретроактивно, от
дата предхождаща доставките.
В този смисъл съдът намира, че РА
с който на жалбоподателя не е признато извършването на вътреобщностни доставки
противоречи на решение на Съда на Европейския съюз от 06.09.2012г. по дело
С-273/11.
Ревизионният акт противоречи и на
решение на Съда на ЕС от 27.09.2007г. по дело С-409/04.Съгласно решението
вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на
вътреобщностна доставка става приложимо, когато правото на разпореждане като
собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът
докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че
вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически
територията на държавата членка на доставката/т.70 от решението/.В случая
жалбоподателят притежава надлежно оформени товарителници, съдържащи заверки, че
доставените от него стоки са получени в Румъния на посочените дати в кл.24 от
ЧМР.Негов клиент е румънска фирма с валиден ДДС номер към датата на възникване
на данъчните събития.От международните товарителници кл.3 и 4 се установява, че
мястото на натоварване на стоките е България, а това на тяхното
разтоварване-друга държава членка-Румъния.Отделно от изложеното в
декларации-потвърждения представител на „Nando Beta” S.R.L е потвърдил писмено,
че е получил стоките, описани в издадените инвойс фактури от ЕТ”Ренесанс –КПДТ-К.Ж.”.
С оглед на изложеното, съдът
приема,че издаденият ревизионен акт противоречи на цитираните решения на Съда
на ЕС относно правото на признаване на вътреобщностни доставки.
В предвид на горното, съдът намира
изводите на органите по приходи, че стоките са реализирани на територията на
страната са необосновани и не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.Съдът намира,че в случая жалбоподателят е представил всички
необходими доказателства, които да установят напускане на стоките от
територията на България, като данните отразени в транспортните документи
съответстват на събраните по делото и ревизионното производство доказателства.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че декларираните вътреобщностни
доставки са доказани по реда на чл.45 от ППЗДДС, към който препраща
чл.53, ал.2 от ЗДДС и жалбоподателя не дължи ДДС за тази доставки, с оглед на
което РА в тази част е незаконосъобразен, фактическите констатации в него не кореспондират със
събраните в хода на ревизията доказателства, поради което същия следва да се
отмени.
Съобразно изхода на спора и
направеното искане в полза на жалбоподателят на осн.чл.161, ал.1 от ДОПК следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатски хонорар, държавна такса и
възнаграждение за вещо лице общо в размер на 11 546.40лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/15.12.2011г.
на ТД на НАП гр.Варна, потвърден с Решение №88/27.03.2012г. на изп.дл.Директор Д-я
„ОУИ” –Варна при ЦУ на НАП с който на К.П.Ж. с ЕТ Ренесанс –КПДТ-К.Ж. за ревизираните периоди
01.10.2010г.-31.10.2010г. и 01.11.2010г.-30.11.2010г. са определени данъчни
задължения ДДС по ЗДДС в размер на 396321.10лв. и лихви за забава към
15.12.2011г. в размер на 43 556,13лв.
ОСЪЖДА Дирекция
ОУИ гр.Варна при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ Ренесанс –КПДТ-К.Ж. ............,
представлявано от К.П.Ж. сторените разноски в размер на 11 546,40лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
СЪДИЯ: