О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….01.2020 г.
Гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание проведено на четиринадесети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
Като разгледа
докладваното от съдията Маркова,
в.т.д. № 40/2020 г. по
описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 89205/02.12.2019 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 срещу Решение № 4771/07.11.2019 г., по гр.д. № 764/2019
г., на ВРС, XX
с., в частта, с която е осъден да
заплати на Д.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 2069.24 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета №
*********/2018, от която сумата 1769.24 лв., обезщетение за нанесени щети по
л.а. „***“, ДК № ***и сумата 300.00 лв.,
разходи за пътна помощ, в разултат на настъпило
застрахователно събитие на 02.11.2018 г., по договор „Каско
на МПС“, клауза „Пълно Каско“, обективиран
в полица № 0312180340012507/04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл.
386 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и
необоснованост. Счита, че съдът неправилно е направил извод, че описаното в
исковата молба събитие представлява покрит риск по сключения застрахователен
договор, по т. 6.11., тъй като по делото не били налице данни да е налице
съставът на престъпленията „кражба“ или „грабеж“. Счита, че не дължи заплащане
на обезщетение и предвид разпоредбата на т. 7, вр. т.
7.30 от ОУ. Още счита, че е налице и специално предвиденото изключение в т. 9, вр. т. 9.2.3. от ОУ, тъй като в хода на първоинстанционното
производство се е установило, че противозаконното отненаме
на МПС е извършено след като контактния ключ и транспондера
за имобилайзера на автомобила са били откраднати и
автомобила е бил отключен. След като е налице изрично предвидено изключение, то
първоинстанционния съд неправилно е обсъждал дали е
налице неизпълнение на задължения на застрахования, което да е значително с
оглед интереса на застрахователя. Счита твърдението на ищеца за липса на
причинна връзка между кражбата на заключващото устройство и противозаконното
отнемане на автомобила за несъстоятелно, тъй като от доказателствата се
установявало, че е налице такава. По отношение претенцията за заплащане на
сумата 300.00 лв., заявява че я намира за неоснователна и недоказана. За
неоснователен счита и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение за забава. По същество отправя искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и отхвърляне на предявения иск и в тази му част. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата страна Д.К., депозира писмен отговор,
в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено. Оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания и излага собствени доводи по
тях. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява да е
налице изключен риск, който да послужи като основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение. По същество отправя искане за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните
не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се
констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени
искания не са направени.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане като редовна и
допустима въззивна жалба
вх. № 89205/02.12.2019 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 срещу
Решение № 4771/07.11.2019 г., по гр.д. № 764/2019 г., на ВРС, XX с., в частта, с която е осъден да заплати на Д.Т.К., ЕГН **********,***,
сумата 2069.24 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № *********/2018, от която сумата 1769.24
лв., обезщетение за нанесени щети по л.а. „***“, ДК № ***и сумата 300.00 лв., разходи за пътна
помощ, в разултат на настъпило застрахователно
събитие на 02.11.2018 г., по договор „Каско на МПС“,
клауза „Пълно Каско“, обективиран
в полица № 0312180340012507/04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. Чл.
405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386 КЗ.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 29.01.2020 г., 14.00 ч., за която дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се
връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.