№ 3084
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501468 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 18986 от 19.11.2023 г., постановено по гр.д. № 7987/2023 г. на
СРС, 58 състав, са уважени предявените от Г. Д. Д. с ЕГН ********** срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК *******, обективно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е признато за незаконно наложеното
му дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от него длъжност „техник,
инвеститорски контрол“ при „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД със Заповед №
36/09.12.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството, отменена е тази заповед
като незаконосъобразна, възстановен е ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „техник, инвеститорски контрол“ при „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, и
е осъден ответника да му заплати сумата 6125,97 лв. (бруто) - представляваща общо:
обезщетение за оставане без работа в периода 10.12.2022 г.-08.01.2023 г., както и
обезщетение в размер на разликата с получаваното по-ниско възнаграждение при нов
работодател за периода от 09.01.2023 г.-09.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата 6125,97 лв., считано от датата на исковата молба (09.12.2022 г.) до
окончателното изплащане, както и сумата 1451,03 лв. - съдебни разноски.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.
Д. Д. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД искове: по чл. 225, ал. 1 КТ - за
разликата над 6125,97 лв. до пълния претендирай размер 8 456,12 лв., както и искът по
1
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за 43,88 лв., претендирани като обезщетение за забава относно
изплащането на обезщетението по чл.225, ал. 1 КТ и за забава в периода 09.12.22 г.-
09.02.23 г.
Решението е обжалвано в срок от ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД,
като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите,
необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства. Оспорват се
решаващите изводи на съда, че ищецът не бил извършил посочените нарушения на
трудовата дисциплина, Счита още, че наложеното наказание на ищеца-уволнение, е
адекватно на извършените от него нарушения на трудовата дисциплина и вменените му
функции с длъжностната характеристика. Поддържа, че СРС не е съобразил дадените
от ищеца обяснения, с които признава извършеното нарушение. Изводът на съда, че в
производството не се доказва кое нарушение на трудовата дисциплина е извършил
ищеца счита за неоснователен. В длъжностната характеристика /която според
въззивника съдът не е чел/ е предвидена отговорност на длъжността – служителят да
бъде лоялен към работодателя. С поведението на служителя е нарушено изискването
на чл.126, т.9 КТ. Поради това и изводът на съда, че в случая не е установено
нарушаване на нормативно или договорно установено правило за поведение е
несъстоятелен. Идентични оплаквания излага и по отношение на изводите на съда, че
ищецът не е бил предварително запознат с условията и специалните изисквания на
работодателя във връзка с проведената обществена поръчка. В случая е установено по
несъмнен начин, че служителят не е имал никакво работно отношение към правилата
на поръчката. На последния не му е било никаква работа да участва в поръчката.
Заявява, че в производството е доказано извършване на нарушение на трудовата
дисциплина, за което е наложено и обжалваното дисциплинарно наказание. С
одобрената от работодотеля документация за провежданата обществена поръчка е
предвидено, че техническото предложение на кандидатите следва да съдържа и
декларация за оглед по утвърден образец. В случая огледа /ако изобщо е бил извършен
такъв/ е бил осъществен от друго лице /въззиваемия/, по твърдения на въззивника, на
което не е било възложено това като същият в нарушение на правилата е положил
подпис в декларацията с указанията, че е оторизиран представител. Това поведение на
служителя е недобросъвестно и нарушава трудовата дисциплина. Поведението на
служителя сочи, че последния не е лоялен към работодателя и нарушава доверието
между страните по трудовото правоотношение.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ищец Г. Д. Д. оспорва жалбата с писмен отговор и моли
решението да се потвръди като правилно, постановено в съответствие с процесуалните
правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразено със събраните
2
по делото доказателства. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за
обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл,
настоящата инстанция констатира следното:
Производството е образувано по предявени от Г. Д. Д. срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД обективно съединени искове по чл.344, ал. 1, т.1,
т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, с искане да бъде признато за незаконно наложеното му
дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от него длъжност „техник,
инвеститорски контрол“ при „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД със Заповед №
36/09.12.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството, да бъде отменена
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като
незаконосъобразна, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „техник, инвеститорски контрол“ при „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД,
да бъде осъден ответника да му заплати сумата 6125,97 лв. (бруто) - представляваща
общо: обезщетение за оставане без работа в периода 10.12.2022 г.- 08.01.2023 г., както
и обезщетение в размер на разликата с получаваното по-ниско възнаграждение при нов
работодател за периода от 09.01.2023 г.-09.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата 6125,97 лв., считано от датата на исковата молба (09.12.2022 г.) до
окончателното изплащане.
В подадената от ищеца искова молба се поддържат фактически и правни доводи,
че наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно по
съображения че: не е бил предварително запознат с условията и специалните
изисквания на ответника-работодател към потенциалните участници в обществената
поръчка; никога преди процесния случай ищецът не е следвало да иска предварително
разрешение за оглед от работодателя или друг служител за оглед на обекти; няма
3
създаден риск от опорочаване на процедурата по ЗОП, защото в случая като резултат в
процедурата са участвали двама кандидати, а не само един, както би било, ако ищецът
не е извършил спорния оглед; няма уронване на доброто име на работодателя; ако
ищецът като служител е бил отказал въпросният оглед, всъщност такъв отказ би
представлявал основание работодателят да наложи наказание за неспазено трудово
задължение; неспазена дисциплинарна процедура: предоставеният срок от 11.30 до 15
часа в деня, когато е връчено искането за обяснения, е изключително кратък срок за
служителя; обяснения са искани за нарушения на открита обществена поръчка, а не за
нарушения на трудовите функции и задължения; не е осъществен никой от посочените
в заповедта състави на нарушения по чл. 190 КТ, в това число няма причинени на
работодателя вреди; наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо посоченото
нарушение, дори и да се приеме, че има допуснато дисциплинарно нарушение.
В срока за отговор ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД оспорва
исковете като неоснователни. Поддържа фактически и правни доводи, че се оспорват
исковете, като се счита, че - дисциплинарното производство е проведено
законосъобразно; заповедта е достатъчно пълно мотивирана относно нарушението на
трудовата дисциплина, заради които е наложено наказанието. Обществените поръчки
по своята същност са източник на повишена опасност за физическите лица, които са
възложители, с оглед възможните административно-наказателна, наказателна и
имуществена отговорност при неспазване на нормативните правила; участникът, на
който ищецът е осигурил оглед, всъщност е бил пропуснал определените за оглед дати,
като със съдействието на ищеца, в т.ч. чрез подписване на декларацията от 30.10.2022
г. за оглед, е успял да извърши оглед на 01.11.2022 г. - което създава съмнение за
истинността на декларацията, тъй като с нея са декларирани обстоятелства, които
всъщност са настъпили по-късно /обстоятелство, което се счита от ответника за
злоупотреба с доверието на работодателя/; „лоялността“ на служителя изисква да
уведомява работодателя при наличие на желаещи за оглед, за да получи необходимото
разрешение или отказ; не е необходимо да е вписано в длъжностната характеристика
или да е вменено в трудовия договор, че служителите нямат право да подписват от
името на работодателя на документи, без да са оторизирани за това. Моли исковете да
се отхвърлят като неоснователни.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и не е
спорно, че въз основа на Заповед № 36/09.12.2022 г. на изпълнителния директор на
дружеството „Топлофикация София" ЕАД ищецът Г. Д. Д. е назначен по трудово
правоотношение да заема длъжността „техник, инвеститорски контрол“ при ответника
„Топлофикация София" ЕАД в звено „Координиране на инвестиционни проекти на
ТПМ и АС“, отдел „"Изграждане и координиране на обекти на ТПМ и АС“, дирекция
„Инвестиционна и ремонтна дейност“.
Установява се, че със Заповед № 36/09.12.2022 г. на изпълнителния директор на
4
„Топлофикация София" ЕАД на ищеца е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение” за извършени нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190,
ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда - злоупотреба с доверието на работодателя и по чл.190,
ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а
именно неоторизирано подписване на документ в провежданата обществена поръчка в
нарушение на правилата на обявената обществена поръчкаи е прекратено трудовото му
правоотношение. Видно от неоспореното съдържание на заповедта, дисциплинарното
наказание „уволнение” е наложено за това, че във връзка с изпълнение на обществена
поръчка с предмет „ПРОЕКТИРАНЕ, ДОСТАВКА, ИЗГРАЖДАНЕ, АВТОРСКИ
НАДЗОР И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ (ИНЖЕНЕРИНГ) ЗА ОБЕКТ: IV-TA
ИСКЪРСКА ТОПЛОМАГИСТРАЛА - УЧАСТЪК ОТ УЛ. "САМОКОВСКО ШОСЕ"
ПО БУЛ. "КОПЕНХАГЕН" ДО СЪЩЕСТВУВАЩА КАМЕРА К№ IIIM-11, С ДВА
ЕТАПА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 1) ЕТАП 1 - УЧАСТЪК ОТ УЛ. „САМОКОВСКО
ШОСЕ“ ПО БУЛ. „КОПЕНХАГЕН“ ДО КРЪСТОВИЩЕТО НА БУЛ.
„КОПЕНХАГЕН“ С БЪДЕЩА УЛИЦА ПО ЗАПАДНАТА ГРАНИЦА НА „СО МАТ“
И 2) ЕТАП II - УЧАСТЪК ОТ КРАЙ НА ЕТАП I ДО СЪЩЕСТВУВАЩА
ТОПЛОФИКАЦИОННА КАМЕРА К№ IIIM- 11“, открита с Решение № Р281628 от
24.10.2022 г. на изп. директор на „Топлофикация София“ ЕАД - А.А. и Председателя
на УС на „Топлофикация София“ ЕАД - И.Е. (в качеството им на Възложител на
обществената поръчка), служителят е извършил следното нарушение на трудовата
дисциплина:
„Съгласно документацията за участие в обществената поръчка, т. 3.3.1.3.
участниците следва да представят:
„т. 3.3.1.3. Декларация за оглед, съгласно Образец, приложен в раздел
„ Техническо предложение “ в електронното досие е поръчката в Профила на
купувача на "Топлофикация София" в ЦАИС ЕОП към АОП. Огледът може да бъде
извършен на
31.10.2022 г. и 01.11.2022 г. от ... до часа/, след изпращане на предварителна
заявка на посочен имейл адрес, на вниманието на Ц.С., Техник, инвестиционен
конкрол, Звено "Коорд. на инв. проекти на ТПМ и АС"
Лице за контакт
Ц.С. - Техник, инвеститорски контрол, Звено "Коорд. на инв. проекти на ТПМ и
АС... “
При декриптиран на оферта на ДЗЗД „МСМ А. 2022“ е констатирано наличие на
Декларация за оглед по образец, с дата на извършване на огледа 01.11.2022 г.,
подписана от Г. Д. - „Техник, инвеститорски контрол“. Не е спазена предвидената в
документацията процедура - не е изпратена предварителна заявка на посочения имейл
адрес на Ц.С. и не са уведомени оторизираните от Възложителя лица за намерението за
5
извършване на оглед. Служителят /ищецът/ не се е свързал с оторизираните лица и не е
уведомил, нито е поискал разрешение за провеждане на въпросния оглед. Без да е
оторизиран от Възложителя Г. Д. е подписал декларация за оглед на цитирания обект
от името на Възложителя за участник ДЗЗД „МСМ А. 2022“ с дата 01.11.2022 г.
Декларацията за оглед е подписана и от Ю.Г. - управител на „МСМ Г. 07“ ЕООД
съдружник в обединение ДЗЗД „МСМ А. 2022“. По този начин служителят е
осъществил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от
Кодекса на труда - злоупотреба с доверието на работодателя и чл.190, ал. 1, т. 7 от
Кодекса на труда - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно
неоторизирано подписване на документ в нарушение на правилата на обявената
обществена поръчка. Изложените факти пораждат сериозни съмнение за истинността
на подписания от Г. Д. документ „Декларация за оглед“ за участник ДЗЗД „МСМ А.
2022“ и създават риск от опорочаване на процедурата по ЗОП, както и уронване на
доброто име и репутацията на Дружеството пред трети страни. Нарушението на
трудовата дисциплина е установено от Изпълнителен директор на 08.12.2022 г., чрез
лично запознаване с подписаната от Г. Д. Д. „Декларация за оглед“ за участник ДЗЗД
„МСМ А. 2022“.
В проведеното производство ищецът поддържа, че последния пълен отработен
месец при работодателя – ответник е м.ноември 2022 г., като заявява, че брутното
трудово възнаграждение, което следва да служи за база на изчисленията относно
размера на обезщетението за оставане без работа е в размер на 2795,86 лв. - полученото
за м.ноември БТВ с включена т.нар. сума за социални нужди (която се твърди като
възнаграаждение с постоянен характер) и намалена със сумата 400 лв. - коледна
добавка (която ищецът признава, че не е с постоянен характер).
В проведеното пред първата инстанция с.з. на 04.10.23 г. изрично е указано, че в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че плащанията за социални нужди са
такова плащане с постоянен характер, което следва да се калкулира в размера на БТВ,
което да служи като база на изчисленията относно обезщетението за оставане без
работа. От страна на ищеца е проведено успешно доказване на това обстоятелство.
Чрез приетото пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира
напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че плащането за социално битово и
културно обслужване (СБКО) е регламентирано в т. 52 и 54 от Колективния трудов
договор от дата 07.10.2022 г., като това плащане е предвидено да бъде извършвано към
всички служители ежемесечно, с изключение само на служителите, които ползват
разрешен неплатен годишен отпуск.
При извършената от СРС в проведеното открито съдебно заседание на 04.10.23
г. констатация от трудова книжка на ищеца серия Р № 426720, се установява, че след
вписано прекратяване на трудовия договор с ответника - прекратяване от дата
6
09.02.2022 г., има отбелязване за започване на работа по следващ трудов договор с
дата на постъпване 09.01.2023 г.
За да уважи предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено незаконосъобразно, тъй като в производството не е установено, че
същият е допуснал конкретни нарушения на трудовата дисциплина, които да доведат
до правомерно упражнена дисциплинарна власт от страна на работодателя – ответник с
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.
Решението е правилно.
Съобразно оплакванията с исковата молба за налагане на наказанието при
неспазване на предвидения законов ред по чл.195, ал.1 от КТ и чл.193 от КТ и за
липсата на извършено дисциплинарно нарушение, съдът е задължен да провери дали са
спазени императивните изисквания на посочените текстове от КТ, и ако установи
нарушаване на някой от тях, е освободен от задължението да установява дали е
извършено дисциплинарно нарушение.
Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето
субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които
законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на
икономически по-слабата страна. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ предвижда, че
"Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства.". Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 165 ОТ 25.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 359/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,
което становище се възприема от настоящия състав, достатъчно е обясненията да са
относно нарушението, за което е наложено наказанието, и да са достигнали до
работодателя, за да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК.
В случая в заповедта за уволнение са посочени документите, въз основа на които
се установява нарушението, изложено е и накратко съдържанието на документацията,
въз основа на която работодателя е счел за извършено описаното нарушение, както и
на дадените от ищеца обяснения по случая, също и фактическата обстановка по
нарушението и преценката за неговата последица за работодателя и тежестта на
нарушението, мотивирало дисципилнарно наказващия орган да наложи „уволнение“.
Посочените в заповедта и в писмото, с което са изискани от работодателя
писмени обяснения от ищеца, документи за извършена обществена поръчка са
известни на ищеца. Същият е имал достъп до документацията за провежданата
обществена поръчка поръчка с предмет „ПРОЕКТИРАНЕ, ДОСТАВКА,
ИЗГРАЖДАНЕ, АВТОРСКИ НАДЗОР И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ
(ИНЖЕНЕРИНГ) ЗА ОБЕКТ: IV-TA ИСКЪРСКА ТОПЛОМАГИСТРАЛА - УЧАСТЪК
ОТ УЛ. "САМОКОВСКО ШОСЕ" ПО БУЛ. "КОПЕНХАГЕН" ДО СЪЩЕСТВУВАЩА
7
КАМЕРА К№ IIIM-11, С ДВА ЕТАПА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ: 1) ЕТАП 1 - УЧАСТЪК ОТ
УЛ. „САМОКОВСКО ШОСЕ“ ПО БУЛ. „КОПЕНХАГЕН“ ДО КРЪСТОВИЩЕТО НА
БУЛ. „КОПЕНХАГЕН“ С БЪДЕЩА УЛИЦА ПО ЗАПАДНАТА ГРАНИЦА НА „СО
МАТ“ И 2) ЕТАП II - УЧАСТЪК ОТ КРАЙ НА ЕТАП I ДО СЪЩЕСТВУВАЩА
ТОПЛОФИКАЦИОННА КАМЕРА К№ IIIM- 11“, открита с Решение № Р281628 от
24.10.2022 г. на изп. директор на „Топлофикация София“ ЕАД - А.А. и Председателя
на УС на „Топлофикация София“ ЕАД - И.Е. (в качеството им на Възложител на
обществената поръчка именно във връзка с изпълняваната от него длъжност „техник,
инвеститорски контрол“ при ответника „Топлофикация София" ЕАД в звено
„Координиране на инвестиционни проекти нг ТПМ и АС“, отдел „"Изграждане и
координиране на обекти на ТПМ и АС“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна
дейност“. Освен това служителят-ищец е взел отношение по данните в тази
документация с писмените си обяснения в дисциплинарната процедура по чл.193 от
КТ.
Въпреки посоченото, настоящият състав намира че в случая не са изпълнени
изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК. В образуваното дисциплинарно производство
преди налагане на дисциплинарното наказание са поискани обяснения за нарушения на
трудовата дисциплина, които според работодателя са установени чрез представената
документация за откритата обществена поръчка. Настоящият състав намира, че тази
преценка на работодателя не е съответна на изискванията на посочената разпоредба.
За да наложи соченото дисциплинарно наказание, работодателя е приел, че
служителя е нарушил трудовата дисциплина с поведението си, изразяващо се в
подписване на декларация за извършване на оглед на обекта от участник в
процедурата, от името на възложителя, без да е бил оторизиран и овластен за това от
дружеството- работодател.
Сочената декларация за оглед, както се установява от приложената
документация и поддържаните от работодателя фактически доводи, е била изготвена
по образец, като част от закупуваните от кандидатите в обществената поръчка
документи /част от техническото предложение/. Съответно същата е била попълнена
по съдържание от един от кандидатите-участник в обществената поръчка - ДЗЗД
„МСМ А. 2022“ на 01.11.2022 г., когато е и бил извършен оглед от участника на обекта
в присъствие на ищеца, като служител на дружеството-възложител. Доколкото
отговорен, според изискванията на възложителя, за провежданата обществена поръчка
е бил друг служител на работодателя - Ц.С. - Техник, инвеститорски контрол, Звено
"Коорд. на инв. проекти на ТПМ и АС... “-колега на ищеца, заемащ същата длъжност,
то, работодателя е счел това поведение и тази инициатива на ищеца за
недобросъвестно, с което съответно е нарушено доверието на работодателя, т.е.
поведението на служителя сочи за нелоялност към работодателя и уронване на неговия
престиж.
8
При съобразяване така описаното поведение, настоящия състав намира че
фактическите констатации и правните основания на заповедта за уволнение не
съответстват на така описаното нарушение на трудовата дисциплина обосновано от
работодателя като нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда - злоупотреба с
доверието на работодателя и по чл.190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда - други тежки
нарушения на трудовата дисциплина.
Поради това и съдът намира че поддържаните от работодателя твърдения за
извършени нарушения на трудовата дисциплина от ищеца с посоченото поведение са
недоказани в производството.
Както правилно е посочила в своите обяснения ищеца, дадени по образуваното
дисциплинарно производство, извършеното от него действие е по служба, макар и при
допусната от негова страна грешка, доколкото отговорен за огледите на обекта за
провежданата обществена поръчка е бил неговия колега - Ц.С. - Техник, инвеститорски
контрол, Звено "Коорд. на инв. проекти на ТПМ и АС... “
Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто
име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да
се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател.
Настоящият състав намира, че поведението на служителя е в кръга и във връзка с
изпълняваната от него длъжност „техник, инвеститорски контрол“ в посоченото звено
и сочи за обратното – за проявена лоялност към работодателя доколкото е изпълнена
при инициатива и без конкретно възлагане с цел подмогане на дейността по
провежданата обществена поръчка, макар с последното конкретно да е бил оторизиран
колега на ищеца изпълняващ същата длъжност.
При липса на поддържани и съответно доказани от страна на работодателя
факти досежно неправилно и нерегламентирано провеждане на огледи на обекта с
лица, които не са закупили документация, не са участници в процедурата или в
отклонение от предвидените в процедурата правила, които съответно да са нарушени
или последните да са били предадени и разгласени по неправилен начин на
участниците, съдът намира че поведението на служителя не е в разрез с доверието на
работодателя и не окачествява същото като нелоялност.
Извършените от служителя действия не са компрометиращи оказаното му
доверие. Съответно с действията си ищецът не е злепоставил работодателя пред трети
лица. Напротив, с посоченото поведение е установена инициатива от страна на
служителя-ищец за изпълнение на повече задължения и без възлагане, които съответно
9
са част от трудовата функция, макар и без нарочно овластяване по съставената
документация за обществената поръчка. С посоченото поведение служителя е опазил и
укрепил престижа на работодателя-ответник, а не обратното.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 86 ОТ
25.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1734/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което становище се
възприема от настоящия състав, злоупотреба с доверието на работодателя е налице,
когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на
работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 469 ОТ
07.01.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1744/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което становище се
възприема от настоящия състав, нарушението може да се прояви в различни форми,
чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник
и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице
и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени преднамерено.
При така изложеното, настоящият състав намира за недоказани описаните от
работодателя, като извършени от ищеца, чрез действие нарушения на трудовата
дисциплина - по чл. 190, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда- злоупотреба с доверието на
работодателя и по чл.190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда - други тежки нарушения на
трудовата дисциплина.
Както е посочено в цитираното решение /РЕШЕНИЕ № 469 ОТ 07.01.2013 Г. ПО
ГР. Д. № 1744/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/, при констатиране нарушение на
трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи
вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е
длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта
на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата
на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или
служителя. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При
10
спор относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали
наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира
несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението,
дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи наложеното наказание
трябва да съответства на извършеното нарушение.
В случая, съдът намира че работодателя не е спазил сочените разпоредби. Чрез
събраните в производството доказателства е установено, че служителя – ищец работи
при ответника над 33 години /от 1989 г./, установено, че същият не е извършил
нарушения на трудовата дисциплина, в т.ч. и описаните в заповедта. С оглед това
несъмнено наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно.
Констатацията на работодателя, че поведението на ищеца представлява нарушение на
чл. 190, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда - злоупотреба с доверието на работодателя и на
чл.190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда - други тежки нарушения на трудовата
дисциплина и същите представляват виновно неизпълнение на трудовите задължения
от ищеца, съдът намира за неправилна.
С оглед това, настоящият състав намира че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва
да се уважи като основателен и доказан.
Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по
делото, че ТПО е било безсрочно. Решението е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено. Доколкото съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на
ищеца с ответника поради уволнение е незаконно, то, заповедта за уволнение подлежи
и на отмяна, като по тази причина основателен се явява и втория обективно съединен
иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението в частите, в които
исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, са уважени, подлежи на
потвърждаване.
В частта на произнасяне по искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 от КТ, не
са изложени доводи срещу постановеното от СРС решение, като съдът намира същото
за правилно и законосъобразно.
За оставане без работа в периода 10.12.2022 Г.-08.01.2023 г. след уволнението,
при извършените от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления следва, че е дължимо
обезщетение в размер на 2033,35 лв. = (2795,86 лв./22 раб. дни от. м. ноември = 127,08
лв. средно дневно БТВ) х 16 работни дни в периода 10.12.2022 Г.-08.01.2023 г. Денят
на уволнението 09.12.2022 г. не се включва в изчисленията, тъй като този ден е бил
11
отработен при ответника.
Като обезщетение за по-ниско платена работа при нов работодател за периода от
09.01.2023 г. до края на законовия 6-месечен период /09.05.2023 г./, при извършените
от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления следва, че е дължимо обезщетение в размер
н а 4092,62 лв. Разликата между получаването при ответника до уволнението БТВ и
получаваното при нов работодател след уволнението в размер на 49,91 лв. като средно
дневно БТВ = (2795,86 лв./22 дни от. м. ноември = 127,08 лв. средно дневно БТВ) -
(1697,70 лв./22 = 77,17 лв. средно дневно БТВ). Така получената разлика в размер на
49,91 лв. като средно дневно БТВ представлява загубеният от ищеца поради
незоконното му уволнение средно дневен доход за един работен ден, а за 82 работни
дни, които се включват в периода 09.01.2023 г.-09.05.2023 г., ищецът е получил с общо
4092,62 лв. по-ниско възнаграждение при новия работодател.
Общо - за оставане без работа и за компенсиране на разликата с получаваното
по-ниско възнаграждение при новия работодател са дължими 6125,97 лв., до която
сума искът по чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателен. За разликата над сумата 6125,97
лв. до пълния претендиран размер 8 456,12 лв., в която част е бил отхвърлен като
неоснователен иска, постановеното от СРС решение не е било обжалвано и е влязло в
законна сила.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18986 от 19.11.2023 г., постановено по гр.д. №
7987/2023 г. на СРС, 58 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Г. Д. Д.
с ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК *******,
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е
признато за незаконно наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ от
заеманата от него длъжност „техник, инвеститорски контрол“ при „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД със Заповед № 36/09.12.2022 г. на изпълнителния директор на
дружеството, отменена е тази заповед като незаконосъобразна, възстановен е ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „техник, инвеститорски контрол“ при
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, и е осъден ответника да му заплати сумата
6125,97 лв. (бруто) - представляваща общо: обезщетение за оставане без работа в
периода 10.12.2022 г.-08.01.2023 г., както и обезщетение в размер на разликата с
получаваното по-ниско възнаграждение при нов работодател за периода от 09.01.2023
г.-09.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 6125,97 лв., считано от датата
на исковата молба (09.12.2022 г.) до окончателното изплащане, както и сумата 1451,03
лв. - съдебни разноски.
12
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13