Р Е Ш Е Н И Е
гр.П., 29.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седми
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и
в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д.№3315/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен иск по чл.31, ал.1 ЗС за заплащане на сумата
5400лв., представляваща част от обезщетение в размер на 54000лв., дължимо за
лишаването на съсобственик от ползването на общата вещ според правата му.
Ищците В.В.Х. и Р.В.М. твърдят, че притежават в съсобственост при равни
права 11,912 % идеални части от следните поземлени имоти /без сградите в тях/,
които са придобили по наследство и градска реституция по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ,
а именно:
- поземлен имот с идентификатор 55155.503.210 по КККР на гр.П., одобрена
със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4220 кв.м.,
находящ се в гр.П., пл. „В.Л.“ №2-4;
- поземлен имот с идентификатор 55155.503.209 по КККР на гр.П., одобрена
със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 742 кв.м.,
находящ се в гр.П., ул. „***“ №5;
- поземлен имот с идентификатор ****по КККР на гр.П., одобрена със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 106 кв.м., находящ се в
гр.П., ул. „***“.
Поддържат, че ответникът „С.“ ЕООД притежава останалите 88,088 % идеални
части от поземлените имоти, както и че само той ползва същите заедно с
постройките в тях. Претендират обезщетение за ползата от общата вещ, от която
са лишени за периода 14.08.2015г. – 14.08.2018г. в размер на 54000лв. общо за
двете ищци. Твърдят, че на 13.08.2014г. писмено са поканили ответника да
изплати обезщетението. Поради липса на изпълнение от негова страна искат да
бъде осъден да плати частично 5400лв., ведно със законна лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда до плащането. Сочат доказателства и
претендират разноски.
Ответникът
„С.“ ЕООД оспорва наличието на съсобственост между страните върху поземлените
имоти. Твърди, че същите са застроени изцяло със законни постройки, на които
той е единствен собственик. Твърди, че ползва земята под сградите и прилежащия
към тях терен на правно основание по чл.64 ЗС. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема
от фактическа и правна страна следното:
За уважаването на
иска ищците следва да установят наличието на съсобственост между страните върху
вещ, която се ползва единствено от ответника, периода на ползването, както и
размера на дължимото обезщетението, за чието заплащане е поканил ответника
писмено.
При установяване на
горното ответникът следва да установи наличието на обстоятелства, които му
дават право да си служи с общата вещ, евентуално да докаже плащане на
обезщетението.
Въпросът за наличието на съсобственост между
страните върху процесните поземлени имоти е разрешен със сила на пресъдено нещо
с влязло в сила решение от 23.05.2017г. по гр.д. №3311/2013г. на РС – П.. Със
същото е отхвърлен предявения от „С.“ ЕООД срещу група ответници, сред които
ищците по настоящото дело В.В.Х. и Р.В.М. отрицателен установителен иск за
отричане правото на собственост на ответниците върху 35,736% ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 55155.503.210 по
КККР на гр.П., с площ от 4220 кв.м., поземлен имот с идентификатор
55155.503.209 по КККР на гр.П., с площ от 742 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор ****по КККР на гр.П. с площ от 106 кв.м. Това са същите имоти, за
чието ползване се претендира обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС. Доколкото предмет
на установяване в производството по отрицателния установителен иск не е някакво
право на ищеца, а се установява правото на ответника, което ищецът отрича, то с
отхвърлянето на иска се признава именно съществуването на това отричано право –
в случая правото на собственост на В.В.Х. и Р.В.М. върху идеална част от
процесните имоти. Доколкото размерът на тази част в рамките на признатите
35,736% не е бил предмет на решението по отрицателния установителен иск, той
подлежи на установяване в настоящото производство, тъй като това обстоятелство
не е обхванато от силата на пресъдено
нещо на решението. Делът на ищците в съсобствеността върху общата вещ
има значение за определяне на размера на обезщетението, затова съдът ще
пристъпи към обсъждането на доказателствата за установяването на дяловете на
съсобствениците само ако формира извод, че правото на обезщетение е възникнало.
От приетото
заключение на СТЕ и представените скици от действащата КК на гр.П. се
установява, че в поземлен имот с идентификатор 55155.503.209 по КККР на гр.П., чиято
площ е 742 кв.м., е разположена сграда с идентификатор 55155.503.209.1 със
застроена площ 742кв.м. и предназначение – сграда за търговия. В поземлен имот
с идентификатор 55155.503.210 по КККР на гр.П., чиято площ е 4220 кв.м., са
разположени сграда на три нива с идентификатор 55155.503.210.1 със застроена
площ 1720кв.м., предназначена за търговска дейност и сграда с идентификатор
55155.503.210.2 със застроена площ 1107кв.м., също за търговска дейност, както
и търговски обект /кафе-аперитив/ с площ 147кв.м. Според допълнителните обяснения
на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 07.11.2019г.,
останалата незаета от сградите част е обособена като тераса, която е свързана
функционално и обслужва надземното застрояване в имота. Именно върху тази
тераса е поставено и съоръжението за кафе-аперитив. В третия поземлен имот с
идентификатор 55155.503.856, чиято площ е 106кв.м., начин за трайно ползване:
„за паркинг“, е обособен подход към подземния гараж с идентификатор 55155.503.210.1.7,
който е част от търговската сграда с идентификатор
55155.503.210.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.210.
Според вещото лице в
нито един от трите поземлени имота няма свободна площ, която не е заета от
постройките или не представлява прилежащ терен към същите по чл.22, ал.7 ЗУТ,
определени съобразно Наредба №7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони.
Между страните няма
спор, че всички сгради в процесните имоти, представляват самостоятелни обекти,
които са собственост на ответното дружество. Горното се установява и от
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, сред които:
Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност „С.“ от
14.08.2009г.; нотариален акт за продажба №73 от 20.09.2010г., том І, рег.
№2716, дело №60/2010г. на нотариус Милена Минкова, рег. №571; Договор за
продажба чрез търг на ДМА от 16.12.1994г. и протокол за приемане и въвеждане в
експлоатация на обект „Търговски дом, гр.П.“ от 30.08.1985г.
От така установените
обстоятелства е видно, че като собственик на сградите в съсобствените поземлени
имоти ответникът има право на основание чл.64 ЗС да използва земята, доколкото
това е необходимо за използването на постройките според тяхното предназначение.
Следователно собственикът на терена може да ползва същия само доколкото са
налице площи, които не са заети от постройките и не представляват прилежащ
терен към тях.
В случая в
процесните поземлени имоти липсват свободни площи, които не попадат в обхвата
на чл.64 ЗС. Ищците макар и съсобственици на терена са лишени от възможността
да си служат с общата вещ, тъй като ползването е предоставено на собственика на
постройките по силата на суперфицията.
При това положение от страна на
ответника не са осъществени неоснователни действия, с които да са довели до
неоправдано разместване на имуществени блага между страните. По тази причина
искът за обезщетяване на твърдяното от ищците неоснователно обогатяване на
ответника следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото ищците
следва да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебните разноски на ответника
в размер на 150лв. – възнаграждение на ВЛ по СТЕ.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.В.Х. с ЕГН ********** *** и Р.В.М.
с ЕГН ********** *** против „С.“ ЕООД, гр.В., ЕИК ********* по чл.31, ал.1 ЗС за заплащане на сумата 5400лв., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до
плащането, представляваща част от обезщетение в размер на 54000лв., дължимо за
периода 14.08.2015г. – 14.08.2018г. поради лишаването на ищците от ползването
на съсобствените с ответника поземлени
имоти, както следва: имот с идентификатор
55155.503.210 по КККР на гр.П., одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на
ИД на АГКК, целият с площ от 4220 кв.м., находящ се в гр.П., пл. „В.Л.“ №2-4; имот
с идентификатор 55155.503.209 по КККР на гр.П., одобрена със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 742 кв.м., находящ се в
гр.П., ул. „***“ №5 и имот с идентификатор 55155.503.856 по КККР на гр.П.,
одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 106
кв.м., находящ се в гр.П., ул. „***“.
ОСЪЖДА ищците В.В.Х. и Р.В.М. да заплатят на ответника „С.“ ЕООД съдебни
разноски в размер на 150лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: