№ 7560
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110106769 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част IIІ, глава ХXV от ГПК.
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.128, т.2 КТ, за
заплащане на сумата от 6569,96 лв., представляваща незаконно удържана сума от трудовото
възнаграждение на ищеца за периода м.април.2021 г. – 13.08.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът ЦВ. АС. Т. твърди, че сключил с ответника С трудов договор № 54 от
21.08.2020 г., на длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози)“.
Страните уговорили брутната месечна работна заплата 610 лв., коото считано то 01.01.2021
г. била изменена с Допълнително споразумение № 64 от 17.12.2020 г. на 650 лв. На
служителя била връчена длъжностна характеристика за длъжността, а в допълнително
споразумение № 1/21.08.2020 г. подробно били конкретизирани командировките в чужбина,
линиите по които се извършва международният превоз, а също работното време, почивките
и отпуските. На 02.09.2021 г. Г – служител на ответника изготвила и изпратила на ищеца
подробен отчет за положения от него труд в периода 02.04.2021 г. – 13.08.2021 г., като било
посочено като дължимо трудово възнаграждение в размер на 21 475,01 лв. Въпреки това на
ищеца била преведена единствено сумата 13 876,80 лв. От горния отчет се виждало, че от
работника е удържана сума в размер на 6 569,69 лв. за повреда в техническата част на
ползваното от ищеца служебно МПС – ремонт на съединител. Ищецът не бил поел
задължение да покрива повреди в имуществото на ответника. Работодателят не бил
започнал процедура по чл.272 КТ, което можело законосъобразно да обуслови някаква
удръжка от трудовото възнаграждение на работника. Ищецът не дал съгласие да се
извършват удръжки от дължимото му трудово възнаграждение. Работодателят не бил
ангажирал ограничена имуществена отговорност на Ц.Т.. До ответника била изпратена
покана за доброволно изпълнение, но плащане не последвало. Въз основа на тези твърдения,
моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6569,96 лв., представляваща
незаконно удържана сума от трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.април.2021 г.
1
– 13.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът С не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, не се явява, представлява се от адв. П., който моли за
уважаване на предявения иск и претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Ч, който моли за
отхвърляне на исковата молба. Посочва, че няма доказателства, с които да я оспори.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът ЦВ. АС. Т. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество С на
длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози)“ от 21.08.2020 г., което
към настоящия момент е прекратено, видно от изявленията на страните в открито съдебно
заседание. С допълнително споразумение № 1/21.08.2020 г. страните конкретизирали
командировките в чужбина, линиите по които се извършва международният превоз, а също
работното време, почивките и отпуските. Видно от т.7 на допълнителното споразумение,
страните са се споразумели на работника да бъдат заплащани и допълнителни суми към
установеното в трудовия договор месечно трудово възнаграждение. Плащането на тези суми
е обвързано от представяне на писмен отчет за извършената работа/извършени курсове/ и
отчет за изразходваните средства, които командированият следва да представи в 7 – дневен
срок от завръщането си на територията на Република България, видно от т.8 на
допълнително споразумение № 1/21.08.2020 г.
В изпълнение на това задължение, ищецът е представил свои отчети в ответното
дружество, което от своя страна е съставило Отчет на шофьори работници вътрешни
Западна Европа за периода 02.04.2021 г. до 13.08.2021 г. Видно от този отчета на ищеца се
дължи сума в размер на 21 475,01 лв. Въпреки това на ищеца е преведена сумата от
13 876,80 лв., т.е. от работника е удържана сума в размер на 6569,69 лв. за повреда в
техническата част на ползваното от ищеца служебно МПС – ремонт на съединител, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени
от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
В тежест на ищеца по исковете по чл.128, т.2 КТ е да докаже, съществуването на
трудово правоотношение с ответника и размера на уговореното трудово възнаграждение.
Предявен е иск за заплащане на сумата от 6569,96 лв., представляваща незаконно
удържана сума от трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.април.2021 г. –
13.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Разгледани по същество същият е основателен, тъй като ответникът
не доказа да е заплатил на ищеца процесните суми, въпреки дадените му указания с доклада,
че не сочи доказателства за тези обстоятелства.
Съгласно нормата на чл.8, ал.2 ат КТ, трудовите задължения се изпълняват
добросъвестно до доказване на противното. Налице е законово уредена оборима
презумпция, че страните по трудовото правоотношение осъществяват добросъвестно
трудовите права и задължения. Не се обори презумпцията, че ищецът е полагал
добросъвестно труд за работодателя си на посочената длъжност, включително и по време на
командировките в чужбина, като шофьор на товарен автомобил – международни превози.
2
Добросъвестността се предполага, поради това страната, която оборва тази презумпция,
носи тежестта на доказване.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ответникът не доказа да е заплатено уговореното
между страните трудово възнаграждение. Съгласно константа съдебна практика следва да се
вземат предвид всички допустими доказателства при формиране на извода на съда дали са
платени трудовите възнаграждение на работниците.
Пълната имуществена отговорност на работника или служителя за причинена на
работодателя вреда при или по повод изпълнение на служебните задължения съгласно чл.
211 КТ се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки от трудовото възнаграждение
се правят въз основа на влязло в сила съдебно решение или осъдителна присъда.
Предписаният с разпоредбата на чл. 211 КТ съдебен ред за осъществяване на пълната
имуществена отговорност на работника или служителя към работодателя не означава
забрана за доброволно заплащане на вредите от страна на работника или служителя. То е
допустимо от закона на общо основание без спазване на особена процедура.
С императивната разпоредба на чл. 272 КТ изрично и изчерпателно са уредени
случаите, при които по изключение могат да се правят удръжки от трудовото
възнаграждение на работника или служителя без негово съгласие. Чрез тази разпоредба
Кодексът на труда закриля и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер,
договорен между страните по трудовото правоотношение.
По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 272 КТ може да се направи
изводът, че със съгласие на работника или служителя могат да се правят удръжки от
трудовото възнаграждение и в други случаи, извън посочените в чл. 272, ал. 1 КТ. С ал. 2 на
чл. 272 КТ се ограничава месечният размер на удръжките по ал. 1, т. е. на тези удръжки,
които се извършват без съгласие на работника или служителя. В несеквестируемата част на
трудовото възнаграждение не се включват удръжките, извършени със съгласие на работника
или служителя. Тези удръжки могат да се правят без нормативно ограничение в размера, за
който работникът или служителят е дал съгласие.
Обект на закрилата по чл. 272 КТ е трудовото възнаграждение. Извън закрилата на
трудовото възнаграждение остават обезщетенията и други плащания по трудовото
правоотношение, които не са срещу положен труд.
Предвид липсата на отговор на исковата молба и в този смисъл на изложените
фактически твърдения в нея, както и поради непредставянето на доказателства от ответника,
оборващи твърденията на ищеца, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер на 600 лв., платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.01.2022 г.
С оглед безплатността на производството по трудови спорове за работника и
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 262,79 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА С, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Хемус“, бл. 29, вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на ЦВ. АС. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост 4“ № 426А, вх.2, ет.3, ап.6 на основание чл.128, т.2 КТ, сума в размер
на 6 569,96 лв., представляваща незаконно удържана сума от трудовото възнаграждение на
ищеца за периода м.април.2021 г. – 13.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
11.02.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Хемус“, бл. 29, вх.А, ет.1, ап.1, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 262,79 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на ЦВ. АС. Т., по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG42UBBS 8002 0.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4