РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Бургас, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500035 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.258 и следващите от ГПК, по
въззивната жалба на Ф. С. В. ЕГН ********** от гр.Б***, чрез процесуален представител адвокат
Т. Ш., със съдебен адрес: „******, срещу Решение №2230/14.10.2022г. по гр.д. 2252/22г. по
описана РС-Бургас, в частта, осъждаща жалбоподателя да заплати на въззиваемата ищца Н. С. Б.
от гр.Б*****, сумата от 3000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
разстройство на психическото и физическото й здраве, причинени от подробно описан деликт,
причинен от въззивника.
Жалбата сочи решението за необосновано и неправилно. Страната намира заявената
претенция за неоснователна и необосновано завишена по размер.Поддържа, че тя е недоказана от
събраните в процеса доказателства.
Счита, че към казуса е приложима Директива 2019/1937 на Европейския парламент и
съвета, транспонирана в българското право в 14 нормативни акта.
Тъй като В. е назначен на трудов договор в предприятието „****** Бургас“ ЕООД,
контролирано от държавата в лицето на едноличния собственик на капитала Община Бургас, която
чрез компетентните си органи избира, назначава и освобождава управителя на дружеството,
въззивникът поддържа, че са на лице визираните в посочения нормативен акт условия за защита
му. На първо място счита, че има основателна причина да се смята, че подадената информация за
нарушения е била вярна към момента на подаването й, а на следващо- че е налице подаден в тази
1
връзка сигнал до Община Бургас, който следва да се счете за вътрешен по смисъл на чл.7, а не за
публично оповестяване на информацията.
Следователно ответникът би следвало да се ползва от защитата, гарантирана му от
Директивата.
Изрично заявява, че подаването на сигнала за нарушение на Директивата не представлява
„злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“, нито е „разпространяване
на поверителни за него сведения“ по чл. 187 ал. 1 т. 8 от Кодекса на труда. Това се извличало и от
текста на чл.187 ал. 2 КТ. В случая не бил подаден директен сигнал до Комисията за финансов
надзор, а са използвани стандартните канали за информация до полиция, прокуратура и
специализирания канал в Община Бургас, което не изпълва състава на нарушението „злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието“.
Счита правата си за нарушени в насока, че следвало да се ползва от предвидената в чл.49 и
51 от ЗПКОНПИ защита, като лице, подало сигнал, чиято самоличност е била неправомерно
разкрита от органите, които са задължени да запазят конфиденциалност.
Дори завеждането на настоящото производство и видните от данните в същото подадени
редица жалби до органите на полицията от страна на ищеца срещу ответника, се квалифицират от
последния като ответно действие с цел отмъщение и психическо смазване.
На следващо място въззивникът поддържа, че телефонният разговор с въззиваемата е бил
точно по повод подадения от него сигнал за нередности. Така че дори да последват негативни
психически изживявания за въззиваемата ищца, именно във връзка с проведените проверки за
нарушения, той не следва да носи отговорност за това по силата на приложимите в случая норми
на европейското право. Счита използването на един телефонен разговор, като обуславящ
отговорност за неимуществени вреди, по същество за заобикаляне на визираната в европейското
право защита на лицето, подало сигнала, но приема, че дори самият телефонен разговор да се
счете за причинил такива вреди, поисканото за тях обезщетение е неприемливо високо. В
обобщение моли за отмяна на осъдителното решение, а при условие на евентуалност- за
намаляване на присъдения размер. Не ангажира доказателства.
В срок е подаден отговор на жалбата от въззиваемата ищца Н. Б. чрез адв. С. П. от БАК, в
който оплакванията са оспорени като изцяло неоснователни.
Страната се позовава на факта, че след получаването на решението, ответникът веднага е
превел на ищцата сумата, която е бил осъден да й заплати.
Счита за неприложима в случая цитираната Директива (ЕС) 2019/1937 на Парламента, като
изцяло се солидаризира със съображенията на РС в тази насока: ответникът не е военнослужещ,
държавен служител, журналист или адвокат, за да упражнява правото си на жалба, изключвайки
риска от носенето на наказателна отговорност и защото подадените от ответника до съответните
органи сигнали, не са за нарушения на съюзното право.
Поддържа, че поведението на ответника не представлява законосъобразно упражняване на
правото му да подава жалби и сигнали до компетентните органи, на основание чл.45 от
Конституцията на Република България, а зловредна, умишлена и недобросъвестна дейност, с
основната цел да унижи, причини психическо неудобство и да „накаже“ ищцата, че го е уволнила
от работа.
С оглед горното, въззиваемата намира присъденото обезщетение за занижено по размер и
2
несъответно на действително претърпените от нея болки и страдания, нанесени от ответника.
Счита за обосновано и достатъчно обезщетение от 5000 лв., като излага съображения за
продължаващ спрямо нея психически тормоз от ответника, със съобщения по електронна поща и
вайбър, които макар да са й отправени след завеждането на делото и да не са негов предмет, са
показателни за отношенията между страните понастоящем и в бъдеще.
Сочи, че ответникът продължава да води дела срещу „****** Бургас“ ЕООД с управител Н.
Б. за задържане на трудовата му книжка в рамките на два дни и за неосигурено работно облекло,
които приема за лишени от правен интерес, а това ведно с факта, че се завеждат повече от година
след напускането на работното му място, приема за пример, показателен за зловредното му
намерение спрямо ищцата и превратното упражняване на правото на иск, насочено към
осъществяване на психически тормоз над нея.
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и искането за присъждане на още 2000 лв.
обезщетение- уважено.
Във втората си част искането представлява насрещна въззивна жалба, чийто петитум за
защита се обосновава с изложените по-горе съображения за несъответствие на размера на
присъденото обезщетение с действително претърпените от страната неимуществени вреди.
Отговор на насрещната жалба не е представен.
Към отговора и насрещната жалба са приложени: заверено за вярност копие от искова
молба и копие от документ за банков превод от 3369 лв., чието приобщаване към делото не е
нарочно поискано.
Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната
такава на атакуваното решение на БРС сочи същото за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателя оплаквания за
неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и в приложение на правото, съдът приема за установено следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от Н. С. Б. против Ф. С. В., с
която е предявен осъдителен иск по чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД.
В същата се твърди деликтно поведение на ответника, от което са й причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоционални и от здравно естество
изживявания на работното място и в семейството, получаване на няколко нервни кризи,
повишаване на кръвното налягане, поради оказания й психически тормоз, чрез отправяне на
безпочвени и злоумишлени обвинения и сезиране с тях на органи, които в отговор са извършили
съответните проверки( няколко за съвсем кратък период от време, до РП-Бургас, МВР, ГД БОП,
Община Бургас), но не са установили твърдените от В. нейни простъпки и престъпления; заради
уронен престиж и накърняване на доброто й име като ръководител на предприятие, чиято дейност
винаги е била поощрявана и оценявана положително чрез нарочни грамоти и благодарствени
писма от клиенти и от собственика на капитала на дружеството- Община Бургас. Отправяни й
били от ответника също и заплахи, създали у нея основателен страх за живота и здравето й,
поради което сезирала за защита органите на реда.
След надлежно повторно уточнение на иска, сторено с молба от 09.05.22г., деликтното
поведение е описано като: отправени от ответника срещу ищцата заплахи, обиди, използвани
нецензурни думи(псувни), изнасяне на клеветнически данни и неверни обстоятелства,
3
обвиняването й в извършването на неправомерни действия, както и на престъпления, описани в
подадените от ответника жалби до различни държавни органи, при следната конкретика:
За проведен на 11.09.21 в 15:32 часа телефонен разговор с Б., в който В. й отправил
заплахи за живота и здравето, обиди и използвал нецензурни думи (псувни);
За изпращане на същата дата в 15:51: по електронен път, на сайта „Антикорупция“ към
Община Бургас на жалба срещу ищцата, съдържаща неверни обстоятелства и данни за
осъществени от нея неправомерни действия и за извършено от нея престъпление „източване на
парите на бургазлии“.
За подадени на същата дата в 15,06 и в 19, 12 часа по електронен път на сайта на ГДБОП
при МВР сигнали срещу ищцата, съдържащи неверни обстоятелства и обвинения за извършено от
нейна страна престъпление на „ОПГ група, с участие на К.С., Н. Б. в Община Бургас, кражбите са
за над 500 000 лв. годишно“;
За отправена по електронен път на Районна прокуратура- Бургас на 13.09.21 година в 09.03
часа жалба срещу ищцата, съдържаща неверни обстоятелства за извършено от нея престъпление, „
че е изнудван от управителката, заплашван от нея със скорошно уволнение…. И за нечистоплътна
работа и изкуствени печалби на цялата общинска фирма“.
За това, че на същата дата В. е подал жалба срещу ищцата в Дирекция „Инспекция на
труда“-гр. Бургас с неверни твърдения, обвиняващи я в извършването на неправомерни действия;
За това, че на 17.09.21 г. в 14:30 по електронен път на сайта на Районна прокуратура Бургас
е подал нова жалба срещу ищцата с неверни твърдения за извършване на същите неправомерни
действия и престъплението „изнудване на ответника и заплашването му с уволнение и за
осъществявана от нея нечистоплътна работа и реализиране на изкуствени печалби за цялата
общинска фирма“.
Претенцията е за обезщетение в размер на 10 000лв., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от датата на подаването на исковата молба по делото- 08.04.22г., до
окончателното й изплащане, като се дирят и съдебно деловодни разноски.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който искът
се оспорва като неоснователен.Ответникът отрича да е извършвал вменяваните му неправомерни
действия- обиди, заплахи и др. под. в проведения между него и ищцата разговор на 11.09.21г.
Признава, че такъв разговор е воден, но в него той е информирал ищцата, че ще търси правата си
по законов път, чрез сезиране на компетентните органи. Намира описаните в исковата молба
неприятни емоционални и здравословни преживявания за непричинени от него, а за резултат от
действията на сезираните компетентни институции, за които В. не носи отговорност. Описал е
конфликт с ищцата на 07.09.21г. по повод служебните им отношения и по-точно отказа си да
подпише предложени му документи за санитарна и ДДД дейност, която не е извършвал, както и
този на 11.09.21г. като причинен от несъгласието на Б. да бъде обезпокоявана по служебни
въпроси в неработен ден и защото е изразил несъгласие с обявените му удръжки за ползвано
работно облекло и с това, че по неофициална информация трудовата му книжка ще бъде задържана
за неопределен период от време. Ответникът твърдял, че ще си търси правата по съдебен ред и ще
сезира надлежните органи за нередностите, които е установил.
Счита, че е упражнил законово и конституционно закрепеното му право на жалби, за
докладване на нередности или да търси помощ от властите, в какъвто смисъл цитира и съдебна
практика, още повече, че не е разгласявал конфликта си чрез медии или по друг начин, който да го
4
направи обществено доС.ие.Позовава се и на практика на ЕС, в която съдът допуска възможността
от възникване на негативен ефект от извършените в резултат от упражняването на горното
законно право проверки на надлежни административни органи, но е даден приоритет на
субективното право в интерес на обществото и поддържането на необходимото доверие в
публичната администрация.
Намира за нарушена причинно-следствената връзка между поведението си и негативните
последици, описани от ищцата, както и счита недоказани заявените в исковата молба вреди.
Бургаският районен съд е постановил съдебно решение, с което е приел за доказано
деликтно поведение от страна на ответника спрямо ищцата за водения на 11.09.21г. телефонен
разговор, съдържащ обиди към нея, установен с косвени доказателства и за това, че в подадения от
него сигнал до ГДБОП към МВР на 11.0.9.21г., е набедил ищцата за участие в ОПГ за кражба на
над 500 000лв. годишно, счетено за злоупотреба с правото си на жалба. Приел е за доказани
твърденията за негативни последици от горното и е присъдил на ищцата обезщетение в размер на
3000лв., ведно със законна лихва за забава, както е поискана, ведно със съответните деловодни
разноски. В останалата част претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Въззивният съд не споделя крайните изводи на БРС за дължимост на обезщетение,
което обосновава така:
Спорът по релевантните за казуса факти е пренесен пред БОС по въпроса за доказаността
на твърденията за нанесени обиди и използването на нецензурни думи от страна на ответника в
разговора му с ищцата, осъществен на 11.09.21г. в 15,32ч., за чието провеждане е изразено
признание и от двете страни.
Безспорни са останалите обстоятелства, които първата инстанция е установила на база
събраните в процеса доказателства, а именно:страните са били в трудовоправни отношения, по
трудов договор № ***/***., с който Ф. С. В. е бил назначен на длъжността „*****“в „******-
Бургас“ ЕООД, -търговско дружество с едноличен собственик на капитала му- Община Бургас.
Трудовият договор е бил безсрочен, но с 6 месечен срок за изпитване на работника,
уговорен в полза на работодателя. С допълнително споразумение от 30.06.2021г. към горния
трудов договор, ответникът е преназначен на длъжността „******“ в дружеството, след осигурена
му от работодателя възможност да завърши нарочен обучителен курс.
На 07.09.2022 г. между страните възниква конфликт във връзка с изпълнение на трудовите
задължения на ответника.Според св. С., ищцата й била предала, че В. „своеволничи“, че иска да
напуска, то има неуредени неща, поради което и свидетелката, работеща в предприятието като
*****, била предупредена да се подготви документално.
На 13.09.2021г. ответникът депозирал молба до Б. като управител на работодателя, да бъде
освободен на основание чл.325, т.1 от КТ(по взаимно съгласие) от заеманата в предприятието
длъжност, а в случай, че молбата му не бъде уважена, да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 от
КТ. На същата дата управителят на дружеството издава заповед № 736, с която прекратява
трудовото правоотношение с В. по взаимно съгласие, считано от 13.09.2021 г., връчена му на
същата дата. Тогава той предал на *****, св. К. С. трудовата си книжка, но тя го помолила да
изчака за попълването й няколко дни, защото има много работа.
На 17.09.21г.ответникът подал сигнал за забавеното попълване на книжката до „Инспекция
по труда“ – гр. Бургас, което обяснил с това, че в 7-дневен срок ще загуби регистрацията си в
5
Бюрото по труда – Бургас и ще загуби правата си за 6 месеца.
Трудовата му книжка е върната срещу подпис на 24.09.2022 г. Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Бургас извършва документална проверка по сигнала и на 12.10.2021 г. изпраща до В.
писмо с резултата от нея.В писмото- отговор(вж.л.115-116- дело РС) е установено твърдяното от В.
забавяне за предаване на трудовата книжка, която следвало да бъде върната попълнена на
работника „незабавно“, посочени са и законовите основания за дирене на обезщетение за вреди от
горното поведение.
На 11.09.2022 г. на електронна поща на Община Бургас ответникът подава сигнал за
корупция, като посочва личните си данни: две имена; телефонен номер; адрес на електронна поща.
В сигнала В. твърди, че госпожа Н. Б., управител на дружеството-работодател, го е изнудила да
подписва „мониторинги за проверка на ларви в определени язовири и мочурища в община Созопол
Приморско и т.н.“, включително, че е пръскал за насекоми и кърлежи там в август месец, а той не е
вършил това. Твърди, че е бил заплашен от уволнение и саморазправа, като моли Община Бургас
да провери това. Моли за „съдействие за престъпна схема за източване на пари“. Заявява, че ще
сезира окръжна и районна прокуратури за изнудването и за конфликт на интереси – фирма *** е
100 % собственост капитал на Б. и дъщеря й, като фирмата се занимава с ДДД. Предупреждава, че
ако Община Бургас не вземе мерки, ще подаде сигнал „и в София за източване на парите на
бургазлии“. Сигналът е входиран с вх. № ***** г. По него е извършена проверка от Комисия,
назначена от кмета на Община Бургас, която на 16.12.2021 г.изисква от ищцата информация дали
има сключени договори между представляваното от нея дружество и „***“ ООД, респективно
дали има плащания по такива.Комисията извършва документална проверка по констативни
протоколи за извършени ДДД, съобразява обясненията на ищцата, отчита факта, че около месец
преди да бъде назначена като управител в общинското дружество, ищцата е напуснала частното
дружество, поради което заключава, че няма конфликт на интереси( издадена заповед №
379/10.02.2022 г. на кмета на Община Бургас в тази връзка).
На 11.09.2021 г. ответникът подава сигнал на електронна поща на ГД „БОП“ към МВР, в
който също посочва имената си, телефон за връзка и адрес на електронна поща. Твърди, че е бил
изнудван (със заплаха от уволнение) от управителката Н. Б. на „****** Бургас“ да подписва
протоколи и мониторинги на разни езера и мочурища в Созопол, Приморско, Аркутино и т.н., като
на 07.09.2021 г. тя иска със задни дати да се разпише от август месец. Моли за съдействие, защото
става въпрос за „престъпна схема с хиляди левове – с участието на К.С. – кмет по финансите на
Бургас“. На същата дата, отново на електронна поща на ГД „БОП“ към МВР, ответникът
„потвърждава“, че е подал сигнал и моли „за проверка на ОПГ група – К.С. с Н. Б. в Община
Бургас!!! Кражбите са над 500 000 лева годишно!!!“.
На 11.09.2021 г. ответникът подава сигнал на електронната поща на Главна прокуратура, в
който посочва, че е ***** в Окръжен съд – Бургас и работи като ****** от няколко месеца в
дружеството. Иска от прокуратурата да се самосезира, тъй като е бил изнудван от управителката
на дружеството Н. Б. да подписва (на 02- 03.09.2021 г.) мониторинги в различни язовири и
мочурища за ларви на комари при условие, че не ги е извършил, посока Приморско, Созопол,
Аркутино и т.н. Твърди, че ако не подпишел, бил заплашен от скорошно уволнение. Твърди, че е
подписал мониторингите под натиск, а впоследствие на 07.09.2021 г. е изнудван от управителката
Н. Б. да подписва протоколи, че е пръскал с препарати в тези зони и още няколко, със стара дата
16.08.2021 г. Той е отказал и е бил заплашен лично от нея с уволнение. Твърди, че е подал молба за
напускане поради „нечистоплътната“ работа на цялата общинска фирма. Моли за съдействие и
6
заявява, че е подал сигнал в ДАНС и очаква безпристрастие и няма да „остави нещата така“.
Сигналът е препратен от Главна прокуратура на електронната поща на РП – Бургас на 13.09.2021
г., когато е разпределен на прокурор.
На 16.09.2021 г. ответникът подава сигнал на електронната поща на Главна прокуратура,
който по същество е „допълнение“ на сигнала, подаден на 11.09.2021 г. Във второто писмо
ответникът твърди, че вече не работи в дружеството, че на 02.03.09.2021 г. управителката го е
изнудвала да подписва документи с невярно съдържание – че е правил мониторинги на язовири,
водоеми за наличие на ларви от комари близо до Созопол, Приморско и т.н. Посочва, че е бил
„посъветван“ да подпише, като е подписал близо 10 мониторинг протоколи, че е вземал проби, а
реално името му не фигурира в пътните листи, че на 07.09.2021 г. е бил изнуден лично от
управителката да подписва протоколи, че е използвал препарати за пръскане за насекоми.
Протоколите били с дати 16.08. и други дати. Той казал, че няма да подпише нещо, което не е
свършил, но със заповеднически тон Б. му е казала да почва да подписва, защото така се правило в
„нейната“ фирма. В. категорично бил отказал и бил подал молба за напускане и болничен лист в
същия ден. Сочи, че е подал сигнал за корупция в Община Бургас и в Инспекция по труда. Твърдял
е, че „в момента явно се заличават“ неговите подписи и документи, защото „в Бургас всичко е
свързано“, но „следите“ остават, защото за целия летен сезон пътните листи с обектите за пръскане
не съвпадат – работниците е трябвало да се „клонират“, за да свършат всичко. Пише, че бил
изнудван „на най -долно ниво от една управителка“. Заявява, че за него е без значение „дали се
крадат пари от това – дали се прави станцията на „изкуствена“ печалба“. Отново заявява, че е бил
„най-арогантно изнудван от Н. Б.“, ако иска да остане на работа за в бъдеще. Моли прокуратурата
да се самосезира и да разбие „това бургаско лоби от взаимно свързани **** – Финансов з**** и Б.
– схемаджии, изнудващи работници, за да крадат благодарение на подписите им“. Сигналът е
препратен от Главна прокуратура на електронната поща на РП – Бургас на 17.09.2021 г., когато е
разпределен на прокурор. На същата дата, 16.09.2021 г. ответникът изпраща електронно писмо на
електронната поща на прокурор от БРП А.М., в което посочва, че миналата седмица е подал по
имейл сигнал за изнудване от страна на работодател към него за подписване на документи с
невярно съдържание – управителят на дружеството, който го е изнудвал (септември -02-03 и 07
септември 2021 г.), е Н. Б., а той е изнудваният работник. Заявява, че ако не му бъде обърнато
внимание, ще изпрати сигнала до Главния прокурор. Сигналът е препратен от прокурор М. на
електронната поща на РП – Бургас на 17.09.2021 г., когато е разпределен на прокурор.
На 04.10.2021 г. ищцата подава заявление до ОДМВР – Бургас, в което твърди, че на
11.09.2021 г. (събота) ответникът й се е обадил по телефона и е започнал да я обижда, клевети и да
я заплашва. Б. посочва, че В. е изпратил жалби до Община Бургас и Инспекция по труда, а на
01.10.2021 г. е звъннал на телефона на ***** К. С. и отново се е заканил да предприема действия
против Б.. Моли за съдействие. Образувана е преписка по описа на V РУ – Бургас, в хода на която
на ответника е съставен протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.
В преписката не се съдържа признание на ответника за извършването на действията, в
които е бил уличен от ищцата, а тезата му, изложена пред съда.
Данните по делото сочат, че по всички отправени от ответника сигнали до съответните
административни и държавни органи е била извършена проверка, останала безрезултатна, като не
са установени извършени престъпления от общ характер.
Проверката по подадените по електронен път сигнали от ответника до ОДМВР е
7
установила наред с горното, че „предвид естеството на работа, протоколите за извършена ДДД се
попълват поетапно, съгласно предварително изготвен план/график от ръководителя на
дружеството, което е наложило подписването им на дати, различни от тази на изготвянето.“.
По спорния факт и след анализ на гласните доказателства, събрани пред БРС, преценени в
съвкупност с останалия доказателствен материал, БОС приема твърденията на ищцата за деликтно
поведение от страна на ответника, за недоказани.
Това е така, защото: съдебната практика на ВКС е трайна в насока, че установяването на
спорен факт може да се извърши не само с преки, но и с косвени доказателства, обаче те следва да
са такива, че преценени в тяхната съвкупност да доведат до единствен, категоричен и
недвусмислен извод за осъществяването му, като изключат всяка вероятност този извод да бъде
разколебан.
Съдът приема, че свидетелите на ищцата пред БРС изразяват само споделените от нея
оплаквания за съдържанието, обидния и заплашителен характер на разговора, който е осъществила
с ответника на 11.0.9.21г. около 15 часа, а оплакването на Б. пред РУ на МВР, е собствен преразказ
на случката, който не се подкрепя нито от обясненията на другата страна, нито от други обективни
данни.
Не може според БОС телефонният разговор на страните да бъде определен като съдържащ
заплахи, обиди и нецензурни думи срещу Б., като затова се съди по факта, че след този ден тя е
била много разстроена, започнала да пие хапчета за успокоение, вдигнала кръвно и станала нервна,
умислена и раздразнителна, т.к. такива негативни изживявания и отражения върху общото
поведение, физическото, емоционалното и психичното й съС.ие могат да възникнат и в резултат
от предупреждението на ответника, че възнамерява да сезира всички контролни и
административни органи в страната за установените според него нередности в предприятието.
В същност по делото не се събират никакви конкретни и категорични данни за обиди и
нецензурни думи, отправени от ответника на ищцата директно в проведения между тях телефонен
разговор.
Свидетелството на С. за естеството на конфликта между страните и поведението на
ответника, е за водени между нея и В. разговори, като в случая следва да се отчете, че тя също се
счита засегната от него, правила е оплакване за обиди и заплахи до МВР, т.е. двамата са в
конфликт, така че въззивният съд преценява нейните показания в приложение правилото на чл.172
от ГПК. Извън това, Б. не дири обезщетение от В. за нападките, отправени срещу нея в разговори с
тази свидетелка. Показанията й, че при разговор по телефона между С. и В., той изрекъл обидни за
ищцата думи, са ирелевантни за предмета на делото, с оглед последното направено уточнение на
исковата молба относно деликтите, за чиито вреди се дири обезщетение( този факт не е сред тях),
поради което също не следва да бъдат съобразявани в контекста на казуса.
БОС не споделя изводите на БРС касателно преценката на показанията на св. Я. в насока
изречени обиди от В. по време на телефонния разговор между страните по делото на 11.09.21г.,
защото е безспорен фактът, че тя не е очевидец, споделя пред съда разказаното от ищцата, а също
така не дава конкретна информация за съдържанието на обидите, а собствени общи преценки за
„сериозни обиди по телефона и арогантно държане“, на база сведенията от оплакалата й се. Освен
това е заявила при разпита, че в същност приятелката й и бивша колежка Б., била сериозно
притеснена не от друго, а защото предстоящите проверки щели да създадат пред останалите хора
впечатление, че нещо в работата й не е наред, а това щяло да очерни доброто й име в обществото.
8
Освен това анализът на доказателствата сочи, че не В. е звънял на Б. около 15 часа в
съботния ден на 11.09.21г., а тя на него, като е видяла, че преди това я е търсил.
Всъщност с оглед установеното, че на 07.09.21г. ответникът бил проявил „своенравие“ по
повод работата си пред управителката и заявил намерението си да напуска предприятието (вж. св.
С.), БОС намира, че за проведения между страните телефонен разговор е имало достатъчно добър
повод с цел уточняване на служебните им отношения, поради което разговорът не може да се
окачестви като несъмнено средство за осъществяване на психически тормоз, за отправяне на
заплахи до ищцата от всякакво естество, за упражняване на зловредно влияние и натиск върху нея
или за създаване на притеснения. Не на последно място съдът съобразява и казаното от
свидетелката –*****, че до началото на м. септември 2021г. страните не са имали никакви
конфликти. Тези сведения се подкрепят изцяло от писмените доказателства в процеса в смисъл, че
В. няма наложени никакви дисциплинарни наказания от работодателя. Освен това на фона на
твърденията за конкретен тежък деликт на 11.09.21г.лично срещу Б., остава нелогично
поведението й като представител на работодателя, вместо да уволни работника дисциплинарно за
това или поне да се възползва от възможността да го освободи без предизвестие, след като
дружеството е уговорило в своя полза срок за изпитване, да се съгласи да прекрати трудовия
договор по взаимно съгласие и то на 13.09.21г., след като вече ГДБОП, Община Бургас и Главна
прокуратура са сезирани за твърдените от ответника нередности в предприятието.
Предвид изложените дотук съображения, въззивният съд намира, че събраните в
производството косвени доказателства, преценени в своята съвкупност, не водят до еднозначния и
категоричен извод за причинен на ищцата от ответника по време на телефонния им разговор на
11.0.9.21г. деликт, чрез отправени нецензурни вербални изявления, заплахи и обиди.
По приложението на правото:
Спорът между страните от една страна е за това дали отправените до МВР, ГДБОП,
Прокуратура на Р България и Община Бургас сигнали и жалби от въззивника ответник до
съответните държавни органи, са израз на правото му, визирано в чл.45 от Конституцията на Р
България да подава такива или представляват деликтно поведение, поради извършена в случая по
отношение на Б. злоупотреба с посоченото право, поради упражняването му само с цел
злепоставянето й, отмъщение и тормоз, а от друга- дали в създалите се между страните безспорно
влошени отношения, В. носи отговорност за вреди спрямо Б., ако се приеме, че заради правото си
да сезира държавните органи за неспазена финансова дисциплина в общинското предприятие, чрез
воденето на този процес, е станал жертва на отмъщение, като икономически и социално по-
слабата в конфликта страна и по отношение на него следва да намери приложение Директива (ЕС)
2019/1937, приета именно в защита на лицата, сезиращи надлежни органи за нарушение на
общностното право в обществен интерес.
По първия спорен въпрос, БОС е на становище, че в случая не може да се обоснове извод
за злоупотреба с право от страна на въззиваемия ответник.
Понятието „злоупотреба с право“ няма легално определение, но е признато за деликт, който
в правната теория и в съдебната практика се обяснява с упражняването на признати от закона
субективни права превратно, не в защита на нормативно гарантиран интерес, а с единствената цел
да се навреди другиму по какъвто и да било начин- физически, психически, чрез предизвикване на
социален негативизъм на всякакво обществено ниво и пр., като обектът, срещу когото е насочена
злоупотребата в крайна сметка бъде лишен от или затруднен при упражняването на своите права
9
и/или бъде принуден да търпи неблагоприятни ограничения, да понесе загуби или да пропусне
ползи в правната си сфера, без или при наличието на само формално посочено основание за това.
Конкретно злоупотребата с право на жалба пък се свързва отчасти с поведението, усвоено
от жалбоподателя или неговия представител при подаването , включително като се държи сметка
за случаи на серия от жалби, първата от които вече е разгледана и отхвърлена от надлежен орган
като неоснователна, без да се сочат нови обстоятелства и факти; отчасти с използването на груб,
циничен, обиден или провокативен език при писането им; отчасти със съдържанието им- когато са
явно необосновани или умишлено излагат невярна, подвеждаща и заблуждаваща проверяващите
информация.
Данните в разглеждания казус, според БОС, не изпълват никоя от горните хипотези, т.к. в
процеса няма конкретни доказателства за увреждащо намерение при подаването на жалбите, а има
поС.но афиширана цел за защита на обществения интерес, както от злоупотреби с финансови
средства, за които жалбоподателят има подозрения, така и за накърняване на нормите за здравна
сигурност на населението на районите, в които е извършвал мониторинг и ДДД, както и за
опазване на околната среда, пак във връзка с упражняваната от него трудова дейност.
Жалбите ангажират със сигнали за закононарушения отделни държавни органи, в чиято
власт е извършването на проверка за вярност на изнесените факти, като причина за съмненията за
нередности са обективно почиващи на установените при проверката на посочените в жалбата до
органите на МВР случаи на подписвания на протоколи в дружеството- работодател след датата на
извършване на дейността по ДДД, която описват. Сезираните органи констатират антидатиране,
макар да не установяват то да съставлява престъпление от общ характер, наказуемо по НК, като
намират разумно и легално обяснение за него, но до тези изводи се е стигнало едва след
извършване на надлежна проверка, снети обяснения и преглед на документи, което само по себе си
означава, че оплакванията не са били очевидно несъстоятелни, общи и предимно нападателни.
Съмненията за конфликт на интереси също не са лишени от обективно обяснение, защото
твърденията, че ищцата е участвала в частно дружество, с дейност, близка до тази на сега
представляваното от нея предприятие, са верни, но след проверка по фактите на ангажираната в
случая Комисия към Община Бургас, е установено за невярно твърдението, че Б. продължава да
изпълнява паралелно тези функции или да осъществява търговска дейност с частното конкурентно
дружество, т.к. го е напуснала и е прехвърлила дяловете си преди да заеме сегашната си длъжност.
Съдът намира, че няма законово основание и дори е противно на смисъла на упражняването
на правата на гражданите по чл.45 от Конституцията на РБългария схващането, че след като
осъществените проверки не са установили закононарушения, то подадените, за да ги инициират
жалби, представляват злоупотреба с посоченото право. В крайна сметка дали изнесеното е вярно
или не, се установява едва след извършване на определена разследваща дейност.
Само за пълнота в тази връзка съдът отбелязва следното:
Въпреки резултата от проведените проверки, неустановяващ данни за извършени
престъпления от общ характер и въпреки показанията на разпитаните свидетелки, установяващи
влошаване на здравословното съС.ие на ищцата, притесненията и негативните й емоционални
изживявания във връзка с осъществените от държавните органи проверки за законови нарушения в
предприятието, на което е управител и лично към нея за конфликт на интереси, поради съмнения за
паралелна дейност в конкуриращо частно предприятие, БОС не приема, че се касае до причинени
от жалбоподателя вреди, подлежащи на обезщетение, като съобразява практиката на ЕСПЧ в тази
10
връзка.
Така в дело „ Маринова и други срещу България“(по чл.10 от Конвенцията), касателно
подадени жалби срещу длъжностни лица, позицията на жалбоподателите- физически лица е била,
че не следва да заплащат обезщетение за това, че са упражнили правото си на свободно изразяване
и, че осъждането им за парични репарации на проверяваните длъжностни лица от българските
съдилища е в нарушение на последното. За приложимо вътрешно право в контекста на
упражняване на правото на жалби е приет чл.45 от Конституцията на РБългария.Цитирана и
съобразена е също съдебна практика на ВКС, касателно въведените оплаквания. Анализът на
същата и изводите на ЕСПЧ са, че според вътрешното ни право не е налице разгласяване на
вредоносни изявления, когато се подават жалби до държавни органи, за да се докладват
нередности или да се търси помощ от властите в тази връзка. В § 92 от същото решение се
констатира, че твърдението на жалбоподателите не са направени публично, „например устно пред
членове на обществеността или в писма, изпратени и предоставени на медиите, така че тяхното
отрицателно въздействие, ако има въобще такова, върху репутацията на засегнатите от проверките
длъжностни лица е доста ограничено“.В §89 от решението се изтъква и това, че твърденията,
отправени до сезираните държавни органи „…са могли да окажат влияние върху професионалното
положение на съответните длъжности лица, да подкопаят авторитета им, да отнемат време и
ресурси и да доведат до дисциплинарни или може би дори наказателни санкции срещу тях, но те са
направени от жалбоподателите при упражняване на възможността в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва твърдяна нередност в
поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да се справи с такъв проблем.“ В подкрепа
на същия този принцип на свобода се цитират и още три решения на ЕСПЧ. Сочи се изрично, че
….“Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на закона и служи за
поддържане на доверието в публичната администрация.“ ЕСПЧ счита, че предприемането на по-
нататъшни стъпки в отговор на жалбите, е в компетентността на уведомените органи, но приема
самият факт, че в разглежданите случаи са били извършени проверки по въведените сигнали, за
отричащ извода за неправомерно засягане на репутацията на длъжностните лица, срещу които е
било повдигнато оплакването.
Такъв е според БОС и настоящият случай.
По отношение жалбата до Инспекция по труда, подателят й също е изложил разумни
доводи и конкретен повод да потърси съдействие, при това забавата да се попълни и му се предаде
трудовата книжка своевременно, е установен факт.
По втория спорен въпрос съдът намира, че следва да се произнесе, след като прецени
дали са налице предпоставките за носене на отговорност от В. спрямо Б. на основание чл.45 от
ЗЗД, като при положителен отговор, да съобрази дали тази отговорност следва да се счете
отпаднала в приложение на цитирания акт на общностното право, значим и за националната ни
правна система.
По предпоставките, визирани в чл.45 от ЗЗД.
Константната практика на съдилищата и правната теория във връзка с прилагането на
горепосочената норма, сочат на необходимост от кумулативното съществуване на следните
предпоставки: деяние(действие или бездействие), което е противоправно, вреди(имуществени
и/или неимуществени), пряка причинна връзка между тях и вина, като за наличието на последно
посочения субективен елемент, е предвидена законова презумпция, която може да бъде оборена
11
при условие на пълно и главно доказване. Липсата на който и да е от така изброените елементи
има за последица неоснователност на претенцията за обезвреда.
Предвид изложеното по-горе, БОС намира, че в случая не е доказано твърдяното от ищцата
деликтно поведение от страна на въззивника ответник. Той не е обидил Б. при проведения от тях
разговор по телефон на 11.09.21г., освен това не е злоупотребил с правото си по чл.45 от
Конституцията на Р България да подава жалби до държавни органи, за да ги сезира за извършени
закононарушения.
Следователно е безпредметно и ненужно изследването на останалите предпоставки от
хипотезата на правната норма(чл.45 ЗЗД), за да се обоснове извод за неоснователност на
претенцията за обезщетение, предмет на настоящото производство, поради което не се налага и
нарочно произнасяне на БОС по въпроса за приложимостта на Директива (ЕС) 2019/1937, макар
правните доводи в тази насока да представляват съществена част от въззивната жалба.
Отново за пълнота на изложението съдът добавя, че предвид подадената въззивна жалба,
по която е образувано настоящото производство, плащането на присъдената като обезщетение в
полза на ищцата сума от ответника, не е основание да се счита за мълчаливо признание на иска.
В обобщение на изложеното дотук, Бургаски окръжен съд заключава, че претенцията на
Б. срещу В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от изброените в
настоящото производство деликти, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, ведно със
законовите последици.
Тъй като решението на първата инстанция в осъдителната си част за обезщетение
противоречи на горните правни изводи, то следва да бъде отменено в тази част и вместо това да
бъде постановено друго, кореспондиращо на съображенията на въззивния съд.
В обжалваната отхвърлителна част- за допълнително обезщетение от 2000лв., горното
решение следва да бъде потвърдено, т.к. съвпада с крайния извод на въззивния съд, че такова не се
дължи.
С оглед изхода от делото съдебното решение на първата инстанция следва да бъде
отменено и в частта, присъждаща в полза на ищцата разноски от 369лв. за производството пред
РС, а в приложение на чл.78,ал.3 от ГПК, потвърдено в частта, присъждаща на В. разноски от
630лв., сторени в същата инстанция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът има право и на всички сторени в настоящото
производство разноски от 560лв.(вкл. адвокатски хонорар от 500лв. и 60 лв. държавна такса за
въззива), както и на допълнително 370лв. такива за първоинстанционното дело или на общо 930лв.,
които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2230/14.10.2022г. по гр.д.№2252/22г. по описа на БРС, В ЧАСТТА ,
осъждаща Ф. В. да заплати на Н. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт в
размер на 3000лв., ведно със законна лихва от 08.04.22г., до окончателното изплащане на сумата
и В ЧАСТТА , осъждаща Ф. В. да заплати на Н. Б. съдебно- деловодни разноски за проведеното
12
производство по горното дело в размер на 369 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. Б. ЕГН ********** от гр.Б*****, против Ф. С. В. от гр.Бургас, за
заплащане на сумата 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в засягане на психическото(чрез създаден стрес и потиснатост) и физическото(повишено кръвно
налягане) й здраве, чрез отправяне на заплашване и обиди в телефонен разговор на 11.09.21г., за
накърняване на доброто име на ищцата в обществото и чрез злоупотреба с правото да подава
сигнали, както и чрез отправяне на сигнал до ГД БОП към МВР, подаден по електронен път на
11.09.21г. в 19,12часа, с който й е приписал престъпление, че участва в „ОПГ група – К.С. с Н. Б. в
Община Бургас!!! Кражбите са над 500 000лв. годишно!!!“, ведно със законната лихва за забава
върху посочената сума от подаването на исковата молба- 08.04.22г. до окончателното изплащане,
ведно със законна лихва за забава върху тази главница от 08.04.22г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА горното съдебно решение в обжалваната отхвърлителна част за
неимуществено обезщетение от 2000лв. и досежно присъдените на Ф. В. съдебно-деловодни
разноски от 630лв.
ОСЪЖДА Н. С. Б. ЕГН ********** от гр.Б***** да заплати на Ф. С. В. ЕГН ********** от
гр.Б**** допълнително сумата от 930 лв ., представляваща съдебно- деловодни разноски,
сторени от страната в производството по гр.д.№2252/22г. по описа на БРС и по в.гр.д.№35/2023г.
по описа на БОС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13