РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 09.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на трети април през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2047 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. Д. П. твърди, че е заемал длъжността „директор“ на
„Специализирана служба за вътрешен одит“ при Централно управление ***, по
силата на трудов договор № 4388/01.06.2016 г. Поддържа, че трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 8, пр. I от Кодекса на труда, със заповед № 5323 от 11.11.2013
г. Със същата заповед са му определени дължимите обезщетения, включително и
бонус за добро представяне в размер на 27 500 евро, която сума му е
изплатена изцяло.Твърди, че впоследствие е назначен при ответника отново, на
длъжност „заместник – ръководител“ на „Специализирана служба за вътрешен одит“,
с трудов договор № 10249 от 11.11.2013 г.
Ищецът твърди, че на 01.04.2014 г. е приел да възстанови част от получените
от него обезщетения в размер на 29 044.08 лв., в полза на „П.и.б.“ АД,
правоприемник на „Ю.“ ЕАД, като подписал съгласие за директен дебит, с
условието, че сумата подлежи обратно на възстановяване, при прекратяване на
трудовото правоотношение. Сочи, че по взаимно съгласие, трудовото му
правоотношение е прекратено със заповед № 1686 от 19.09.2014 г., считано от
01.10.2014 г., като от тази дата до момента, въпреки отправената молба от
20.11.2014 г. (както и повторно изпратена покана, връчена на 16.01. 2015 г.), ответникът не е възстановил предадената от ищеца
сума в размер на 29 044.08 лв.
Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да заплати сума от 29 044.08
лв., като дадена без основание, въз основа на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и сторените
разноски по делото.
Ответникът „П.и.б.“ АД (правоприемник на „Ю.“ ЕАД), в депозирания отговор в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца,
както и прекратяването му с посочените в исковата молба заповеди, но оспорва че
при второто прекратяване се дължи обезщетение, както и обстоятелството, че
сумата от 01.04.2014 г. е възстановена под условие. Поддържа, че ищецът потвърждава в исковата молба, че се е
съгласил да плати паричните средства в полза на банката, като текстът в
съгласието за директен дебит, написан от ищеца,
не обвързва банката и не поражда правни последици. Сочи, че доставчикът
на платежни услуги приема нареждането за директен дебит, без да проверява основанието
за използването му, като в чл. 62, ал. 4 от Закона за платежните услуги и
платежните системи е уредена неотменимостта на платежното нареждане за директен
дебит. Сочи, че банката не се е договаряла с ищеца за възстановяване на
посочената сума, като в тази връзка прилага Политика за прилагане на
разпоредбите на Наредба № 4 на БНЛ за изискванията за възнагражденията в
банките, като поддържа, че така нареченият бонус, за който ищецът не представя
доказателства, че му се дължи, е обвързан от финансовото състояние на банката и
от социално - икономическите условия в страната. Моли съда да отхвърли така
предявените искове, като претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от заповед № 5323 от 11.11.2013 г. на
представляващите ответника , на основание 328, ал. 1 , т. 8, пр. I от КТ (като фактическо основание в мотивната част на заповедта
всъщност е посочено хипотезата на пр. II, а именно – постъпване на работа на
новия служител, който е избран да изпълнява длъжността), трудовото правоотношение
на ищеца, в качеството му на директор на „Специализирана служба за вътрешен одит“ е прекратено. В графа „дължими обезщетения от
заповедта е посочено, че се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 40
дни, както и сумата от 27 500 евро, представляваща „Бонус добро
представяне“.
Представен е трудов договор № 10248 от 11.11.2013 г.,
сключен между ищеца, в качеството на служител и ответника, в качеството на
работодател, за длъжността заместник ръководител „Специализирана служба за
вътрешен одит“, за неопределено време
От заповед № 1686 от 19.09.2014 г., се установява, че
трудовото правоотношение с ответника „ПИБ“ АД, на ищеца Г. Д. П., заемащ
длъжност „Зам.- ръководител ССВО“,
считано от 01.10.2014 г., като е посочено че се дължи парично
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за неизползван годишен отпуск, в размер на
три дни. По делото е представена уведомление - покана от ищеца, получена от
ответника на 15.01.2015 г., видно от разписката от Булпост (лист 7); както молба вх. № 45-6565 от
20.11.2014г. до УС на „П.и.б.“ АД, съдържащи
волеизявление на ищеца за изплащане на обезщетението от 29 044.08 лв.,
възстановено на 01.04.2014 г. със съгласие за директен дебит.
С писмо изх. № 38-18833 от 01.12.2014 г., ответникът е
уведомил Г.П., че в заповедта за прекратяване по чл. 325, ал.1, т. 1 от Кодекса
на труда, липсва договаряне между страните за заплащане на обезщетения,
следователно такова не се дължи, респ. с подписването на съгласие за директен
дебит, съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, е дал съгласие
за платежната операция.
Видно от представеното по делото съгласие за директен
дебит от 01.04.2014 г., Г. Д. П. се е съгласил да бъде заплатена на „П.и.б.“
АД, ***, сумата от 29 044.08 лв., еднократно, при условие че „сумата
подлежи на възстановяване при прекратяване на трудовия договор“.
Съгласно нормата на чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Първият
фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, което в случая
се установява от представените писмени доказателства, ценени в тяхната
съвкупност и в частност от съгласието за директен дебит.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице
валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, а в случая няма данни, че ищецът е дължал връщане на получения бонус,
поради липсата на предпоставки за изплащането му, или данни че същият се явява
недължимо платен, в противоречие с вътрешните правила на банката.
Съдът приема, че от доказателствата по делото се
установява, че върнатите на банката суми
по съгласието за директен дебит от 01.04.2014 г. се явяват получени при изначална липса на основание, доколкото
същите са част от полученото под формата на бонус за добро представяне, част от
трудовото възнаграждение, дължимо на ищеца Г.Д.П., въз основа на заповед № 5323
от 11.11.2013 г., с което е прекратено трудовото му правоотношение, като
директор на „Специализирана служба за вътрешен одит“, по чл. 328, ал. 1 , т. 8,
пр. I от КТ, поради което подлежат на връщане. Съобразно известието,
сумата е в размер на 29 044.08 лв. и претенцията е основателна в пълния
предявен размер. Неоснователно е възражението на ответника, релевирано в
отговора, че ищецът не сочи доказателства, че му се дължи бонус за добро
представяне, тъй като видно от горецитираната заповед, работодателят е определил като дължимо такова, именно в
размера, сочен в исковата молба, от 27 500 евро. Предвид обстоятелството,
че непосредствено след това е сключен нов трудов договор и в съгласието изрично
е посочено, че процесната сума се дължи при прекратяване на трудовото
правоотношение, съдът приема за доказано твърдението в исковата молба, че става
въпрос именно за определеното от работодателя трудово възнаграждение, под
формата на парична награда - бонус за добро представяне, във връзка с
прекратителната заповед от 11.11.2013 г.
Съгласно т.7
от ППВС № 1 от 1979 г. при първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД
основанието не е налице още при самото извършване на престацията, като видно от отправените покани,
ответникът е в забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и дължи обезщетение, в
размер на законната лихва върху сумата от 29 044.08 лв., в случая,
съобразно диспозитивното начало и релевираното искане от страна на ищеца, от
датата на предявяване на исковата молба- 13.02.2015 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски, в размер на 1 162 лв., за държавна такса,
и сумата от 1 591.20 лв., за възнаграждение за адвокат, съобразно
представената фактура и платежно нареждане от 11.02.2015 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.и.б.“
АД, ЕИК******, да заплати на Г. Д. П., ЕГН **********,***, чрез адв. З.Б.Ж. ***,
на основание чл. 55, ал.1, предл. I от ЗЗД,
сума в размер на 29 044.08 лв. (двадесет
и девет хиляди четиридесет и четири лева и осем стотинки),
представляваща заплатена без основание сума въз основа на съгласие за директен
дебит от 01.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано 13.02.2015 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.и.б.“ АД, ЕИК******, да заплати
на Г. Д. П., ЕГН **********,***, чрез адв. З.Б.Ж. ***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 1 162 лв.,
представляваща разноски за държавна такса, както и сумата от 1 591.20 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: