Решение по дело №553/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 03.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 553 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 428/23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1462/2018 г. на РС – Ловеч са отхвърлени следните искове, предявени от Р.И.Ч. против „***– 4” гр. Ловеч: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 37/10.07.2018 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „детегледач”; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за срок от шест месеца в размер на 3121,20 лв. С решението съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р.И.Ч., подадена чрез пълномощника адв. Р.Д.. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ***– 4” (***-4) гр. Ловеч е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се дава становище за правилност на атакуваното съдебно решение и е направено искане за неговото потвърждаване. В писмения отговор се прави подробен анализ на доказателствените средства и се изгражда извод за законосъобразност на уволнението, респ. за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба.

Въззивникът Р.И.Ч. взема участие в съдебното заседание лично и с адв. Д., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност и моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележи развива допълнителни и подробни доводи за неправилност на обжалваното решение.

Въззиваемият ***-4 гр. Ловеч не взема участие в съдебното заседание – чрез управителя или представителя по пълномощие. В представени писмени бележки от пълномощника се дава се развиват подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Р.И.Ч. *** искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 37/10.07.2018 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „детегледач”; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за срок от шест месеца. В исковата молба се поддържа незаконност на уволнението на възприетото от работодателя основание (неявяване на работа в течение на два последователни работни дни), с оглед липса на уведомяване от работодателя за прекъсване на разрешения платен годишен отпуск, поради ползване на отпуск при временна неработоспособност, и липса на промяна в утвърдения за месец юни график на смените, според който ищцата следвало да се яви на работа на 19.06.0218 г.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника ***-4 гр. Ловеч е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е направено възражение за законност на уволнението на ищцата, с оглед нейното неявяване на работа в течение на повече от два работни дни, непосредствено след изтичане на отпуска при временна неработоспособност, чието ползване прекъснало разрешения преди това платен годишен отпуск.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и това се установява от приетия трудов договор № 001/04.08.2016 г., че ищцата Р.И.Ч. *** на длъжност „детегледач”. От съдържанието на същия трудов договор се установява, че екземпляр от него, заедно със заверено уведомление до ТД на НАП и длъжностна характеристика са връчени на Р.И.Ч. на 08.08.2016 г. От договора е видно, че е сключен с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, считано от 08.08.2016 г., но от доказателствата по делото не се установява материализирано в документ волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор. С допълнително споразумение № 005/15.01.2018 г. са потвърдени уговорките на трудовия договор (без срока за изпитване), като на работника е увеличен размерът на трудовото възнаграждение и е определен размерът на платения годишен отпуск. На 14.05.2018 г. Р.И.Ч. е получила и втора длъжностна характеристика за заеманата длъжност „Детегледач”, освен тази, връчена ѝ при постъпването на 08.08.2016 г.

По молба вх. № 0020/18.05.2018 г. на Р.И.Ч. управителят на ***-4 издал заповед № 0020/18.05.2018 г., с която разрешил на основание чл. 173, ал. 6, вр. чл. 155 КТ ползването на платен годишен отпуск от полагащия се за 2017 г. в размер на 16 дни, считано от 01.06.2018 г. до 22.06.2018 г. вкл.

Преди да започне ползване на платения годишен отпуск Р.И.Ч. представила в ***-4 болничен лист № 539/28.05.2018 г., с който е констатирана травма – навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена и е признато състояние на временна неработоспособност за периода от 28.05.2018 г. до 08.06.2018 г.

Със Заповед № 0036/04.06.2018 г., на основание чл. 175, ал. 1 КТ и представения болничен лист управителят на ***-4 е прекъснал платения годишен отпуск на ищцата с мотив, че през време на ползването на платения годишен отпуск на работника е разрешен друг вид платен отпуск (за временна неработоспособност), считано от 28.05.2018 г. В заповедна е означено, че 16 броя дни от платения годишен отпуск за 2017 г. ще се използва допълнително по взаимно съгласие между Р.И.Ч. и работодателя, както е регламентирано в КТ. В заповедта е разпоредено копие от същата да се връчи на лицето за сведение и изпълнение, но по делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи връчването ѝ на ищцата.

Ищцата Р.И.Ч. и другите детегледачи в ***-4 са работили на смени, което се установява пряко от приетите по делото графици за явяване/неявяване на работа, копията на страници от тетрадката за приемане на смените, а отчасти и от заповед № 001/08.01.2018 г. за установяване на сумирано изчисляване на работно време, показанията на свидетелите и отговорите на управителя на ответника. От показанията на свидетелите М.К.Б., П.В.Д., Д.Ц.Л.и П.Д.С.се установява, че графиците за съответния месец се изготвят и утвърждават в предходния месец, като изготвянето им се извършва от социалния работник на ***-4, който съобразява желанията на членовете на персонала, а утвърждаването се извършва от управителя на ***-4. След утвърждаването им, графиците се обявяват на таблото на ***-4 и на общината.

От приетите по делото графици за явяване/неявяване на работа се установява, че за месец юни на 2018 г. има изготвени и утвърдени два такива – първоначален и актуализиран. От първоначалния график за явяване/неявяване на работа за месец юни на 2018 г. е видно, че по отношение на ищцата Р.И.Ч. за дните 1, 4, 5, 6, 7 и 8 е заложено „Б” (болничен), а за дните 11, 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 28 и 29 е означено „О” (отпуск). В актуализирания график за месец юни на 2018 г. по отношение на ищцата Р.И.Ч. за дните 1, 4, 5, 6, 7 и 8 е заложено „Б” (болничен), за дните 11, 12, 13, 14, 15 и 18 е записано „С” (самоотлъчка), а за дните 19, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 28 и 29 е означено „О” (отпуск), като от съдържанието на графика е видно, че той е актуализиран на 18.06.2018 г.

От показанията на свидетелите М.К.Б., П.В.Д., Д.Ц.Л.и П.Д.С.се установява и обясненията на Р.И.Ч. и на управителя Д.Д.Л. се установява, че на 11 и 12 юни 2018 г. ищцата не се появявала в ***-4. На 11.06.20018 г. управителката Л. провела с Р.И.Ч. разговор, при който ищцата научила, че имало проблем с отпуска ѝ и в тази връзка трябвало да се поправи молбата за отпуск. В същия ден Р.И.Ч. отишла до ***-4 и установила, че на таблото е изложен графикът за месеца, според който в този ден 11 юни, както и за дните до края на седмицата, за нея било заложено „О” отпуск. Липсата на актуализация на графика към този момент се признава и от управителя Л., която казва, че до 10.06.2018 г. утвърденият за месец юни график не е бил променян. От показанията на св. Д.Ц.Л.се установява, че в периода от 07 до 17 юни на 2018 г. е бил в отпуск.

С писмо изх. № 0082/13.06.2018 г. на управителя на ***-4 от Р.И.Ч. са поискани писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, заради неявяването ѝ на работа. С писмо вх. № 0104/15.06.2018 г. на ***-4 Р.И.Ч. посочва, че не е знаела за прекъсване на разрешения платен годишен отпуск и че е запозната с утвърдения за месеца график, според който от 01-08 юни била отразена в болничен, а от 11 до края на месеца било записано, че тя е в отпуск.

Във връзка с неявяването на Р.И.Ч. с писмо изх. № 0082/13.06.2018 г. на управителя на ***-4 са поискани разяснения от социалния работник на дома Д.Ц.Л.. Последният е изготвил доклад вх. № 0105/18.06.2018 г. на ***-4, според който след 11 юни 2018 г. Р.И.Ч. не се явявала на работа след изтичане на срока на болничния и че въпреки явяването ѝ в ***-4 тя не е оставила болничен лист за продължаване на отпуска за временна неработоспособност нито е подавала молба за разрешаване на платен годишен отпуск.

            Със заповед № 0037/10.07.2018 г. на управителя на ***-4 на Р.И.Ч. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1 и чл. 188, т. 3 КТ, изразяващо се в неявяване в течение на два последователни работни дни – 11.06.2018 г., 12.06.2018 г. и към датата на писмо с изх. № 0082/13.06.2018 г. на работното си място, като за времето на отсъствието няма оправдателен документ. Със заповед № 002/10.07.2018 г. на управителя на ***-4 трудовото правоотношение на Р.И.Ч. е прекратено поради наложеното наказание уволнение. Видно от положените върху тях подписи и дата, двете заповеди са връчени на Р.И.Ч. на 11.07.2018 г.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза по гр.д. № 1462/2018 г. на РС – Ловеч, която съдът приема, като пълна и научно обоснована, се установява, че брутното трудово възнаграждение на Р.И.Ч. е в размер на 520,20 лв., че размерът на обезщетението за оставяне без работа за срок от шест месеца след датата на уволнението (11.07.2018 г.) е 3121,20 лв., а до датата на последното съдебно заседание пред районния съд (09.10.2018 г.) – 1581,36 лв. Изчислено за четиринадесет работни (до 20.12.2018 г.) от месец декември (18 работни дни) на същата база (брутно трудово възнаграждение от 520,20 лв.) размерът на обезщетението за оставяне без работа е 404,60 лв. Съдът приема, че размерът на същото обезщетение за периода след датата на уволнението (11.07.2018 г.) до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция (20.12.2018 г.) е 2871,80 лв., като същият съставлява сбор от съответната част, дължима за всеки от месеците в този период (386,40 лв. – за работните дни от месец юли, след датата на уволнението; по 502,20 лв. – за месеците август, септември, октомври и ноември; и 404,60 лв. – за работните дни от месец декември, до деня на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция).

Видно от удостоверение на ТД на НАП, офис Ловеч от 16.10.2018 г., в периода от 11.07.2018 г. до 16.10.2018 г. няма регистрирани трудови договори и няма данни за осигуряване на Р.И.Ч., а от служебна бележка изх. № 42354/30.10.2018 г. на Агенция по заетостта гр. Ловеч се установява, че Р.И.Ч. е регистрирана като търсещо работа лице по постоянния ѝ адрес.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена от управителя на ***-4, който притежава дисциплинарна власт по чл. 192, ал. 1 КТ. Центровете за настаняване от семеен тип за деца и/или младежи с увреждания (какъвто е ***-4) са социална услуга от резидентен тип (чл. 36, ал. 2, т. 4, б. „а.а“ ППЗСП), а работодател на персонала в социална услуга, която е делегирана от държавата дейност и местна дейност, е нейният ръководител (чл. 18а, ал. 2 ЗСП), който в случая се явява управителят на ***-4.

Заповедта е издадена при спазване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, с която разпоредба на работодателя е вменено задължение в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина и преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая това изискване на закона е спазено от ответника, защото преди да предприеме налагане на наказанието работодателят (управителят на ***-4) е поискал от ищеца Р.И.Ч. писмени обяснения, чрез конкретно формулирани въпроси относно неявяването ѝ на работа, а последната е представила писмените си обяснения до работодателя, след което управителят на ***-4 е издал заповедта, с която е наложено дисциплинарно уволнение.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая заповедта отговаря на посочените нормативни изисквания, доколкото е посочен нарушителят, описани са конкретно и подробно нарушенията, чрез посочване периода на извършването им, начина на проявеното бездействие, а именно: неявяване на работа на 11, 12 и 13 юни на 2018 г., без представяне на документ, оправдаващ отсъствието.

Независимо от това съдът счита, че работодателят неправилно е вменил на ищеца нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 КТ и е счел, че е налице основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за налагане на дисциплинарно наказание уволнение - неявяване на работа в течение на повече от два работни дни. Когато работата е организирана на смени по смисъла на чл. 141 КТ, работникът е длъжен да се яви на работа само във времевата продължителност на определените за него смени, която е предварително установена от работодателя с утвърден от него график при сумирано отчитане на работното време. Работникът не е длъжен да полага труд извън времевите граници на неговата работна смяна, с изключение на чл. 141, ал. 6 КТ. Нещо повече, при работа на смени е забранено възлагането на работа през две последователни смени (чл. 141, ал. 5 КТ). Работната смяна се различава от работния ден, чиято продължителност е установена от закона и служи за подневно отчитане на работното време. От това следва, когато е налице работа на смени, наличието на задължение за работника да се яви на работа се преценява с оглед утвърдения от работодателя график на смените. Доколкото не се касае за подневно отчитане на работното време, чрез същия график ще следва да се прецени и последователността на двете работни смени, през които работникът не се явил на работа, за да се приложи съответно чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, в който текст нарушението е предвидено за неявяване на работа в течение на повече от два работни дни, т.е. за подневно отчитане на работното време.

В случая работата при ответника е организирана на смени, поради което преценката кога ищцата е трябвало да се яви на работа, следва да се прави с оглед утвърдения от работодателя график, който е бил актуален при изтичане на болничния. В тази връзка съдът приема, че за ищцата не е имало задължение да се яви на работа в който и да било от трите дни (11, 12 и 13 юни на 2018 г.), защото в утвърдения за същия месец график за тези дни (вкл. до края на работната седмица) за нея не е разпоредено/заложено каквато и да е смяна, а е означено, че тя е в отпуск. Актуализираният график от 18.06.2018 г. не е меродавен за преценка имала ли е ищцата задължение за явяване в тези дни, защото е съставен и утвърден post factum - едва на 18.06.2018 г., когато от ищцата вече са поискани обяснения за неявяването ѝ на работа. Друг график, утвърден до изтичане на болничния лист на ищцата (09.06.2018 г.), според който тя е трябвало да бъде на работа в съответната смяна на 11, 12 и 13 юни на 2018 г., не съществува (от управителя на ***-4 се признава, че към 10.06.2018 г. не е имало промени в графика за същия месец). Затова от нея не би могло да се изисква да се яви на работа в дните на 11, 12 и 13 юни на 2018 г., за които е констатирано неявяването ѝ, а нейното отсъствие за същите дни не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

Горният извод на съда не влиза в противоречие с доводите на ответника, възприети от първоинстанционния съд, за прекъсване на разрешения платен годишен отпуск, поради ползване на такъв при временна неработоспособност. Настоящият състав също счита, че изявената воля за ползване на отпуск при временна неработоспособност, прекъсва ползването на разрешения платени годишен отпуск (чл. 175, ал. 1 КТ) и че неизползваната част от платеният годишен отпуск следва отново да бъде разрешена писмено от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ), за което работникът е длъжен да се увери. Спорът в случая се концентрира не върху проблема дали разрешеният платен годишен отпуск е бил прекъснат от ползването на отпуск при временна неработоспособност, а върху въпроса при организирана работа на смени длъжна ли е била ищцата да се яви на работа след изтичане ползвания отпуск, при положение, че утвърденият към този момент график на смените не разпорежда/залага каквато и да е смяна за нея. Съдът изложи по-горе съображенията си за липса на такова задължение. Ищцата би извършила визираното нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, ако тя не се бе явила на работа за две последователни смени, заложени в утвърдения график за месец юни до изтичане на отпуска ѝ при временна неработоспособност. Само в такава хипотеза тя би била наясно кога трябва да се яви на работа (в каква смяна) и евентуалното ѝ неявяване за две поредни смени би съставлявало дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. За работодателя не е имало пречка до изтичане срока на болничния да изготви и утвърди график на смените, защото той е знаел за този срок. Съдействие от ищцата не му е било необходимо, доколкото при изготвяне на графика той е длъжен да съобразява установените от закона продължителност на работната смяна, на почивките и на работната седмица (чл. 141, ал. 5, чл. 142, ал. 6, чл. 152 и чл. 153 КТ).

По изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, поради което дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено със заповед № 37/10.07.2018 г. на управителя на ***-4 следва да бъде признато за незаконно и да се отмени. С оглед основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и факта, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, следва са се уважи като основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца (чл. 225, ал. 1 КТ). В случая оставането на ищцата без работа поради незаконното ѝ уволнение е доказано за периода след деня на уволнението (11.07.2018 г.) до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция (20.12.2018 г.), с оглед регистрацията й като активно търсеща работа и липсата на регистрирани в НАП трудови договори, по които тя е страна. Конкретният период не превишава нормативно установения максимум от шест месеца. Обезщетението след деня на уволнението (11.07.2018 г.) до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция (20.12.2018 г.) е в размер на сумата от 2871,80 лв. С оглед признаване за незаконно и отмяна на уволнението, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2871,80 лв. за периода от след деня на уволнението (11.07.2018 г.) до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция (20.12.2018 г.).

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на исковете не съвпадат. На основание чл. 271, ал.1, изр.1, ГПК обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което: уволнението на Р.И.Ч. да се признае за незаконно и да се отмени; ищцата да се възстанови на заеманата от нея длъжност преди уволнението - „детегледач” при ***-4 гр. Ловеч; на ищцата да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2871,80 лв. за периода след деня на уволнението (11.07.2018 г.) до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция (20.12.2018 г.).

С оглед основателността на въззивната жалба и на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец следва да се присъдят както разноските по делото, сторени в исковото производство на двете инстанции, които са доказани в размер на 800 лв.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС Ловеч сумата в размер на 322,30 лв., представляваща общ размер на дължимата държавна такса: по 50 лв. - за двата неимуществени иска (чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ), 114,87 лв. – 4% върху 2871,80 лв. (размера на присъденото обезщетение по чл. 225. ал. 1 КТ) и 107,43 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 428/23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1462/2018 г. на РС – Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за НЕЗАКОННО уволнението на Р.И.Ч., с EГH **********, с адрес: *** от длъжността „детегледач” при „***– 4” (***-4) гр. Ловеч, извършено със заповед № 37/10.07.2018 г. на управителя на ***-4 и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Р.И.Ч., с EГH **********, с адрес: *** на заеманата от нея длъжност преди уволнението - „детегледач” при „***– 4” (***-4) гр. Ловеч.

ОСЪЖДА „***– 4” (***-4) гр. Ловеч да заплати на Р.И.Ч., с EГH **********, с адрес: *** сумата 2871,80 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа, за периода след деня на уволнението (11.07.2018 г.) до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция (20.12.2018 г.).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***– 4” (***-4) гр. Ловеч да заплати на Р.И.Ч., с EГH **********, с адрес: *** сумата 800 лв., представляваща сторени по делото разноски (заплатено адвокатско възнаграждение).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***– 4” (***-4) гр. Ловеч да заплати в полза на ОС Ловеч сумата в размер на 322,30 лв., представляваща общ размер на дължима държавна такса по уважените искове и тази, за въззивното обжалване.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от 03.01.2019 г. - деня на обявяването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.