Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив., 06.01.2010
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ гр. състав, в публично съдебно
заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3789 по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е делбено, първа
фаза – по допускане на делбата.
Ищецът Б.Б.Н. ЕГН **********
твърди, че с ответниците И.К.Н. ЕГН **********, М.Б.Н. ЕГН ********** и Д.Б.Н. ЕГН ********** са съсобственици на следните недвижими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ, находящ се в град П., Област П., 5 район Ю., улица
"П.Т."№, вх., ет., ап. с площ от 65.50 кв.м., заедно с мазе с площ от
6.95 кв.м.;
2. ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, находящи се в землището
на село Ш., Община Р., Област П., а именно:
2.1. НИВА
с
площ от 11.998
дка, вид на собствеността частна, местност С,
категория на земята при неполивни условия четвърта, съставляваща имот №, по плана за земеразделяне, при граници (съседи):
;
2.2. ЛОЗЕ с
площ от 1.045 дка, вид на собствеността - частна,
местност Г Л, категория на
земята при неполивни
условия пета, съставляваща имот
№, по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): ок;
2.3. НИВА с площ
от 20.004 дка,
вид на собствеността - частна,
местност П М, категория на
земята при неполивни условия пета, съставляваща
имот №, по плана за
земеразделяне, при граници
(съседи): ;
2.4. ОРИЗИЩЕ
с площ от 3.500 дка, вид на собствеността - частна, местност К, категория на
земята при неполивни условия четвърта, съставляваща имот №, по плана за земеразделяне,
при граници (съседи):;
2.5.
НИВА с площ от 3.298 дка, вид на
собствеността - частна, местност К И, категория на земята при неполивни условия
четвърта, съставляваща имот №, по плана за земеразделяне, при граници (съседи):
3. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село Ш., Община Р.,
Област П., представляващ Незастроено дворно място УПИ (), кв. () с площ от
828 кв.м. () по плана
на селото, одобрен със Заповед
№ от 1985 година, при граници и
съседи:.
Ищецът твърди, че
съсобствеността е възникнала по следния начин:
по наследство от общия наследодател Б.И.Н., който е придобил процесните
земеделски земи по силата на договори за доброволна делба от 10.09.1998г и
26.04.2007г; процесния УПИ - по силата на договор за дарение, оформен с НА №; а
апартамента – чрез покупко – продажба по време на брака му с първата ответница.
С оглед на тези твърдения
квотите в съсобствеността са, както следва: за апартамента: Б. Б. Н. -1/8 ид.ч., И.К.Н. -
5/8 ид.ч., М.Б.Н. - 1/8 ид.ч. и Д.Б.Н.
- 1/8 ид.ч.; за УПИ - Б.Б. Н. - 1/4 ид.ч., И.К.Н.
- 1/4 ид.ч., М. Б. Н. - 1/4 ид.ч., Д.Б.Н. - 1/4 ид.ч.; за земеделските земи: Б.Б.Н. - 1/4 ид.ч., И.К.Н. - 1/4 ид.ч., М.Б.Н. - 1/4 ид.ч.,
Д.Б.Н. - 1/4 ид.ч.
Твърди, че не могат доброволно да се поделят с ответниците,
поради което от съда се иска да направи това вместо тях.
Ответниците признават иска за
делба на апартамента по основание, страни и квоти. Твърдят обаче, че
основанията за съсобственост на процесния УПИ са: дарение, давностно владение,
продължило повече от 20 години по време на брака на ответницата И.К.Н. и общия
наследодател Б.И.Н. за периода от 1985г, когато е влязъл в сила новият
регулационен план на с. Ш., до настоящия момент и наследство от Б.И.Н..
Твърдят, че основанията за съсобственост на процесните земеделски земи са:
делба, СИО поради заплащане на суми за уравняване на дяловете на другите
съделители и наследство от общия наследодател. Тези твърдения водят до квоти,
различни от посочените в исковата молба, а именно: Б.Б.Н. -1/8 ид.ч., И.К.Н. - 5/8 ид.ч., М.Б.Н. - 1/8 ид.ч. и Д.Б.Н. - 1/8
ид.ч.;
В хода на процеса е одобрена
кадастрална карта на гр. П.. Видно от постъпилата схема на апартамента /л. 74/
идентификаторът му е 56784.530.2252.1.22. Това обстоятелство следва да бъде
взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като имотът се опише съобразно
актуалното му положение – с идентификатор и съседи.
Въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, съдът намира следното:
Относно делбата
на апартамента:
С договор от
12.07.1991г за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавни имоти Б.И.Н. придобива процесния апартамент
така, както е описан в исковата молба.
Не се спори и
се установява /удостоверение за граждански брак на л. 45/, че това е станало по
време на брака му с И.К.Н. /първия ответник/ и следователно в режим на СИО.
Видно от
удостоверение за наследници /на л. 9/ Б.И.Н. е починал на 07.01.2008г и е
оставил за свои законни наследници съпругата си И.К.Н.
и децата си – Б.Б.Н., М.Б.Н. и Д.Б.Н..
Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а съгласно чл.
26, ал. 1 СК /отм.,
но действал към правнорелевантния момент/ със смъртта на единия съпруг
имуществената общност се прекратява. Следователно, в наследството на Б. остава
½ ид.ч. от имота, която на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН се
поделя между съпруга и децата по равно и всеки получава по 1/8 ид.ч. И. обаче
притежава на лично основание другата ½ ид.ч. от имота вследствие на
прекратената със смъртта на съпруга СИО и така придобива общо 5/8 ид.ч.
Налага се
изводът, че искът за делба на апартамента е основателен и доказан, а делбата ще
се допусне между всички страни по делото при следните квоти: И.К.Н. - 5/8 ид.ч., Б.Б.Н. - 1/8 ид.ч., М.Б.Н. - 1/8 ид.ч. и Д.Б.Н. - 1/8 ид.ч.
Относно делбата
на УПИ:
С договор за
дарение от 13.12.1974г, оформен с НА №, Н К заедно със съгласието на съпругата
си дарява на внука си Б.И.Н. следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от празно дворно
място, цялото от 2 110 кв.м., съставляващо парцел от кв. по плана на с. Ш..
Видно от
удостоверение на л. 7 и коригиращото го удостоверение на л. 56 УПИ кв. /процесният
УПИ/ е идентичен на част от парцел от кв. с площ от 2 110 кв.м.
Следователно по
силата на договора за дарение Б. е станал собственик на 1/3 ид.ч. от парцел от
кв. по плана на с. Ш..
Впоследствие –
видно от скица на л. 6 и разписен лист на л. 8, са настъпили регулационни
изменения – през 1985г е влезнал в сила нов регулационен план на селото; образувани
са урегулирани поземлени имоти. Собствеността – от такава в ид.ч. по отношение
на парцел ІІІ, е станала реална по отношение на новообразуваните два УПИ. Така
Н К, придобила по дарение /л. 4/ останалите 2/3 ид.ч. от парцел от кв. по плана на с. Ш., става индивидуален
собственик на УПИ, а Б. Н – на УПИ /разписен лист/.
В тази връзка
ответниците твърдят, че основанията за съсобственост на
процесния УПИ са: дарение, давностно владение, продължило повече от 20 години
по време на брака на ответницата И.К.Н. и общия наследодател Б.И.Н. за периода
от 1985г, когато е влязъл в сила новият регулационен план на с. Ш. до настоящия
момент и наследство от Б.И.Н.. На практика – с претендираната от И. квота в
съсобствеността от 5/8 ид.ч., тя твърди, че процесният имот е придобит изцяло в
режим на СИО, поради което в наследството /след прекратяване на СИО със смъртта
на съпруга/ остава само ½ ид.ч.
Това възражение е неоснователно по следните причини:
Основанието, на което Б. Н е станал собственик на имота е дарение. Правото
на собственост не може да бъде придобито на повече от едно основание – напр. дарение
и давностно владение, както се твърди в случая. Това че вследствие на
регулационни изменения правото на собственост от такова в ид.ч. по отношение на
парцела се е трансформирало в реална собственост по отношение на
новообразувания УПИ, не води до друг извод. Затова и в разписния лист, и в
приложената скица, като придобивно основание на процесния УПИ, собственост на Б.,
е вписан договорът за дарение от 1974г. Не може веднъж валидно придобит на това
основание, имотът да се придобие и на друго – при това първично /оригинерно/:
давностно владение, упражнявано от Б. и съпругата му след регулационните му
изменения. Вярно е, че с тези изменения възниква нов обект на правото на
собственост – УПИ и то в изключителна собственост, а не в ид.ч., но основанието
за възникване на вещното право е
договорът за дарение на ид.ч. от парцела, от който впоследствие са образувани
нови УПИ.
Следователно имотът е придобит еднолично от наследодателя /преди брака му с
И. и по дарение/.
Поради всичко казано по – горе, от показанията на с Т ПА и П Б.ов И /без
родство със страните/ не могат да се установят такива факти, които да доведат
до други правни изводи. Освен това от тях се извежда само и без това
установеното вече, че имотът е придобит от Б. „от дядо му Н”, че притежаваната
от него част е около 800 кв.м., а другата част е „приписана на Н” – леля на Б..
Това че имотът се е ползвал /обработвал/ от съпругата му и децата им Ми Д., че Б.
и И. „са отглеждали домати, пипер, царевица и селскостопански култури”, че
никой не е оспорвал правото им на собственост и т.н., не може да обоснове друг
извод по следните причини:
Законът не позволява по време на брака единият съпруг да придобие по
давност имот, собственост на другия съпруг, тъй като за придобивната давност
съответно приложение намират правилата на ЗЗД относно спирането на
погасителната давност, а съгласно чл. 115 ал. 1 б. В ЗЗД давност между съпрузи
не тече. А и имотът – индивидуална собственост на единия съпруг, не може да
стане СИО по силата на упражняваната от двамата съпрузи фактическа власт след
сключване на брака. Субективното отношение на съпруга – несобственик към имота
като към свой не е достатъчно, за да обуслови владение по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС. Още повече, че, както вече бе споменато, придобивна давност между
съпрузи не тече.
Доколкото наследодателят е бил изключителен собственик на УПИ, на основание
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН съпругата и децата му го наследяват по равно или
всеки получава по ¼ ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Налага се изводът, че искът за делба на УПИ е основателен
и доказан, а делбата ще се допусне между всички страни по делото при равни квоти: по ¼ ид.ч. за всеки от тях.
Относно делбата
на земеделските земи:
С договор за
доброволна делба от г /л. 10/ в изключителна собственост на Б.И.Н. са поставени имоти №№, /описания
в т. 2.1 имот/ и /описания в т.2.2.
имот/. По отношение на имот № няма спор,
че не принадлежи на наследодателя към момента на смъртта му вследствие на
разпоредителна сделка от 23.01.2007г в полза на трето за спора лице /справка
служба вписвания на л. 22/.
Не се спори и се установява от текста на договора, че предмет на делбата е
наследство от общ наследодател с възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ.
В т. VІ от този договор е записано, че „за уравняване дяловете на М АК се
изплаща и тя се съгласява да получи сумата от 100 000 лева, изплатена
изцяло и в брой”.
С договор за доброволна делба на земеделски земи /л. 47/ в изключителна
собственост на Б.И.Н. са поставени имоти №№ и /описаните в т. 2.3, 2.4. и 2.5 земеделски
имоти/.
Не се спори и се установява от текста на договора, че предмет на делбата е
наследство от общ наследодател с възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ.
В този договор е записано, че съделителите – поради близки родствени
отношения, не си дължат парично уравняване на дяловете и нямат каквито и да
било претенции един към друг.
Следователно, по отношение на последните три имота, възражението на
ответниците, че те са придобити в режим на СИО поради заплащане на суми за
уравняване на дяловете на другите съделители, е изцяло недоказано, тъй като
обратното следва от текста на договора за доброволна делба. Съделителите
изрично са решили да не си броят суми за уравняване на дяловете. От това
следва, че придобитото от Б. е изцяло негово лично имущество, а не СИО, тъй
като макар и придобито по време на брака му с И., е получено по наследство /чл.
20, ал. 1 СК - отм., но действал към
правнорелевантния момент/. След като не са броени семейни средства за парично
уравняване на дяловете на съделителите, не е налице какъвто и да било принос
/цялостен или частичен/ на съпруга в придобиването им, за да може да се приложи
презумпцията на чл. 19 СК /отм./.
По отношение на първите два имота, действително в текста на договора за
доброволна делба е записано, че „за
уравняване дяловете на М.А.К. се изплаща сумата от 100 000 лева”. Няма
каквито и да било данни обаче кой от съделители и в какъв размер дължи суми за
превишението на дела си, а и какъв е размерът на наследения от него дял. От
договора, а и от доказателствата по делото, не може да се установи на каква
стойност са поделените имоти и какви са наследствените квоти /т.е. стойността
на дяловете в съсобствеността/, за да може да се прецени дали тези, поставени в
самостоятелен дял на Б., надхвърлят и с каква сума наследствения му дял, по
отношение на който не може да възникне СИО /чл. 20, ал. 1 СК – отм./. Този
въпрос е от важно значение за определяне размера на превишението на наследения
от Б. дял и оттам стойността на паричното уравнение, което се изплаща със
семейни средства, тъй като СИО възниква не върху целия имот, а само върху онази
идеална част от него, която съответства на платената за уравнение на дяловете
сума. При всички положения обаче не може да се приеме, че поставените в дял
имоти са придобити изцяло в режим на
СИО от Б. по време на брака му с И., както се твърди от ответниците /видно от
претендираната за нея квота в съсобствеността – 5/8 ид.ч./. В същото време –
при липсата на данни за това, не може да се прецени каква е придобитата в режим
на СИО ид.ч. от имотите, съответна на платеното със семейни средства парично
уравнение на дяловете, нито има ли и какъв е размерът на превишението на придобития
по наследство дял, тъй като не се знае наследствената квота на Б., стойността
на делбената маса и оттам стойността на дела му в нея, нито стойността на
поставените му в изключителен дял имоти.
Съдът е указал – доколкото това е правоизключващо възражение на
ответниците, че те носят доказателствената тежест да го установяват. В случая
не се прилага презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./ за съвместен принос, тъй
като се касае да придобити по наследство имоти, т.е. до лично имущество. А щом
съпругът твърди, че част от придобитата по наследство и делба вещ му принадлежи,
тъй като и той е допринесъл за това, /със семейни средства при уравняване на
дяловете на сънаследниците, тъй като съпругът – наследник е получил имоти на по
– висока стойност от стойността на дела си/, той трябва да докаже това си
възражение. А в случая ответницата и не
твърди каква е тази стойност, за да се определи съответната й придобита в
режим на СИО ид.ч. Затова съдът не е указал на тази страна, че не сочи
доказателства за тази стойност /”съдът указва на страните само за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства – чл. 146, ал. 2 ГПК, а не изобщо/. Нещо повече, тя твърди, че
имотите са придобити изцяло, а не
частично, в режим на СИО, което е неоснователно, тъй като няма как при делба на
наследство придобитото да е изцяло в режим на СИО. Обратното би противоречало
на чл. 20, ал. 1 СК /отм./.
При това положение ответниците следва да понесат неблагоприятните последици
от доказателствената тежест, като се приеме, че земеделските имоти са придобити
само от Б. по наследство и делба и са негово лично имущество. Така, на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН съпругата и децата му го наследяват по
равно или всеки получава по ¼ ид.ч. от правото на собственост върху
наследените имоти.
Налага се изводът, че искът за делба на земеделските имоти
е основателен и доказан, а делбата ще се допусне между всички страни по делото
при равни квоти: по ¼ ид.ч. за всеки от
тях.
Поради тези съображения, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба МЕЖДУ Б.Б.Н. ЕГН **********, И.К.Н. ЕГН
**********, М.Б.Н. ЕГН ********** и Д.Б.Н. ЕГН **********
на следните недвижими имоти:
1.
АПАРТАМЕНТ, находящ се в град П., Област П.,
5 район Ю., улица "П.Т."№, вх, ет., ап. с площ от 65.50 кв.м., заедно
с избено помещение № с площ от 6.95
кв.м. и 1.923 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който апартамент по кадастралната карта на гр. П. е с идентификатор и
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –, под обекта –; над
обекта:.
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
И.К.Н. - 5/8 ид.ч.,
Б. Б. Н. - 1/8 ид.ч.,
М.Б.Н. - 1/8 ид.ч.
Д.Б.Н. - 1/8 ид.ч.
2. ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, находящи се в землището на село Ш., Община град Р.,
Област П., а именно:
2.1. НИВА
с
площ от 11.998
дка, вид на собствеността частна, местност С,
категория на земята при неполивни условия четвърта, съставляваща имот №, по плана за земеразделяне, при граници (съседи):
;
2.2. ЛОЗЕ с
площ от 1.045 дка, вид на собствеността - частна,
местност Г Л, категория на
земята при неполивни
условия пета, съставляваща имот
№, по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): ок;
2.3. НИВА с площ
от 20.004 дка,
вид на собствеността - частна,
местност П М, категория на
земята при неполивни условия пета, съставляваща
имот №, по плана за
земеразделяне, при граници
(съседи): ;
2.4. ОРИЗИЩЕ
с площ от 3.500 дка, вид на собствеността - частна, местност К, категория на
земята при неполивни условия четвърта, съставляваща имот №, по плана за земеразделяне,
при граници (съседи):;
2.5.
НИВА с площ от 3.298 дка, вид на
собствеността - частна, местност К И, категория на земята при неполивни условия
четвърта, съставляваща имот №, по плана за земеразделяне, при граници (съседи):
ПРИ РАВНИ КВОТИ: Б.Б.Н. - 1/4 ид.ч., И.К.Н. - 1/4 ид.ч., М.Б.Н. - 1/4 ид.ч., Д.Б.Н. - 1/4 ид.ч.
3. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село Ш., Община Р.,
Област П., представляващ Незастроено дворно място УПИ (), кв.47 () с площ от
828 кв.м. () по плана
на селото, одобрен със Заповед
№ от 1985 година, при граници и
съседи:.
ПРИ РАВНИ КВОТИ: Б.Б.Н. - 1/4 ид.ч., И.К.Н. - 1/4 ид.ч., М.Б.Н. - 1/4 ид.ч., Д.Б.Н. - 1/4 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ОС – П. в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ПОЛИНА
БЕШКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!РМ