№ 231
гр. Б.С., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410101730 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.“О.“ №35А,
със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Г.“ №1, чрез адв.Ц. Й. от АК-Враца, против „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.Д-Р П.Д. №25, офис - сграда Лабиринт ет.2, офис 4,, общ. Столична, обл. София
(столица), с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер
на 247,56лв., представляваща главница по Договор за кредит №CREX12799253/11.06.2016г.,
8,92лв. – такса обработка, 24,58лв. – мораторна лихва за периода от 20.05.2016г. до
11.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.05.2017г. до
изплащане на вземането, 75,00лв. – присъдени разноски, от които 25,00лв. – държавна такса,
и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждение, които суми са инкорпорирани в изпълнителен
лист от 16.06.2017г. по ч.гр.д.№ 637/2017г. по описа на РС-Б.С., въз основа на който е
образувано изп.д.№ 1976/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 889 на КЧСИ с район на
действие ОС-Враца.
Ищецът сочи, че е сключил Договор за кредит №CREX-12799253/11.06.2016г. с „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД. Твърди, че на 04.10.24г. получил съобщение за образувано
изпълнително дело № 1976/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц., с взискател ответника, като до този
момент не е бил наясно за наличие на друго изпълнително дело спрямо него във връзка с
горепосочения изпълнителен лист. Твърди, че не е получавал съобщение за извършена цесия
между първоначалния кредитор и настоящия ответник. Предвид изложеното моли исковата
молба да бъде уважена. Релевира доводи в подкрепа на исковата си претенция, претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Инвокира доводи, като счита, че към момента
на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Твърди,
че във връзка с издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 637/2017г. по описа на РС-Б.С. е
образувано изпълнително дело №961/2017г. по описа на ЧСИ И.Ц., по което са извършени
изпълнителни действия, подробно описани в отговора на исковата молба. Твърди се, че след
прекратяване на горепосоченото изп.дело е образувано изп.д.№ 1976/2024г. по описа на
ЧСИ И.Ц., по което са извършени изпъленителни действия, подробно описани в отговора на
исковата молба, годни да прекъснат течението на давността. Инвокира доводи. Прилага
доказателства. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
По делото са приложени копия от ИД №961/2017г. и ИД №1976/2024г. по описа на ЧСИ
И.Ц..
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения
отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 16.06.2017г., издаден по ч.гр.д.
№637/2017г. по описа на РС-Б.С., ищцата Л. В. С. е осъдена да заплати на „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: в размер на 247,56лв., представляваща главница по
Договор за кредит №CREX12799253/11.06.2016г., 8,92лв. – такса обработка, 24,58лв. –
мораторна лихва за периода от 20.05.2016г. до 11.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 25.05.2017г. до изплащане на вземането, 75,00лв. – присъдени
разноски, от които 25,00лв. – държавна такса, и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложено ИД №961/2017г. по описа на ЧСИ И.Ц., което е образувано по
молба на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД с вх.№08462/16.11.2017г. С цитираната
молба взискателят е посикал образуване на изпълнително дело, като е възложил на ЧСИ Ц.
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
Със съобщение за образуване на изпълнително дело с изх.№ 72/02.01.2018 ЧСИ е
уведомил С., че срещу нея е образувано изпълнително производство. Съобщението не е
връчено на длъжника.
Със запорно съобщение съобщение с изх.№73/02.01.2018г. е наложен запор върху
банкови сметки на ищеца при „Банка ДСК“ ЕАД. Със запорно съобщение съобщение с изх.
№77/02.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца при „Уникредит Булбанк“
АД.
С молба с вх.№ 03131/07.02.2019г. до ЧСИ И.Ц. „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №961/2017г.
поради изкупуване вземането на първоначалния взискател въз основа на сключен между тях
договор за цесия. Приложено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
2
вземанията. Съобщението не е връчено на длъжника.
С молба с вх.№ 03740/14.02.2019г. ответникът в настоящото производство е посикал от
ЧСИ Ц. да наложи запор на банковите сметки на ищцата при „Банка ДСК“ ЕАД. ЧСИ Ц. е
разпоредила да се извърши опис на движими вещи, собственост на С. с разпореждане от
14.02.2019г.
С Разпореждане от 19.03.2019г. ЧСИ Ц. е конституирала като взискател „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по изпълнително дело №961/2017г.
По разпореждане на ЧСИ Ц. от 10.04.2019г. е изискана от „Теленор Българи“" ЕАД и
„БТК“ ЕАД справка дали ищцата по настоящото дело е абонат на горепосочените
дружества.
С молба от 17.09.2019г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложено на
ЧСИ Ц. да пристъпи към опис на движимо имущество на длъжника С., както и да се
извърши справка НОИ за работодател, пенсии и банкови сметки.
С писмо с изх.№19698/26.09.2019г. ЧСИ Ц. е уведомила С., че срещу нея е образувано
изпълнително производство. Съобщението не е връчено на длъжника.
По разпореждане на ЧСИ Ц. от 07.10.2019г. е изискана от „А1 България“ ЕАД справка
дали ищцата по настоящото дело е абонат на горепосоченото дружество.
По разпореждане на ЧСИ Ц. от 14.10.2019г. е извършена справка за трудови договори и
декларирани доходи на ответницата.
С молба с вх.№ 06947/26.02.2021г. ответникът е поискал от ЧСИ Ц. да извърши
справка за притежаваните от ищцата банкови сметки, като при наличие на новооткрити е
възложил да бъде наложен запор.
С писмо с изх.№8775/05.03.2021г. ЧСИ Ц. е уведомила С., че срещу нея е образувано
изпълнително производство. Съобщението е връчено на майката на ищцата на 10.06.2021г.
С възражение с вх.№2028/17.06.2021г. ищцата в настоящото производство е възразила
за изтекла погасителна давност по отношение на посочената в съобщението сума.
Със съобщение с изх.№29607/24.07.2024г. ЧСИ Ц. е разпоредила вдигане на запорите
спрямо С. при „Банка ДСК“ АД.
Със съобщение с изх.№29608/24.07.2024г. ЧСИ Ц. е разпоредила вдигане на запорите
спрямо С. при „Уникредит Булбанк“ АД.
С Постановление №1909/24.07.2024г. ЧСИ Ц. е прекратила изпълнително дело
№961/2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Със съобщения от същата дата ЧСИ Ц. е
уведомила взискателя и длъжника / страни в настоящото производство / за прекратяването.
С молба с вх.№42687/09.08.2024г. по искане на ответника е образувано ИД
№1976/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц.. С цитираната молба взискателят е възложил на ЧСИ Ц.
да извърши справки за наличие на банкови сметки и валидно трудово правоотношение, като
при налични е поискал да бъде наложен запор за процесните вземания. Поискано е да бъде
3
уведомен длъжникът С. за извършената цесия.
По искане на ЧСИ Ц. с изх.№ 32100/13.08.2024г. е извършена справка до „Йеттел
България“ ЕАД за наличие на договори между ищеца в настоящото производство и
посоченото дружество.
По искане на ЧСИ Ц. с изх.№ 32101/13.08.2024г. е извършена справка до „Виваком
България“ ЕАД за наличие на договори между ищеца в настоящото производство и
посоченото дружество.
С писмо с изх.№32884/19.08.2024г. ЧСИ Ц. е уведомила С., че срещу нея е образувано
изпълнително производство. Няма данни дали съобщението е връчено на ищцата.
С молба с вх.№ 44959/22.08.2024г. ответникът в настоящото производство е възложил
на ЧСИ Ц. да извърши опис на движимо имущество.
С писмо с изх.№37859/30.09.2024г. ЧСИ Ц. е възложила на Община Б.С. да връчи на Л.
С. съобщение за образувано изпълнително дело, като същото е получено от брата на ищцата
на 04.10.2024г.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,
настоящият състав, прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 247,56лв., представляваща
главница по Договор за кредит №CREX12799253/11.06.2016г., 8,92лв. – такса обработка,
24,58лв. – мораторна лихва за периода от 20.05.2016г. до 11.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 25.05.2017г. до изплащане на вземането, 75,00лв. –
присъдени разноски, от които 25,00лв. – държавна такса, и 50,00лв. – юрисконсултско
възнаграждение, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 16.06.2017г. по
ч.гр.д.№ 637/2017г. по описа на РС-Б.С., и които суми са предмет на изп.д.№ 1976/2024г. по
описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 889 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото както предвижда чл.439, ал.2
от ГПК, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на
погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това
твърдение представлява нов факт по смисъла на чл.439 от ГПК, настъпил след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист. След като
са наведени твърдения, че са налице последващи устните състезания фактически
обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са
достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК.
Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на
взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата
допустимост.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът
4
отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и
че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се
установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в
закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този
смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о.,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение №
576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и
когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В случая от приложеното копие от Изпълнителен лист от 16.06.2017г. по ч.гр.д
№637/17г. е видно, че заповедта е влязла в сила на 14.06.2017г., от която дата е започнала да
тече 5-годишна погасителна давност за вземанията.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давност за вземания по образувани изпълнителни
дела тече от 26.06.2015г. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
изпълнително дело №961/2017г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 899 на КЧСИ с район на
действие ОС-Враца е образувано по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с вх.
№08462/16.11.2017г. Със запорно съобщение с изх.№73/02.01.2018г. е наложен запор върху
банкови сметки на ищеца при „Банка ДСК“ ЕАД. Със запорно съобщение съобщение с изх.
№77/02.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца при „Уникредит Булбанк“
АД – с които действия е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност.
С молба с вх.№ 03131/07.02.2019г. до ЧСИ И.Ц. „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №961/2017г.
като частен правоприемник по силата на договор за цесия. В молбата е направено искане за
налагане на запор на банкова сметка след извършване на справка от страна на ответника.
Видно от получено съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД сметките на ищцата в
настоящото производство са закрити, като запорите са архивирани. Не са налице данни по
делото за наложен запор на банкови сметки при „Банка ДСК“ ЕАД, нито за извършен опис.
Не са налице изпратени до банките запорни съобщения.
Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването
на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
5
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради
давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на
ВКС, III г. о. ).
Със запорно съобщение с изх.№73/02.01.2018г. ЧСИ Ц. е наложила запор върху
банкови сметки на ищеца при „Банка ДСК“ ЕАД. Със запорно съобщение съобщение с изх.
№77/02.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца при „Уникредит Булбанк“
АД. Ерго – с тези изпълнителни действия е прекъсната давността. Съгласно задължителното
разрешение в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие –
в случая 02.01.2018г.
Следва да се посочи, че перемцията е без правно значение за давността, като общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с различни
правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете, а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не
е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника.
От гореизложеното може да се направи извод, че перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им
последици са различни. Извършването на нови изпълнителни действия след перемцията е
допустимо, докато съществува подлежащо на изпълнение право, и такива изпълнителни
действия са валидни, включително годни да прекъснат изпълнителната давност.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
6
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия / резултатни или безрезултатни /, с които е прекъсвана давността за изпълняемото
право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б. " В " от ЗЗД, не зависи от
по – късно настъпила перемция, респективно, предприетите и по перемирано дело
изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект. Извършените
изпълнителни действия или новото искане след настъпване на перемцията, също прекъсват
давността, независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен
да извърши поисканото изпълнително действие.
С налагането на запор на 02.01.2018г. върху банковите сметки на ищцата ЧСИ И.Ц. е
прекъснал давността, като по делото не са ангажирани доказателства за извършване на
изпълнителни действия след този момент, годни да прекъснат погасителната давност.
Нотрно е, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(чл. 3) спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение -
13.03.2020г., до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че от 02.01.2018г. до 10.03.2023г. е
изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото
липсват доказателства да са били реализирани изпълнителни действия, водещи до
прекъсване течението на давността.
Видно от приложеното изпълнително дело №1976/2024г .на ЧСИ И.Ц., същото е
образувано по молба на ответника в настоящото производство с вх.№42687/09.08.2024г.,
като предвид горепосоченото следва изводът, че образуването на изпълнителното дело,
както и предприетите по делото действия за принудително изпълнение на вземането, са
извършени след изтичане на петгодишния давностен срок.
Исковата молба е депозирана след неговото изтичане – на 16.10.2024г. Съгласно
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по
чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни
факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената
тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на
чл.154, ал. 1 от ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването на
погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение.
В тази връзка от негова страна не бе доказано в хода на производството по безспорен,
несъмнен начин, че са били поискани и извършени по изпълнителното дело действия,
водещи до прекъсването на погасителния давностен срок. Предвид изложеното искът се
7
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. Видно от представения по
делото списък по чл.80 от ГПК, ищцата претендира разноски в общ размер на 536,60лв., от
които: държавна такса в размер на 36,60лв, и адвокатски хонорар – 500,00лв.
С депозирано по делото становище с вх.№ 606/28.01.2025г. ответникът поискал
разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК, като е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение
неговото поведение, а е важно поведението на ответника. В настоящия случай ответникът
оспорва исковата молба, предвид което не са налице предпоставките за възлагане на
разноските в тежест на ищеца по делото.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира,
че при разрешаването на спора следва да бъде взето предвид Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, според което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на
адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.
Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите,
което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо
от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели".
Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена,
като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява
сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, пар. 1 ДФЕС и е пречка за
прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз
основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно
която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с
оглед на целта" по см. на чл.101, пар.1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не
е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.101, пар.1 ДФЕС забрана на
8
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС,
настоящият съдебен състав намира, че определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждение, от една страна, не са задължителни при
договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, а от друга страна - не
обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. В този смисъл е и
практиката на ВКС на РБ, постановена след приемането на посоченото решение на СЕС –
напр. Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК.
Съдът намира, че трябва да бъде взето предвид и Решение от 28.07.2016 г. по дело C-
57/2015 на СЕС, с което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на
съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна,
трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче
не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна
действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да
възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната,
спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща
част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС
е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия
режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
Предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС, съдът
намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на
подлежащите на възстановяване разноски, който не следва да е съобразен с предвидените
ограничения в НМРАВ.
Фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК в
конкретния случай се определя от предмета на делото – отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 247,56лв., представляваща главница по
Договор за кредит №CREX12799253/11.06.2016г., 8,92лв. – такса обработка, 24,58лв. –
мораторна лихва за периода от 20.05.2016г. до 11.05.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 25.05.2017г. до изплащане на вземането, 75,00лв. – присъдени
разноски, от които 25,00лв. – държавна такса, и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото, на
реално извършените дейности от пълномощника на ищеца, съдът намира, че възражението
за прекомерност е основателно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено
до размер от 400,00 лв.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в
9
размер на 436,60лв. – разноски в производството.
Съдът констатира, че по делото е представено доказателство за внесена държавна такса
от ищеца в размер на 36,60лв. Съгласно чл.1 от ТДТССГПК по искова молба, насрещна
искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Настоящата съдебна инстанция счита, че когато
съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима предварително от ищеца
държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на
спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея
остава ищецът, поради което включително и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не
може да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК от ответника. В този смисъл е трайната съдебна
практика, обективирана в Определение №104/09.02.2015г. по ч.т.д. №112/2015г. по описа на
ВКС. Предвид изложеното следва ищецът да бъде осъден да заплати разликата до пълния
размер от 50,00лв. за държавна такса по сметка на РС-Б.С..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439,ал.1
от ГПК, че Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.“О.“ №35А, със съдебен адрес:
гр.Б.С., ул.“Г.“ №1, чрез адв.Ц. Й. от АК-Враца, НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-Р
П.Д. №25, офис - сграда Лабиринт ет.2, офис 4,, общ. Столична, обл. София (столица),
ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ сумата в размер на 247,56лв., представляваща
главница по Договор за кредит №CREX12799253/11.06.2016г., 8,92лв. – такса обработка,
24,58лв. – мораторна лихва за периода от 20.05.2016г. до 11.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 25.05.2017г. до изплащане на вземането, 75,00лв. –
присъдени разноски, от които 25,00лв. – държавна такса, и 50,00лв. – юрисконсултско
възнаграждение, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 16.06.2017г. по
ч.гр.д.№ 637/2017г. по описа на РС-Б.С., въз основа на който е образувано изп.д.№
1976/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 889 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-Р П.Д. №25, офис -
сграда Лабиринт ет.2, офис 4,, общ. Столична, обл. София (столица), ДА ЗАПЛАТИ на Л. В.
С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.“О.“ №35А, със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Г.“ №1,
чрез адв.Ц. Й. от АК-Враца, направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата
съдебна инстанция в общ размер от 436,60лв /четиристотин тридесет и шест лева и
шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С.,
ул.“О.“ №35А, със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Г.“ №1, чрез адв.Ц. Й. от АК-Враца, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Б.С. сумата в размер на
10
13,40лв./ тринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща разликата между
пълния размер на дължимата държавна такса в размер на 50,00лв. и внесената такава в
размер на 36,60лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Препис от съдебния акт да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11