№ 17
гр. Благоевград, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210201731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ...,
подадена чрез адв. В. С. П. от АК - Благоевград против Наказателно
постановление № 21-1116-002106 от 28.09.2022г. на Началник група към
ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен
с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300
(триста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем)
месеца.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се
доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна
страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Развиват се съображения за маловажен случай,
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и такива за постановяване на
обжалваният санкционен акт при непълнота на доказателствата, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Г. Т. не се явява лично в
съдебно заседание, ангажира процесуален представител в лицето на адвокат
В. П., чрез която ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема
становище по същество, като моли съдът да постанови съдебно решение, с
1
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и
да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от
ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 17.07.2022г. в 15.50 часа в община Симитли, по ПП-1, Е-79, на път
граница Румъния-Видин- Монтана-Враца-Мездра-София-Благоевград-
Кулата-граница Гърция жалбоподателят С. Г. Т. управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... с посока на движение от
гр.Симитли към гр.Кресна, като бил спрян в района на км.381+800 от
полицейски автопатрул в състав полицаите Д. Б. Н. и В. К. М., двамата
полицай при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР - Благоевград.
Проверяващите полицаи извършили проверка на водача и автомобила, като
след извършена проверка с РСОД и дежурен при 02 РУ – Благоевград
установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация във връзка
с чл.143 ал.10 от ЗДвП. С оглед констатираното актосъставителят Д. Б. Н., в
присъствието на свидетеля В. К. М., на място на проверката съставил на
жалбоподателя С. Г. Т., Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 459177 от 17.07.2022г. (лист 11 от делото), в който
квалифицирал установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно:
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като било иззето
като доказателство от жалбоподателя и Контролен талон № 7201651 към
СУМПС. Актът е съставен в присъствие на нарушителя С. Г. Т., подписан е
лично от него, като същият не отразила по акта възражения, като било
отбелязано „нямам възражения“. Писмени възражения не постъпили и в
законоустановения за това срок. Наред с акта за установяване на
административно нарушение, била издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 301 от 17.07.2022г., с която на
основание чл.171 т.2 б.“в“ от ЗДвП било постановено - Временно спиране от
движение на МПС до сключване на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и бил отнето СУМПС № ********* на жалбоподателя С. Г. Т.
(лист 12 от делото). Въз основа на така съставения акт, на 28.09.2022 година,
Началник група при ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, издал
2
атакуваното Наказателно постановление № 22-1116-002106 от 28.09.2022г.
(лист 10 от делото), с което на жалбоподателя С. Г. Т. за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
наложил административни наказания „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца. НП е
връчено на жалбоподателя С. Г. Т. с разписка и срещу подпис на 13.10.2022г.,
като в законоустановения срок – на 18.10.2022г. е подадена разглежданата в
настоящото производство жалба с вх. № УРИ 1116-00-17312 от 18.10.2022г.
(лист 2-3 от делото).
С показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Б. Н. и В. К. М. се
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя Т., като при извършената й проверка чрез дежурния и по
РСОД установили, че автомобила е с прекратена регистрация, за което и
съставили процесния акт за установяване на административно нарушение.
Свидетелите сочат, че не си спомнят подробности по случая, но подържат
изцяло написаното в акта, както и потвърждават, че са подписали същия.
От представената Мотивирана резолюция № 22-1666-М000163 от
26.07.2022г. (лист 13 от делото) се установява, че след преглед на съставената
по процесния акт преписка, административнонаказващия орган е приел, че се
касае за извършено престъпление по чл.345 от НК, поради което на основание
чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното
производство по акта за установяване на административно нарушение серия
GA № 459177 от 17.07.2022г. против С. Г. Т. и е изпратил същата в Районна
прокуратура – Благоевград.
От представените Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 16.09.2022 г. (лист 14-16 от делото) се установява, че за
същия случай е отказано образуването на наказателно производство за
извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от НК и е прекратена
прокурорската преписка на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК, като е прието, че
се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност,
съгласно чл.9 ал.2 от НК и се касае за административно нарушение по ЗДвП,
като материалите по преписката отново са изпратени по компетентност на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят С. Г. Т. (лист 17-19 от делото)е правоспособен водач на МПС
с категории В, М и АМ, както и същият е наказвана за нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист20-
22 от делото), удостоверява материалната компетентност на съставителя на
акта за установяване на административно нарушение и на издателя на
обжалваното наказателното постановление.
Приложените Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
3
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
По делото са приобщени към доказателствения материал, матиралите по
прокурорска преписка № 8578/2022г. по описа на Районна прокуратура –
Благоевград, като от приложените по същата справка за собственост на
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .... се установява, че същият е
собственост на жалбоподателя С. Г. Т., считано от 18.08.2921г.
От приложената Справка по история за ПС с рег. № .... се установява, че
на 18.08.2021г. автомобила е закупен от жалбоподателя С. Г. Т., с нотариално
заверен договор за покупко-продажба № 3389 и е заплатена застраховка
„Гражданска отговорност“, с валидност от 26.05.2021г. до 25.05.2022г.; във
връзка с горния договор автомобила е променил регистрацията си на
23.08.2021г. в 10.03 часа; на 30.06.2022г. в 04.13 часа поради липса на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратена регистрацията
на ППС-то по чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд
без „Гражданска отговорност“, за което Сектор „Пътна полиция“ е уведомен
на 29.05.2022г.; на 17.07.2022г.в 16.22 часа отново е служебно променена
регистрацията на МПС, като същата е служебно възстановена по чл.143 ал.10
от ЗДвП при постъпило от „Гаранционния фонд“ уведомление до Сектор
„Пътна полиция“ за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ BG/02/122002103482 от 16.07.2023г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН
са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и
времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са
4
точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП,
поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални
нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо
безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В
същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административно
нарушение по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят
не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като
му е предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение,
от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално
основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с
отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на
закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя С.
Г. Т. и свидетеля В. К. М., присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на акта.
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от
5
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10
от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд,
като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по
ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство,
посочен в регистъра.
От приложеното по делото писмо, ведно с материали от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград, от които е видно, че жалбоподателят С.
Г. Т. не е уведомяван както от страна на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Благоевград, така и от страна на Гаранционния фонд, относно
служебно прекратената регистрация на собствения му лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ...., считано от 30.06.2022г., съгласно чл.18 ал.2
от Наредба I-45/24.03.2000 г. и чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Наред с това не е спорно по делото, че на 17.07.2022г. жалбоподателят
С. Г. Т. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ...., като към тази дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда
на чл.143 ал.10 от ЗДвП във връзка с чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, но
за това обстоятелство не е бил уведомен по съответния установен ред, като
собственик и ползвател на автомобила. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай не може да се направи категоричен и безспорен извод, че поведението
на жалбоподателя С. Г. Т., което се субсумира под състава на
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е извършено виновно от
наказаното лице. Действително уведомяването на собственика на автомобила
за извършеното служебно прекратяване на регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а
последващо действие на администрацията, същото обаче има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. Независимо, че жалбоподателят С. Г. Т. е бил длъжен да
съзнава предвидените с чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането последици
за прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена
задължителна застраховка, не са налице основания от същия или от
ползвателя на ППС да бъде изисквано да знаят конкретната дата, на която
посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да са
наясно за момента на прекратяване на регистрацията. Именно заради това, че
собственикът на автомобила няма как да знае кога ще постъпи това
уведомяване, респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила
му. Законодателят с разпоредбата на чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той да бъде уведомен за
6
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен
да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация
осъществява състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Именно при наличие на последното, като предпоставка за ангажиране на
административната отговорност на собственика на автомобила за
управлението му при прекратена регистрация, би могло да се презюмира, че
това знание е налично и у ползвателя несобственик на този автомобил, което
би обусловило аналогично и надлежното ангажиране на административно-
наказателната му отговорност при управление на това МПС с прекратена
регистрация. В случая наказващият орган, чиято е доказателствената тежест,
не е установил по съответния за това начин, че към 17.07.2022 г.
собственикът на автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ...., а именно
жалбоподателя С. Г. Т., е бил уведомен или е знаел, че регистрацията на
автомобила му е била служебно прекратена, което допълнително обуславя
извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние,
включително и под формата непредпазливост. /В този смисъл Решение №
1455 от 21.06.2019 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 338/2019 г,
Решение от 13.07.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 97/2020 г, Решение №
116 от 18.06.2020 г. на АдмС- Стара Загора по к. а. н. д. № 77/2020 г, Решение
№ 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г , Решение №
126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1401/2019 г. и др./.
Изложените съображения предпоставят отмяна на наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да
бъде уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя С. Г.
Т., ЕГН **********, с адрес: ..., в качеството му на жалбоподател в размер на
300 (триста) лева са реализирани от същия, като видно от приложения
договор за правна защита и съдействие серия АВ № ********** от
17.10.2022г. са заплатени в брой адвокат адв. В. С. П. от АК - Благоевград,
което е удостоверено със самия договор за правна услуга. Същите са в
размера съответен по чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към Закона за
адвокатурата, действащ към момента на сключване на договора, претендират
се от защитника в съдебно заседание и са заявени своевременно, поради което
и съдът прие претенцията за основателна до размера на посочената сума. В
случая възражението на административно-наказващият орган – ОДМВР –
Благоевград за прекомерност на адвокатски хонорар с оглед претендираният
от защитата размер се явява неоснователно, поради което и съдът го
отхвърли.
Водим от изложено и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-002106 от 28.09.2022г. на Началник група към
ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен
с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на С. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: ..., за административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган ОДМВР – Благоевград
да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ... сумата 300 (триста) лева,
представляващи направени разноски в хода на съдебното производството за
един адвокат.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8