Р Е Ш
Е Н И Е
№ 786
гр.***, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1618 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ж.к. „***“, бл. 42, ет.7, ап. 38, чрез пълномощник – адв. Р.П. – БАК,
против Наказателно постановление № 357087-F381666/20.08.2018г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.
Посочва се, че действително в книгата за дневен финансов отчет не е бил
отпечатан и приложен дневния отчет за 07.01.2018г., но това се е дължало на
преместването на фирмата от един обект в друг. Изрично се подчертава, че
нарушението не се е отразило по никакъв начин на фиска и поради това се касае
за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. На следващо място се посочва, че неправилно
АНО е приложил санкционната норма на чл. 185, ал.1 ЗДДС, доколкото същата касае
неиздаването на документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС (фискална касова бележка), а в
конкретния случай – нарушението въобще не е свързано с неиздаване на такава
бележка, поради което и неправилно е бил приложен материалният закон.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. – БАК, който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Не оспорва, че действително е допуснато
нарушение, но счита че същото е маловажно, а отделно от това не е приложена
правилната санкционна норма, което квалифицира като съществено нарушение на
материалния закон, водещо до незаконосъобразност на издаденото НП. Пледира за
отмяна на наказателното постановление изцяло.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Станева, която оспорва
жалбата. Посочва, че нарушението не е маловажно, както и че в конкретния случай
е приложена правилната санкционна норма, доколкото не се касае до укриване на
приходи. Пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.4-гръб, НП е връчено на упълномощено лице на 11.04.2019г., а жалбата е депозирана на 16.04.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 05.03.2018г. св. К.Г., съвместно с
колегата си А.А.–– и двамата инспектори по приходите в НАП, извършили проверка
по спазване на данъчното законодателство на обект Фото Студио „***“, находящ се
в гр.***, ж.к. „***“, бл.3А, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК: ***. За самата
проверка бил съставен протокол № 0265098/05.03.2018 г. По време на проверката било
констатирано, че в Книгата за дневни финансови отчети за 2018 година, която
била съхранявана в обекта, за дата 07.01.2018 г. дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са
регистрирани продажби. На 07.01.2018 г. дружеството-жалбоподател е
осъществявало търговска дейност посредством реализиране на продажби, който факт
бил удостоверен с изисканата контролна лента.
Св. Г. преценила, че с поведението си
дружеството е допуснало нарушение на данъчното законодателство, поради което и
призовала представител на същото да се яви в ТД на НАП-*** за съставяне на акт.
На 23.04.2018г. се явила управителката на дружеството, като в нейно присъствие
свидетелката съставила АУАН № F381666/23.04.2018г., квалифицирайки извършеното
като нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителката,
която го подписал и получила копие от него без да направи възражения. В
законоустановения срок възражения също не били депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран
с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 39, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил на
жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените факти съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Въпреки това, съдът счита, че в случая е допуснато съществено
нарушение на материалния закон, като неправилно АНО не е приложил относиматата
към конкретното нарушение санкционна норма и по този начин е издал едно
незаконосъобразно постановление. Това е така по следните причини:
Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена
като нарушена разпоредбата на чл.39,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Направена е и привръзка между тази
разпоредба и разпоредбата на чл.118,
ал.4 ЗДДС, което съдът намира също за правилно. Изречение първо и
второ на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 гласят, че лицето по чл. 3 отпечатва
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. При
продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 няма
задължение да отпечатва дневен финансов отчет, той се генерира автоматично и се
записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Чл.118,
ал.4 от ЗДДС посочва, че Министърът на финансите издава наредба, която урежда
определени отношения, подробно описани в разпоредбата. Така изписаната цифрова
квалификация е правилна и законосъобразна.
В същото време, обаче, с атакуваното
понастоящем наказателно постановление АНО е санкционирал
дружеството-жалбоподател, като му е наложил на основание чл.185, ал.1 ЗДДС имуществена
санкция в размер на 500 лева. Разпоредбата на чл.1 на чл.185 от ЗДДС гласи, че
на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1 ЗДДС - всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали
е поискан друг данъчен документ. Очевидно санкционната разпоредба на чл. 185,
ал.1 ЗДДС намира приложение само при нарушения свързани с неиздаване на
фискален бон или системен бон. В конкретния случай нарушението не се състои в
неиздаване на някой от тези документи, поради което неправилно АНО е приложил
разпоредбата на чл. 185, ал.1 ЗДДС като по този начин „***“ ЕООД е
санкционирано за административно нарушение, което не е извършило – т.е. налице
е несъответствие между нарушеното правило за поведение и кореспондиращата
санкция за това нарушение.
Тук е мястото да се посочи, че изискването
за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови
разпоредби следва от нормите на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал.
1 от ЗАНН. Последното норма обвързва издаването от наказващия орган на
наказателно постановление от положителен отговор на въпроса има ли извършено
деяние от нарушителя и извършено ли е виновно. Терминът деяние препраща към
дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а това, че според
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание, визира корелацията
между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на този корелация
изключва правомерността на материалното административнонаказателно
правоотношение. В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната
норма се съдържат в чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Този
текст установява при какви условия какво поведение е дължимо от правния субект.
Неизпълнението на това задължение има за последица инвокиране на санкцията на
правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на
материалното административнонаказателно правоотношение. Част от съдържанието на
това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно
административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл. 39,
ал.1 от Наредба № Н-18 е наказанието/санкцията по чл. 185, ал.2 ЗДДС, а не чл. 185, ал.1
ЗДДС, която предвижда, че извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. В случая безспорно е допуснато нарушение на нормативен акт
по прилагане на чл. 118 ЗДДС извън случаите на неиздаване на фискален или
системен бон, поради което санкционната норма следва да е именно ал. 2 на чл. 185 ЗДДС и тя е следвало да
се посочи в НП.
Доколкото производството по оспорване на
наказателно постановление пред районен съд протича по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища
(действащи като въззивна инстанция) е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление. В конкретния случай, обаче правилната санкционната норма, която
следва да се приложи предвижда по-тежко наказание, поради което и няма процесуална
възможност с настоящето решение съдът да измени наказателното постановление,
прилагайки правилната санкционна норма.
Няма значение, че съгласно разпоредбата на
изречение последно на чл. 185, ал.2 ЗДДС - когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Очевидно препращането е
само към размера на санкцията, а не и към съответстващата санкционна норма,
поради което и ако АНО е преценил, че не се касае за неотразяване на приходи е
следвало след като приложи чл. 185, ал.2 ЗДДС, да препрати към ал. 1 ЗДДС, но
само досежно размера на кореспондиращото наказание/санкция и в неговите граници
да извърши съответната индивидуализация. В конкретния случай това не е сторено,
поради което и настоящият съдебен състав счита, че е налице съществено
нарушение на материалния закон при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, поради което и обжалваното понастоящем
НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
357087-F381666/20.08.2018г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“
в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: ***
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.