№ 25521
гр. С., 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110162415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искане на ответника за изменение на решението в частта за
разноските – по отношение на възложените в негова тежест адвокатски възнаграждения за
предоставена безплатна правна помощ на ищците. Изтъква, че е налице недобросъвестно
упражняване на процесуални права от страна на адвокатите чрез разделяне без
необходимост в отделни искови производства на оспореното вземане, като изтъква, че в
открито заседание всички ищци са били представлявани от един адвокат. Оспорва ищците
да са представили доказателства, че са материално затруднени лица. Сочи, че съдът има
право да присъди адвокатско възнаграждение в размер дори под минималния. Изтъква, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В условията на евентуалност
релевира възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, като моли същите
да бъдат намалени до 60 лв. всяко или да се определи само едно адвокатско възнаграждение
в общ размер на 100 лв.
В законоустановения срок са постъпили отговори от адв. Б. – процесуален
представител на ищцата Г., и адв. Л. – процесуален представител на ищцата П., с които
оспорват искането като неоснователно. Изтъкват, че всеки ищец има самостоятелно право
на иск, поради което е завел отделно дело – впоследствие обединено, заплатил е отделна
държавна такса и има право на самостоятелна защита от адвокат, а неговият адвокат има
право на отделно адвокатско възнаграждение. Сочат, че в тежест на оспорващия е да докаже
липсата на съответната хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ, което в
случая не е сторено.
Съдът констатира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е
подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.
По отношение основателността на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът намира
1
следното:
С постановеното по делото решение са разгледани и уважени пет активно субективно
съединени иска, които първоначално са образувани в отделни дела, а впоследствие
производствата са съединени. Исковите молби са подадени от пет адвоката – различен за
всеки ищец, като договорите за правна защита и съдействие са сключени при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Въпреки връзката между исковете, доколкото оспорените вземания
произтичат от едно и също материално правоотношение – твърдяното от ответника
договорно правоотношение с наследодателя на ищците, касае се за упражняване от всеки
ищец на неговото самостоятелно право на иск, поради което и независимо дали исковете се
разглеждат в едно или в отделни искови производства всеки от тях има право да
упълномощи адвокат, който да го представлява по делото, и е въпрос на лична преценка
дали всички ищци да упълномощят един и същ или различни адвокати.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат се
заплаща от ответника съразмерно на уважената част от иска, като съдът не намира
основание да не възложи в тежест на ответника като загубила делото страна заплащането на
възнаграждение за оказаната адвокатска помощ за всеки ищец, в случаите когато тя е
осъществена при някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, само поради това, че са
предявени искове, произтичащи от същото материално правоотношение, от други лица,
избрали да бъдат защитавани от други адвокати. Горното би било в протИ.речие и с
принципа за възмездност на адвокатския труд /чл. 36, ал. 1 ЗАдв/.
Константна е съдебната практика по въпроса, че липсва уредено в чл. 38 ЗАдв
изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените в разпоредбата основания
при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат.
Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл.
38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната
хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв: да е
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1,
т. 1 – т. 3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски,
тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното
своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатна правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. В този смисъл е последователната
практика на ВКС, намерила израз например в Определение № 251/16.06.2022 г. по ч. т. д. №
838/2021 г., I ТО, и в цитираните в него съдебни актове. Ако обаче противната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и
че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска
помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38
2
ЗАдв, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в
производството по чл. 248 ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание /в
този смисъл например Определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, I
ГО/. В случая такова оспорване е направено от ответника, но доказателства, които да
опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ на ищците /затруднено материално положение/ не са представени. При това
положение изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на
безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв са достатъчни, за да се приеме, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, респ. налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение
в полза на всеки от адвокатите, осъществил правната помощ на ищците, като съдът определя
възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а
доводите на ответника, че съдът има право да определи по-малък размер, са неоснователни
/в този смисъл – Определение № 28/21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2347/2021 г. на ВКС, II ТО, и
Определение № 109/15.03.2022 г. по ч. т. д. № 302/2022 г. на ВКС, II ТО/.
По изложените съображения съдът намира молбата за изменение на решението в
частта за разноските за неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 138784/04.07.2022 г. на „Електрохолд
Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/ за изменение в
частта за разноските на Решение № 6649/16.06.2022 г., постановено по гр. д. № 62415/2021 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3