№ 58
гр. Берковица, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200256 по описа за 2021
година
Производството е с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалбата на ИВ. Т. Б. от град .......... и с ЕГН **********,
подадена срещу Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 4998693,
издаден от ОД на МВР град Монтана, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл.182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява. Не се явява и
процесуалният й представител адв. Б. – САК, редовно упълномощен. По
делото е постъпила молба, в която заявяват, че поддържат изцяло подадената
жалба. Молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие и електронният фиш да
бъде отменен, като незаконосъобразен. В случай на отмяна на електронния
фиш, претендират за разноски в размер на 600 лева.
Административно наказващият орган в съдебно заседание не е взел
становище относно жалбата и атакувания електронен фиш.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 18.06.2021г. в 14,54 часа в обл. Монтана, с.
Бързия, ул. Петроханска, срещу УОГС, с посока на движение от град
Берковица към град София при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч
за населено място, лек автомобил ЛЕНД РОВЕР ЛАНД РОВЕР РЕЙНДЖ
РОВЕР с рег. № СА 1606 ХМ е бил заснет с автоматизирано техническо
1
средство № TFR1-M 630 със скорост след приспаднат толеранс 77 км/ч, при
разрешена 50 км/ч, т.е. превишена с 27 км/ч.
В последствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 100 лева на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл.182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като в
електронния фиш е записано, че на посочената дата и час, и на посоченото
място, при ограничение на скоростта 50 км/ч, за населено място, процесният
автомобил е бил заснет с цитираното автоматизирано техническо средство със
скорост установена, разрешена, превишена както са посочени в оспорвания
ЕФ.
Съдът намира, че Електронния фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразно издаден.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 8121з-172 от
29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да
посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на
чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се
приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите
между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на
реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка,
като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и
тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя,
преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По
тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на
атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице
фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено
понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е
предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението.
Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като
възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност,
се явяват неоснователни.
От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници
се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен
2
начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че
на посочената в него дата – 18.06.2021г. в 14,54 часа в обл. Монтана, с.
Бързия, ул. Петроханска, срещу УОГС, с посока на движение от град
Берковица към град София при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч
за населено място, лек автомобил „ЛЕНД РОВЕР ЛАНД РОВЕР РЕЙНДЖ
РОВЕР „с рег. № СА 1606 ХМ е бил заснет с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 630 със скорост след приспаднат толеранс 77 км/ч, при
разрешена 50 км/ч, т.е. превишена с 27 км/ч.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че конкретно е посочено
и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния
фиш, а именно в с. Бързия на ул. Петроханска, срещу УОГС, с посока на
движение от град Берковица към град София, видно от приложения по делото
снимков материал. Макар от същия да не става ясно при обикновения прочит
кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват
допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то
последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално
нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с
посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо
и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на
нарушението.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на
деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и
в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето –
собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по
административнонаказателната преписка справка от централна база данни –
КАТ – гр. Монтана за установяване на това обстоятелство. При това
положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа
обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от
ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя ИВ. Т. Б. от град ..........
и с ЕГН **********, след като е установено, че лицето би могло да бъде
субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш
името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му
на собственик на въпросното МПС и на името на което е регистрирано
моторното превозно средство. т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата
по чл.188, ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна
отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания
„глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство
са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са
били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид
наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на
жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния автомобил се явява
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
3
фиш - ОД на МВР – гр. Монтана са представили протокол за последваща
проверка на използваната система за видеоконтрол, а използваното в случая
техническо средство за измерване е било годно.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на
особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и
издаване на електронен фиш. Жалбоподателят е собственик на процесния
автомобил и в 14-дневния срок не е посочила друго лице, което да го
управлява към момента на засичане /чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1
от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен
фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните
работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по
този специален закон /§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на
контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от
редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма
наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно процедурата по
издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от
ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.
В производствата по чл. 189 от ЗДвП няма как да намерят приложение
правилата по чл. 34 от ЗАНН, каквито искания поставя жалбоподателя, тъй
като в случая се издава направо ЕФ, а не два отделни акта – АУАН и НП.
Съобразно Тълкувателно постановление /ТП/ № 1 от 27.02.2015г. на ВКС са
приложими правилата за давност за наказателно преследване по НК. Тези
срокове могат да бъдат изчислени, тъй като в съдържанието на ЕФ е отразена
датата на извършване на нарушението. В настоящия случай не са минали три
години от датата на съставянето на клипа – 18.06.2021г., а и връчването на ЕФ
прекъсва този срок.
В настоящия случай не може да се говори за приложението на чл.28 от
ЗАНН т.н. „маловажен случай“ тъй като управлението със скорост над
допустимата е една от най-честите причини за настъпване на ПТП, пък и в
настоящия случай става дума за превозване на опасен товар.
Съдът счита, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати
нарушения на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които
ограничават правото на защита на жалбоподателя, ето защо и същият като
законосъобразен следва да бъде потвърден и в този смисъл наведените в
жалбата съображения се явяват неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4998693, издаден от ОД
на МВР град Монтана, с което на ИВ. Т. Б. от град .......... и с ЕГН
4
********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лв. /сто лева/, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд- Монтана по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5