Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет
и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НАСУФ ИСМАИЛ – мл.с.
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от
съдията Петкова
в.гр. дело № 1190 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, против решение
№391/28.01.2020г. по гр. д. №16775/18г. на ВРС, ХXXV-ти с-в, с което е прието за установено между
страните, че И.М.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г, сумата от 1 364,11 лева,
представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура от 04.09.2018
г., за периода 06.06.2018 г. до 03.09.2018 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление: гр. Варна, местност Ален мак, ул. „П. Попов“,
№1250-2, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В жалбата се излагат основания за отмяна на
решението, като се твърди, че са налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ. Затова и
корекцията намира своето законово основание в неотменените норми на ПИКЕЕ, и по
конкретно - чл.50 от Правилата.
Въззиваемата страна И.М., е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
По предмета на така предявения
иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага,
че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с клиентски № ********** и
абонатен № **********. Твърди,
че според ответното дружество е уведомен за извършена проверка, за което е
съставен протокол от 26.11.2017 г., в резултат на което е извършена корекция на
електроенергия по фактура от 04.09.2018 г., за периода 27.11.2016 г. до
26.11.2017 г. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на
процесната сума по партидата на ищеца. Твърди се също и че ищецът не е потребил
начисленото допълнително количество ел. енергия, равняващо се на процесната
сума.
Ответникът - „Енерго - Про
Продажби” АД, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за
допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е абонат на ответното дружество. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани
от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 03.09.2018 г., в
изпълнение на чл. 44 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на
потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда за
отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца и ответника
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата
на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба
обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна,
местност Ален мак, ул. П.Попов, №1250-2, № с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Видно от приложения по делото
Констативен протокол за за техническа проверка № 1104900/03.09.2018г. е, че на същата дата длъжностни
лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца , находящ се в гр. Варна,
местност Ален мак, ул. П.Попов, №1250-2, № с клиентски № ********** и абонатен № **********, с
титуляр на партидата «Мисс 90 – И.М.», при която е констатирано: наличието на
неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез
СВТ 2 х 6 мм2; неправомерното присъединението е осъществено на около
1,5 м под ТЕМО в РК – 3 към 3-та захранваща фаза и от там през стената директно
влиза в имота; едното жило се ползва за фаза, а второто – за нула; по време на
проверката е измерен товар от 13,42 А; по този начин консумираната ел. енергия
по неправомерно присъединения кабел не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ
и съответно не се заплаща. Премахнато е неправомерното присъединяване. Освен от
съставителите -
служители на оператора, извършили проверката, протоколът е
подписан от
двама свидетели – Маргарита Николова Балчева, с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“,
ул. „Черно море“ № 37 и Д.Н.И., с адрес: гр. Варна, ул. „Александър Рачински“ №
15, вх. А, а също и от представител на полицията – 5-то РУ - 547.
Въз основа на констатациите от проверката е изготвена справка
№ 49392_3С66/04.09.2018 г., за
корекция при неизмерване, неправилно и/ или неточно измерване на ел. енергия,
относно клиентски № ********** и абонатен №
**********, с титуляр – «Мисс 90 – И.М.», за периода 06.06.2018 г. – 03.09.2018 г.
Представена е фактура №
**********/04.09.2018 г. с получател МИСС 90 И.М. за
начисляване на сумата от 1 364,11 лв. от ответното
дружество , представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия
за процесния обект на потребление с клиентски № ********** и
абонатен № ********** за периода от 06.06.2018г. до 03.09.2018г. в размер на 6930 кВТч.
Видно от Уведомителни Писма с
изх. № 49392_КП1104900_1 от 04.09.2018г. и от изх. № 49392_КП1104900_2 от 05.09.2018г., ищецът е уведомен за извършената проверка на
измервателната система на процесния обект с клиентски номер **********
и абонатен номер **********, като му е изпратено и
копие на съставения констативен протокол № 1104900/03.09.2018г. и е
уведомен за дължимост на сумата в размер на 1364,11 лв. по фактура №
**********/04.09.2018г. в срок до 14.09.2018г.
Приложени са обратни разписки
, от които се установява,че уведомленията са връчени на ищеца.
Представено е извлечение за фактури и плащания
на ищеца към дата 13.11.2018 г. с клиентски № ********** .
Съгласно заключението на
вещото лице К.М.по проведената съдебно-техническа експертиза, се установява
следното: СТИ е от одобрен тип, тип – МТ174, трифазен, тройнотарифен; при проверката е констатирано неправомерно
присъединяване към ел. мрежата, чрез СВТ 2 х 6 мм2, осъществено на
около 1,5 м под ТЕМО в РК – 3 към 3-та захранваща фаза и от там през стената
директно влиза в имота; едното жило се ползва за фаза, другото – за нула;
описаната намеса е директно самоприсъединяване към ел. разпределителната мрежа
преди СТИ; при този тип намеса ел. енергия, потребена по линията на
самоприсъединяването изобщо не се отчита от СТИ; при изготвяне на справката е
приета пропускателна способност от 70 А, при което пропускателната способност
на съоръженията се намалява два пъти и това предопределя доставимостта на
изчисленото количество ел. енергия; изчисленията по справката са математически
точни, но предвид неправилно приетите параметри изчислената корекция е неточна.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между
страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на
процесната сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима от жалбоподателя за реално
доставена и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от
енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ,
влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На
посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от
6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което
е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която
се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК
********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ –
АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и
делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен
съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на
„ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ,
действие запазват само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките
за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми.
Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките,
обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата-
компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща
установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в действащите към
момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните
понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници
на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че
действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря на изискванията на
чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за
енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно,
съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2,
ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от
ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на
ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидени именно в
ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че
корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен
акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от
ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които
общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И
двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват
функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат
нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури. Липсват
правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да
бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и правила
кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я
обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван
факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини,
съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието
обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и
в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че
липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за
установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до
невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде
направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и
потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание.
При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките
за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на
чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 1 364,11 лева,
начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
прието за установено, че ищецът И.М. не дължи начислената на посоченото
основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи
на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание
чл. 78 ал. 1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, И.М. е претендирал
присъждане на разноски в размер на 350 лева – адвокатски хонорар. Извършването
на разноски в претендираните размери е удостоверено посредством представен
договор за правна защита и съдействие от 28.06.2020 г., в който е инкорпорирана
разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Направеното възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Заплащането от страна на въззивника на
адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ определения в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се възприема като признание за наличието на фактическа и правна
сложност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №391/28.01.2020г. по гр. д. №16775/18г. на
ВРС, ХXXV-ти с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на И.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума
в размер на 350 /триста и петдесет лева/,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.