№ 187
гр. Русе, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четирИ.десети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря ВеселИ. Л. Г.а
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20254520200275 по описа за 2025 годИ.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. А., депозирана против наказателно
постановление № 2024467 от 24.01.2025г., издадено от директор на РДГ - Русе,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и е
присъдена парична равностойност на липсващи вещи предмет на
нарушението, в размер на 112,30 лева, на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за
горите, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че след
съставянето на АУАН жалбоподателят е предоставил на наказващия орган
превозен билет за дървесИ.та, която е била установена в дома му и не е
извършил нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба, по изложените в същата
фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения релевира
доводи, че в хода на производството безспорно е установено и доказано, че
1
дървата са били с марка и за тях има издаден превозен билет. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Релевира
доводи, че в хода на настоящото производство са събрани достатъчно
доказателства за извършеното административно нарушение, а именно
съхранение на 2 кубика дърва за огрев от вида „Ясен“ и „Благун“,
непридружени с изискуемия съгласно чл. 213, ал. 1 ЗГ превозен билет, както и
че наложеното наказание е съобразено с характера и тежестта на извършеното
административно нарушение като същото е определено в предвидения в
закона минимум.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по
същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 2024467 от 24.01.2025г., издадено на
основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура
– Русе по пр. пр. № 7689/24г. от 10.01.2024 г., с което е отказано да бъде
образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено
престъпление по чл. 235 НК, на същия, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от
Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500 лева и е присъдена парична равностойност на липсващи вещи предмет на
нарушението, в размер на 112,30 лева, на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за
горите, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, а именно за
това, че съхранява в дворното си място дърва за огрев от дървесен вид
2
„Благун“ и „Ясен“ 2 пр. куб. м. непридружени с превозен билет, като
нарушението е извършено но 22.10.2024г. в с. Щръклево, ул. „Здравец“ № 17.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основана на показанията на разпитаните в процесуалното качество на
свидетели Ю. К. С., В. И. В. и И. А. Д., писмените доказателства – превозен
билет, удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
постановление на Районна прокуратура – Русе, справка за извършена
проверка по преписка, докладна записка.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно
приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
кредитира и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От показанията на свидетеля Ю. К. С., който е извършил проверката
в дома на жалбоподателя се установява, че установените дърва са имали
горска марка, същите са били „Ясен“ и „Благун“ и са били закупени от фирма
3
„Ивел“ ООД, като в обекта не са установени други дърва, освен посочените в
наказателното постановление.
От показанията на свидетелката И. А. Д., която е управител и
представляващ „Ивел“ ООД, се установява, че практиката на дружеството при
продажба на дървесИ. е, същата да се описва на две основни групи – „Акация“
и „Меше“ и когато на клиент се продава „Меше“, под това наименование се
включват дървесни видове „Цер, Габър и др“. и съответно когато клиент
закупи количество „Меше“ се отразява като общо наименование „Цер“, но
може да се съдържат и други дървесни видове. Свидетелката изнася също
така, че многократно се е случвало да има и грешка в адресите, вписани в
превозния билет, на които е доставена дървесИ.та.
От представения по делото превозен билет (лист 48 от делото) се
установява, че „Ивел 10“ ЕООД е доставило на Е.Х., на адрес село Щръклево,
ул. „Здравец“ № 14 две плътни кубика „Изрезки от дърва преработени Цер.
Изрезки от дърва“, които са били маркирани с производствена марка Г 2214.
От приложеното и прието по делото Удостоверение за идентичностна
лице с различни имена се установява, че имената С. С. А. и Е.Х. са имена на
едно и също лице.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, тъй като не е
съхранявал в дома си дърва, за които няма превозен билет.
Налице е идентитет на количеството дърва, установени в дома му по
време на извършената проверка, няма спор, че същите са имали горска марка,
няма спор относно това, че имената на лицето, на което са доставени дървата
са идентични с имената на жалбоподателя, като причИ.та същите да са
посочени като „Цер“ в превозния билет, а всъщност да са от дървесен вид
„Благун“ и „Ясен“ се дължи на начИ. на организация на дружествата,
извършващи продажба на дърва за огрев.
Не може се вменява в задължение на жалбоподателя, който не
притежава специални знания, да познава дървесните видове, а оттам същият
да е установил, че вместо посочения в превозния билет дървесен вид „Цер“ са
му били доставени дървесни видове „Благун“ и „Ясен“, при положение, че
видно от показанията на свидетелите Ю. К. С. и И. А. Д., на разговорен език,
„Церът“ е известен като „Меше“, каквото именно е закупил и жалбоподателят.
4
По гореизложените мотиви съдът намира, че жалбоподателя не е
осъществил състава на вмененото му във вИ. административно нарушение,
както от обективна, така и от субективна страна и издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и издадено в
нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 450 лева, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2024467 от 24.01.2025г.,
издадено от директор на РДГ - Русе, с което на С. С. А., ЕГН: **********, с
адрес село Щръклево, ОбщИ. И.о, област Русе, ул. „Здравец“ № 17, на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и е
присъдена парична равностойност на липсващи вещи предмет на
нарушението, в размер на 112,30 лева, на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за
горите, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – РУСЕ ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. А., ЕГН: **********, с адрес село Щръклево, ОбщИ. И.о,
област Русе, ул. „Здравец“ № 17, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева,
представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5