Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

         № 221, 18.12.2019 г., гр. Белоградчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                      Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова АН дело № 288 по описа за 2019 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Производството е образувано по жалба на М.М.С. ***, против Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000449/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания “Глоба” в размер на 200 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

С депозираната жалба се моли, съда да отмени Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, оспорва се и авторството на нарушението.

В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява и не се представлява. С Молба, процесуалния представител на жалбоподателя, моли съда да отмени Наказателното постановление, предвид подробно изложените  в същата съображения – тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на Наказателното постановление – същото е издадено след изтичане на 6 – месечния срок от съставяне на АУАН, визиран в чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Твърди се, че шестмесечния срок е изтекъл на 31.07.2019 г., а НП е издадено на 26.08.2019 г. Сочи се, че липсва умисъл у жалбоподателя за извършване на нарушението, тъй като не е знаел и не е предполагал, че автомобила, който е управлявал, е с прекратена регистрация. 

          Представител на въззиваемата страна, не се явява в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

          По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – В.Р.В. – актосъставител и В.Т.В. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

 Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

          Съображенията на съда са следните :

С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна установиха следната фактическа обстановка: На 31.01.2019 г., св. В.В. и В.В. – всеки от тях на длъжност „младши автокнотрольор” в РУ – Белоградчик, били служебен наряд в с. гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин. Около 16.40 ч., в с. гара Орешец, обл. Видин, на ул. „Христо Ботев” с посока на движение с. Медовница, контролните органи спрели за проверка лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № СА 2970 ВМ, като водач на автомобила бил жалбоподателя М.М.С.. Съгласно представеното за проверка свидетелство за регистрация на МПС, лекия автомобил е собственост на Ц. В. И. Контролните органи извършили справка в ОДЧ в РУ – Белоградчик, при която се установило, че автомобила, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация на осн. чл. 143 ал. 15 ЗДвП, обявена на 03.12.2018 г. от отдел „Пътна полиция” СДВР. 

Поради това, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. В.В., съставил на жалбоподателя АУАН № 60/ 01.02.2019 г.

Била образувана Преписка № 01996/ 2019 г. на РП – Видин, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.07.2019 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено процесното Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000449/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства – в частност показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи по категоричен и неоспорим начин, че жалб. М.С., е осъществил състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Свидетелите на въззиваемата страна установиха, че на инкриминираната дата, жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрация е била прекратена на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, т.е., същия е управлявал по републиканската пътна мрежа нерегистрирано МПС.

Показанията и на двамата свидетели – очевидци, си корелират по между си и са непротиворечиви досежно установяваните факти. И двамата полицейски служители установиха по категоричен начин, че автомобила се е движел по републиканската пътна мрежа, въпреки, че е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията е обявено на 03.12.2018 г., и към датата на проверката 31.01.2019 г., автомобила е бил дерегистриран. Поради това, АУАН и Наказателното постановление са издадени при изяснена фактическа обстановка.

Съдът не споделя довода на защитата, че тъй като жалбоподателя не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена, то същия не следва да носи административнонаказателна отговорност. Действително, установи се, че съгласно свидетелство за регистрация на МПС, автомобила е собственост на трето лице – Ц. В. И., а не на жалбоподателят. Въпреки това, съдът не възприема тази защитна теза на наказаното лице.

В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственика й, Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.в двумесечен срок от придобиването на автомобила, не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая, регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45/ 2000 г., при която хипотеза не съществува задължението, собственика на автомобила да бъде уведомяван за прекратяване на регистрацията. Задължение за уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е въведено по силата на закон или подзаконов нормативен акт. Всеки гражданин е длъжен да познава закона и непознаването на нормативната уредба не го оневинява. Поради това, съдът не споделя довода за липсата на субективен елемент на деянието поради обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е служебно прекратена. Именно с цел да се дисциплинират собствениците на автомобилите, е въведената санкционната разпоредба за служебно прекратяване на регистрацията на автомобилите, в случай, че не е извършена регистрацията в законния срок.

Нещо повече – дори и  нарушението да е извършено непредпазливо, то в този вид производства съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния, не се наказват само в предвидените в закона случаи. В случая – в специалния закон – ЗДвП не е предвидено друго, поради което и извършеното от жалбоподателя нарушение, дори и да е извършено по непредпазливост, е наказуемо.

Предвид на това, съдът намира, че от обективна и субективна страна е доказано осъществяването на състав на адм. нарушение от жалб. М.С..

Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство, намира, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено същото. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в извършването на какво административно нарушение е обвинен, че е извършил. АУАН и Нак. постановление са издадени при изяснена фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства за извършеното административно нарушение от жалбоподателя.

По отношение на наведения от процесуалния представител на жалбоподателя довод, че не са спазени визираните в чл. 34, ал. 3 ЗАНН, срокове при издаване на Нак. постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че е спазен срока при съставяне на АУАН, считано от датата на извършване на административното нарушение. Впоследствие, материалите са изпратени на РП – Видин и е образувана Преписка № 01996/ 2019 г. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.07.2019 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП и материалите са изпратени на РУ – Белоградчик, с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност. На 26.08.2019 г., е издадено оспореното Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000449.

                Безспорна и безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че когато е отпочнато наказателно производство, което е прекратено от прокурора и материалите са изпратени на наказващия орган за ангажиране на административнонаказателна отговорност, шестмесечния срок за издаване на Наказателното постановление започва да тече от датата на влизане в сила на прекратителното прокурорско постановление. Това е така, тъй като поради възбуждане на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, срока за издаване на НП се прекъсва. Съгласно Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. на ОСНК, през времето, през което е протичало досъдебното производство, срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН не тече.

          Аналогичен е извода и в настоящия случай. Дори и да не е било образувано досъдебно производство, то е била образувана преписка, която впоследствие е прекратена от Прокуратурата. Именно от този момент, започва да тече шестмесечния срок за издаване на Наказателно постановление. В случая, преписката е прекратена на 26.07.2019 г., а процесното Наказателно постановление е издадено на 26.08.2019 г., или в шестмесечния законов срок, считано от прекратяването й.

          Поради това, съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е съставил Наказателното постановление едва след окончателното приключване на преписката на РП – Видин, като по този начин е спазен и принципа „ne bis in idem”.

          Оспорването на жалбоподателя, че посоченото в Наказателното постановление, че „се издава на основание прокурорско Постановление.. и във вр. с АУАН ...”, е процесуално нарушение и процесуално некоректно, не се споделя от настоящия състав. Съдът намира, че това не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, не внася неяснота в обвинението и не води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Поради това, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че правилно е определена нарушената законова разпоредба – чл. 140, ал. 1, изр. 1 – во ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая, регистрацията на автомобила е била прекратена на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като собственика й, в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.

          Правилна и законосъобразна е и административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалбоподателя е наложено административно наказание – чл. 175, ал.3, прдл. 1 – во ЗДвП. Правилен е и размера на наложените кумулативно предвидени наказания – „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. И двете наказания са наложени в предвидения от закона минимум, при съобразяване с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.

          Законосъобразно е постановеното отнемане на 10 контролни точки на нарушителя – съгл. чл. 6 ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на Министъра на вътрешните работи.

Предвид горните мотиви, съдът намира, че така обжалваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

                               

             Р   Е   Ш   И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000449/ 26.08.2019 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на М.М.С. ***, с ЕГН **********, са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца – осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на осн. Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г., са му отнети 10 контролни точки.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

 

                                                              

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :