Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 655    

 

                                                     04.04.2014 г.

 

 

                             В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, в открито заседание на

04.12.2013 г., в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Стефанова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Виолета Гъдева

                          Тоско Ангелов

                                               

секретар : К. Ш., разгледа докладваното от съдията В. Гъдева въззивно

гражданско дело № 2242/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по гл. 20-та от ГПК.       

Жалбоподателят „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - чрез адв. Я. - обжалва решение № 1919/2013 г., постановено по гражданско дело № 299/2011 г. на Пловдивския районен съд, 8-ми граждански състав, като неправилно, а именно, необосновано и незаконосъобразно, и иска то да бъде отменено, а претенцията по делото - уважена. В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение, съгласно чл. 213, ал. 5 от КЗ, а в настоящия случай се установява, че щетите по увредения автомобил са били изцяло възстановени от причинителя им, с оглед на което ответницата, въззиваемата, е поискала плащане на застрахователно обезщетение без основание, респ. на отпаднало основание.

Въззиваемата М.Х.К. /чрез адв. К./ оспорва жалбата като неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила; обезщетението е получено на основание застрахователен договор между страните.

        Третото лице - помагач ЕТ „Иван А. - Ивего” не взема становище.

        Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, като се запозна с доказателствата по делото, констатира следното :

        Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

        По същество е основателна за сумата 1003,51 лв.

Предмет на приложеното дело са искове на „Булстрад” АД, ищец по делото,, срещу М.Х.К., ответница, по чл. 422 /415/, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване /дължимостта/ на вземанията по заповед № 5143/16.05.2010 г.,, за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 8182/2010 г. на 19-ти граждански състав, за сумата 1711,91 лв., застрахователно обезщетение по щета № 470108090920785, изплатено - от „Булстрад” на К. - без правно основание, ведно със законната лихва от 09.06.2010 г. до изплащането на вземането, и сумата 39,23 лв., разноски.

Пловдивският районен съд, 8-ми граждански състав, като преценява доказателствата по делото съгласно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема, че на 22.05. 2009 г., при извършване ремонтна дейност на л. а. Фиат Брава, рег. № РВ **** ВТ , на ответницата /в автосервиз на третото лице/, едната лапа на крик-повдигача в автосервиза се измества от прага на автомобила, в резултат на което той пада на земята и така са му нанесени редица материални щети. От показанията на свидетеля Ч./Ч./ се установява, че ремонтът на автомобила е извършен през м. август 2009 г., а от заключението на приетата ССЕ - че преводът на сумата 1711 ,91 лв. като застрахователно обезщетение е извършен на 18.06.2009 г. А след като автомобилът не е ремонтиран към датата на плащане, обезщетението е получено на валидно основание, наличието на застрахователен договор между страните, респ. предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, не са налице.

Свидетелят Ч. казва, че „м. август 2009 г. беше извършен ремонт на колата на ответницата”, след което обаче обяснява защо фактурите /по делото/ са „от 8-ми месец, защото аз като разбрах, че… застрахователната компания си търси парите, те ме попитаха дали мога да докажа, че съм я правил аз колата, затова отидох и ми издадоха фактура на деня, в който отидох, затова тази фактура носи друга дата, различна от майската дата”. Това означава, че датата на фактурите , 4-ти август, е различна от датата на ремонта, който е бил извършен по-рано, на „майската дата”, т. е. през м. май. Така и в обяснението „във връзка с инцидента падане на лек автомобил… от повдигача на Автосервиз „Ивего - Ив. А.”, по щета № 470108090920785, Ч. заявява, че е възстановил автомобила, със свои пари, преди „Булстрад” да изплати щетата. /Ч. бърка датата на изплащане, заявява, че е възстановил автомобила 1 м. по-рано, което е невъзможно./ И свидетелят Б. казва, че колата е била поправена и предадена на ответницата приблизително 25 дни след падането, т. е. преди изплащането на щетата.

Оказва се, следователно, че колата е била поправена преди изплащането. Според Ч. обаче боядисването на колата било извършено на Асеновградско шосе и било поето от ответницата. С обезщетяването на ответницата от третото лице, освен за боядисването, на стойност 708,40 лв., ищецът се е освободил от задължението си да плати обезщетение, освен за боядисването /аргумент от чл. 213 , ал. 5 от КЗ/, следователно претенцията за обезщетението е основателна за сумата 1003,51 лв. /1711,91 - 708,40 = 1003,51/, със законната лихва, а за разноските - за сумата 23 лв. Дори да не беше дължима като получена без основание, впрочем, главницата щеше да бъде дължима като получена с оглед на отпаднало основание /чл. 55, пр. 3 от ЗЗД/, най-малко защото от заявлението за издаване на заповедта, което очертава предмета на делото /аргумент от чл. 415, ал. 1 от ГПК/, става ясно само, че главницата представлява обезщетение за неоснователно обогатяване, не и дали е получена без основание или с оглед на отпаднало основание.

Ето защо решението само в частта му за отхвърлянето на исковете за сумата 1003,51 лв., със законната лихва, съответно сумата 23 лв., трябва да бъде отменено, а претенцията - уважена, а в останалата му част - потвърдено.

        Така Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав,

 

 

                                Р          Е          Ш          И          :

ОТМЕНЯ решение № 1919/2013 г., постановено по гражданско дело № 299 /2011 г. на Пловдивския районен съд, 8-ми граждански състав, само в частта му за отхвърлянето на иска /исковете/ за установяване дължимостта на сумата 1003,51 лв., застрахователно обезщетение, изплатено без основание, със законната лихва, и сумата 23 лв., разноски, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 5143/16.05.2010 г., по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 8182/2010 г. на Пловдивския районен съд, 19-ти граждански състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.К. ***, дължи на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, гр. София, пл. П.” № 5, предст. от изп. директор Р.И.Я., сумата 1003,51 лв. /хиляда и три лева и петдесет и една сто-тинки/, застрахователно обезщетение по щета № 470108090920785, изплатено без основание, ведно със законната лихва от 09.06.2010 г. до окончателното изплащане, и сумата 23 лв. /двадесет и три лева/, разноски, и двете предмет на заповед за изпълнение № 5143/2010 г., по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско де- ло № 8182/2010 г. на 19-ти граждански състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, за отхвърлянето на иска за установяване дължимостта на разликата от 1003,51 лв. до 1711,91 лв., главница, и разликата от 23 лв. до 39,23 лв., разноски.

        Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :