Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………..2022 г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито
заседание, проведено на тринадесети
октомври 2022г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 1798 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на „Преглед Консулт“ ООД, представлявано от управителя А.Ж.
чрез адв.И.Г. срещу решение №844/22.06.2022 г. на Варненския районен съд (ВРС),
постановено по НАХД № 20223110201654/2022г.
/за краткост 1654 от 2022 г./, с което е потвърдено наказателното
постановление (НП) № 23-0001595 от 24.09.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр.Варна, с което на основание чл.178а ал.6 предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на „Преглед Консулт“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.42 т.1 предл.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Касаторът оспорва решението като
неправилно, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Прави
възражение, че административно-наказателно отговорния субект не е определен
правилно, тъй като неизпълнението на задължението на председателя на комисията
не може да се отъждестви с липса на създадена от дружеството организация.
Изтъква, че с нормата на чл.43 т.1 б.“а“ от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС
е определено задължение на председателя на комисията, което не е задължение на
юридическото лице, получило разрешение за извършване на прегледи. Иска отмяна
на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, като подчертава, че неговия размер е съобразен с
чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. При обратен
резултат, настоява юрисконсултското възнаграждение за насрещната страна да бъде
съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото и с
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът – директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна не е изразил становище по
касационната жалба и не е изпратил процесуален представител в съдебното
заседание пред касационната инстанция.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е
правилно, и не са налице претендираните в жалбата основания за отмяната му.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено
в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден
на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в
касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Касаторът е наказан за това, че на
18.08.2021г. в качеството си на пункт за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на моторни превозни средства /МПС/ не е
организирал извършването на първоначална проверка на уредба за втечнен нефтен
газ /ВНГ/ в МПС с рег. № В 7067 ТХ в съответствие с изискванията на Наредба №
Н-32/16.12.2011г. на МТИТС без да бъдат представени изискуемите в чл.30 ал.3
във връзка с ал.1 т.1 от цитираната наредба документи за проверка –
свидетелство за регистриране на МПС част ІІ №*********, което към момента на
проверката е било на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Варна, видно от писмо с рег.№ 50-00-758/17.08.2021г.
Варненският районен съд е потвърдил
наказателното постановление като е приел, че същото е издадено при спазване на
административно-производствените правила и правото на защита на наказаното
дружество не е било накърнено. Установил е по безспорен и категоричен начин
извършването на нарушението. Въззивната инстанция е направила заключението, че
правилно е наложено наказание по чл.178а
ал.6 предл.1 от ЗДвП на юридическото лице, което е имало задължение по
чл.42 т.1 предл.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. да създаде организация в
съответствие с изискванията на посочената наредба и бездействието му
представлява съставомерно деяние. Предходният
съд е заключил, че правилно за липсата на създадена организацията за законосъобразно извършване на
периодичния преглед е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на „Преглед Консулт“ ООД вместо на председателя на комисията, извършваща
периодични прегледи на МПС. Районният съд е обсъдил, че случая не е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като е било издадено удостоверение за
техническа изправност на МПС, което в действителност е било спряно от движение,
именно поради техническа неизправност.
Касационната инстанция напълно споделя
правните изводи на предходния съд като правилни и обосновани, като на основание
чл.221 ал.2 от АПК мотивите на проверяваното решение се приемат за мотиви и на
настоящото.
По конкретните касационни основания,
Варненският административен съд излага следните съображения:
Разпоредбата
на чл.42 т.1 предл.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, вменява
задължение на юридически лица, регистрирани
по Търговския закон, които притежават разрешение, издадено по реда на тази
наредба /чл.16 от същата/ за периодични прегледи на
пътни превозни средства да организират и контролират извършването на
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност в съответствие с
условията и реда, определени в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. Несъмнено в понятието „да организират“
влиза изискването периодичните прегледи на ППС, извършвани от комисия
/служители на дружеството/ да отговарят на изискванията на Наредба
№Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. По делото няма спор, че при прегледа на МПС марка
Мерцедес Г500 с рег.№ В****ТХ не е представен изискуемия документ по чл.30 ал.3
във връзка с ал.1 т.1 от цитираната наредба – свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство част ІІ, което несъмнено по същото време е било задържано от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна, видно от писмо с рег.№ 50-00-758/17.08.2021г. затова, че същия автомобил е бил спрян от
движение, поради техническа неизправност.
Отговорността
по чл.42 т.1 предл.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС не изключва, нито замества
отговорността по чл.43 т.1 б.“а“ от същата наредба на председателя на комисията, която извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Тоест, освен
дружеството по чл.16 от приложимата наредба и председателят носи на самостоятелно основание отговорност,
ако не изпълни изискванията на чл.30 от наредбата.
Приложената
административно-наказателна норма по чл.178а ал.6 предл.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ сочи, че имуществена санкция в размер на 2000 лева получава
този, който в рамките на своите задължения съобразно изискванията
на наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не е създал необходимата организация или не е упражнил контрол за спазване
на нейните изисквания. Следва, че описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние „не е организирало“ е съставомерно и на дадената му със
санкционната норма квалификация. В допълнение, съгласно §3 от ПЗР на Наредба
№Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства,
същата се издава на основание чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Следователно,
не може да бъде прието за правилно
твърдението в касационната жалба, че неизпълнението на задължението по
чл.30 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. не води до
административно-наказателна отговорност
на дружеството, носител на разрешението за извършване на периодични прегледи на
ППС.
Изложеното води до обобщението за неналичие на касационни основания за отмяна на решение
на ВРС, което следва да се остави в
сила.
Въпреки този изход на делото, на ответникът не следва да му се присъждат
съдебни разноски, защото такива не са сторени в производството пред
касационната инстанция.
По изложените съображения, на основание
чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63а
ал.4 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№844/22.06.2022 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД №
20223110201654/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.