РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Силистра, 4.12.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 228 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката С.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва решение № Ц1040-18-31 / 28.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра с доводи за нарушения на материалния закон.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и претендира разноски за осъществена защита от юрисконсулт.
Съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е подала на 28.02.2020 г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, в която са посочени „лозя – десертни“ със засадена площ 0,0492 ха (л. 39 и 43 от делото). Въз основа на анкетната карта, на 28.02.2020 г. е била извършена регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин (л. 45 и 56 от делото).
Считано от месеца на гореспоменатата регистрация, жалбоподателката е внасяла осигурителни вноски и е подавала в тази връзка декларации (л. 63 – 64).
Във връзка с издадените в полза на жалбоподателката болнични листове № Е20201141561 за периода 30.03.2020 г. – 02.05.2020 г., № Е20201141644 за периода 03.05.2020 г. – 05.06.2020 г., № Е20201141717 за периода 06.06.2020 г. – 09.07.2020 г. и № 20201608500 за периода от 10.07.2020 г. – 11.08.2020 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Силистра е издал разпореждания № О-18-999-00-********* / 13.08.2020 г., № О-18-999-00-********* / 13.08.2020 г., № О-18-999-00-********* / 13.08.2020 г. и № О-18-999-00-********* / 13.08.2020 г., с които е отказал изплащането на „парично обезщетение / помощ за общо заболяване“ по горепосочените болнични листове (л. 14 – 17 от делото). Ответникът потвърдил разпорежданията посредством оспореното в настоящото съдебно производство решение № Ц1040-18-31 / 28.09.2020 г. (л. 7 – 9 от делото).
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, с оглед на изложените по-горе материалноправни и процесуални факти, съдът приема, че издадените в досъдебната фаза на процеса актове изхождат от компетентни органи по смисъла на чл. 40, ал. 3 и чл. 117 КСО. Спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Процедурите пред административните органи са протекли съобразно особените предписания КСО и общите правила на АПК, като на жалбоподателката е била предоставена възможност за участие в административното производство видно от документите, съставляващи л. 48, 50 и 51 от делото. Липсват данни за отклонение от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност – съгласно чл. 40, ал. 3, изр. 2 КСО, ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. В конкретният случай липсата на възникнало право на обезщетение или помощ в полза на жалбоподателката е мотивирана от ответника с тезата, че жалбоподателката не е придобила качеството „осигурено лице“ в контекста на § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО. Така застъпената от ответника правна теза е правилна. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО определя регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители като физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В писмено обяснение, заведено в ТП на НОИ – Силистра под вх.№ Ц1029-18-1054#1 / 13.07.2020 г., жалбоподателката е заявила, че „изкарана продукция я ползвам за семейни нужди“ (л. 51 от делото). Следователно до 13.07.2020 г. жалбоподателката е извършвала дейност, без да предназначава земеделската продукция за продажба. Вярно е, че по време на съдебното производство бе представена фактура от 15.10.2020 г., видно от която жалбоподателката е продала 400 кг грозде за сумата 160 лв. (л. 76 от делото). Това обаче е юридически факт, който е настъпил след издаването както на процесните административни актове, така и на потвърждаващия ги контролен акт. Поради тази причина въпросният юридически факт не може да се релевира по делото, тъй като, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Изключение от цитираното правило е регламентирано в чл. 142, ал. 2 АПК, но изключението касае единствено юридическите факти с ретроактивно действие, а гореописаната продажба не поражда такова действие спрямо датата на издаване на разпорежданията или на обжалваното пред съда решение. Ето защо от значение за преценка на материалната законосъобразност е само фактът, че до 13.07.2020 г. жалбоподателката не е извършвала дейност с цел производство на земеделска продукция за продажба, която я дисквалифицира като земеделски стопанин и осигурено лице. Следователно отказите по чл. 40, ал. 3, изр. 2 КСО са били издадени в съответствие с материалния закон и правилно са били потвърдени от ответника.
С оглед на изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, поради което жалбоподателката дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5 / 2009 г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, срещу решение № Ц1040-18-31 / 28.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ОСЪЖДА С.Н.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: