Р Е Ш Е Н И Е № 117
гр.Пловдив,
26.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна
Козова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 962 по описа за 2018 година, намери за установено
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
И.Н.Д., със съгласието на попечителя
си Д.И.Н., и Н.М.Й., двамата чрез адв. В.М., съдебен адрес:******, твърдят, че
на 01.01.2018 г. в гр. Х., са пътували в автомобил марка „Фолгсваген“, модел
„Голф“ с ДРН РВ 9874 РМ, управляван от И.Т.В.. Същият нарушил ЗДвП, загубил
контрол над автомобила, който се блъснал в стена и в резултат на настъпилото пътно
транспортно произшествие по непредпазливост им причинил телесни повреди.
Н. М. Й. бил със закрито счупване на
бедрена кост, което наложило наместването му с вътрешна фиксация и свързан с
това болничен престой. На 24.01.2018 г. отново бил приет в болница с диагноза
фрактура на носа, а на 19.03.2018 г. с нова интервенция под обща анестезия била
отстранена костта на имплатираните уреди. Във връзка с лечение на посочените
травми, същият заплатил сумата 1980 лв. Ищецът Н. Й. твърди, че посочените
травми му причинили неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства и
страх, които оценява на сумата 60 000 лева.
Ищецът И.Н.Д., със съгласието на
попечителя си Д.Н., твърди, че в резултат на посоченото ПТП, му били причинени
разкъсно-контузна рана на лявото коляно, рана на дясното око и оплаквания от
болки в дясната гръдна и коремна половина. На лявото коляно била извършена
първична хирургична обработка, а клепачът на дясното око бил зашит. Поради
констатирано разкъсване на черния дроб, била извършена оперативно лапаротомия.
На 15.02.2018 г., поради влошено общо състояние, бил приет във ВМА – МБАЛ –
София, където била извършена нова операция. Според ищеца, вследствие на така
настъпилото ПТП му били причинени и счупване на странични израстъци на поясни
прешлени, контузия в поясната област, охлузвания по главата, шията и лявото
коляно. Всички те му причинили неимуществени вреди - болки и страдания, които
оценява на сумата 165 000 лева.
Ищците твърдят, че вината на водача
е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 5990/2018 г. на ПРС, 11-ти с-в.
Твърдят също, че към датата на ПТП, виновният водач имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, поради което
претендират застрахователното дружество да им заплати посочените суми, ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането 01.01.2018 г.
до окончателното изплащане.
Ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че по отношение на ищеца Д.
няма данни как е протекъл оздравителния период и какво е състоянието му към
момента, както и че претендираната сума за обезщетение е завишена. Същото е
възражението и относно ищеца Й.. Прави се евентуално възражение за 75%
съпричиняване към настъпилия вредоносен резултат от страна на ищците, тъй като
същите били без поставен предпазен колан, както и са се качили в автомобил,
управляван от неправоспособен водач, който е употребил и алкохол, с което са се
поставили във висок риск. Ответното дружество възразява, че всички претенции са
прекомерно високи по размер, както и че лихва не се дължи от момента на ПТП, на
основание чл. 429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.380 и чл. 497 от КЗ.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с
влязла в сила присъда № 246/06.11.2018 г., постановена по НОХД № 5990/2018 г.
на РС – Пловдив, И.Т.В. *** е признат за виновен в това, че на 01.01.2018 г. в
гр. Х., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.
№ 9874 РМ, е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост телесна повреда на повече от едно лице – на И.Н.Д. – тежка
телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на черния дроб, с
вторично умъртвяване на чернодробна тъкан, образуване на възпалителен процес и
др., а на Н.М.Й. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник за период от повече от 30 дни като деянието е било извършено в
пияно състояние, а МПС е било управлявано без необходимата правоспособност.
Последно
констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да
приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието,
извършено от И.Т.В. и неговата
вина.
Цитираното НОХД е приложено по
настоящото дело.
Въз основа на данните от
констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица,
фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство № 1/2018 г. по описа
на РУП - Х., както и от заключението на изслушаната в настоящето производство,
неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, и показанията на водача на автомобила, събрани в настоящето
производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
И.Т.В., при наличието на алкохолно
опиване 1,25%, е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
рег. № 9874 РМ по платното за движение на улица „К.“ в град Х.в посока от запад
на изток при навлизане в ляв завой, със скорост 74.75 км./ч. На предна дясна
седалка е пътувал ищецът И.Д., а Н.Й. е пътувал на задна седалка. При навлизане
в ляв завой, водачът загубил контрол над управлението на автомобила, той
напуснал платното за движение и навлезнал в тревна площ като след 22-23 метра
се ударил в К. стена. Ударът настъпил в предна дясна страна на автомобила.
Установява се от изслушаната експертиза, че максималната скорост, с която е
могло да се премине посочения ляв завой е 53.10 км./ч., като скоростта на
управлявания от В. автомобил от 74-75 км./ч. не е била съобразена с неговия
радиус и това е станало причина автомобила да напусне пътното платно и да
настъпи удар в стена. Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът
намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я
кредитира изцяло.
Предвид така посочените
доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това,
както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в
исковата молба, които съдът намира за доказани.
Съгласно неоспореното от
страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на 01.01.2018 г. на ищеца И.Д.
са били причинени:
1.
Коремна травма, изразяваща се с травматично
разкъсване на черния дроб, вторично умъртвявяне на чернодробна тъкан и
образуване на ограничен възпалителен
процес в паренхима му и кухина, изпълнена с кръв, образуване на нетипичен
анатомичен канал между артериален съд и жлъчната система, наличие на кръв в
коремната кухина, в жлъчната система, в повърнатите материи и изпражненията.
Предвид така настъпилите увреждания, се е наложили спешни хирургични
интервенции – оперативно премахване на увредената чернодробна тъкан, премахване
на жлъчния мехур и зашиване на стомаха. Посочената коремна травма е с
медико-биологична характеристика като тежка и водеща до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Премахването на жлъчния мехур, на
увредените участъци на черния дроб и оперативната интервенция на стомаха са
характеризирани като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
2.
Гръдно-поясна травма, изразяваща се в наличие на
въздух в гръдната кухина; контузия в поясната област; счупване на страничните
израстъци вдясно на първи, втори и трети поясни прешлени. Според експертизата,
счупването на страничните израстъци, вдясно на първи, втори и трети поясни
прешлени са довели до трайно затрудняване на движението на снагата; частичното
наличие на въздух е квалифицирано като разстройство на здравето.
3.
Травма на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на горния клепач на дясното око и дясната вежда, съпроводени с дълбоки
охлузвания по главата и шията, също характеризирани като разстройство на
здравето;
4.
Травма на ляв долен крайник, изразяваща се в контузия
на лявото коляно, съпроводена с дълбоки охлузвания.
Според изводите на експертизата,
лечението на травмите на И.Д. е продължило 3-4 месеца като оперативното лечение
е било задължително и животоспасяващо. При посочения ищец е налице и
допълнително усложнение, изразяващо се в наличие на кръв в жлъчния мехур.
На ищеца Н.М.Й. са му били
причинени: счупване на тялото на дясната бедрена кост, което е довело до трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник, както и счупване на носните
кости, което е характеризирано като разстройство на здравето. Неговото лечение
е продължило 2-3 месеца като извършената му операция е била с цел наместване и
фиксация на счупена дясна бедрена кост. Същата е била задължителна с цел
по-бързо възстановяване и избягване на усложнения.
Според експерта, непосредствено след
настъпилото ПТП, пострадалите са търпели значителни до нетърпими по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес,
са намалявали до пълното им изчезване след неговото приключване.
В о.з. на 25.02.2019 г. е изслушана
като свидетел Т.К., майка на ищеца Н.Й.. Независимо от пряката си родствена
връзка, както и вероятната й заинтересованост от изхода на делото, съдът
кредитира показанията й. Същите почиват на преки и непосредствени възприятия от
случилото се и не противоречат с останалите събрани по делото доказателства.
Предвид близката си връзка с ищеца Й., както и обстоятелството, че същия няма
друго семейство към момента на настъпване на произшествието, съдът намира за
житейски обоснован и нормален факта, че именно тя е била най-близко до
пострадалия през целия период на неговото възстановяване.
Свидетелката сочи, че болките на
сина й са били по-интензивни в началото, през първия месец като и двамата ищци
били на болкоуспокояващи. Според нея, двамата ищци не са се възстановили
напълно след станалото, „все още го преживяват тежко, по-скоро психически, тъй
като на моменти се сещат за случилото се“.
По делото е приета като
доказателство фактура № **********/01.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД на ищеца Н.Й. за сумата 1980 лв., заплатена от него за комплект
канюлиран, интрамедуларен, заключващ пирон за фемурална фрактура. Други
доказателства относно претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди
по делото не са ангажирани.
Всички тези
негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено
вследствие от настъпилото ПТП.
При това
положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила,
е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът намира за недоказани
възраженията за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението
на ищците, направени от ответното застрахователно дружество в отговора на
исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Ответното дружество е
направило две основни възражения за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат с поведението но пострадалите.
На първо място, твърди
се, че пострадалите са съзнавали, че водачът на автомобила е употребил алкохол,
както и че същия е неправоспособен, и въпреки това са предприели пътуване в
управлявания от него автомобил.
Поемането на риска, при
който увреденото лице евентуално е било в състояние да предположи или да
допусне да бъде увредено от деликвента, поради употребата му на алкохол,
представлява, особен случай на съпричиняване. Рискът е изводим от състоянието
на деликвента, когато при управление на МПС след употреба на алкохол може да се
допусне или предположи, че той ще причини увреждането. Поемането на риска е вид
и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне тежестта в размера на дължимото за него обезщетение.
Съгласно заключението на
комплексната експертиза, водачът В. е бил в състояние, при което „е било
възможно“ да бъде възприет като човек, приел алкохол. Това се потвърждава и от
представения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.31 от ДП/,
където под т.7 е отбелязано: „Мирис на алкохол – да“. Същевременно, експертите
са посочили, че не биха могли да отговорят дали това състояние е било възможно
да бъде възприето от ищците, като такъв отговор би бил в голяма степен
предположение.
Други доказателства,
относими към посоченото обстоятелство, не са събрани в настоящото производство
като следва изрично да се подчертае, че събраните гласни доказателства в хода
на образуваното наказателно производство, не са годно доказателство в настоящото
производство. Установяването на фактите, от които би могло да се направи извод
за наличие на съпричиняване, както се посочи, е изцяло върху страната направила
възражението. В процесния случай, освен поставения по-горе въпрос към
комлексната експертиза, от страна на ответника не е направено нито едно
доказателствено искане за ангажиране на доказателства за установяване на твърде
вероятния факт двамата пострадали да са били наясно със състоянието на водача и
това, че той е употребил алкохол, както и за това, че същият няма необходимата
правоспособност да го управлява. Съдът не би могъл да аргументира такива изводи
на база гласни доказателства, изслушани в наказателното производство, които
биха могли, но не бяха събрани в настоящото.
Предвид изложеното, съдът
намира, че не са налице достатъчно доказателства, за да се направи категоричен
извод, че двамата ищци са съзнавали, че водачът на автомобила е употребил
алкохол, както и че водача на автомобила е без необходимата правоспособност, поради
което възражението за съпричиняване в тази му част, е недоказано. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем.
Относно възражението за
липса на поставени предпазни колани от страна на пострадалите:
Съдът намира за неоснователно и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради липса на поставен
предпазен колан от ищците.
Тежестта на установяване
верността на посоченото, е изцяло върху този, които го твърди (ответника по
делото), който при доказването му би намалил своята отговорност. Това твърдение
обаче остана изцяло недоказано. В протокола за оглед на ПТП липсват каквито и
да е данни за това ищеца, като пътник на задната дясна седалка, да е бил без
предпазен колан. Такива данни не се съдържат и в образуваното наказателно
производство. Този факт, сам по себе си не би могъл да се установи и от
изслушана по делото експертиза, към която ответното дружество е поискало да се
постави въпрос: дали ищците са пътували с поставени колани. Експертите не са
свидетели и следва да се разграничават възможностите на отделните
доказателствени средства. Експертът би могъл и е дал заключение относно
механизма на възникване и протичане на ПТП, както и причините за това. Относно
поставените въпроси за това могли ли са да бъдат намалени последствията от
удара при поставен колан, може да се даде отговор единствено и само, ако действително и безспорно е установено с годни
доказателствени средства, липсата на поставен такъв към момента на ПТП. А
такива данни по делото не са налице.
Съгласно неоспореното
заключение на експертизата, процесния автомобил е бил оборудван, както с
предпазни колани отпред и отзад, така и с въздушни предпазни възглавници,
предназначение за защита на водач и пътник на предна дясна седалка.
Експертизата е анализирала подробно фактите като е обосновала извод, че към
момента на настъпване на травмите ищците не са били с поставени предпазни
колани, като не може да бъде изключена възможността непосредствено преди удара
и неговото начало, пътникът на предна дясна седалка да е бил с поставен
предпазен колан, механизмът на който да се е счупил, при което да е последвало
освобождаване на тялото на пътника от захвата на колана.
Същевременно, експертът
е посочил, че правилно поставения колан би бил ефективен и би предпазил
пострадалите при скорост от 55-60 км/ч. При страничен, заден или удар отгоре
или отдолу на купето, както и при висока скорост и при удар с тяло с голяма
маса, защитата от предпазните колани на водача и пътниците в превозното
средство е почти без значение за настъпване на травмите, въпреки че предпазните
колани ограничават движението на тялото в купето на автомобила. В процесният
случай е установена скорост от 75 км./ч, която е значително по-висока от
посочената от експерта 55-60 км./ч., при която предпазните колани, дори да са
поставени, биха били ефективни. Казаното означава, че дори да се приеме, че
пътниците в процесния автомобил са пътували без поставени предпазни колани,
каквито категорични доказателства по делото не се събраха, посоченият факт не
би дал отражение на настъпилите за тях вреди. Съдът намира, че приносът на
пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото производство не се
събраха, поради което съдът намира посоченото възражение за неоснователно и
недоказано.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това
понятие не е абстрактно,
а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен
по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита
обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с
вида и характера на причинените на ищците физически травми, както и интензитета
на причинените им болки и страдания и тяхната продължителност.
Ищецът И.Д. е претърпял коремна
травма с медико-биологична характеристика като тежка и водеща до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Премахването на жлъчния мехур, на
увредените участъци на черния дроб и оперативната интервенция на стомаха са
характеризирани като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Счупването на страничните израстъци, вдясно на първи, втори и трети поясни
прешлени са довели до трайно затрудняване на движението на снагата; частичното
наличие на въздух е квалифицирано като разстройство на здравето.
Същевременно, посочените травми
/наред с контузия на лявото коляно и разкъсно-контузна рана на клепача на
дясното око/ са преодоляни изцяло в хода на оздравителни процес и към момента
на експертизата.
Посочените
травми са били съпътствани с обичайно високи с интензитета си физически болки и
страдания. Съдът приема, че болките и страданията са били особено интензивни в
началото на периода непосредствено след произшествието, продължили са в
обичайни за посочените травми граници след всеки оперативен период и се характеризират
с нормална продължителност до пълното възстановяване на пострадалия. Към
настоящия момент ищецът Д. е напълно възстановен физически.
Съдът приема
също, че освен претърпените физически болки и страдания, в пряка причинно
следствена връзка с процесното ПТП, на ищеца са причинени и фактически,
ежедневни неудобства, свързани с характера на описаните травми и промяната на
начина на живот, наложена за протичане на възстановителния процес.
Същевременно,
следва да се отчете, че по делото не се ангажираха доказателства за по-голям от
обичайния интензитет на болки и страдания, свързани с такива травми.
Показанията на изслушаната свидетелка /майка на другия пострадал/ са
изключително оскъдни и повърхностни като не съдържат достоверни данни, които биха
могли да се кредитират относно ищеца Д..
Съдът взема предвид, че към
момента на увреждането ищеца Д. е бил на много млада възраст, която е
способствала за бързото му възстановяване без усложнения.
При така установените болки и
страдания на ищеца Д. във връзка с причинените му при процесното ПТП телесни
увреди, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна
практика по сходни случаи, е в размер на 60 000 лева, като в останалата му
част до пълния предявен размер от 165 000 лева, съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.
На ищеца Н.Й. са му причинени счупване
на тялото на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник, както и счупване на носните кости, което е
характеризирано като разстройство на здравето. Неговото лечение е продължило
2-3 месеца като извършената му операция е била с цел наместване и фиксация на
счупена дясна бедрена кост. И тук съдът съобрази както степента на обичайните
болки и страдания при такъв вид травма, така и липсата на усложнения в
оздравителния процес. Същевременно, следва да се отчете младата възраст и на
този пострадал, която несъмнено е способствала за пълното му възстановяване към
момента.
При така установените болки и
страдания на ищеца Й. във връзка с причинените му при процесното ПТП телесни
увреди, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна
практика по сходни случаи, е в размер на 20 000 лева, като за останалата
част до пълния предявен размер от 60 000 лв., съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.
На ищеца Н.Й. следва да се
присъди и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които съдът
намира, че са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. По делото са
ангажирани доказателства (фактура с касов бонов) за заплатени от него консумативи
за лечението му в размер на 1980 лв., поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло.
Така определените суми следва се
присъдят ведно със законната лихва. Съобразно създадената нова законодателна
уредба с Кодекса на застраховането, действащ от 01.01.2016 г., с разпоредбата
на чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и
лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане, задължението на
застрахователя да обезщети възниква или считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния
случай ищецът е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на 28.03.2018
г., и от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната
лихва върху присъденото обезщетение.
Ищците претендират присъждане на
направените по делото разноски, но такива реално не са извършени от тях.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат В.Д.М. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв.,
в размер на 2989.40 лева без ДДС.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 3279.20 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на
основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87,
да заплати на И.Н.Д., със съгласието на попечителя му Д.И.Н., съдебен
адрес:****** – адв. В. М., сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ лева,
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр. Х., по вина на И.Т.В.,
управлявал лек автомобил марка „Фолгсваген“, модел „Голф“ с ДРН РВ 9874 РМ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 165 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87,
да заплати на Н.М.Й. ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. В. М., сумата 20 000
/двадесет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
както и сумата 1980 лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатени
медицински консумативи, които вреди са претърпени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 01.01.2018 г. в гр. Х., по вина на И.Т.В.,
управлявал лек автомобил марка „Фолгсваген“, модел „Голф“ с ДРН РВ 9874 РМ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2018 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87,
да заплати на адвокат В.Д.М., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Окръжен съд Пловдив на ищците И.Н.Д.
и Н.М.Й., съобразно 38, ал. 2 ЗАдв.,
в размер на 2989.40 лева без ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87,
да заплати ПО СМЕТКА НА Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 3279.20 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: