ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. ЛЕВСКИ, 20.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
в присъствието на прокурора Д. Ив. М.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Частно наказателно
дело № 20254410200067 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.433 и сл. от НПК, вр. чл.87 от НК.
В Районен съд – Левски е депозирана молба от С. Е. К. от гр.Л. за
постановяване на съдебна реабилитация на основание чл.87 от НК за
осъжданията му.
Твърди, че е осъждан многократно, за част от осъжданията си е
реабилитиран по право. Твърди, че след изтърпяване на последното му
наложено наказание, за което не е настъпила реабилитация по право, няма
криминални и противообществени прояви. Твърди, че е семеен с две
малолетни деца, със семейството си трайно се е установил да живее в Р.Г.,
където работи на трудов договор. Сочи, че не е заплатил наложеното му
наказание глоба по НОХД №362/2019г. по описа на РС Левски, но се позовава
на изтекла погасителна давност за задължението. Моли да бъде постановена
съдебна реабилитация за осъжданията му по ….
В съдебно заседание молителят не се явява. Представлява се от
защитника адв.М.С. - ПлАК, който поддържа молбата за реабилитация. Излага
съображения, че по отношение на първото осъждане на молителя е настъпила
реабилитация по право, а по отношение на останалите му осъждания са
налице условията за допускане на съдебна реабилитация - изтекъл е
1
визираният в закона срок от изтърпяване на наказанията, изпълнени са
наложените наказания глоба и лишаване от права, молителят е имал добро
поведение. Излага доводи, че е налице уважителна причина за
невъзстановяване на причинените имуществени вреди по НОХД №307/2013г,
на РС Левски, а именно погасяване на вземането по давност съгласно ЗЗД.
Излага подробни съображения за липсата на пречка за съдебна реабилитация
при бездействие и непредявяване на частното вземане на пострадалия и
погасяване на същото по давност. Позовава се на съдебна практика в
посочения смисъл. Счита, че ТР №2/28.02.2018г. по т.д.№2/2017г. на ОСНК на
ВКС следва да бъде приложено по аналогия и по отношение на реабилитация
при невъзстановени имуществени вреди.
Прокурорът счита, че не са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки за допускане на съдебна реабилитация на молителя. Сочи, че не
е изпълнено изискването на чл.87, ал.1, т.2 НК да са възстановени
причинените имуществени вреди от престъплението по НОХД №362/2019г. на
РС Левски. Възразява срещу изложените от защитника аргументи с довода, че
изтичането на погасителната давност възпрепятства само принудителното
изпълнение на задължението, но не и възможността длъжника да се изплати
доброволно на кредитора. Позовава се на съдебна практика в посочения
смисъл.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Осъденият С. Е. К. е роден на ***г. в гр.Л., с адрес: ***, български
гражданин, ЕГН:**********.
От справка за съдимост, бюлетини за съдимост, се установява, че С. Е.
К. е осъждан, както следва:
1) С присъда по НОХД №401/2009г. по описа на РС – Левски, в сила от
03.08.2009г. за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК
е наложено наказание Обществено порицание.
От справка от РП - Плевен се установява, че наказанието Обществено
порицание, наложено по НОХД №401/2009г. е изпълнено на 11.08.2009г.
2) Със споразумение по НОХД №600/2012г. по описа на РС – Левски, в
сила от 07.11.2012г. за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК,
извършено на 21.10.2012г., е наложено наказание пробация за срок от шест
месеца.
2
Наказанието е изтърпяно на 20.05.2013г.
3) Със споразумение по НОХД №186/2013г. по описа на РС – Левски, в
сила от 07.05.2013г. за престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 18.03.2013г., е наложено
наказание пробация за срок от една година.
Наказанието е изтърпяно на 14.12.2013г.
4) С присъда по НОХД №307/2013г. по описа на РС – Левски, в сила от
28.11.2013г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, извършено през периода 18.03.2013г. - 18.04.2013г., е
наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца,
изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години.
Определено е едно общо най-тежко наказание измежду наложените по
НОХД №186/2013г. и НОХД №307/2013г., а именно Лишаване от свобода за
срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок
от три години.
5) Със споразумение по НОХД №691/2016г. по описа на РС – Ловеч, в
сила от 17.06.2016г. за престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 НК, извършени на 06.04.2016г., е наложено едно общо най-тежко
наказание Лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да се търпи при
първоначален строг режим. Към така определеното наказание лишаване от
свобода е присъединено наказание Лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца.
С определение по същото НОХД №691/2016г. на основание чл.68, ал.1
от НК е постановено да изтърпи отложеното наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, определено като общо най-тежко по НОХД №186/2013г.
и НОХД №307/2013г.
Наказанията лишаване от свобода по НОХД №186/2013г., НОХД
№307/2013г. и по НОХД №691/2016г. са изтърпени на 22.11.2016г.
Наказанието лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно на
12.03.2017г.
6) С присъда по НОХД №362/2019г. по описа на РС – Левски, в сила от
30.01.2020г. за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, извършено на
25.02.2017г., е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от десет
месеца, което да се търпи при първоначален строг режим и Глоба в размер на
400 лева. Наложено е наказание Лишаване от право да управлява МПС за
3
срок от 1 година и 6 месеца.
Наказанието лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно на
13.09.2019г.
Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 08.04.2021г.
От справка от съдебно-изпълнителна при РС Левски се установява, че за
събиране на вземането за глоба по НОХД №362/2019г. е образувано
изпълнително дело на 17.02.2020г. На 08.05.2025г. задължението за глоба е
заплатено от С. Е. К. и изпълнителното дело приключено на основание
чл.433, ал.2 ГПК.
От така установеното следва, че за първото осъждане по НОХД
№401/2009г. по описа на РС – Левски С. Е. К. е реабилитиран по право на
основание чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.5 НК, тъй като от изтърпяването на
наказанието е изтекъл двугодишен срок – 11.08.2011г., през който осъденият не
е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода.
За останалите осъждания на К. не е настъпила реабилитация по право,
предвид разпоредбата на чл.88а, ал.4 НК, съгласно която когато лицето е
извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано,
осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в
предходните алинеи срокове за всички осъждания.
За да бъде постановена съдебна реабилитация за тези осъждания на
основание чл.87, ал.1 от НК следва да са налице следните кумулативно
предвидени предпоставки: 1) в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъда или намалено с работа или помилване наказание
молителят да не е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или по-тежко наказание; 2) да е имал добро поведение; 3) да е
възстановил вредите от престъплението, ако то е умишлено.
От изтърпяване на последно наложеното С. К. наказание е изтекъл
визирания в закона 3 годишен срок – 08.04.2024г.
Установява се от справката за съдимост, справка от РП Плевен и
характеристична справка, че след изтърпяване на последното наказание
молителят не е бил осъждан или привлечен като обвиняем по неприключило
наказателно производство за друго престъпление, от характеристичната
справка не се установяват данни за нарушаване на обществения ред или други
противообществени прояви.
4
От показанията на свидетелите С. А. С. и А. С. А., се установява, че след
изтърпяване на последното наложено му наказание лишаване от свобода, С. К.
от няколко години живее в Г., има съпруга и две деца, за които се грижи,
работи по трудов договор, не се е въвличал в противоправни деяния.
Предвид така установеното, съдът приема че в срока по чл.87, ал.1 от НК
и понастоящем, молителят е имала добро поведение.
Не е налице обаче третата кумулативно предвидена в чл.87, ал.1 НК
предпоставка, а именно молителят да е възстановила причинените от
престъплението съставемерни имуществени вреди. Такива са налице за
осъждането по НОХД №307/2013г. на РС Левски за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /съставомерните
имуществени вреди от престъплението по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което К. е осъден по НОХД
№186/2013г., са възстановени и делото е приключило със споразумение/.
По делото не се твърди, респективно не са събрани доказателства за
възстановяване на съставомерните имуществени вреди от престъплението.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 НК съдът може да реабилитира
осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това
уважителни причини.
От защитата са сочени като уважителни причини бездействието на
пострадалото лице - липсата на предявен граждански иск от пострадалия,
който да е уважен от наказателния съд, липса на инициирано принудително
изпълнение на вземането и изтичане на давностния срок, предвиден в ЗЗД.
Налице е противоречива съдебна практика по отношение на
обстоятелството дали бездействието на носителя на вземането, което е довело
до изтичане на 5 годишния давностен срок и невъзможност същото да бъде
събрано по принудителен ред е причина, която следва да се отчита за
уважителна по смисъла на чл.87, ал.2 НК.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че погасяването на
възможността вземането да бъде събрано по принудителен ред поради
бездействие на пострадалия да инициира производство по принудително
изпълнение, не представлява уважителна причина за осъдения за това да не
възстанови причинените от умишленото престъпление вреди, което е
предпоставка за допускане на съдебна реабилитация. Разпоредбата на чл.87,
ал.1, т.2 НК не обвързва възстановяването на вредите от престъплението с
5
това дали пострадалият е предявил граждански иск в наказателното или в
отделно гражданско производство, дали е инициирал изпълнително
производство за принудително събиране на вземането - негова възможност
при липса на доброволно такова. Споделя се съдебната практика, в която е
застъпено виждането, че с оглед характера на института на съдебната
реабилитация по чл.87 НК, следва извод, че визираните в чл.87, ал.1, т.2 от НК
вреди следва да са реално възстановени, а не погасена възможността за
принудителното им събиране, за да се приеме, че е налична тази предпоставка
за допускане на съдебна реабилитация.
Институтът на чл.87 НК е възможност за осъдения, когато не е настъпила
реабилитация ex lege, с цел да се поощри законосъобразното му поведение
след изтърпяване на наказанията, като законът осигурява възможност за
реабилитация на един доста по-ранен етап след изтърпяване на наказанието, в
сравнение с предвидените в чл.88а от НК хипотези. Именно за това съдебна
реабилитаци е допустима само при наличие на определени предпоставки,
които в своята кумулативна даденост представляват сигурен индикатор за
такава характеристика на осъдения, която сочи към неговото успешно
поправяне и превъзпитаване и при положение, че за осъждането все още не е
настъпила реабилитация по право, той да бъде реабилитиран по силата на
съдебен акт. Тълкуването на закона в смисъл, че съдебна реабилитация е
допустима при непогасяване на причинените от престъплението вреди само
заради бездействие на пострадалия да ги потърси по принудителен ред и
погасяване на това му право по давност, би довела до неоправдано
благоприятстване положението на осъдения. Още повече, че невъзможността
дадено лице да бъде реабилитирано по този ред не изключва неговата
реабилитация по чл.88а от НК, при настъпване на условията за това. В този
смисъл Решение №427 от 24.03.2016 г. по н.д.№1472/2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение
Принудителното изпълнение на имуществено задължение е предвидено
като възможност при липса на доброволно изпълнение. Поради това
осъденият не би могъл да се позовава на липсата на образувано срещу него
изпълнително производство, тъй като това не е пречка за доброволно
изпълнение, нито води до сигурен извод, че у пострадалия липсва интерес от
изпълнение на дължимото. Изтичането на предвидения в чл.117 от ЗЗД
петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл.45 от ЗЗД,
6
съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е
причинил другиму. Възстановяването на вредите от умишлените
престъпления е доброволен акт, целящ да демонстрира желанието на
извършителя за пълното премахване на последиците от престъпната дейност.
Именно такова поведение е поощрил законодателят, ведно с останалите
кумулативно предвидени предпоставки в чл.87 НК, за заличаване последиците
от осъждането на един по-ранен етап, преди изтичане на сроковете за
реабилитация по силата на закона. Под уважителна причина по смисъла на
чл.87, ал.2 НК следва да се разбира единствено такова обективно положение,
което поставя осъденото лице в безусловна невъзможност да погаси
дължимото, макар и да е налична воля за това, като например тежко
здравословно състояние, семейно положение и др.
Поради изложените доводи, съдът намира, че не са налице всички
кумулативно предвидени в закона предпоставки за допускане на съдебна
реабилитация на посочените от молителя осъждания по НОХД №600/2012г. по
описа на РС – Левски, НОХД №186/2013г. по описа на РС – Левски, НОХД
№307/2013г. по описа на РС – Левски, НОХД №691/2016г. по описа на РС –
Ловеч и НОХД №362/2019г. по описа на РС – Левски. Молбата с правно
основание чл.87, ал.1 НК следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от С. Е. К., ЕГН:**********, с
адрес: ***, за допускане на съдебна реабилитация на основание чл.87, ал.1 от
НК на осъжданията му по НОХД №600/2012г. по описа на РС – Левски,
НОХД №186/2013г. по описа на РС – Левски, НОХД №307/2013г. по описа на
РС – Левски, НОХД №691/2016г. по описа на РС – Ловеч и НОХД
№362/2019г. по описа на РС – Левски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Плевенски
окръжен съд в 7-дневен срок от днес по реда на глава XXI от НПК.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7