Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 15.01.2018година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело № 4064
по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано въз осонва на депозина искова
молба от „И.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ***против М.М.П., ЕГН **********,адрес: ***,
в която се твърди следното: на 09.09.2016г., в качеството си на
кредитополучател, ответникът сключил с
ищеца, като кредитодател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
141530.
Излага се, че сключването на самия
договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора
става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което
кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в
който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име
и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен,
той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа
www.minizaem.bg. Посоченият от клиента електронен адрес е: ***. На посочения от
него мобилен номер *** е осъществен разговор със същия, който е записан, за
което кредитополучателят с уведомен. Целта на този разговор е да се потвърди
устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им.
По този начин кредитополучателят
сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му
изпраща електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени в посочената от него банкова сметка.
Гореописаната процедура е извършена
от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в
размер на 400лв., преведен по банков път на посочена личена банкова сметка ***
(Юробанк АД), а именно; ***.
Излага се , че ответникът трябва да
изплати предоставения кредит в срок до 04.09.2017 г. При изплащане на вноските
по кредита същият трябва да преведе освен дължимата главница, и договорна лихва
- уточнена в Договора.
Последната се формира въз основа на
базисната договорна лихва при представяне на обезпечение в размер на 85 лева и
санкционна такса при непредставяне на обезпечение за период на ползване на
кредита от 09.09.2016 г. до 04.09.2017г. При неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока Потребителят дължи на Кредитора неустойка в
размер на 330,24 лева. Неустойката се заплаща от Потребителя заедно с
погасителната вноска, към която се добавя сумата от предходното изречение.
Сумата от 330.24 лева има санкционен характер и се начислява, ведно с
уговорената договорна лихва при непредставяне на обезпечение. Тя е неизменна
част от договорната лихва и увеличава размера, и поради което не е
самостоятелна сума, която да бъде обект на отделно вземане. Сумата от 330,24
лева, ведно с договорната лихва по погасителен план образуват общия размер на
договорната лихва, разпределена за всяка една от вноските. Така общият размер
на договорната лихва е 416лева. Договорната лихва има възнаградителен характер
за период на ползване на кредита от 09.09.2016г. до 04.09.2017г.
Твърди се, че към момента на
подаване на заявлението в съда договорът за кредит от разстояние
141530/09.09.2016 г. е падежирал до следната падежна дата: 08.03.2017 г. ,
като поради това търсеният размер на
базисната договорна лихва е 62,70 лева. Сумарно със санкционната такса в размер
па 330,24 лева изискуемата и търсена в производството договорна лихва към
момента па подаване на заявлението в съда е в размер на 392,94лева, начислена
за период на кредита от 09.09.2016г. до 08.03.2017г.
В чл.7 от Договора са уговорени
разходи за събиране на задължението, поради забава в размер на 60лева, които се
формират за всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер на 30 лева за
всички падежни дати по погасителен план от 09.10.2016 г. до 08.11.2016 г. вкл.,
които са начислени след изтичане 5-дневния доброволен срок за плащане по всяка
горепосочена вноска и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се, че ответникът не
изплатил в уговорения срок заетата сума, поради което са му начислени разходи
за събиране поради забава съгласно чл.7
от Договора - в размер на 60лева.
С оглед неуспешни опити за извънсъдебно уреждане на
спора, ищецът е депозирал за вземанията
си срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, каквато и била издадена по образуваното ч.гр.д. №2460/2017 г. по описа на ПлРС. Подадено е възражение от длъжника, инициирало настоящото
исково производство.
Излага се, че към момента на
депозиране на исковата молба кредитополучателят няма направени плащания.
Твърди се, че кредитополучателят е
уведомен по надлежния ред за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
търсене от страна на кредитополучателя на цялата главница, ведно с договорната
лихва за падежиралия към момента на подаване на заявлението период и
направените от кредитодателя разходи за събиране на задължението с изпратено
уведомление до същия на 17.03.2017 г. На ответника е изпратено уведомлението и
в книжен вариант, което същият не е получил, поради непотърсване, по данни на
Български Пощи ЕАД, което уведомление ищеца счита за редовно връчено.
Твърди се, че към датата на
предявяване на иска Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 852,94 лева, представляваща сбор от
главницата на предоставения кредит в размер на 400лева, възнаградителна договорна
лихва в размер на 392,94 лева за период на кредита от 09.09.2016г. до
08.03.2017г.; разходи за извънсъдебно събиране поради забава в размер на 60
лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на заповедното производство до пълното изплащане на дължимата сума,
както и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 150лева
юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна такса.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника М.М.П., ЕГН **********, че същият дължи на “И.Ф.” ЕООД сумата от
852,94 лева. Сумата представлява сбор от главницата на предоставения кредит в
размер на 400 лева, възнаградителна договорна лихва в размер на 392,94лева за
период на кредита от 09.09.2016г. до 08.03.2017г.; разходи за извънсъдебно
събиране поради забава в размер на 60,00 лева, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното изплащане на дължимата сума, както и съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева
държавна такса.
Претендират се и направените по
делото разноски в настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
В срок е депозиран писмен отговор,
чрез адв.Д.П., с който искът изцяло се оспорва. Излага се, че мейлът *** е
регистиран на името на ответника, но от около година и половина не се ползва, а дори и от повече време - поради недостъпност
на незрящи хора и в тази връзка се твърди, че от 08.09.2016год. тази
електронна поща не е отваряна и преглеждана от ответника. Сочи се, че на ответника е призната първа група
инвалидност с чужда помощ, пожизнено, като в Експертното решение на ТЕЛК е
записано, че същият е с практическа
слепота на двете очи, обуславяща първа група инвалидност с чужда помощ и
невъзможност за битово самообслужване. В
тази връзка се твърди, че ответникът не имал обективна фактическа
възможност да обслужва мейла си и да попълва каквито и да било документи в
електронен формат. Оспорва се представеният от ищеца CD в действителност съдържа разговор ,
състоял се с ответника и реално да е записан неговият глас. Твърди се, че едва след депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК от ищеца и узнаване на заповедта от ответника,
последният извършил справка и узнал тогава, че има постъпила по негова
сметка сума в размер 400лв. Твърди се обаче,
че сметката на ответника в Пощенска банка е целево открита и се ползва само във вр. с
получаването на суми от Дирекция СП-Плевен за получаваните от него социални помощи. След тези констатации, ответникът депозирал жалба в
РП-Плевен, като проверката понастоящем не е приключила. Впоследствие се навеждат подробни доводи във вр. с нищожност на договора,
твърдян от ищцовата страна като сключен с ответника, оспорва се и размера на
претендираната неустойка, като в заключение съдът е сезиран с искане да
отхвърли предявения иск.
В о.с.з. ищецът не изпраща
представител.
В о.с.з. ответникът се представлява
от адв.Д.П., който не се явява в проведените
последни две открити съдебни
заседания. След приключване на съдебното дирене, е депозирал молба - становище, в която навежда доводи
и по същество.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, взе предвди доводите на страните и
разопредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приложеното ч.гр.д.№ 2460/2017год.
по описа на ПлРС е видно, че на 04.04.2017год. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника Издадена е заповед за
изпълнение за сумите, както следва: сума в общ размер на 852.94 лв., от който сумата 400.00
лв. – главница; сумата 392.94 лв. – договорна лихва за периода от 09.09.2016г.
– 08.03.2017 г.; сумата 60.00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, поради забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 04.04.2017 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 25.00 лв.- деловодни разноски и сумата от 50.00
лв. - юрисконслутско възнаграждение.В заповедта е отразено, че вземането на заявителя поризтича от неизпълнение от
длъжника на паричното задължение, а именно Договор с №141530 от дата 09.09.2016
г., сключен със заявителя. В срок е депозирано възражение от длъжника/сега
ответник/, че не дължи сумите по заповедта.
Искът е предявен в срока по чл. 415
ал. 1 ГПК, поради което е допустим.
Ответникът е предсатвил писмени
доказателства за това, че е незрящ и същите не са оспорени от ищеца.
Ищецът твърди, че във вр. с
особеността на сключването на процесния договор за кредит и наличието на специална процедура за това, на посочения от
ответника мобилен номер *** е осъществен разговор със същия, който е записан,
за което кредитополучателят с уведомен, като целта на този разговор е да се
потвърди устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду
им. Твърди се, че именно по този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща електронно
писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени в посочената от
него банкова сметка. *** , че тази процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 400лв., преведен по банков път на посочена
личена банкова сметка *** (Юробанк АД), а именно; ***. В тази връзка и с оглед
изложените твръдения ищецът е представил CD, за който твърди, че обективира
именно проведен по-горе разговр с ответника. Това доказателство е оспорено по реда на чл.193 от ГПК от
ответника и с молба, приложена на л.89 от
делото ищецът е заявил изрично, че няма
да се ползва от това доказателство, не желае да бъде назначавана съдебно –
фоноскопска експертиза и моли съда да го
изключи от доказателствата. С определение от 20.10.2017год. съдът е
изключил от доказателствата по делото въпросния CD.
При това положение, предвид описаната
поетапна процедура от ищеца във вр. със сключването на договор за пердоставяне
на кредит от разстояние, с оглед факта,
че ответниктъ е незрящ и предвид изключването на
представения от ищеца CD, съдът приема, че
твърденията на ищцовата страна за надлежно сключен с ответника договор за
предоставяне на кредит от разстояние,сключен на датата 09.09.2016год. се явяват
недоказани, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Макар ответникът да не оспорва постъпването на сума в размер на 400лв. на
09.09.2016год. по неговата целева банкова сметка ***, то същият не може и не
заявява дали тази сума изцяло се
припокрива с твърдяната като
предоставена под формата на заем сума от страна на ищеца. От друга страна ,
дори и хипотетично да се приеме, че
действително ищецът е превел по сметката на ответника сумата от 400лв., то с
оглед изложеното по-горе, може да иска
връщането й обратно, но на друго правно
основание, а не по реда на чл.422 от ГПК. Настоящото исково производство е особено по рода си и се
явява продължение на заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК. Същото
има за цел да установи съществуващо вземане
на ищеца спрямо ответника, но на същото основание и до същия размер – т.е. така,
както това е отразено в заповедта за изпълнение. С оглед изложеното по-горе, ищецът има основание да иска
връщане на сумата като недължимо платена
на ответника, но не и на основание неизпълнение на договор за предоставяне на кредит от
разстояние, което е обвързано и с претенция за допълнителни разходи като неустойка, лихва и т.н.
С оглед изложеното искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан, а на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото
в размер 150лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск на основание чл.422 от ГПК, предявен от „И.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***против М.М.П., ЕГН **********, адрес: *** ,съдебен адрес ***.***,
с който се иска да бъде установено вземане на ищеца спрямо ответника за сумите, както следва: 852,94 лева, представляваща сбор
от главницата на предоставения кредит в размер на 400лева, възнаградителна договорна лихва в
размер на 392,94лева за период на кредита от 09.09.2016г. до 08.03.2017г.;
разходи за извънсъдебно събиране поради забава в размер на 60,00 лева, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване ан
заявление на осонвание чл.410 от ГПК, както и съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева
държавна такса – за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2460/2017год. по описа ан Плевенски
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „И.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, ***ДА ЗАПЛАТИ на М.М.П., ЕГН **********, адрес: ***
направените разноски в настоящото исково
производство в размер 150лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: