№ 23449
гр. ** 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К. Д. Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110144767 по описа за 2024 година
А. Т. Н. е предявила срещу „**я“ ЕАД с правно основание иск чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимостта на сумата 1182,98 лева, представляваща начислена топлинна
енергия за периода 01.2010 г. – 10.2010 г. по партида с инсталация № ********** за имот в
гр. ** ж. к. „**“, б** поради погасяването им давност и липса на облигационно отношение.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендира процесното вземане, въпреки че
е погасено с изтичането на 3-годишна давност. Сочи се, че не е налице облигационна връзка
между страните, като се оспорва доставката на стоки или услуги на процесната стойност.
Ответникът в подаден отговор счита иска за недопустим, доколкото обстоятелството,
че кредиторът не е отписал счетоводно вземанията не е основание за предявяване на иск за
установяване на тяхната недължимост и не е налице граждански спор. Излага, че изтеклата
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Счита, че обстоятелството, че длъжникът е бил канен на изпълни погасени по
давност вземания не означавало, че този факт се оспорва. Намира, че ищцата е лишена от
правен интерес по делото. Счита иска и за неоснователен, като твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ищцата, в качеството на собственик на
топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Не оспорва, че процесните суми са
погасени по давност. Намира, че с поведението си ответникът не е станал причина за
завеждане на настоящото производство, поради което не следва да бъде натоварван с
1
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За доказване на обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния недвижим
имот, ответникът е представил Нотариален акт № 61 от 20.11.2006 г. по силата на който А. Т.
Н. придобива собствеността върху недвижим имот в гр. ** ж. к. „**“, **. С оглед на това, че
ищцата е титуляр на партида при ответника с инсталация № *********, за доставяната в
имота топлинна енергия, съдът намира, че ищцата е потребител - купувач на топлинна
енергия по силата на чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ за този имот, следователно между
страните са налице облигационни отношения за доставка на топлинна енергия.
С оглед въведеното от ищцата основание за недължимост на сумите и извършеното
признание от ответника на факта на погасяване по давност на процесните суми съдът
намира, че по делото не е спорен въпросът дали е изтекъл предвиденият в закона давностен
срок за тези вземания и дали са обстоятелства, обуславящи спиране/прекъсване на
давностните срокове.
Съдът намира, че е налице признание на предявения иск от страна на ответника
предвид множеството възражения, релевирани в отговора на исковата молба, като
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен, като се признава единствено
факта на погасяване по давност на процесните вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът и при зачитане
на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС намира да се определят
като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Исковата молба е предявена на 29.07.2024 г., поради което и вземанията на
ответника за цена на доставена топлинна енергия са погасени по давност за месечните
вноски с падеж преди 29.07.2021 г. или при съблюдаване на общите условия на ответника
следва извода, че обхващат посочените от ищеца с исковата молба вземания за процесния
2
период 01.2010 г. – 10.2010 г. Ответникът не доказва, а и не твърди наличие на
обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността, поради което и
следва да се приеме, че процесните вземания са погасени по давност. В представеното
уведомление, издадена на името на ищцата за процесния имот, се посочва, че към 15.07.2024
г. неплатените задължения за ТЕ са в размер на 16081,98 лева. Сочи се и че задължението
следва да бъде изплатено в 7-дневен срок. Поради това съдът намира, че процесната сума се
претендира от ищцата и в масивите на дружеството същата фигурира като длъжник по
отношение на нея.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, която е сторила разноски в размер на 52,40 лева за държавна такса. Адвокатската
защита е осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева. Съдът намира, че в съобазявайки решение от
05.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС съответен адвокатски хонорар по делото, отговарящ
на фактическата му и правна сложност, е в размер на 200 лева, който следва да бъде
присъден на процесуалния представител на ищцата.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от А. Т. Н., ЕГН **********, против „**я” ЕАД, ЕИК **, че А. Т. Н. не дължи на
„**я” ЕАД сумата от 1182,98 лева, представляваща начислена топлинна енергия за периода
01.2010 г. – 10.2010 г. по партида с инсталация № ********** за имот в гр. ** ж. к. „**“, б**
поради погасяването по давност.
ОСЪЖДА „**я” ЕАД, ЕИК **, да заплати на А. Т. Н., ЕГН **********, ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 52,40 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „**я” ЕАД, ЕИК **, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3