РЕШЕНИЕ
№ 10364
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110100481 по описа за 2022 година
Предявен e частичен осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът „Джи Ейч Кънсълтинг“ ЕООД твърди, че на около 18:30 часа на
30.11.2021 г., в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско”, сключен с ответника, е настъпило събитие – ПТП по път I-3, в
посока от гр. София към гр. Б/Русенско/, на 20 км. Преди гр. П, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „4
Матик“ с рег. № . Сочи, че ответникът е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1452,92 лева, което обаче не покривало целия размер на
причинената щета, за покриването на която следвало да заплати сумата от още 5000
лева. Поддържа, че след покана ответникът не е заплатил дължимото обезщетение до
пълния размер. Ето защо претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 100 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 5000 лева, заедно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяването. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва предявения иск, като
поддържа, че претендираното обезщетение надхвърля размера на действителните
вреди, както и че определеното и изплатено обезщетение в размер на 1452,92 лева
съответства на начина на формиране и определяне на застрахователно обезщетение,
договорен между страните. Ответникът изрично декларирал желанието си да му бъде
изплатена сума, определена по експертна оценка, която се равнявала на сумата, която
ответното дружество щяло да заплати на доверен сервиз, който да извърши ремонта на
увредените детайли. Счита, че увредените джанти не са от процесното МПС и от
оригиналната окомплектовка, като същите не били застраховани като добавък,
липсвало и начислена допълнителна застрахователна премия, респективно липсвало и
застрахователно покритие. Прави в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване от страна на ответника, който е монтирал по-голям цолаж джанти от
оригиналната окомплектовка, като по този начин е допринесъл за настъпване на
1
увредата. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Третото лице - помагач Агенция пътна инфраструктура счита, че предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С протоколно определение от 08.09.2022 г. съдът е допуснал изменение на
частичния иск чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от
1829,26 лв., предявен като частичен от общия размер от 5000 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в
претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.03.2022 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 28.04.2022 г.
без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място е
настъпило твърдяното в исковата молба ПТП, с което са причинени процесните
увреждания на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с рег. №
, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”; че ответникът е заплатил за
процесната щета на ищцовото дружество сумата от 1452,92 лева, че преди подаването
на исковата молба ответникът е получил покана за заплащане на допълнително от вече
определеното застрахователно обезщетение, както и че ищецът не е закупил нова
джанта след увреждането на процесната.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с размера на вредата и налице ли е
съпричиняване от водача на процесния автомобил.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Стилиана Мартинова Астикова,
пътувала в увредения автомобил, участвал в ПТП. От показанията на свидетелката се
установява, че ПТП е настъпило в по пътя по време на пътуване от гр. Русе към гр.
Плевен, като автомобилът попаднал в множество дупки на пътното платно. Чул се
силен шум от спукване на предната дясна гума. След като слезли от автомобила,
установили, че джантата била изкривена и спукана, гумата била спаднала. На пътя
нямало никакви обозначения за наличие на неравности и дупки. Имало и други
аварирали автомобили, преминали през тази част на пътното платно. Водачът и
свидетелката уведомили за инцидента ответното дружество, както и органите на МВР,
които се отзовали.
Показанията на свидетелката не са противоречиви относно механизма на ПТП,
като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетата по делото САТЕ, която
установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила.
2
По делото са приети три заключения на САТЕ по поставени различни въпроси от
страните. Видно от заключенията на същите, неоспорени от страните, описаните от
ищеца щети на застрахования автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според
заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е в размер на сумата от 3119,47 лева, а по експертна оценка – 1813,71 лева.
Посочено е в допълнителното заключение, че стойността на джантата на вторичен
пазар е в размер на 750 лева.
С оглед спорния между страните въпрос дали е налице спукване на процесната
джанта, или не, както и евентуално каква би била стойността за ремонт на процесната
джанта, а не за нейната подмяна, вещото лице по допълнително допуснатите САТЕ
дава заключение, че стойността на евентуален ремонт на джантата по средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 384 лева. Вещото лице е категорично обаче, че е
налице спукване на процесната джанта. В проведеното открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че когато е налице спукване на джантата, както е в случая, се
препоръчва същата да не се отремонтира, а да се замени с нова, тъй като джантата
представлява един от пасивните елементи за сигурността на автомобила.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни, обективни и компетентно
изготвени.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил на получените по него
увреждания. Направеното от ответника възражение за съпричиняване е във връзка с
твърдението му, че на автомобила са били монтирани джанти с по-голям цолаж от
оригиналната окомплектовка, поради което ищецът сам се е поставил в риск от
настъпване на вредата. Така направеното възражение не беше доказано. Напротив, от
приетото основно заключение на САТЕ се установи, че при настъпване на ПТП,
процесният лек автомобил не е бил с по-висок цолаж на джантите. Направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, поради което
не следва да бъде уважено.
По спорния между страните въпрос за размера на дължимото обезщетение:
Съгласно разпоредбата 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съдът намира, че според посочената разпоредба застрахователното обезщетение
3
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Доколкото в
случая не е уговорено подзастраховане и/или застраховане по договорена
застрахователна стойност, то ответникът дължи обезщетение, равно на действително
претърпените вреди. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната
стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т. е. с тази, срещу
която може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Принципът на пълната обезвреда означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той
е бил преди увреждането, т. е. обективен критерий за присъждането на обезщетение
следва да бъдат средните пазарни цени, доколкото по такива цени ще може да се купи
вещ от същото качество и количество, като увредената вещ. В случая не следва да се
вземе предвид изчисления от вещото лице размер за ремонт на увредената джанта,
доколкото, видно от последващо прието допълнително заключение по САТЕ, е налице
спукване на същата, водещо като резултат до необходимостта да бъда подменена, а не
отремонтирана повредената вещ. Съгласно заключението на САТЕ, пазарната стойност
на уврежданията към момента на ПТП е в размер на сумата от 3119,47 лева. Не се
установиха щети на увредения елемент на автомобила преди процесното ПТП, които
да не са във връзка с него, нито евентуално тяхната стойност.
Не е спорно между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца по
процесната щета сумата от 1452,92 лева, с която сума следва да бъде намален размерът
на дължимото застрахователно обезщетение от 3119,47 лв., с оглед на което
дължимият остатък възлиза на сумата от 1666,55 лв. Предявеният иск следва да бъде
уважен до посочения размер, като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер като неоснователен. Законната лихва върху сумата от 100 лева следва да бъде
присъдена от предявяването на исковата молба до погасавянето, а върху увеличения
размер на иска – от момента на увеличението – 08.09.2022 г. до погасяването.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 1036,93 лева,
пропорционално на уважената част от предявения иск, съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК. Неоснователни са направените възражения на ответника за
липса на доказателство за заплатен адв. хонорар, респ. възражение за прекомерност на
същия. По делото е представено платежно нареждане за процесната сума /л. 137/, като
платеното възнаграждение не е прекомерно. Същото надхвърля установения
минимален размер в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС със сумата от 181,95 лева, но с оглед
фактическата сложност на делото, проведените няколко открити съдебни заседания,
във всяко от които е участвал процесуален представител на ищеца, както и с оглед
обема на събраните по делото доказателства, съдът намира, че претендираният размер
не е прекомерен.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от
ответника разноски в размер на сумата от 71,16 лева, пропорционално на отхвърлената
част от предявения иск, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Алианц България” АД, ЕИК ********* да заплати на „Джи Ейч
Кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- сумата от 1666,55 лева на основание 405, ал. 1 КЗ ЗАД, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с рег. №Т, настъпили
вследствие на ПТП от 30.11.2021 г. по път I-3, в посока от гр. София към гр. Б, на 20
км. преди гр. Пл ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева, считано от
06.01.2022 г. до погасяване на задължението и законна лихва върху сумата от 1566,55
лева, считано от 08.09.2022 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния размер от 1829,26 лева, предявен като частичен от общия
размер от 5000 лева;
- сумата от 1036,93 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски в
производство, пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Джи Ейч Кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „Алианц България” АД, ЕИК ********* сумата от 71,16 лева,
представляваща разноски в производство, пропорционално на отхвърлената част от
иска.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника Агенция пътна инфраструктура.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5