О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...06.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 863 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. №
25473/08.04.2019 г. на М.Г.М.,***, чрез адв. Д.П., срещу решение №
876/01.03.2019 г., постановено по гр. дело № 8413/2018 г. по описа на ВРС,
33-ти състав.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК
и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна
„ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, която в срока по чл. 263 ГПК не е подала
отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на решението в цялост. На
първо място оспорва приетото от първата инстанция наличие на валидно
облигационно отношение при липса на представени доказателства в тази насока,
като сочи, че още с отговора на исковата молба е било оспорено подаването на
топлоенергия към имота. Излага, че в проведеното открито съдебно заседание на
01.02.2019 г. е поискано от ищеца да уточни основанието на претенцията си – ползвана,
но незаплатена топлинна енергия от сградната инсталация или лично потребление.
Счита, че този въпрос е останал неизяснен, а искането за поставяне на
допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза за установяване дали
има радиатори и топлоподаване в апартамента на жалбоподателя е било оставено
без уважение. Твърди, че единствената валидна облигационна връзка между
страните е по договор № 160064 от 29.12.2015 г. за доставка на битова гореща
вода, а последно дължимите по него суми са за доставена БГВ от 2017 г., за
чието заплащане въззивникът е представил вносни бележки. Сочи, че в
първоинстанционното производство не е бил установен факта на доставяне на
фактурираното количество енергия, както и по какъв начин се е отчислила тя от
сградната инсталация. Пояснява, че в сградата има два отоплителни кръга –
единият, включващ апартаментите до седми етаж, а другият – апартаментите от
осмия до петнадесетия етаж, като не всеки от отоплителните кръгове се захранва
от отделна абонатна станция, съответно разпределението не се извършва поотделно
за двете половини на сградата. Допълва, че в неговия апартамент № 79 се ползва
гореща вода, загрявана от абонатна станция,
няма и отоплителни радиатори, доколкото същите са били премахнати още
през 2002 г. Сочи също, че етажните собственици на имотите, разположени в
горния отоплителен кръг, са заявили на топлопреносното предприятие изричното си
желание да бъде прекратено топлоснабдяването на тези апартаменти със заявление
от 01.03.2007 г., но ищцовото дружество го отклонило, поради съществуваща
техническа невъзможност да се изключи втората зона от вътрешната отоплителна
инсталация на сградата. Излага, че спорният въпрос касае методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия във високоетажни сгради – етажна собственост
с отоплителни инсталации с повече от една зона. Твърди се неправилност на
приложената методика, като от отдадената топлинна енергия за високата зона,
съгласно чл. 6.1.4 от Методиката, приложение на чл. 61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, е следвало да се приспадне
количеството топлинна енергия, отдадено от проводите, които минават през
ниската зона, но обслужват и високата зона. Сочи, че това не е сторено от
ищцовото дружество, поради липса на замерване за отдадената топлинна енергия за
високата зона, по отношение на която стойност да е приложено преобразуване по
указания в методиката начин, като по този начин да бъде извършено разпределение
между отделните собственици от високата зона. Поради това оспорва ликвидността
на вземането за процесните суми. Моли за отмяна на решението и постановяване на
друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се отмени обжалваното
решение в цялост и да се присъдят извършените съдебни разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната
страна „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.
III. По доказателствата: С въззивната
жалба жалбоподателят моли да се назначи допълнителна СТЕ, която след като се
запознае с приетите доказателства по делото и след оглед на място, да отговори на следните задачи:
Колко абонатни станции и колко отоплителни кръга има в сградата, къде
са разположени и имат ли общ топломер; дали всеки от отоплителните кръгове се
захранва от отделна абонатна станция, съответно разпределението как се извършва
по отделно на двете половини на сградата, съгласно методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия; следва ли да се приспадне количеството
топлинна енергия, отдадено от проводите, които минават през ниската зона, но
обслужват и високата зона; има ли замерване за отдадената топлинна енергия за
високата зона, по отношение на която стойност да е приложено преобразуване по
указания в методиката начин, позволяващо да бъде извършено разпределение между
отделните собственици в етажната собственост от високата зона; има ли
топлоподаване в жилщщето / an. 79/ на ответника, има ли отоплителни радиатори и
дали външните стени на апартамента са топлоизолирани, сменена ли е дограмата с
поставени стъклопакени, за отопляване/ охлаждане са монтирани климатици.;
вещото лице да посочи дали щранговете за отопление на високата зона преминават
през помещенията от долната зона и топлоотдават в тези помещения, поради което
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в долната зона е повече от
тази, отдадена в горната зона и дали греещата вода постъпва в горната степен
вече в някаква степен охладена, има ли циркулация на топлоносител по щранговете
на сградната инсталация и в съседните апартаменти (в т. ч. и тези под и над
него) и стълбището; дали физически е възможно да се отдели соченото от ищеца
количество топлинна енергия.
На следващо място въззивникът моли и за допълнителна
ССчЕ, която след запознаване с материалите по делото да представи в табличен
вид задълженията на ответника за доставена и претендирана битова гореща вода за
2017 г. и 2018 г.
Настоящият състав намира, че така направените доказателствени
искания са неоснователни и не следва да бъдат допускани. По отношение на
исканата допълнителна СТЕ, следва да се има предвид, че начислената
топлоенергия е такава, отдадена от сградната инсталация, поради което е без
значение какво е състоянието на апартамента на ответника. По отношение на
останалата част от задачата, жалбоподателят обосновава искането си с т. 6.1.4
от Методиката, приложение на чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. Съгласно същата, за високоетажни сгради – етажна
собственост с отоплителни инсталации с повече от една зона, с открито
изпълнение по проект, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за
високата зона в помещенията от ниската зона, през които преминава, се определя
по изчислителен път. В случая в производството пред първоинстанционния съд е
изслушано заключение на съдебно-техническата експертиза относно правилността на
извършените изчисления, поради което не се налага допускането на нова
експертиза. Що се отнася до искането за поставяне на допълнителна задача на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че същата не следва да се
допуска, тъй като извод за обстоятелствата, за които е направено това искане,
може да бъде направен и въз основа на приетото в производството пред първата
инстанция заключение на ССчЕ.
Не са
констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които
да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните.
Производството следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви
и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. №
85816/31.12.2018 г. на 25473/08.04.2019 г. на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Д.П., срещу решение № 876/01.03.2019 г., постановено по гр. дело №
8413/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, с което е прието за установено, че
жалбоподателят дължи на „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на уравнение гр. Варна, ул. Янош Хуняди №5, сумата в общ
размер 596.22 лева /петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и две
стотинки/, от които:
- главница 6.82 лева за периода от м.
04.2015 г. до м. 04.2015 г. вкп. и лихва
0.49 лева за забава за период от 01.06.2015 г. до 30.03.2018 г.,
- главница 16.33 лева за периода от м.
07.2015 г. до м. 07.2015 г. вкл. и лихва
4.27 лева за забава за период от 01.09.2015 г. до 30.03.2018 г.,
- главница 110.22 лева за периода от м.
11.2015 г. до м. 03.2016 г. вкп. и лихва
23.63 лева за забава за период от 01.01.2016 г. до 30.03.2018 г.,
- главница 410.72 лева за периода от м.
11.2016 г. до м. 02.2018 г. вкл. и лихва
23.74 лева за забава за период от 01.01.2017 г. до 30.03.2018 г.,
ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.04.2018 г., до окончателно погасяване на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение, постановена по ч. гр. дело № 5971/2018г.
на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба
искания за поставяне на допълнителни задачи на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертизи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 12.07.2019 г. от 9,00 часа, за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.