Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XIV състав,
в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 2748 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава десета,
Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 84, ал. 14 от Закона за културното наследство /ЗКН/.
Образувано
е по жалба на „Одрин 8“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. К., против становище с
изх. № СТ-84-273 от 01.08.2022г. издадено от министъра на културата за
несъгласуване на предложение за застрояване на УПИ II-522.3592, 522.3593, кв. 167, гр. Пловдив, подаденo с молба в НИНКН с вх. № 7000-2848/08.10.2021г.
и образувана преписка в Министерство на културата № СТ-84-273/24.03.2022г.
Твърди се в
жалбата, че постановеният отказ за съгласуване е незаконосъобразен, поради допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, постановен при
противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона.
Отделно се излагат съображения за нищожност на оспорвания акт, предвид
противоречието му с влязло в сила съдебно решение по административно дело №
6283 по описа за 2021г. на ВАС – трето отделение. Иска се отмяна на оспореното становище, алтернативно да се прогласи
неговата нищожност.
В съдебно заседание жалбата са
поддържа по изложените в нея съображения и се претендира присъждане на
направените по делото разноски, съобразно представен списък.
Ответната
страна, министър на културата, не се представлява по делото. В придружаващата
административната преписка молба, чрез редовно упълномощен представител – юрк.
Ничева се изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при
наличието на правен интерес, а по същество за основателна по следните съображения:
Предмет
на процесното оспорване е становище изх. № СТ-84-273 от 01.08.2022г., с което,
на основание чл. 84, ал. 8 и ал. 13 Министерство на културата не съгласува предложение
за застрояване на УПИ II-522.3592, 522.3593, кв. 167, гр. Пловдив, подаденo от жалбоподателя до НИНКН с молба
вх. № 7000-2848/08.10.2021г.
В същата е обективирано искане да се одобри предоставения в три екземпляра проект
за застрояване в УПИ II-522.3592, 522.3593 в съответствие с режимите за опазване на групова недвижима
културна ценност – система от улични ансамбли по ул.„Иван Вазов“ и ул.„Цанко
Дюстабанов“, гр. Пловдив.
За
да откаже процесното съгласуване, административният орган е приел, че: -
заданието е в нарушение на изискванията на Общите предписания за опазване и
представяне на Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“; - заданието е в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ; - заданието е в нарушение на изискванията на
чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 52 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и
съдържанието на устройствените планове.
В
мотивната част на оспорваното становище изрично е посочено, че с декларационно
писмо с изх. №6600/1975г. на НИПК до Управление „Старинен Пловдив“, ГНС „Съвет
за изкуство и култура“ и ГНС Управление „Архитектура и благоустросйтво“ гр.Пловдив
е изпратен „Списък на декларирани архитектурни паметници на културата от
периода 1880-1920г. в гр.Пловдив“, в който под № 32 в част „Сгради на други
улици, принадлежащи към ансабъла на ул.„Иван Вазов“ е включен „Тютюнев склад на
ул. „Одрин“ на ъгъла с ул.„Никола Гълъбов“, без посочени кадастрални данни за
обекта. Цитирано е в становището и писмо с изх. № 33-НН-1120/06.01.2014г. от
и.д. главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазвне на културното
наследство“ на Министерство на културата, с което се информира кметът на община
Пловдив, че „тютюнев склад – „Ориент табак“ на ъгъла на ул.„Одрин“ и ул.„Д-р
Г.М.Димитров“, кв.279, пл.сн. № 610, притежава статут на единична недвижима
културна ценност. За статута на територията, в която попада процесния обекта е
посочено в становището: УПИ II-522.3592, 522.3593, обществено обслужване и хотел, кв. 167-стар, 183-нов по
плана на ЦГЧ, попада в Групова недвижима културна ценност „система улични
ансамбли „Д“ по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“, съставен елемент на
Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, обявена с протокол №
5/22.03.2000г. на НСОПК при Министерство на културата като групова археологическа
и архитектурно-строителна недвижима културна ценност на урбанизма и културния
пейзаж. Административният орган е констатирал, че преписката внесена за съгласуване
не съдържа документи, легитимиращи вносителя като собственик на имота, за който
се отнася, както и че „не са приложени актуални извлечения от кадастралната
карта и регистър, регулационен и застроителен план, като и информация за
показатели, специфични правила и правила за прилагане на действащите (или в
процедура в момента) ПУП за ЦГЧ на гр.Пловдив и ОУП на Община Пловдив“. Посочено
е в становището, че идентификацията на квартала и имота е по данни от
заявлението и приложения към него чертеж. По отношение на „опазването на единичната
и груповата недвижими културни ценности“, административният орган сочи, че се
предвижда реконструкция на частично разрушена сграда - НКЦ в нейния автентичен
обем и вид като приложената архивна
снимка обосновава възстановяване на двуетажно крило и първообраза на
симетричната южна фасада, което не съответства на принципите на опазване.
Изложени са съображения, че предложението на заявителя, противоречи на Общите
предписания за опазване и представяне на Историческата зона
„Филипопол-Тримонциум-Пловдив“ – т.1, раздел IV,
тъй като предлаганото ново високо застрояване, свързано с възстановената
двуетажна част, силно неглижира и придава незначителност на НКЦ – Тютюнев склад
- сграда на „Ориент Табако“, която се сочи да е „една от характерните мощни за
времето си обеми“. Според административния орган с внесеното предложение се
променя културно-историческата среда на НКЦ с категория „местно значение“,
което се сочи да е в нарушение на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ и да не е съобразено с
чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на
устройствените планове. В крайна сметка предложението е прието за недопустимо
по отношение на опазването и експонирането на единичната и груповата недвижима
културна ценност.
Съгласно
представения по делото нотариален акт,
вписан под № 184, т. 47, н.д. № 8908/2009, вх.рег. № 17911 от 10.07.2009г.
(л.9) дружеството жалбоподател е придобило в собственост дворно място,
находящо се в гр. Пловдив, с административен адрес: ул.„Одрин“ № 8, цялото с
площ от 3072,50 кв.м., съставляващо УПИ ІІ - „За НИВО и институт биомат, аптека“,
отреден за поземлен имот № 610 в кв. 165 по плана на гр. Пловдив, ЦГЧ с
построените върху имота тютюнев склад на четири етажа, застроен върху 1050
кв.м. откъм ул. „Одрин“ и тютюнев склад на четири етажа, застроен върху 760
кв.м. откъм ул. „Г. М. Димитров“ с предишно наименование ул. „Н.Гълъбов“.
Не е спорно по делото, че гореописаният имот
попада в обхвата на Групова недвижима културна ценност
„система улични ансамбли „Д“ по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“,
съставен елемент на Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив, групов археологически и архитектурно-строителен паметник на
културата, на урбанизма и културния пейзаж, обявен в Протокол № 5/22.05.2000 г.
на НСОПК, утвърден от Министъра на културата. В тази връзка е подадена молба от
жалбоподателя, ведно с предложение за застрояване в УПИ II-522.3592, 522.3593, кв.167, гр.Пловдив“, съдържащо още
силуетен план и архивна снимка на сградата-НКЦ. В административното
производство,
на основание чл. 84, ал. 1 от ЗКН, по проекта е изразено становище от директора
на НИНКН, който е предложил на МК да не го съгласува. Съобразявайки това
становище и ползвайки неговите мотиви, ответният административен орган е
постановил своя краен акт, а именно оспорения в настоящото съдебно производство
отказ за съгласуване. Оспореното становище е издадено от Министъра на
културата, правомощията на който административен орган произтичат пряко от разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗКН - Съгласуването по ал. 1 на инвестиционните
проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата
или оправомощени от него длъжностни лица за: 1. единични и групови НКЦ с категории
„световно значение“ и „национално значение“ в техните граници и охранителни
зони – след писмено становище на НИНКН; 2. единични и групови НКЦ с категории
„местно значение“ и „ансамблово значение“ и „за сведение“ – след писмено
становище съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3 от ЗКН. Не са налице хипотези на делегиране на правомощия или
заместване.
Авторство не е оспорено. Във връзка с
разпоредбата на чл.84, ал. 2 от ЗКН се
сочи от жалбоподателя, а и няма данни в административната преписка за
произнасяне на съответното звено по т. 2 от посочената разпоредба.
Възражението за нищожност, наведено в жалбата е основано на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК - Актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки
заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да
я обяви. В
настоящия случай дружеството жалбоподател посочва, че оспорваният от него акт противоречи
на влязло в законна сила Решение № 3156 от 04.04.2022г., постановено по адм.д.
№ 6283/2021г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 1078 от
22.02.2021г., постановено по адм. д. № 9122/2019 г. по описа на
Административен съд – София град и Решение № 1829 от 22.03.2021 г., постановено
по адм.д. № 9122 /2019 г. по описа на Административен съд – София град в частта
му за допълване на Решение № 1078 от 22.02.2021 г. по същото дело и е отменена Заповед
№ РД-4 от 28.01.2016г. на директора на НИНКН, с която е одобрено Приложение № 1
– Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимо културно наследство
на гр. Пловдив – бележки по данни от декларационни писма, както и е
констатирана фактическа грешка в т. 362 от съществуващия списък на недвижимите
културни ценности в гр. Пловдив, като незаконосъобразна. В мотивите на
съдебното решение е посочено, че посочената заповед от 28.01.2016г. противоречи
и на приложимите към датата на издаването ѝ материалноправни разпоредби и
същата не отстранява очевидна фактическа грешка, а заменя един обект от списъка
на културните ценности с друг, за каквато замяна издателят на заповедта не е
компетентен. В този смисъл, видно от мотивите на постановеното от АССГ решение
№ 1078 от 22.02.2021г, към които ВАС препраща, е прието, че липсва основание за
издаване на акт за поправка на ОФГ. Според съда не се обективират данни към
момента на изготвянето на декларационното писмо от 1975 г. да е имало воля да
се отрази като тютюнев склад друг такъв, намиращ се на ъгъла на ул. „Одрин“ и
ул. „Н.Гълъбов“, освен този, отразен в регулационния план, одобрен през 1973 г.;
воля за такова отразяване не се установява и в списъка от 1985 г., основан на
същото декларационно писмо, в който изрично е посочено, че сградата – паметник
на културата – Тютюнев склад е на ъгъла на ул. „Одрин“ и ул. „Н. Гълъбов“ в кв.
284, имот с пл. № 620. С оглед на това, съдът е направил извод, че по никакъв
начин не се обективира воля на административния орган, извършил декларирането
на сградата в кв.284, имот с пл. № 620, да регистрира като паметник на
културата друга сграда – тази в имот с пл. № 610, кв. 279. Според мотивите на
решаващия съд, съгласно регулационния план на гр. Пловдив, одобрен със Заповед №
717/20.09.1973г. в имот №620 от кв. 284 е нанесена 4-етажна сграда, посочена
като „тютюнев склад“ и находяща се на един от ъглите на ул.„Одрин“ и ул.„Н.Гълъбов“,
а от придружителните писма, изготвени от директора на НИПК, ведно с утвърдените
списъци на НКЦ към тях, не може да се направи извод, че обявявайки тютюнев
склад на ъгъла на двете улици за НКЦ, административният орган е имал предвид не
тютюневия склад в имот № 620 в кв.284, а срещуположния му, пак на ъгъла на ул.„Одрин“
и ул. „Н.Гълъбов“, тютюнев склад, изграден в имот пл. №610, кв.279 –
собственост на „Одрин 8“ ЕООД.
Съдът намира за основателни доводите за
нищожност на оспорения акт.
Според мотивите, изложени от административния
орган преписката представена от вносителя не съдържа документи легитимиращи го
като собственик на имота, за който се отнася, както и не са представени
извлечения от КККР и приложимите за територията регулационни планове. От друга
страна няма данни такива да са изискани от страна на административния орган
оглед констатираната непълнота на преписката, което правилно е посочено от
жалбоподателя като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Тоест въпреки липсата на каквито и да е доказателства за собствеността
върху имота – предмет на отправеното
предложение за застрояване и за приложимите към същия планове за
регулация, административният орган се е произнесъл, без да събере и изследва в
пълнота относимите към предмета на съгласуване факти и обстоятелства. Последното
е в противоречие с разпоредбата на чл.84, ал.6 от ЗКН, която изисква писмено
уведомяване на заявителя и предоставяне на десетдневен срок за отстраняване на
констатираните нередовности или непълноти.
По отношение на констатациите на ответния
административен орган по опазване на НКЦ, находящи се в процесния недвижим имот,
според настоящия съдебен състав, е налице произнасяне на административния орган
в противоречие с обсъденото по-горе съдебно решение по адм.д. № 6283/2021г. по
описа на ВАС – трето отделение.
Прието е в оспореното становище, че находящата
се в процесния УПИ сграда – предмет на внесеното от дружеството-жалбоподател
предложение, представлява единична
културна ценност, предвид съдържанието на декларационно
писмо с изх. №6600/1975г. и писмо с изх. № 33-НН-1120/06.01.2014г. от и.д.
главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ на МК. Посочените документи са обсъдени в мотивите на постановеното
по адм.д. № 6283/2021г. на ВАС решение като е прието, че недвижимият имот,
описан в същите не идентичен с имота, притежаван от „Одрин 8“ ЕООД. След като
не съобразен този факт от административния орган, то няма как последният да се
произнесе по опазването на имота – собственост на жалбоподателя, тъй като не е безспорно
доказан статутът му на единична недвижима културна ценност. Административният
орган не е зачел приетото с влязлото в сила решение на ВАС по отношение на
отменената като незаконосъобразна Заповед № РД-4 от 28.01.02016г. на директора
на НИНКН, с която е одобрено Приложение 1 - Списък с регистрирани и
декларирани обекти на недвижимо културно наследство на гр. Пловдив – бележки по
данни от декларационни писма, както и е констатирана фактическа грешка в т. 362
от съществуващия списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив. Нито
Министърът на културата в оспорвания акт, нито директорът на НИНКН (който е бил
страна по адм.д. № 6283/2021г. на ВАС) в становището си по чл.84, ал. 1 от ЗКН
(л.45) не е съобразил горецитираното влязло в сила съдебно решение на ВАС. Предвид
фактът, че в административното производство не е безспорно установен статутът
на процесната сграда на единична НКЦ административният орган не е следвало да
се произнася по законосъобразността на предлаганите мерки по нейното опазване,
както и да навежда доводи за неизпълнение от страна на вносителя на проекта на чл.
19, ал. 7 от ЗУТ и чл. 3, ал. 1 и ал. 8 и чл. 52 от Наредба № 8 от 14.06.2001г.
за обема и съдържанието на устройствените планове.
Неоснователно и без да се въвеждат каквито и
да е твърдения във връзка със съдържанието ѝ се явява представянето от
страна на ответния административен орган на заповед № РД-09-155/24.03.2016г.,
издадена от министъра на културата. Със същата се нарежда да бъде възстановена
във вида преди нейното разрушаване – НКЦ – сграда „тютюнев склад“, находящ се
на ул.„Одрин“ и ул.„Д-р Г.М. Димитров“. Представеният по делото административен акт е издаден преди влизане в
сила на коментираното решение по адм.д.
№ 6283/2021г. на ВАС и при
различни фактически и правни основания, поради което съдържанието му е ирелевантно за настоящия спор.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ
размер на 1050 лева /50 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение – 1000
лв./, съгласно списък на л.101 и фактура
на л.102 по делото.
Мотивиран
с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
за нищожно становище с
изх. № СТ-84-273 от 01.08.2022г. издадено от министъра на културата за
несъгласуване на предложение за
застрояване на УПИ II-522.3592, 522.3593, кв.167, гр.Пловдив, подаденo с молба в НИНКН с вх. № 7000-2848/08.10.2021г.
и образувана преписка в Министерство на културата № СТ-84-273/24.03.2022г.
ИЗПРАЩА преписката на министъра на културата
за ново произнасяне по молба с вх. № 7000-2848/08.10.2021г.
от „Одрин 8“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.„Густав Вайганд“ № 14, представлявано от управителя Г.Н.Б., при съобразяване с мотивите
на съдебния акт, в 14- дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА
Министерството на културата да заплати на „Одрин
8“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.„Густав Вайганд“ № 14, представлявано от управителя Г.Н.Б., сумата от 1050
/хиляда и петдесет/ лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: