Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 27.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1689/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от В.И.Д.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-001774/16.07.2019 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба му били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, а алтернативно - да бъдат намалени размерите на наложените му наказания.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 06.06.2019 г., малко след полунощ, жалб. В.Д. управлявал л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № Р 10 99 КМ в ж.к.“Чародейка“ в гр. Русе, като се придвижвал между бл.209 и бл.210. По същото време и по същата улица, но в посока от бл.210 към бл.209 се движел лек автомобил „Фиат Пунто“, управляван от свид. С.С. . В непосредствена близост до бл.209 двата автомобила се засекли и тъй като улицата била тясна, не било възможно да се разминат. Тогава свид. С. направил жест към жалб.Д. да се върне назад, но последният отказал да стори това, слязъл от автомобила си и се насочил към автомобила на С. . Като стигнал до него, нанесъл удар с юмрук по предния му капак, след което отворил шофьорската врата и посегнал да нанесе удар с ръка на С.. В този момент, возещата се в л.а.“Фиат Пунто“ приятелка на С. излязла от колата и побягнала към бл.210, от където повикала на помощ баща си. В същото време на мястото на инцидента пристигнало друго лице, с неустановена по делото самоличност, което се присъединило към конфликта на страната на В.Д.. Четиримата мъже започнали да си крещят, като последвала и физическа разправа от страна на мъжът подкрепил жалб.Д. към свид.С.С.. Намесили се и други присъствали наблизо лица, които опитали да потушат конфликта. Очевидец на всичко случило се била свид. П.П., която наблюдавала инцидента от терасата на жилището си в бл.209, ет.3. Тя уведомила органите на полицията за случващото се и на мястото бил изпратен полицейски екип на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което скандалът бил прекратен. След като изяснили фактическата обстановка и установили самоличността на жалб.Д. като водач на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег.№ Р 10 99 КМ, по данни на свид.С. и свид.П., полицейските служители отвели жалбоподателя в районното управление, където поискали съдействие от служители на Сектор ПП-Русе, тъй като се усъмнили, че жалб.Д. е употребил алкохол. В управлението пристигнали свидетелите З.В. и Д.Г. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. Свид. В. пристъпил към изпробване с техническо средство за наличие на алкохол в организма на жалб.Д., но той категорично отказал да даде проба за изследване. Това обстоятелство било отразено в Талон за изследване № 0033043, след което със същият талон свид. Г. дал предписание на В.Д. за явяване на медицинско изследване и даване на кръвна проба в УМБАЛ Канев - Русе до 45 минути от връчването на талона. Жалбоподателя отказал да подпише талона и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел – свид.З.В.. След това, свид.В., след като приел, че жалб. В.Д. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП му съставил АУАН. Д. отказал да се подпише за нарушител, да получи препис и да се подпише за това. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на другият служител от Сектор ПП-Русе – свид. Д.Г. .

 В указаният му в талона срок, жалб. Д. не се явил в посоченото медицинско заведение за медицинско изследване и даване на кръвна проба.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на В.Д. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да прецени дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.

Вярно е, че в нормата на  чл.174, ал.3 ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази алтернативност, обаче, е свързана със самия начин за установяване тяхната употребата, тъй като всеки един от двата способа – чрез техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща чл.174, ал.4 ЗДвП. По същество тази правна норма предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици. Доколкото самата проверка може да бъде извършена по посочените два начина, в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно – извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал медицинско изследване, ще отсъства основание за прилагане на  чл.174, ал.3 ЗДвП.

В конкретният случай безспорно се установява, че жалб.Д. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а в последствие не изпълнил и предписаното му медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на употребата на алкохол.

Основното спорно обстоятелство по делото е, дали именно жалб. В.Д. е управлявал процесният л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № Р 10 99 КМ или трето лице. В жалбата си Д. твърди, че по времето и мястото описани в АУАН и НП, не той, а съпругата му Миглена Андреева е управлявала автомобила, а той е бил пътник на предната пасажерска седалка.

По мнение на Съда, от съвкупният анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че именно жалб.Д. е управлявал процесният лек автомобил, по времето и на мястото описани в АУАН и НП.  В тази насока, Съдът кредитира показанията на свид. П.П., която наблюдавала целият инцидент от терасата на своето жилище, като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Тази свидетелка лично и непосредствено възприела факта, че именно жалб.Д. излязъл от автомобила от мястото на шофьора, насочил се към автомобила на свид.С., ударил с юмрук по предният му капак, след което опитал да нападне физически и С.. Свид. П. имала пълноценна възможност да види и наблюдава жалбоподателя, тъй като независимо от нощното време на инцидента, същият се развил точно под терасата ѝ, на място достатъчно осветено от изкуствена светлина. Освен, че в показанията си /а и в обясненията си дадени още същата вечер във Второ РУ-Русе/ свид.П. описва външният вид и облеклото на жалб. Д., същата го разпознава и в съдебно заседание именно като водачът на л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № Р 10 99 КМ. Идентично описание на водача на автомобила дава и свид. С., по-конкретно, че лицето излязло от шофьорското място на л.а. „Мерцедес“ било с черна тениска, в обясненията си дадени същата нощ пред полицейски служител във Второ РУ-Русе. В същите обяснения, С. твърди, че впоследствие разбрал, че имената на това лице са В.Д. . Нещо повече, именно С. посочил на пристигналите на мястото полицейски служители жалб. Д., като лицето управлявало автомобила, които от своя страна установили самоличността му и го отвели в управлението. В същото време, в пълно противоречие с тези обяснения, в показанията си в хода на съдебното следствие С. заявява, че не жалбоподателят е управлявал л.а. „Мерцедес Е 200“, а друго, неустановено по делото лице от мъжки пол, а жалбоподателя бил седнал на предната пасажерска седалка. Запитан от Съда за това противоречие, свид.С. не може да даде логично обяснение. Твърди само, че името на жалбоподателя записал в обясненията си под диктовка на полицейски служители. Съдът намира показанията на свид.С. в тази им част за нелогични, недостоверни и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, поради което и не ги кредитира като правдиви. Освен посоченото противоречие между тези показания и обясненията на свид. С. дадени още същата нощ в полицейското управление, Съдът отчита и същественото им противоречие с показанията на свид. П., очевидно независим и непредубеден свидетел на случилото се. Особено съществено обстоятелство, даващо основание на Съда да не възприема показанията на свид. С. за достоверни е и факта, че в жалбата си срещу наказателното постановление, сам жалбоподателя заявява, че л.а. „Мерцедес Е 200“ бил управляван от съпругата му, а не от неустановено по делото лице от мъжки пол, както твърди С.С. . Освен това, Съдът намира заявеното от С., че полицейски служители му диктували какво да пише в обясненията си за напълно несъстоятелно твърдение, доколкото по делото не са налице данни някой от тези служители да бил предубеден по отношение на жалбоподателя или да е имал специално, негативно отношение към него.

Предвид изложеното дотук, Съдът намира за безспорно доказано, че именно жалб. В.Д. е лицето управлявало л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № Р 10 99 КМ на 06.6.2019 г., около 00.30 ч. по улиците в ж.к. “Чародейка“ в гр. Русе, поради което и напълно законосъобразно именно от него е изискано да даде проба за наличие на алкохол в кръвта.

От показанията на свидетеля З.В., който макар да няма ясен спомен за конкретни обстоятелства по случая, но потвърждава изнесеното в съставеният от него АУАН, се удостоверява заявеният от жалб. Д., в негово присъствие, а и в присъствието на други полицейски служители, отказ от извършване на тест за установяване употребата на алкохол с техническо средство.

Установява се по несъмнен начин и факта, че жалб. Д. не изпълнил и предписаното му медицинско изследване за установяване на употребата на алкохол, като не се явил в указаният в талона срок, в посоченото му медицинско заведение.

От изложеното дотук става ясно, че жалб.В.Д. осъществил и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като отказал да се подложи на проверка с техническо средство и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Действително, с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя било наложено само едно административно наказание – „Глоба“ в размер на 2000 лв. и кумулативно предвидената от закона санкция „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Горното обаче по никакъв начин не е довело до накърняване правата му, доколкото такова би било налице, ако не беше осъществил състава на едно от двете предвидени от закона нарушения и е налице неяснота по отношение на обстоятелството, за неизпълнение на кое от двете посочени по-горе правила за поведение е санкциониран. Обстоятелството, че в конкретният случай жалб.Д. е нарушил и двете правила за поведение, но е наказан само за едно от тях, няма как да е довело до накърняване правото му на защита, напротив - то е в негов интерес.

Поради това Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Наложените с наказателното постановление наказания били правилно определени по вид и размер и съответни на допуснатото нарушение. Не са налице предпоставки в закона за намаляване размерите на наложените наказания, каквото е алтернативното искане на жалбоподателя, доколкото тези размери са определени от законодателя в абсолютни стойности и Съдът не разполага с правомощие да ги изменя в каквото и да било насока.

С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                            

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-001774/16.07.2019г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на В.И.Д.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                                   Районен съдия :