№ 42
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Г. Андр. Андр.
като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300601293 по описа за 2021 година
С Присъда № 260035 от 12.02.2021 г., постановена по НОХД № 3340/2020 г.
ПРС, 18 н.с. е ПРИЗНАЛ подсъдимия Х. Н. П. от гр. Пловдив, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, осъждан, ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това на 10.04.2014 г. в гр. Пловдив, пред Апелативен съд – Пловдив, 1
н.с., като свидетел по ВЧНД № 66/2014 г. по описа на 1 н.с. – Апелативен съд –
Пловдив устно, съзнателно да е потвърдил неистина, като е заявил: „През 2005 – 2006
г. аз съм виждал с Б.А., в продължение на много години сме пътували почти всеки
месец до площадката в Д.…. Почти всеки месец, почти по два пъти в летните месеци
сме ходили двамата заедно до Д., за да изкараме сертификат….“, поради което и на
осн. чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло поповдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.290 ал.1 НК.
Против присъдата е постъпил протест от РП – Пловдив и допълнителен такъв, с
които се иска отмяната й и постановяването на нова, с която подсъдимият П. бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Представителят на ОП –
Пловдив поддържа протеста в съдебно заседание.
Подсъдимият лично и чрез защитника си адв. Н.Г. моли присъдата да бъде
потвърдена.
Пловдивският окръжен съд след като провери протестираната присъда
служебно, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с изложеното
1
в протеста, становищата на страните в съдебно заседание намира протеста за
неоснователен.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че с Решение
№21/03.02.2014 г., постановено по ЧНД № 35/2014 г. по описа на ОС – Стара Загора е
била допусната екстрадиция на българския гражданин Б.П.А., ЕГН **********, в
изпълнение на международна заповед за арест издадена на 15.10.2010 г. от Районния
Федерален съд на САЩ, гр. Чикаго, щата Илинойс, по дело № 10 кр876, издадена с цел
предаване на лице за наказателно преследване, за извършени престъпления, съгласно
дял 18 от Федералния кодекс на САЩ, раздел 1344, представляващи такива по чл.212
ал.5 от НК на Република България.
Горепосочената ЕЗА била атакувана от исканото лице Б.А., който чрез своя
защитник е поискал да бъде отказана екстрадицията, поради липса на категорични
доказателства, че издирваният Е.М. и Б.А. са едно и също лице. Въз основа на
подадената жалба е образувано ВЧНД № 66/2014 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив.
В хода на разглеждане на ВЧНД № 66/2014 г. на Апелативен съд – Пловдив по
искане на защитата е бил разпитан в качеството му на свидетел подсъдимият по
настоящото дело Х.П.. Разпитът му бил проведен в съдебно заседание на 10.04.2014 г.
като в него свидетелят заявил следното: „През 2005 – 2006 година аз съм се виждал с
Б.А., в продължение на много години сме пътували почти всеки месец до площадката в
Д., правили сме проекти, земи, водили сме специалисти по тази дейност за машини и
съоръжения за рециклиране. Почти всеки месец, почти по два пъти летните месеци сме
ходили заедно до Д., за да изкараме сертификат.“ Малко по-напред в разпита си
подсъдимият е заявил също, че познава Б.А. от 12 – 15 години, както и че по повод
това, че е сътрудничил като консултант в проект за рециклиране на стари гуми са
ходили заедно до площадката в Д., като са пътували в този период от време. В разпита
си е изнесъл твърдение, че познава Б.А. от 2001 – 2002 година като двамата ги запознал
ген. А..
С Решение № 221/10.04.2014 г., постановено по ВЧНД № 66/2014 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив е било потвърдено Решение № 21/03.02.2014 г. постановено
по ЧНД № 35/2014 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е била допусната
екстрадиция на българския гражданин Б.П.А., с ЕГН **********, в изпълнение на
международна заповед за арест издадена на 15.10.2010 г. от Районния Федерален съд
на САЩ, гр. Чикаго, щата Илинойс, по дело № 10 кр876, издадена с цел предаване на
лице за наказателно преследване, за извършени престъпления, съгласно дял 18 от
Федералния кодекс на САЩ, раздел 1344, представляващи такива по чл.212 ал.5 от НК
на Република България. В мотивите си към решението съдебният състав на Апелативен
съд – Пловдив не е кредитирал показанията на свидетеля Х.П. /подсъдим по
2
настоящото дело/, тъй като не е бил запознат каква е основната трудова ангажираност
на лицето и предвид на това, че казаното от него че е работил с Б.А. по съвместен
проект не кореспондира с представеното по посоченото дело удостоверение от ЕТ
„Л.С.“, че същият е работил като агент на недвижими имоти на граждански договор и
като шофьор на трудов договор от януари 2000 г. до юни 2006 г. Заедно с това в
мотивите на решението на Апелативен съд е посочено, че при разпита на П. са били
предявени две заявления за издаване на документи за самоличност като на едното не е
разпознал лицето на снимката, а на другото категорично е заявил, че лицето на
снимката е „Б.“. В мотивите на съда е отбелязано, че и двете заявления са с искане за
издаване на документи на самоличност на лицето Е.Г.М..
Въз основа решението на Апелативен съд постановено по ВЧНД № 66/2014 г.
българския гражданин Б.А. е бил екстрадиран в САЩ където е сключил споразумение,
с което се е признал за виновен за извършени престъпления – измами в периода месец
юни 2005 г. – месец март 2006 г. в щата Илинойс, САЩ. Б.А. бил освободен от
изтърпяване на наложеното му наказание на 22.09.2015 г.
Свидетелят Б.Б. се познавал с подсъдимия П. и свидетеля А.Ч.. Свидетелят Б.
присъствал на разпита на П. по ВЧНД № 66/2014 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, в съдебно заседание на 10.04.2014 г. В същото заседание в качеството на
свидетел бил разпитан и свидетеля А.Ч., отново по искане на защитата на издирваното
лице Б.А.. Свидетелят Б. бил снабден с документи, които били относими към предмета
на делото за екстрадиция. Почти три години след съдебното заседание свидетелят Б.
подал жалба в РП – Пловдив срещу А.Ч. и Х.П. за извършено престъпление по чл.290
ал.1 НК, по повод на която жалба е образувано и настоящото наказателно
производство.
Тази фактическа обстановка първостепенния съд е установил правилно след
подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и
напълно се споделя от въззивната инстанция.
За да приеме тази фактическа обстановка, ПРС се е доверил изцяло на
показанията на свидетеля А.Ч., отчасти показанията на свидетеля Б.А., както и от части
показанията на свидетеля Б.Б., дадени в съдебно заседание и изцяло от прочетените му
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. от НПК, дадени пред органите на досъдебното
производство.
Кредитирани са отчасти обясненията на подсъдимия П. пред съда.
ПРС е кредитирал обясненията на подсъдимия П. правилно, в частта им, в която
се сочи, че със свидетеля по настоящото дело Б.А. са работили по общ проект и че във
връзка с този общ проект имат многократни пътувания до гр. Д., като не се ценят, в
частта им, в която се сочи, че това е станало през 2005г. Правилно е прието, че това
негово възприятие се опровергава от наличните по делото писмени доказателства –
3
Решение № 221/10.04.2014г., постановено по ВЧНД № 66/2014г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив; изпратените налични документи от Департамента на
правосъдието на САЩ по повод молбата за правна помощ, от които по безспорен и
категоричен начин се установява, че за периода м. Юни 2005г. – м. Март 2006г.,
свидетелят Б.А. е пребивавал в САЩ, а не на територията на Република България.
Същият е сключил споразумение пред американските правораздавателни власти и се е
признал за виновен, че именно в този период е автор на престъпление „измама“.
Правилно показанията на свидетеля Ч. са кредитирани изцяло, същите са
подробни, стройни, последователни и кореспондират напълно с останалия
доказателствен материал по делото.
На подробен анализ ПРС е подложил и показанията на свидетеля Б.Б., като
същите са кредитирани частично. Отхвърлени са, в частта им, в която Б. сочи, че е бил
поканен да присъства на делото пред Апелативен съд – Пловдив от свидетеля А.Ч.,
както последния да го е снабдявал с документи, касаещи предмета на делото и да е
търсил професионална помощ от него. Правилно е преценено, че в тази част
показанията му са в противоречие с показанията на свидетеля Ч., като първостепенния
съд правилно е констатирал и вътрешни противоречия между тези показания относно
това кога точно е получил документите, дали се е виждал със свидетеля Ч. преди
делото за екстрадиция на свидетеля Б.А., в частност дали познава подсъдимият П. и
свидетелят Ч., което е наложило и прочитане на показанията му по реда на чл. 281, ал.
5 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК.
Обсъдени са и показанията на свидетеля Б.А. пред съда, в частта им, в която
сочи, че си е дошъл от Съединените щати през 2003г.- 2004г. и че е подписал
споразумението в САЩ за извършени в периода м. Юни 2005г. – м. Март 2006г.
измами в щата Илинойс, защото е искал само по-бързо да приключи делото. Същите
правилно не са кредитирани, при формиране на вътрешното убеждение, на съда
относно фактите по делото, тъй като се намират в крещящо противоречие с писмените
доказателства по делото – влязлото в сила Решение № 221/10.04.2014г., постановено по
ВЧНД № 66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както и с подписаното от
него споразумение с правораздавателните органи в САЩ, с което се е признал за
виновен. Правилно са кредитирани показанията на свидетеля А., в частта им, че е
поискал от П. да свидетелства по делото за екстрадиция, досежно обстоятелството, че
са участвали съвместно в общ проект за рециклиране на стари гуми, продължил до
2010г., с изключение на твърдението, че по този проект са пътували до гр. Д. и през
периода м. Юни 2005г. – м. Март 2006г.
В подкрепа на приетата от ПРС фактическа обстановка са и прочетените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото – документи от Департамента на
правосъдието в САЩ, ведно с надлежен превод по повод молба за правна помощ,
4
Решение № 21/03.02.2014г., постановено по ЧНД № 35/2014г. на Окръжен съд – Стара
Загора; Протокол от съдебно заседание, проведено на 10.04.2014г. по ВЧНД №
66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както и Решение № 221/10.04.2014г.,
постановено по ВЧНД № 66/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
При правилно установена фактическа обстановка и на база събраните
доказателства, ПРС обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият Х. Н. П. не
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, за това на 10.04.2014г. в гр. Пловдив, пред
Апелативен съд гр. Пловдив, 1 н.с., като свидетел по ВЧНД № 66/2014 г. по описа на 1
н.с. – Апелативен съд – Пловдив устно, съзнателно да е потвърдил неистина, като е
заявил: „През 2005 – 2006 г. аз съм виждал с Б.А., в продължение на много години сме
пътували почти всеки месец до площадката в Д.…. Почти всеки месец, почти по два
пъти в летните месеци сме ходили двамата заедно до Д., за да изкараме
сертификат….“.
В мотивите си ПРС подробно е анализирал разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК,
като правилно е приел, че годен субект на престъплението може да бъде подсъдимият
П., дотолкова доколкото е бил разпитан в качеството му на свидетел пред Апелативен
съд – Пловдив.
Правилно е прието, че за да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия П. е
необходимо същият съзнателно да е потвърдил неистина – нещо, което не е
констатирано от първостепенния съд. Оценено е съответно и с останалия
доказателствен материал заявеното от П., записано в съдебния протокол: „ През 2005г.-
2006г. аз съм се виждал с Б.А., в продължение на много години сме пътували почти
всеки месец до площадката в Д., правили сме проекти, земи, водили сме специалисти
по тази дейност за машини и съоръжения за рециклиране. Почти всеки месец, почти
по два пъти в летните месеци сме ходили заедно до Д., за да изкараме сертификат“,
като извода, че това не са неверни твърдения е обоснован, с изключение на това, че от
останалите доказателства по делото се установява, че Б.А. през инкриминирания
период, за който е подписал споразумение за извършени престъпления с
правораздавателните органи на САЩ м. Юни 2005г.- м. Март 2006г., такива пътувания
не е имало. Изводите, че свидетелят пред Апелативен съд П. правилно е възпроизвел
своето възприятие за фактите, но то се оказало неточно, с оглед на употребената
терминология, е правилен, както и че в този случай не може да се приеме, че е налице
„потвърждаване на неистина“ с позоваване трайната практика на съдилищата и ВКС
/Решение № 576/09.01.2013г. на ВКС; Решение № 76/26.05.2017г. на ВКС/ или
настоящия казус, наличната неточност при казаното от подсъдимия П., в качеството му
на свидетел пред Апелативен съд – Пловдив за периода 2005г.-2006г. правилно не е
прието като депозиране на лъжливи показания, като е съобразен и периода, в който П.
5
е разпитван, в качеството му на свидетел на 10.04.2014г. Тоест, 8-9 години след
инкриминирания период и е напълно нормално да забрави някой неща. В подкрепа на
този извод са останалите доказателства по делото, които категорично установяват, че
изнесените възприятия на П., че с Б.А., в продължение на много години, са работили
по проект и пътували почти всеки месец до гр. Д. са верни и това е ставало дори до
2010г., с изключение на периода м. Юни 2005г.- м. Март 2006г. /инкриминирания
период, за който Б.А. е подписал споразумение с правораздавателните органи на САЩ
за извършени измами/. В подкрепа на този извод на съда е и самото поведение на
подсъдимия П., в качеството му на свидетел в производството пред Апелативен съд –
Пловдив, при което добросъвестно на предявените му снимки, е разпознал на едната от
тях Б.А., подпомогнало само по себе си правилното решаване на екстрадиционното
производство.
По тези съображения обжалваната Присъда, като обоснована и законосъобразна
следва да се потвърди, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260035 от 12.02.2021 г., постановена по
НОХД № 3340/2020 г. ПРС, 18 н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6