Определение по дело №136/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 101/09.10.2012 година, постановено по гр.дело № 1730/2012 година, К.йският районен съд отменил Заповед № 458/28.05.2012г. на Директора на ОДМВР - К., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение между П. Д. П., с ЕГН * и ОДМВР - К., считано от 01.06.2012г. и признал уволнението за незаконно. С решението съдът възстановил П. Д. П. от Г. на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор” в група „Български документи за самоличност” в ОДМВР - К. и осъдил ОДМВР - К. да й заплати сумата в размер на 1 541.23лв., представляваща обезщетение за времето, през което останала без работа, за периода от 01.06.2012г. до 24.09.2012г. /датата на приключване на устните състезания по делото/, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част, като погасен поради прихващане за разликата до размера от 2 101.68 лв., и неоснователен и недоказан за разликата до предявения му размер от 3 362.70лв. С решението съдът осъдил ОДМВР - К. да заплати на П. Д. П. деловодни разноски в размер на 500лв., представляващи адвокатско възнаграждение, а по сметка на Окръжен съд - К. - сумата от 161.64лв., представляващи държавна такса върху предявените съединени искове и деловодни разноски в размер на 40лв., представляващи възнаграждение на вещо лице.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от ОДМВР - К. чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, а по т.3 на същата разпоредба – частично. Изводът на първоинстанционния съд, че уволнението е незаконно поради липса на предварително съгласие от синдиката, в който членувала уволнената служителка, се оспорва като неправилен. Излага се довод, че съгласието на закрилата по чл. 333, ал.4 КТ е с диспозитивен характер – прилагала се, когато била предвидена с КТД. Тъй като в случая със заповеди на директора на ОДМВР-К. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ били прекратени трудовите правоотношения на всички служители по допълнителния щат, който престанал да съществува, такова съгласие не било необходимо. Твърди се в жалбата, че неправилен бил и изводът на решаващия съд, че за работодателя било налице задължение за извършване на подбор на служителите при съкращаването на щата. Подбор не бил извършен и такова задължение работодателят нямал, тъй като били прекратени трудовите правоотношения с всички служители по допълнителния щат. При това положение нямало такива служители, между които да се извърши подбор. На следващо място жалбодателят твърди, че районният съд не отчел и не обсъдил в решението си обстоятелството, че имало съществено различие между допълнителните щатове и основният постоянен щат в М., което щяло да го доведе до други изводи. Уволнената служителка заемала допълнителен щат и по отношение възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение с нея били приложими разпоредбите на специалния закон – чл. 171 ЗМВ и чл. 151а ППЗМВР, като КТ се прилагал субсидиарно. За процесния период 2012г., освен продължителността на допълнителния щат, била намалена и числеността му. Самото основание за възникване на трудовото правоотношение било срочно, съществувало за определен период, след който не било сигурно, че ще бъде утвърден нов такъв, поради което извършеното уволнение поради съкращаване на щата било реално, извършено от компетентния за това орган, след предварителна подготовка и при своевременното и ясно уведомяване на служителя за причините за прекратяване на трудовия договор. По изложените съображения, жалбодателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 – в уважения му размер от КТ, като неоснователни и недоказани. Решението в отхвърлителната му част по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ жалбодателят счита за правилно и моли да бъде потвърдено. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззивната жалба на П. Д. П. от гр. К. счита да неоснователна.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от П. Д. П. от гр. К. чрез представител по пълномощие, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над сумата от 1 541.23 лв. до пълния предявен размер от 2 805.25 лв. Счита, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно - неправилно и необосновано. Неправилно районният съд присъдил обезщетение до 24.09.2012 г., като отхвърлил иска до пълния му размер от 2802.25 лв. /след прихващането на 560.45 лева/ за максималния шестмесечен срок, като неоснователен и недоказан. И към настоящия момент П. Д. П. била безработна, като съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, същата имала право да получи обезщетение, за времето, през което останала без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, или в случая за целия претендиран от период от 01.06.2012 г. до 01.12.2012 година, което било в общ размер на 2 802.25 лева, изчислени след прихващането на сумата от 560.45 лева. С оглед на изложеното жалбодателката моли въззивния съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което да уважÞ предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за разликата от присъдената от първоинстанционния съд сума от 1 541.23 лв.,представляващи обезщетение за времето, през което останала без работа за периода от 01.06.2012 г. до 24.09.2012 г., до сумата от 2 802.25 лв., като осъди ответника ОДМВР-К. да заплати на П. Д. П. и сумата от 1261.02лв. за периода от 24.09.2012 г до 01.12.2012 г., за който период останала без работа поради незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателката чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба, като оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба на ОД на М. - К.:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производството е образувано по предявени отП. Д. П. от Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ – за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 458/ 28.05.2012г. на директора на ОД на М. – К. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ КТ; за възстановяването й на предишната работа „системен оператор” в група „Български документи за самоличност” към ОД М. - К. и за присъждане на обезщетение за времето, през което останал без работа, за периода от 01.06.2012 г. до 01.12.2012г. в размер на 3 900 лева, впоследствие – намалено до размера, посочен с експертизата – 3 362.70 лв.

Установява се по делото, че ищцата П. Д. П. била назначена с трудов договор № 200/10.02.2010г. на длъжността „систем-оператор” при ответника ОДМВР – К. по допълнително щатно разписание на ОДМВР - К. – заповед № К -11001/19.12.2009г. в група „Български документи за самоличност” към отдел „Опазване на обществения ред и превенция” при ОДМВР – К., категория персонал НКП 41132002, за определено време – до 31.12.2010г., със срок за изпитване от три месеца, уговорен в полза на ОД М.-К.. Служителката постъпила на работа на 15.02.2010г. С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 1808/30.12.2010г., трудовият договор бил изменен, както следва: място на работа – ОД на М. К., по допълнително щатно разписание в група „Български документи за самоличност”, код по НКПД 31223002; със срок – за неопределено време, считано от 01.01.2011г. С допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 1285/30.12.2011г., служителката била назначена от длъжност „системен оператор” по допълнителен щат в група „БДС”, съгласно МЗ рег. № 14463/22.12.2010г. на длъжност „системен оператор” по допълнителен щат в група „БДС”, съгласно МЗ рег. № К – 13473/21.12.2011г. код по НКП 35133003, считано от 01.01.2012г.

На 24.04.2012г., на служителката било връчено предизвестие рег. № 6929/19.04.2012г., с което била уведомена, че след изтичане на срока от 30 дни /считано от 01.05.2012г./, трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – поради съкращаване на допълнителен щат за длъжността ЛРТП, за осъществяване на дейността по издаване на български документи за самоличност, утвърден с МЗ рег. № К – 13473/21.12.2011г., на какъвто щат била назначена.

Със заповед рег. № 458/28.05.2012г. на директора на ОДМВР – К., на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ КТ и предизвестие рег. № 6929/19.04.2012г., поради съкращаване на допълнителен щат, утвърден с МЗ рег. № К – 13473/21.12.2011г., трудовото прÓвоотношение със служителката П. Д. П., на длъжност „системен оператор” в група „БДС” към ОД М. - К., било прекратено, считано от 01.06.2012г. Заповедта била връчена на служителката на 31.05.2012г.

От служебна бележка рег. № 1274/19.07.2012г., изд. от Синдикална организация на Националния синдикат на гражданската администрация в М. при ОДМВР-К. е видно, че служителката била член на синдиката за периода 01.03.2010г. до 31.05.2012г. Представен по делото е колективен трудов договор рег. № І – 9773/31.03.2011г., като видно от относимата разпоредба на чл. 12, ал.1 КТД, работодателят може да уволни служител поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа следпредварително съгласие на синдиката, в който членува лицето, работещо по трудово правоотношение.

Видно от заповед № К – 13473/21.12.2011г., за периода от 01.01.2012г. до 31.05.2012г. при ОДМВР-К., е утвърден допълнителен щат за длъжности за ЛРТП, финансирани със средства по подпараграф 02-01 от Бюджетната класификация на М., в рамките на средствата за заплати на персонала, за осъществяване дейността по издаване на БДС, от които за длъжността „системен оператор”- група „Български документи за самоличност” – 22 бр., а видно от заповед рег. № К – 4717/27.04.2012г., за периода от 01.06. 2012г. до 31.12.2012г. този щат е от 10 длъжности.

От заключението на в.л. Д. по назначената в първоинстанционното съдебно производство съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 560.45 лв., като за периода 01.06.2012г. до 01.12.2012г. брутното трудово възнаграждение възлиза на 3 362.70 лева. При направената във въззивното съдебно заседание справка по трудовата книжка на ищцата се констатира, че е вписано прослужено време при ответника от 15.02.2010г. до 01.06.2012г., като няма последващи отразявания за постъпване на друга работа.

При тези доказателства по делото се налага следните правни изводи: съгласно чл.333, ал.4 от Кодекса на труда, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В случая, видно от приетите и обсъдени по – горе писмени доказателства, въззиваемата П. е била член на Синдикалната организация на Националния синдикат на гражданската администрация в М. при ОДМВР – К., за периода от 01.03.2010 г. до 31.05.2012 г., като, както бе посочено по-горе, и съгласно чл.12, ал.1 от действащия към датата на прекратяване на трудовото правоотношение Колективен трудов договор рег.№ І-9773 от 31.03.2011 г., работодателят може да уволни служител поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа след предварително съгласие на синдиката, в който членува лицето, работещо по трудово правоотношение. В тази връзка по делото не само не се сочат доказателства да е искано предварително съгласие от Синдикалната организация на Националния синдикат на гражданската администрация в М. при ОДМВР – К. за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката, а напротив – изрично в писмения отговор по делото, даден на основание чл.131, ал.2 от ГПК, процесуалният представител на ОДМВР-К. признава, че такова не е дадено, тъй като не се налагало. Действително, в чл.12, ал.2 от Колективния трудов договор от 31.03.2011 г. е предвидено, че разпоредбата на ал.1, изискваща, при уволнение на служител поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, предварително съгласие на Синдиката, в който членува лицето, не се прилага в случаите на масови уволнение. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не се касае за „масови уволнения” по смисъла на § 1, т.9 от Допълнителните разпоредби на КТ, което се признава от ответника, предвид надлежно оттегленото от процесуалния му представител в съдебно заседание на 24.09.2012 г. възражение в тази насока. При това положение, доколкото по делото се установи, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата П. не е взето изискуемото от закона – чл.333, ал.4 от КТ във връзка с чл.12, ал.1 от Колективния трудов договор, предварително съгласие от Синдикалната организация на Националния синдикат на гражданската администрация в М. при ОДМВР – К., в която е членувала ищцата към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, извършеното уволнение е незаконно и на основание чл.344, ал.3 от КТ заповедта за уволнение следва да бъде отменена само на това основание, без да е необходимо да се разглежда трудовия спор по същество. В тази връзка въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд по отношение на този довод и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях в тази им част.

Независимо от изложеното дотук, съдът намира за необходимо да посочи, че издадената заповед за уволнение е незаконна и поради неизвършване на подбор по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В случаите обаче, когато работодателят съкращава една или няколко от съществуващите в щата няколко еднородни длъжности, прекратяването на трудовото правоотношение със служителите или работниците, заемащи съкращаваната длъжност, за него съществува задължението да извърши подбор, който става част от правото на уволнение. В тази връзка, съдът намира за несъстоятелен довода на процесуалния представител на ответника по делото, че в конкретния случай подбор по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ не бил необходим, тъй като се съкращавали всички щатни бройки по допълнителния щат на заеманата от ищцата длъжност. Действително, със Заповед № К-13473/21.12.2011 г. на министъра на М., в ОДМВР – К. е утвърден допълнителен щат за длъжности за ЛРТП, финансирани със средства по подпараграф 02-01 от бюджетната класификация на М., в рамките на средствата за заплати на персонала, за осъществяване дейността по издаването на българските документи за самоличност, за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2012 г., от който допълнителен щат 22 броя са за „системен оператор” в група „Български документи за самоличност” – длъжността, в т.ч. заеманата от ищцата. Установи се в тази връзка, че с допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение ищцата е преназначена от длъжност „системен оператор” по допълнителен щат в група „Български документи за самоличност”, съгласно МЗ рег.№ 14463/22.12.2010 г. на длъжност „системен оператор” по допълнителен щат в група „Български документи за самоличност”, съгласно МЗ рег.№ К-13473/21.12.2011 г. код по НКП 35133003, но това допълнително споразумение не е променило характера на трудовия договор от безсрочен в срочен. Ирелевантен в тази насока е доводът на процесуалния представител на ответника по иска, че допълнителните щатове имат срочен характер, доколкото от една страна, с подписването на цитираното допълнително споразумение, не е налице преминаване на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно такова, а от друга - трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради съкращение в щата, а не поради изтичане срока на договора.

Освен това, установи се по делото, че със заповед рег.№ К-4717/27.04.2012 г. на министъра на М. в ОДМВР – К. е утвърден допълнителен щат за длъжности за ЛРТП, финансирани със средства по подпараграф 02-01 от бюджетната класификация на М., в рамките на средствата за заплати на персонала, за осъществяване дейността по издаването на българските документи за самоличност, за периода от 01.06.2012 г. до 31.12.2012 г., от който щат 10 броя са за „системен оператор” в група „Български документи за самоличност” – длъжността, заемана от ищцата. От посочената заповед се установява, че същата е издадена на 27.04.2012 г., още преди да е изтекъл срокът на предизвестието и преди прекратяване на трудовия договор с ищцата. От цитираните две заповеди на министъра на М. се установява по един несъмнен начин, че в случая е налице съкращаване на съществуващия в ОДМВР – К. допълнителен щат за длъжности за ЛРТП (лица, работещи по трудови правоотношения), финансирани със средства от бюджетната класификация на М., за осъществяване дейността по издаването на българските документи за самоличност, с 12 (дванадесет) щатни бройки за длъжността „системен оператор” в група „Български документи за самоличност”, заемана от ищцата, като от общо 22 брой същите стават 10 броя. Установява се също от обясненията на процесуалния представител на ответника, дадени в съдебно заседание на 24.09.2012 г., че от общо съкратените 24 лица по допълнителния щат (цитираните по – горе 22 бройки „системен оператор” към група „Български документи за самоличност”, 1 бройка „системен оператор” към група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства” и 1 бройка „системен оператор” към група „Миграция”), от съкратените има лица, които са назначени по новия щат без конкурс, „по избор на директора”. При това положение, работодателят е бил длъжен да извърши подбор по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ, като неизвършването на такъв обуславя незаконност на извършеното уволнение и предпоставя неговата отмяна на това основание. Обстоятелството, че в конкретния случай подбор не е бил извършен се признава изрично от процесуалния представител на ответника както в представения по делото, на основание чл.131 от ГПК, писмен отговор, така и във въззивната жалба на същия. Впрочем, настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите в тази насока, изложени от първоинстанционния съд и препраща към тях.

От гореизложеното се установява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е незаконосъобразна, поради което следва същата да се отмени, като уволнението се признае за незаконно. При това положение основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на длъжността, която е заемала преди уволнението, а именно – „системен оператор” в група „Български документи за самоличност” в ОДМВР - К.. Ето защо като е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и я е възстановил на длъжността, заемана от нея преди уволнението, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

По въззивната жалба на П. Д. П.:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

По отношение на предявения иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без поради уволнението, от направената в съдебно заседание от въззивният съд служебна справка по представената трудова книжка на П. П. се установи, че след 01.06.2012 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, последната не е работила на друга работа. При това положение, предвид разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, обстоятелството, че ищцата е била без работа поради уволнението за претендирания период от 01.06.2012 г. до 01.12.2012 г. и с оглед установения по делото размер на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата през месец май 2012 г. – 560.45 лева, на последната се следва обезщетение общо в размер на 2 802.30 лева, като до пълния му размер от 3 362.70 лева същото е погасено поради прихващане със сумата от 560.45 лева, представляваща изплатено на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.

Ето защо, следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която е отхÔърлен предявения иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, за разликата от 1 541.23 лева /уважения размер на иска/ до общо дължимата сума от 2 802.30 лева, като се осъди ОДМВР – К. да заплати на ищцата допълнително сумата от 1 261.02 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, до пълния шестмесечен период, за който се дължи обезщетението, а именно от 24.09.2012 г. до 01.12.2012. В този смисъл следва да се постанови въззивният съдебен акт.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е осъдил ОДМВР – К. да заплати държавни такси, като не се е съобразил с разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, освобождаваща този ответник от заплащане на такива. Ето защо следва решението на районния съд, в частта, с която е осъдена ОДМВР – К. да заплати по сметка на К.йския районен съд държавна такса в размер на 162.74 лева да се отмени.

При този изход на делото разноски за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 101/09.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1730/2012 г. по описа на К.йския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от П. Д. П. от Г. против ОДМВР – К. иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за разликата от 1 541.23 лева до 2 802.30 лева, както и в частта, с която ОДМВР – К. е осъдена да заплати по сметка на К.йския районен съд държавна такса в размер на 161.64 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ОДМВР - К., Булстат *********, с административен адрес гр. К, Б.Б. № 39, да заплати на П. Д. П., с ЕГН * от Г., кв. "*. бл.**, вх.Е, ап.* допълнително сумата от 1 261.02 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 24.09.2012 г. до 01.12.2012 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните, при наличие предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: Членове : 1. 2.