№ 12547
гр. С., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110114773 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. Г. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.
416, вх. А, ет. 7, ап. 27, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми за имот, находящ се в адрес: гр. С., ул.
„Д.“, бл. 32, вх. 1, ап. 9, абон. № ******:
1 564,21 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
275,09 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 07.02.2024 г.;
38,01 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.01.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
9,68 лв. - мораторна лихва за периода 18.03.2021 г. - 07.02.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик по силата на
наследствено правоприемство на процесния имот е клиент на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и
дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по съображения, че
исковата молба е нередовна при липса на конкретизация на месечните вноски за
топлоенергия за отопление на имот и общи части, подгряване на топла вода и сградна
инсталация, както и лихвите върху тези суми, не било посочено основанието на
исковете, ответникът не приел наследството и липсвало облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия при липса на
представен договор за гледане и издръжка или за дарение, както и доказателства за
вярното отчитане на доставеното общо количество топлоенергия в процесния имот и
неговото присъединяване към топлопреносната мрежа, поддържана от ищеца.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по исковете за главници
следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, по
силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в
процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е
собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание
с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността, а по
исковете за исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен
размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга.
Неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на исковата молба,
доколкото липсва законово изискване за подробна разбивка на сумите поотделно,
които формират главницата за топлинна енергия, която разбивка е предмет на
доказване от страна на ищеца, а не на уточнение касателно редовността на исковата
молба, както и поради това, че ищецът изрично претендира процесните вземания на
основание облигационно правоотношение, възникнало по силата на закона.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените
норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по
силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на
топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В конкретния случай, видно от
неоспореното от страните експертното заключение на съдебно-техническата
експертиза, което се кредитира от съда, в рамките на исковия период сградата, в която
се намира процесният имот, е била топлофицирана.
За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът е бил
клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот, а именно апартамент № 9,
находящ се в гр. С., ул. „Д.“, бл. 32, вх. 1, аб. № ******, респ., че между страните е
възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, ищецът с
исковата молба е направил доказателствено искане за издаване на съдебни
удостоверения, които да му послужат пред Столична община и Агенция по
вписванията „Стар архив“, въз основа на които ищецът да се снабди с документи
относно собствеността на процесния недвижим имот. Съдът, в определение №
3/01.01.2025 г. е съставил проектодоклад по делото, произнесъл се е по
доказателствените искания на страните, като е уважил доказателствените искания на
ищеца за издаване на съдебни удостоверения и е разпоредил издаването им. Със
същото определение съдът е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно
2
заседание на 26.03.2025 г. Видно от материалите по делото, посоченото определение
по чл. 140 ГПК е било връчено на ищеца на 06.01.2025 г. чрез ССЕВ, а поисканите
удостоверения са били своевременно издадени – на 10.01.2025 г., но процесуалният
представител на ищеца не се е явил в съда да ги получи, нито до приключване на
устните състезания в първата инстанция е представил доказателства във връзка с
правото на собственост върху имота. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че в случая при доказателствена тежест за ищеца същият не е доказал
твърдението си, че наследодателят на ответника е бил собственик на процесния
топлоснабден имот.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че след като е постановил в полза на
страната да се издаде съдебно удостоверение, няма процесуално задължение да
уведомява страната за издаването му. Страната е тази, която следва да прояви
процесуална активност и да се яви да получи издаденото й удостоверение, което в
случая не е направено от ищеца и по този начин е предопределил изхода на спора, без
да посочи и да докаже уважителни причини, поради които за необичайно дълъг период
от време ищецът не е ангажирал съответен процесуален представител във връзка със
снабдяването с вече издадените му съдебни удостоверения. Предвид липсата на
каквито и да било доказателства, че наследодателят на ответника е бил собственик на
процесния недвижим имот, до който ищцовото дружество твърди да е доставяло
топлинна енергия през исковия период, съответно, че ответникът е придобил правото
на собственост върху същия по силата на наследствено правоприемство и като такъв е
клиент на топлинна енергия за имота, ищецът следва да понесе последиците от
процесуалното си бездействие. Обстоятелството, че Г. П. Ч. е бил вписан в списъка на
живущите в сградата, в която се намира процесният апартамент, не води до различен
извод, доколкото посоченият документ не е титул за собственост, а отделно от това,
както се сочи и в самия документ, същият представлява списък на „живущите“, а не на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Ищецът не е ангажирал годни
доказателства, от които да се установява собствеността на процесния недвижим имот,
което е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. Недоказването на
обстоятелството, че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава
на валидно договорно основание с открита на негово име партида, е достатъчно
основание за отхвърляне на предявените искове, поради което е безпредметно
разглеждането на останалите предпоставки от фактическия състав на предявените
искове.
Предвид неоснователността на исковете за главници, неоснователни се явяват и
предявените акцесорни искове за мораторни лихви.
Предвид изложеното, предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни и недоказани.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено
ответникът има право на разноски, но последният е бил представляван от особен
представител, поради което такива не му се следват.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. Г. Ч., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.
„Д.“, бл. 416, вх. А, ет. 7, ап. 27, искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми за имот, находящ се в гр.
С., ул. „Д.“, бл. 32, вх. 1, ап. 9, абон. № ******:
1 564,21 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
275,09 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 07.02.2024 г.;
38,01 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.01.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
9,68 лв. - мораторна лихва за периода 18.03.2021 г. - 07.02.2024 г.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предишно
наименование „Бруната“ООД), ЕИК: **********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Братя Бъкстон“ № 85, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.
С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4