Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.11.2020 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На втори ноември Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА
а.н.дело № 1659 по описа за 2020 година,
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 20-1228-001293 от 19.05.2020 година на
началник група към ОД МВР - Стара Загора сектор „Пътна полиция” Стара Загора, с
което на Т. *** - на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.150а
ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/; - на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
В
съдебно заседание жалбоподателят изпраща упълномощен представител, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Претендира и за направените разноски.
Въззиваемата
страна Областна дирекция на МВР - Стара Загора е редовно призована, не се явява представител.
Представя становище със съпроводителното писмо по преписката, като оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, намира
следното:
Съдът, намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице,
което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори
административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция.
На 30.04.2020 година, в 08,30 часа, в град
Стара Загора по бул.“Патриарх Евтимий“ в посока юг-север до бензиностанция
„Лукойл“, жалбоподателят управлявал автомобил „Порше“, собственост на „Верея
Карс“ ООД. Бил спрян за проверка от свидетелите Д. и З.. На място за съдействие
бил изпратен и младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора
свидетелят К.. При проверката жалбоподателят не представил свидетелството за
управление на моторно превозно средство, нито свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство, което управлявал. Свидетелите извършили справка с
РСОД и установили, че има заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б.Д от ЗДвП, издадена
на 07.08.2019 година, с която спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на
дължимата глоба. Цитираната заповед е изискана и приета като писмено
доказателство по делото. Същата е връчена на жалбоподателя на 30.04.2020 година
и е влязла в законна сила на 15.05.2020 година видно от поставения в нея
щемпъл.
За констатираното на място свидетелят К.
съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ по чл.150а ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на този АУАН, в законния срок
от компетентен орган е издадено атакуваното НП.
С НП жалбоподателят е санкциониран:
Точка
първа: на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП, изразено в това, че на 30.04.2020
година в 08,30 часа в град Стара Загора бул.“Патриарх Евтимий“, в посока
юг-север до бензиностанция „Лукойл“, управлява автомобил „Порше“, собственост
на „Верея Карс“ ООД, без свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/, което му е отнето/иззето по административен ред.
Точка
втора: на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, изразено в това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС част 2.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от приетите по делото с определение писмени доказателства
и показанията на свидетелите К., Д. и З., които кредитира с доверие.
В настоящото производство изцяло в тежест
на наказващия орган е да докаже и установи по несъмнен начин извършването на вменените
две нарушения.
Относно нарушението, посочено в точка
първа на НП:
Със
заповед за налагане на ПАМ се отнема свидетелство за управление на МПС. В тази
връзка следва да се посочи, че „изземването“ на свидетелството за
правоуправление е фактическо действие, различно от правния акт по „отнемането“
му. „Изземването“ не представлява административна принуда, а фактическо
действие по упражняване контрол на съответните органи и се извършва по
отношение на определени вещи – в случая документи, съгласно чл.42 т.10 от ЗАНН.
„Отнемането“ на СУМПС е свързано с прилагане на държавна принуда и с
възпирането от упражняване на определено право – в случая с правото да се
управлява автомобил, доколкото СУМПС позволява това право. Безспорно е, че ПАМ
подлежи на незабавно изпълнение – аргумент от чл.172 ал.6 от ЗДвП. За
прилагането на отнемане на СУМПС и действието на мярката не е необходимо ЗППАМ
да е връчена на лицето, спрямо което тя действа. И да не е връчена, тя е
породила целеното от нея действие. Същевременно, за да бъде ангажирана
отговорност на нарушителя, той следва да е проявил онова субективно отношение
към деянието си, което да квалифицира поведението
му като виновно. Следователно, той следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността
на управление с отнето СУМПС, да е предвиждал, че неизпълнението на
задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици и да
е целял тяхното настъпване. Установяването на тези вътрешни за субекта
обстоятелства следва да стъпи на обективното проявление фактите в
действителността. Съдът счита, че доколкото към момента на установяване на
нарушението, а именно 30.04.2020 година, на жалбоподателя не е била връчена
ЗППАМ, макар и да е действала, то той самият не е действал със субективната
нагласа, че СУМПС му е отнето по административен ред със съответната ЗППАМ и не
следва да управлява автомобил. След като деянието му може да бъде извършено с
пряк умисъл, а деецът не е съзнавал, че деянието му е обществено опасно, тъй
като не е му е била връчена ЗППАМ /което връчване става на 30.04.2020 година при
провеждане на процесната проверка/, то не е съзнавал и че няма право да
управлява МПС, тъй като действително му е било отнето СУМПС. Не е предвиждал
общественоопасните последици на поведението си и не е целял настъпването им.
Затова и не се установява и доказва по делото деецът да е проявил пряк умисъл
или каквато и да е друга вина в извършването на деянието, съответно
нарушението. Оттам и не се установява субективната страна за ангажиране на
административно наказателната отговорност. Предвид възприетото, НП е
незаконосъобразно в тази му част от материалноправна страна въз онова на
изложените аргументи и това налага отмяната му. Във връзка с изложеното за
недоказването по безспорен начин на вината на нарушителя и по повод на
отразената в АУАН правна квалификация на нарушението за пълнота следва да се посочи
и това, че предвид приетото за липсата на вина в извършването на деянието, то и
разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и постулатите на Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС са неприложими по аргументите
посочени по-горе за неустановяване по безспорен начин на вината на нарушителя.
Следователно, сме поставени и пред хипотезата на съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя и да е свързано с
изначалната липса на яснота относно приложимото право и нарушената законова
разпоредба. Тази хипотеза предполага порок, който не може да бъде саниран за
първи път от въззивния съд и който е ограничил правата нарушителя от началото
на образуване на административно наказателното производство. Това е основание
за отмяна на обжалваното НП в тази му част.
Относно нарушението, посочено в точка втора
на НП:
В тази част, наказателното постановление е
издадено без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели безспорно се установява, че при процесната проверка жалбоподателят не
е представил свидетелство за регистрация на процесния автомобил, който е
управлявал. Именно това деяние е описано в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление и то по идентичен начин в двата акта: „Не носи
свидетелство за регистрация на МПС част 2”. То от своя страна съставлява
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП /както правилно е квалифицирано от
актосъставителя/ и се санкционира с глоба в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което Наказателното
постановление в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено.
С оглед изхода на делото в тежест на
въззиваемия следва да се възложат разноските направени от жалбоподателя в
размер на 300 лева, платени в брой при подписване на договора за правна защита
и съдействие на лист 26 от делото.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 20-1228-001293 от 19.05.2020 година на началник група към ОД
МВР - Стара Загора сектор „Пътна полиция” Стара Загора, в частта, в която на Т.
***, на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от Закон
за движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно
Наказателно постановление № 20-1228-001293 от 19.05.2020 година на началник
група към ОД МВР - Стара Загора сектор „Пътна полиция” Стара Загора, в частта,
в която на Т. ***, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева, за нарушение
на чл.100 ал.1 т.2 от Закон за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на
Т.
*** направени разноски по делото в
размер на 300.00 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез РС -Стара Загора пред Административен съд – Стара Загора
в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ:
.