Определение по дело №503/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 707
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20191500500503
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Кюстендил, 21.10.2019 г.

 

 

         Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесети и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                     

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА 

                                             КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 503 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     

         Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 вр. чл.248, ал.3 ГПК.   

      

         Образувано е по частна жалба на Г.Й.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, действащ чрез пълномощника адв. В.В.от САК, насочена срещу определение от 08.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1033/2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е оставил без уважение искането на ответника в производството – частен жалбоподател в настоящото,  за изменение на решение №452/04.07.2019 г. по гр.д.№1033/2019 г. по описа на ДнРС в частта за разноските.

        Така постановеното определение се обжалва с доводи за неговата неправилност.  Сочи се, че съдът неправилно е приложил текстът на чл.78, ал.5 ГПК, приемайки че е налице липса на правна и фактическа сложност по делото и като последица е намалил поради прекомерност размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита се, че доколкото са налице договорни отношения между адвокат и клиента му, то не следва да се поставя горна граница на размера на уговореното адвокатско възнаграждение. Приема се, че възражението на насрещната страна, че възнаграждението за адвокатска защита е прекомерно, без да бъдат изложени каквито и да било доводи във връзка с това твърдение, не може да обоснове наличие на предпоставките за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Оспорва се изводът на районния съд, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Иска се отмяна на обжалваното определение и изменение на решението на районния съд в частта за разноските, като бъде присъдено договореното адвокатско възнаграждение в пълен размер. 

         В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

             Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в законоустановения срок за оспорване, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е адресирана до компетентния съд.

 

 

 

 

 

 

 

 

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Аргументите на съда в тази насока са следните:

С решение №452/04.07.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по гр.д.№1033/2019 г. по описа на съда е уважен частично предявеният от СТ.Ф.К., в качеството на майка и законен представител на детето Д.Г.Й., срещу Г.Й.С., иск с правно основание чл.150 СК, като е разпределил разноските съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Приложил е разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и е намалил договореното между ответника и процесуалния му представител адв. В.В.адвокатско възнаграждение, приемайки че същият е прекомерно завишен съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С молба вх.№1096/19.07.2019 г. ответникът е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като е изразил становище, че неправилно е намалено платеното от него адвокатско възнаграждение до размера, предвиден в чл.7, ал.1, т.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прието е също така, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като липсвало своевременно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При така изложените в молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК доводи, районният съд е приел същата за неоснователна и е постановил обжалваното в настоящото производство определение, оставяйки искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

            При така установеното фактическо положение, съдът от правна страна приема следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК повелява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на развилото се пред Районен съд – Дупница производство е искане за изменение размера на присъдена издръжка, дължима на непълнолетно дете от неговия баща. При постановяване на обжалвания съдебен акт районният съд е съобразил, че производството по делото не се отличава с правна или фактическа сложност, както и че същото е приключило в едно съдебно заседание. Този извод на първоинстанционния съд се споделя и от настоящия състав на въззивната инстанция. Предявените насрещни искове са отделени в отделно производство и по тях ще има отделно произнасяне за дължимите разноски. В настоящото дело процесуалният представител на ответника е депозирал отговор по чл.131 ГПК и е взел участие в едно съдебно заседание. При тези констатации и при своевременно направено възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение с молба вх.№8875/24.06.2019 г., правилно районният съд е определил същото до размера, предвиден в чл.7, ал.1, т.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения обжалваното в настоящото производство определение се приема за правилно и ще бъде потвърдено.

 

         Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА  определение от 08.08.2019г., постановено по гр. д. № 1033/2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: