РЕШЕНИЕ
№ 260063/9.6.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №1172/2019 г. по опис на РС
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, срещу В.И.Г., ЕГН **********, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите:
1064.11 лв, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит №********* от 24.02.2017
г., между отв. В. Г., като кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“
ООД,
като кредитор, прехвърлил вземането с Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. в
полза на цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който от своя страна е
прехвърлил същото вземане на ищеца „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с с допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение
№1 от 01.06.2018 г. към него; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.04.2019 г. до окончателното плащане; 181.00 лв, представляваща договорна лихва за периода 30.04.2017
г. до 22.04.2018 г.; 283.28 лв, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредтополучателя; 655.91
лв, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 30.04.2017 г. до 22.04.2018 г.; 153.51
лв, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.05.2017 г. до 03.04.2019 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №384 от 04.04.2019 г. по ч. гр. дело №507/2019
г. на РС Девня, на основание чл.99 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, по
реда на чл.422 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че между ответника и дружеството „Провидент Файненшъл България“ ООД АД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит като на ответника е отпуснат кредит в размер 1200.00 лв. Уговорена била и
договорна лихва в размер 236,71 лв. Срока на кредита бил фиксиран на 60 броя
равни месечни вноски, всяка в размер 23.95 лв. Ответникът бил избрал да ползва
услугата „Кредит у дома“, за която било уговорено възнаграждение в размер 1089.60
лв. Общия размер на дължимата сума по кредита, включително дължимите лихви и
такси възлиза на 2586.31 лв. Крайния срок до който следвало да бъде възстановен
кредита бил определен на 22.04.2018 г. Погасения размер на по кредита възлиза
на 350.00 лв, от които 150.40 лв такса за услуга „Кредит у дома“, 8.00 лв – такса
оценка на досие, 55.71 лв – договорна лихва и 135.89 лв – главница.
В ИМ се сочи, че на 01.07.2017 г. по силата на договор за цесия ищеца е
придобил вземането срещу ответника. Твърди, че ответникът е уведомен за
осъществената цесия.
В с. з. от 16.10.2020 г. назначеният особен представител на ответника
отправя изявление за доказаност на предявения иск.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е договор за потребителски кредит от 24.02.2017 г., по силата на
който кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД предоставя на ответника в
качеството й на кредитополучател сумата 1200.00 лв. Уговорено е заплащане на
сумата 52.00 лв – такса за оценка на досие, 181.00 лв – общ размер на
фиксираната лихва, както и сумата 1089.60 лв – такса за услугата „кредит у
дома”. Общия размер на задължението по договора е 2586.31 лв, което е уговорено
да бъде изплащано на 60 седмични вноски по 43.11 лв. Първото дължимо седмично
задължение е уговорено, че е с падеж 05.03.2017 г.
С договор за цесия от 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България” ООД
прехвърля на цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД процесното вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит от 24.02.2017 г.
Представено е пълномощно от „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България” ООД), с което „Изи Асет Мениждмънт“
АД е упълномощено да осъществи уведомление досежно осъществената цесия.
С договор за цесия от 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България” ООД
прехвърля на цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД процесното вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит от 24.02.2017 г.
Представено е пълномощно от „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България” ООД), с което „Изи Асет Мениждмънт“
АД е упълномощено да осъществи уведомление досежно осъществената цесия.
С допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за цесия от
16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля процесното вземане на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, обективирано в Приложение №1_Р от
01.06.2018 г.
Представено е пълномощно от „Изи Асет Мениждмънт“ АД, с което „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено да осъществи уведомление досежно
осъществената цесия.
Представено е уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, датирано от
25.06.2018 г., ведно с известие за доставяне, отразено като непотърсено от
адресата.
Представено е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което се сочи,
че ответникът дължи сумата 1064.11 лв – непогасена главница, 181.00 лв
договорна лихва, 52.00 лв такса оценка на досие, 939.19 лв – такси за услуга
„кредит у дома“.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
От представения по делото
договор за потребителски кредит се установява, че ответникът в качеството на
кредитополучател е получила сумата 1200.00 лв като потребителски кредит от
кредитора „Провидент
Файненшъл България” ООД.
Ответната страна не оспорва наличието на уведомление за
осъществените цесии, при които настоящия ищец се легитимира като кредитор по
процесното вземане.
Уведомяването на длъжника няма
отношение към валидността на договора за цесия,
а има отношение за момента, от
който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения
длъжник. Съгласно теорията и трайно установената практика разпоредбата на чл.99,
ал.4 ЗЗД предвижда задължение
на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Преследваната цел с това уведомяване
е да се защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение,
в смисъл да се защити срещу
изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. Принципно, с оглед характера и естеството на съществувалата
до момента на цесията стара
облигационна връзка/стар кредитор (цедент) – длъжник/ и възникналата на базата на
договора за цесия
нова облигационна връзка (цесионер-длъжник), в закона е акцентирано на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор
(от цедента). Уведомяването, извършено по този
начин ще създаде в достатъчна степен сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор
с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му. Поставя се въпроса дали
лично цедента трябва да извърши
това съобщаване или може да
го възложи чрез упълномощаване на трето лице
или на цесионера, още повече, че
в случая съгласно разпоредбата на чл.5 от договора за
цесия е учредено упълномощаване на цесионера вместо цедента да извърши
това съобщаване. Съдът намира, че ще е налице валидно
съобщаване както в случаите, когато това е направено
лично от цедента, така и в случаите когато по пълномощие на
цедента, цесионерът извърши такова съобщаване. Съобщаване може да се
направи дори от което и да
е друго лице, стига същото
да се легитимира
като пълномощник на стария кредитор.
В случая, не се касае за
лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде
извършено само и единствено от стария
кредитор. Не може по
никакъв начин да се игнорира
института на упълномощаването, като способ и начин да се постигне
в крайна сметка целта, преследвана от цесията, а именно
да се обвърже
валидно длъжника към новия кредитор
чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се
приеме, че съобщение, извършено от цесионера като пълномощник на цедента е правно валидно, действително е и поражда правните си последици.
Не би имало пречка
уведомлението да се извърши и с подаването на исковата
молба, в хипотезата когато цесионера действа и като пълномощник на цедента.
На 14.02.2020 г. ответникът, чрез особения си
представител е получил препис от исковата молба ведно с приложените към нея
писмени доказателства, след които процесния договор за цесия и приложение №1
към него, пълномощно за уведомяване от стария в полза на новия кредитор, както
и изрично уведомление от страна на упълномощеното лице спрямо длъжника. При
това положение и с оглед зачитане на съдебната практика на ВКС в тази насока,
настоящия съдебен състав намира, че ответникът е надлежно уведомен за
осъществената цесия на задължението произтичащо от договора за паричен заем,
което уведомление е осъществено с връчване на препис от исковата молба, в която
включително се съдържат и изявления в тази насока.
При тези съображения и с оглед констатацията по
кредитираната ССЕ за неплатени от ответника задължения за 1064.11 лв –
непогасена главница, 181.00 лв договорна лихва, предявените искове следва да
бъдат уважени.
Установената съдебна
практика (Решение
№23 от 07.07.2016 г. по
т. дело №3686/2014 г. на
ВКС, I т. о. и др.) приема, че
за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т.1 и т.3 от ТР
№1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Съобразно чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.22 ЗПК, в
съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и
погасителен план. Погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл.22 ЗПК е императивна, като същата постановява, че щом не са спазени
изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20
и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Поставя се въпроса дали в уговореното в процесния договор размер на
седмично плащане в срока 60 седмици, с падеж на първото плащане 05.03.2017 г. и
падеж на определен ден (сряда) на всяка следваща седмична погасителна вноска,
съставлява погасителен план, по смисъла на чл.11, т.11 и т.12 ЗПК.
За да бъде прието, че определена уговорка между страните представлява
погасителен план следва да се съдържа на първо време информация за съответните
плащания и срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено,
доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума
2586.30 лв следва да бъде заплатена на 60 седмични вноски, 59 от които на
стойност 43.11 лв и последна погасителна вноска в размер 42.81 лв. Уговорено е
падежа на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една
последваща такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е
спазена. На следващо място се поставя въпроса, дали се съдържат съответните
реквизити на погасителни план посочи в т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на ЗПК предпоставя две
изисквания за да бъде приета една уговорка за погасителен план, а именно от
една страна да е ясен размера на съответните плащания и срокове за това, а от
друга да е осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка
да е ясно какво е задължението за главница, за лихви и допълнителни разходи по
договора за кредит, като такива се предвиждат. Във втората хипотеза на правната
норма, съдът намира, че уговорката
обективирана в процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
императивните изисквания за закона, доколкото липсва разбивка на погасителните
вноски. Не става ясно как се формира сумата от 43.11 лв съставляваща размер на
седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се
формира сумата от 42,81 лева – последна погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер
на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. В
случая става ясно, че сумата 2586.30 лева е съвкупност от сумите 1200 лв –
главница по договора, 60.00 лв такса за оценка на досие, 236,71 лв –
общ размер на фиксираната лихва, както и сумата 1089,59 лв – такса за услугата
„кредит у дома“, но не е посочено как се определя погасителната седмична
вноска, т. е. в стойността на всяка една, какъв е размера на главницата, на
лихвите и на допълнителните разходи. За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че дори и таксата „Домашно посещение” следва да намери разбивка в погасителен
план, доколкото на основание чл.25 от Общите условия, същата е платима на равни
седмични вноски за срока на договора, а не еднократно удържана.
При изложените съображения съдът намира, че процесния
договор за потребителски кредит е в противоречие с разпоредбите на чл.11, т.11
и т.12, вр. чл.22 ЗПК и затова е недействителен, при което и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита (ведно със законната
лихва за забава върху главницата), но не дължи договорна лихва или други разходи
по кредита.
От заключението по ССЕ, което се
кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че общия
размер на заплатеното от ответника по процесния договор възлиза на 350.00 лв,
съобразно което и при приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК, ответникът следва
да заплати разликата между чистата стойност на кредита и платената от него сума
по същия договор. Чистата стойност на договора за кредит съставлява главницата
по същия или сумата 1200.00 лв,
след приспадане от която остава дължима стойност 850.00 лв, за която
претенцията за главница следва да бъде уважена. За разликата до предявения
размер 1064.11 лв за главница, както и по отношение на сумите съставляващи
договорна лихва в размер 181.00 лв за периода 30.04.2017 г. до 22.04.2018 г., 52.00
лв такса за оценка на досие и 939.19 лв
такса за услуга „Кредит у дома“, претенцията следва се отхвърли като
неоснователна.
Относно сумата 153.51 лв, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 03.04.2019 г. Съобразно
чл.8 от договора за паричен заем, при забава на плащане на някоя от
погасителните вноски, се дължи законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава. Изчисленият със служебен програмен продукт размер на
дължимата законна лихва за съответния период за претендираната главница 1064.11
лв възлиза на 207.80 лв, а за приетата от съда като дължима главница 850.00 лв,
законната лихва е 165.98 лв, при което вземането за мораторна лихва се явява
доказано по основание и следва да бъде уважено в претендирания размер 153.51 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявените искове, чийто размер възлиза на
41.07 лв за заповедното производство и 297.00 лв за исковото производство, при
което за възнаграждение на юрисконсулт е взет за база минималния размер 100.00 лв, посочен в НЗПП, на основание
чл.78, ал.1, вр.
ал.8 ГПК, вр. чл.25 и чл.26 НЗПП.
Доколкото при образуване на исковото производство е
внесена само част от изискуемата такса, разликата 4.40 лв до изискуемия размер
100.00 за двата уважени иска, следва да се присъди в тежест на ответника,
докато дължимата разлика 150.00 лв по трите отхвърлени претенции следва да се
възложи на ищцовата страна.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.Г., ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумите: 850.00
лв (седемстотин и петдесет лева, 00 ст.),
представляваща неплатена част от
главница по Договор за потребителски кредит №********* от 24.02.2017 г. между В.И.Г.
като кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“
ООД,
като кредитор, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение №1 от 01.06.2018 г. към него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019 г. до окончателното плащане; 153.51 лв (сто петдсесет и три лева, 51 ст.),
представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.05.2017 г. до 03.04.2019 г., които
вземания са част стойностите по издадена Заповед №384 от 04.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №507/2019 г. на
РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, срещу
В.И.Г., ЕГН **********,
в часттта за установяване дължимост на следните парични вземания: разликата над 850.00 лв до претендирания размер 1064.11 лв, представляващо главница по договор за потребителски
кредит №********* от 24.02.2017
г.; 181.00 лв, представляващо договорна лихва за периода от
30.04.2017 г. до 22.04.2018 г.; 52.00 лв, представляващо такса за оценка на досие; 939.19 лв,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Осъжда В.И.Г., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
сумата 338.07 лв (триста тридесет и осем лева, 07 ст.), представляваща съразмерно на
уважената част от предявените искове обезщетение за сторени разноски, от които
41.07 лв в заповедното производство и 297.00 лв в исковото производство, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
вр. чл.25 и чл.26 НЗПП.
Осъжда Яни Веселинов Йорданов, ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Варна, сумата 4.40 (четири
лева, 40 ст.), представляваща недоплатена държавна такса по уважените искове.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, да заплати по сметка на РС Варна, сумата 150.00 (сто и петдесет лева, 00 ст.), представляваща недоплатена държавна такса по
отхвърлените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :