Решение по дело №97/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 701
Дата: 2 юни 2017 г. (в сила от 27 юни 2017 г.)
Съдия: Надежда Иванова Желязкова
Дело: 20175300100097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2017 г.

Съдържание на акта

РEШЕНИЕ

 

Номер          701,             02 юни,    Година  2017                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                              ІV граждански  състав

На 02.05.2017 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

 

 

Секретар: К. Ш.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 97 по описа за 2017 година

намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 97 ЗЗД във вр. с чл. 95 ЗЗД.

Ищците - В.П.А. с ЕГН **********, Я.А.А. с ЕГН ********** и Д.А.М. с ЕГН ********** *** твърдят, че с нотариален акт № 153, том 60, дело № 18890 / 1996 г. ответницата К.А. и съпругът й Я.А. прехвърлили на съпруга на ищцата В.А. – А. А. срещу задължение за гледане и издръжка следния недвижим имот, а именно:

4/9 идеални части от дворно място, цялото от 625 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 650 кв.м., ведно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, който етаж се състои от две стаи, салон, кухня с ниша, както и пристройките на приземния етаж и първия етаж от източната страна на сградата, както и две стаи и салон от избените помещения, които са с отделен самостоятелен вход от южната страна на сградата, представляващи парцел VII-856 от кв. ** по плана на ****, при граници на парцела: парцел VI-556, парцел VIII-554, парцел XV-564 и улица.

Ищците сочат, че процесният имот представлявал СИО, тъй като бил придобит по време на брака на прехвърлителите и твърдят, че на *** г. преобретателя на имота починал и оставил за свои наследници съпруга и двама низходящи – Я.А. и Д. М.. След смъртта на единия от прехвърлителите, през *** г. – Я.А.,  взаимоотношенията между страните започнали да се влошават, въпреки че от момента на придобиване на процесния недвижим имот ищцата В.А. и съпругът й са се грижили за ответницата и съпругът й, които от своя страна приемали грижите и отношенията им били нормални. След смъртта на Я.А., ищците твърдят, че ответницата започнала да злоупотребява с алкохол, което се отразило и на здравословното й състояние в посока  влошаването му. Ищците сочат, че проявявали търпение и грижи, но под влияние на дъщеря си З. ответницата започнала да отказва помощта им, нападала ги и заявявала пред съседи, че не желае те да се грижат за нея. Въпреки това ищцата В.А. твърди, че продължила да изпълнява задълженията си към ответницата, както и че през февруари 2016 г. й се наложило да отсъства от страната, тъй като дъщеря й – ищцата Д.М. живее в *** и й се родило дете, заради което наела жена, която да изпълнява всекидневните й задължения към ответницата. Твърди, че три пъти в седмицата ищецът Я.А. посещавал баба си, за да й носи необходимите провизии, а неговата съпруга я къпела и й боядисвала косата т.е. дори и в периода на отсъствие на В.А. ответницата е била обгрижвана, а не изоставена. След завръщането си от *** през месец юли 2016 г. В. твърди, че подновила личните си грижи спрямо К., но отношенията им се влошили през август, когато от *** пристигнала ищцата М., за да се види с баба си, която се хвърлила върху нея, започнала да я дере и стиска. Твърдят, че ответницата К. пиела в големи количества бира, която й носела дъщеря й З. и въпреки противопоставянето на ищцата В.А.. Настояват съда да постанови решение, с което да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричния му еквивалент. Претендират разноски.

Ответникът – К.Т.А. с ЕГН ********** *** в едномесечния срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба; същата не е изразила и конкретно становище по спора.  

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

С договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 27.12.1996г., обективиран в НА № 153, том 63, н.д. № 18890/1996г. на Нотариус В. Б. Я.А.А. и съпругата му К.Т.А. са продали на сина им А. Я. А. следния недвижим имот: 4/9 ид.ч. от дворно място цялото от 626 кв.м. по нот. акт, а по скица 650 кв.м., заедно с целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, който етаж се състои от две стаи, салон и кухня с ниша, както и пристройките на приземния етаж и първия етаж от източната страна на сградата, както и две стаи и салон от избените помещения, които са с отделен самостоятелен вход от южната страна на сградата, представляващи парцел VII – 856 от кв.** по плана на ****, при граници: парцел VI 564 и улица срещу задължението на купувача А. да поеме гледането и издръжката на продавачите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи им осигури пожизнено и безвъзмездно право на ползване на приземния етаж с пристройката.

На ***г. е починал преобретателя А. Я. А. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга В.А. и двама низходящи Я.А. и Д.М., видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 1457 от 12.08.2016г. на Община ***, обл. *** – л.6 от гр.д. № 11781/16г. по описа на ПРС – IX гр.с. Със смъртта на купувача по сключения договор за покупко – продажба, неговите наследници – ищци в настоящото производство, преобретяват правата и задълженията на същия по сключения договор, в т.ч. и задължението за гледане и издръжка.

 Ищците твърдят, че след смъртта на единия от прехвърлителите Я.А., през ***г. отношенията им с другия кредитор К.Т.А. започнали да се влошават и същата под влияние на употребения алкохол отказвала да приеме предложените й грижи и издръжка. Коментираното твърдение съдът приема за доказано при съобразяване на събраните по делото гласни доказателствени средства. Така св. К.А., чиито показания съдът кредитира като дадени от лице без родство със страните и същевременно преки и непосредствени, твърди, че В. полага грижи за К. – всяка сутрин й купува гевреци, купува й дрехи, пере я, шие, плаща тока и осигурява дърва за отопление през зимата. Свидетелката уточнява, че когато В. отсъства за осигуряване грижите по баба К. същата наема жена, която я посещава сутрин и вечер, а Я. идва по три пъти в седмицата, като осигурява продукти и зарежда хладилника на баба си, а съпругата му боядисва и подстригва К.. Св. А. твърди, че след употребата на алкохол баба К. отказва да приеме предложените от В. грижи, като сочи, че алкохола се предоставя от дъщерята на К. – З., която я настройва срещу В.. В аналогичен смисъл са и показанията на другата разпитана по делото свидетелка Е. П., които съдът кредитира като преки и незаинтерисовани. Така свидетелката твърди, че В. се грижи за баба К. като я гледа, помага й, зарежда й печката, осигурява й дърва за огрев и въглища, плаща й консумативите – ток и вода, а когато отсъства наема жена, която я гледа, носи й храна сутрин и вечер, пали й печката. Свидетелката сочи, че сина на В. също посещава баба си, чуват се по телефона и същия й носи, това от което има нужда. Твърди, че напрежението между В. и К. е провокирано от З., зълва на първата и дъщеря на втората, целта на която е да получи къщата. Свидетелката уточнява, че К. приемала грижите на В., до момента в който не употреби алкохол, който й носи З. и вследствие приема на който ставала „неадекватна“, както и че знае за инцидент при който Д., която се върнала лятото била изгонена от къщата и бита от З..

При договора за прехвърляне на недвижим имот срещу насрещното  задължение за гледане и издръжка, изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура, по необходимост, с оглед съдържанието му, изисква съдействие от кредитора. Неоказаното съдействие, респ. отказа да се приеме предложеното изпълнение дава възможност на длъжника под страх от отговорност за неизпълнение да поиска трансформиране на задължението му за предоставяне на грижи и издръжка в натура в неговия паричен еквивалент. Коментираната възможност съществува, тъй като с изпадането на кредитора в забава, като не дава необходимото съдействие за изпълнение задължението за гледане и издръжка, длъжника не се освобождава от изпълнение на поетото задължение. В случаят е установено, че в резултат на влиянието на трети лица, ответницата неоправдано отказва или създава пречки да й бъде престирана гриза и издръжка, така както същото е уговорено в договора, поради което и издръжката в натура следва да бъде трансформирана в нейното парично изражение. Следва да се има предвид, че длъжниците – ищци в производството са изправна страна по договора – същите въпреки създаваните пречки са изпълнявали поетото задължение за издръжка и гледане, вкл. и чрез ангажиране на трети лица, видно от представеното споразумение – л.26 и веднага след възникналия инцидент през м.08.2016г., за което се съдържат данни в показанията на разпитаните свидетели и приложеното съдебномедицинско удостоверение № 867/2016г. – л.9 са предявили настоящия иск.

При определяне размера на паричния еквивалент следва да се съобрази заключението на ССчЕ, изготвено от в.л. М.М., което е неоспорено от страните. Според експерта необходимите средностатистически средства за месечна издръжка на живот за възрастта и предвид констатираното здравословно състояние на ответницата за домакинството й от един член по елементи, възлиза общо на сумата от 373.14 лв. месечно. Следва да се има предвид, че в посочената сума експерта е включил средства необходими за закупуване на храна, облекло и обувки, безалкохолни и ободряващи напитки; средства по заплащане на жилище, вода, ел. енергия и горива, жилищно обзавеждане и подръжка на жилище, лекарства и здравеопазване, траспорт и съобщения, в.ч. телефон, съответно средства за свободно време и културен отдих, за заплащане на данъци такси и разнообразни стоки и услуги и най – сетне и сума за задоволяване на други разходи, което е в съответствие с уговорения в договора критерий за осигуряване на „спокоен и нормален живот“. Затова и съдът счита, че с посочената от вещото лице сума от 373.14 лв. месечно ще се гарантира нормалното, според статистическите изчисления съществуване на ответницата. Без значение е обстоятелството, посочено и от вещото лице, че К. А. получава месечна пенсия в размер на 362.49 лв., тъй като задължението на преобретателите по алеаторния договор представлява насрещна престация на длъжника по прехвърлителната сделка, която е възмездна. Целта на алеаторния договор е именно преобретателя със свои средства, лично или чрез трети лица като насрещна престация за получените права на собственост да полага грижи и да издържа прехвърлителя. Обратното би означавало, че наличието на средства за издръжка у прехвърлителя освобождава преобретателя от задължението му да го гледа и издържа, поне докато доходите на ответницата не паднат под средния статистически праг за издръжка на домакинства.

Изложеното до тук налага извод за основателност на иска, поради което и съдът ще постанови решение, с което преобразува задължението на ищците за гледане и издръжка по договора от 27.12.1996г. в размер на неговия паричен еквивалент от 373.14 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на промяна в обстоятелствата, наложили трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност.

При този изход на спора на ищците се дължат разноски, които съдът констатира да са в размер на сумата от 967.08 лв., представляващи такива по внесена държавна такса, депозит за вещо лице и платено възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРЕОБРАЗУВА задължението на В.П.А. с ЕГН **********, Я.А.А. с ЕГН ********** и Д.А.М. с ЕГН ********** *** по отношение на К.Т.А. с ЕГН ********** *** по договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 27.12.1996г., за който е съставен НА № 153, том 63, н.д. № 18890 от 1996г. на Нотариус В. Б. от такова в натура по гледане и издръжка в неговия паричен еквивалент по заплащане на сумата от 373.14 лв. месечно, считано от 29.08.2016г. до настъпване на промяна в обстоятелствата, наложили трансформация на натуралната грижа в парична равностойност.

ОСЪЖДА К.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати общо на В.П.А. с ЕГН **********, Я.А.А. с ЕГН ********** и Д.А.М. с ЕГН ********** *** сума в размер на 967.08 лв., представляваща направени разноски по заплащане на държавна такса, депозит за вещо лице и платено възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          Съдия: