№ 252
гр. Русе, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500365 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение- Север“ АД-
гр.Варна, ЕИК ********* против решение № 400 от 01.04.2022 г.,
постановено по гр.д.№5088/2021 г. на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от дружеството против В. Б. Д. иск с правно
основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 6236.39 лв.,
представляваща ½ част от общо задължение за неплатена ел. енергия за
периода 07.11.2016 г.- 13.01.2021 г., 98.74 лв.- лихва за забава за периода
23.04.2021 г.- 18.06.2021 г., както и за разноските по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4030/2021 г. Твърди се, че решението е неправилно
като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се
уважи изцяло. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата В. Б. Д. не е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК. В писмено становище, поддържано и в съдебно заседание, същият
оспорва основателността на жалбата. Счита решението за правилно и иска
същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените
1
разноски.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
заканоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд извършва
служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В изпълнение на правомощията си, визирани в горепосочената правна
норма, въззивният съд констатира, че обжалвания съдебен акт е нищожен.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е
дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че
такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав -
когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в
незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от
съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на
волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването;
Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се
постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се
постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в
случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на
морала и добрите нрави.
В настоящият случай първоинстанционният съд не е спазил изискванията
за форма на съдебното решение, регламентирани в чл.235, ал.4 от ГПК.
Цитираната правна норма изисква изготвянето на съдебното решение в
писмена форма. Това изискване в случая не е спазено. Обжалваният съдебен
акт е изготвен в електронна форма, подписан с електронен подпис и е
изпратен на въззивната инстанция на хартиен носител със заверката по
чл.102а, ал.4 от ГПК- с характер на официален препис на документа.
Действително разпоредбата на чл.102а от ГПК сочи, че съдът издава
актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални
2
действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради
естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено
извършването им по друг начин.
Наред с електронната форма за извършваните процесуални действия и
издаване на актове, ГПК е запазил изискването крайните актове на съда
/решения, определения, разпореждания/, да се създават и в още една форма -
писмена /чл. 235, ал. 4 от ГПК/, като този писмен акт се изисква да се
подпише материално от всички съдии взели участие в постановяването му
/чл. 236, ал. 3 от ГПК/.
Доколкото нормата на чл. 102а ал. 1 от ГПК е обща, касаеща всички
актове и процесуални действия на съда, а нормите на чл. 235, ал. 4 от ГПК и
чл. 236, ал. 3 от ГПК са специални правни норми и касаят само крайния акт на
съда, следва да се приеме, че е налице изключението, визирано в чл.102а,
ал.1, пред. последно от ГПК, поради което не е достатъчно акта да е създаден
само в електронна форма, а за неговата валидност е необходимо да е спазена
писмената форма със саморъчен мастилен подпис на съдията, който го е
постановил.
В ГПК изискването само за електронна форма на крайния съдебен акт не
е така ясно изразено, както в НПК-с промяната в чл. 310, която изисква
присъдата да се изготвя в ЕИСС и да се подписва с квалифициран електронен
подпис.
Писмена форма на окончателния съдебен акт като форма за валидност се
извежда и от изискването на чл. 406, ал. 3 от ГПК относно извършването на
надлежна бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен
лист. За издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма /чл. 408,
ал. 1 от ГПК/. Писмена форма се изисква по силата на чл. 412, т. 12 от ГПК и
за заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, което се
потвърждава от изискването на чл. 418, ал. 2 от ГПК /норма, идентична с тази
на чл. 406, ал. 3 от ГПК/.
Поради липса на изискуемата от закона форма обжалваното решение
следва да се прогласи за нищожно и делото да се върне на Русенския районен
съд за постановяване на ново решение.
По изложените съображения и на основание чл.270 от ГПК Русенският
3
окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 400 от 01.04.2022 г.,
постановено по гр.д.№5088/2021 г. на Русенския районен съд.
ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за постановяване на ново
решение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4