Присъда по дело №618/2022 на Районен съд - Разград
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 23 януари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.) |
| Съдия: | Доротея Енчева Иванова |
| Дело: | 20223330200618 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 7 октомври 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
618/2022г. по описа на РС- Разград.
Обвинението против подсъдимият Б. Б. Я. е по чл.206, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, за това, че за времето от 01.10.21г. до 31.01.22г. в
гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, които е владеел -1бр. златна гривна с тегло
4гр. на стойност 280.00лв.; 1бр. златен пръстен на стойност 3,6 гр. на
стойност 252.00лв.; 1бр. златен пръстен с тегло 3,8гр. на стойност 266.00 лв.,
всичко на обща стойност 798.00лв., собственост на А. Т. Я. от с.Раковски.
Производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК-
съкратено съдебно следствие, направено по искане на подсъдимият и неговия
защитник. При предварително изслушване, подс.Я. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съда с
определение по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът на подс. Я. - адв.П. заявява, че не оспорва
констатациите в обвинителния акт, моли съда да наложи минимално
предвидения от законодателя размер на наказанието за това престъпление от
1г. лишаване от свобода, като го редуцира по реда на чл.58а от НК. По
отношение на гражданския иск счита, че е основателен и следва да бъде
уважен в предявения размер.
Гражданският ищец А. Т. Я. – лично и със съгласието на своя баща
Т. Н. Я. се присъединява към казаното от прокурора относно доказаността на
обвинението. Моли да бъде уважен предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от сумата от 280 /двеста и осемдесет/
лева, като обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта на
31.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие. Предлага
на съда да признае подсъдимият за виновен по така повдигнатото му
обвинение, като му се наложи наказание към минимума, предвиден в закона,
който да бъде редуциран по реда на 58а от НК. По отношение на гражданския
иск счита, че следва да бъде уважен в размера в който е предявен.
Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по
делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
През 2020г. св.А. Т. Я. се преместила да живее заедно със своя баща
св.Т. Н. Я. в с.Раковски. Същата била записана като ученичка в
Професионална гимназия по облекло в гр.Разград.
Св.А. Я. имала два златни пръстена подарък от майка й, като единия
от тях бил с грамаж 3,6, а другия 3,8гр., както и златна гривна състояща се от
плетка с кръгообразни форми и с грамаж 4,0гр.. Тези бижута тя носела рядко
със себе си и същите били съхраняване в кутийка в гардероба й за дрехи.
В началото на есента на 2021г.непълнолетната свидетелка А. Я. се
1
запознала с подс. Б. Б. Я. от село Ясеновец, с който започнала да излиза.
Между двамата се създали близки интимни отношения, които св.А. Я. криела
от баща си, тъй като била само на 15 години. Подс. Б. Я. често посещавал село
Раковски, за да може да се вижда със св.А. Я..
През месец октомври на 2021г., на неустановена дата, при една от
срещите им св.А. Я. носела на ръката си златната гривна подарена от майка й.
Когато я видял подс. Б. Я. поискал от св.Я. да му я даде. Изтъкнал
обстоятелството, че в момента се намира в тежко финансово положение и
имал нужда от нея, за да я заложи за кратко време срещу парична сума, като й
обещал, когато тя си я поиска, че ще й я върне. Възползвайки се от
наивността на момичето и от чувствата, които то имало към него, подс.Б. Я.
успял да убеди св.Я. да му даде златната си гривна, като нямал намерение да
връща дадената му златна гривна, а е имал намерение да я присвои и да се
облагодетелства от нейната стойност.
Св.А. Я. и подс.Б.Я. продължили да се срещат. В края на месец
октомври на 2021г., притеснена, че баща й може да забележи липсата на
златната гривна, св.А.Я. започнала да настоява пред подс. Б. Я. да й я върне.
Въпреки многократните й молби и настоявания да й върне вещта, той успявал
да я убеди, че в един по-късен период ще направи това, но нямал намерение
да се ангажира с връщането на тази вещ. Под предлог, че гривната е била
заложена той отказвал всеки път, когато тя настоявала да й върне златната
гривна и изтъквал мотива, че не разполага с пари, за да я откупи.
На неустановена дата, през месец декември 2021г. при една от
срещите им, подс.Б. Я. видял, че момичето има на ръцете си два златни
пръстена. Той започнал да настоява тя да му даде двата златни пръстена.
Първоначално св.А.Я. отказала, тъй като той все още не й е върнал златната
гривна. После той успял да я убеди като й казал, че ще й върне двата златни
пръстени в един по-късен етап заедно със златната й гривна.
На 31.12.2021г. около обяд подсъдимият посетил заложна къща
„Фрешком Заложни къщи“ЕООД гр.Разград и заложил взетите от св.Я. два
златни пръстена, като срещу тях получил парична сума в размер на 205лв.
След като приел заложната вещ св.Емил Тодоров, който работел в заложната
къща му издал заложен билет с № 23683/31.12.21г. върху който се подписал
подс.Б. Я..
По същото време бащата на св.А. Я. — св.Т. Я. потърсил в
гардероба, златните накити на дъщеря си. Тъй като имал финансови
затруднения в този период, той имал намерение да заложи златните накити и
с парите семейството му да изкара новогодишните празници.
След като установил тяхната липса, той попитал св.А. Я. къде са
златните й накити. Тогава момичето притеснено му разказало, че ги е дало на
приятеля си обв.Б. Я.. Св. Т. Я. се свързал по телефона с подс.Б. Я. и настоял в
личен разговор с него да върне всички златни накити, които е взел от дъщеря
му.
Първоначално подс.Б. Я. казал, че ще върне златните накити, като
обяснил, че те са били заложени, но в най-скоро време ще направи всичко
възможно, за да върне златните бижута, макар, че нямал намерение нито да се
ангажира с връщането на златните бижута на момичето, нито да заплати
2
тяхната равностойност.
В последствие подс. Б. Я. започнал да не отговаря на обажданията на
св.Т. Я..
Св.Т. Я. изчакал известно време, като се надявал, че подс.Б. Я. ще
върне златните накити, но след като се убедил, че той няма да го направи, на
31.01.22г. сезирал с жалба по случая органите на полицията при РУ на МВР-
Разград.
В хода на извършената полицейска проверка, след като подс. Я. бил
предупреден за наказателната отговорност, на 14.02.2022г. с протокол за
доброволно предаване върнал двата златни пръстена, които заложил на
31.12.2021 г. в заложна къща „Фрешком Заложни къщи“ ЕООД гр.Разград.
Видно от показанията на св.Емил Тодоров, тези златни пръстени са били
откупени от заложната къща от бащата на подс. Я..
Полицейския служител извършващ проверката е предал с разписка
двата златни пръстена на бащата на св. А. Я. - Т. Я..
От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е
видно, че пазарната стойност на отнетите вещи към 01.03.2022г. е:
ВЕЩИБр.Гр.стойност
В т.ч.
№ Ед.цена за гр. злато
Възстан.
Невъзст.
0
1Златен пръстен13,670,00252,00252,00
3,870,000
2.Златен пръстен1266,00266,00
280,00
3,Златна гривна14,070,00280,000
798,00518,00280,00
Стойност на отнетите движими вещи: 798,00 лева /седемстотин
деветдесет и осем лева/.
Стойност на възстановените движими вещи: 518,00 лева /петстотин и
осемнадесет лева/.
Стойност на невъзстановените вещи: 280,00 лева /двеста и осемдесет
лева/.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява не само
от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК,
но и от всички събрани и проверени по реда на НПК писмени и гласни
доказателства на ДП- самопризнанието на подсъдимият, показанията на
свидетелите, справка за съдимост, оценъчна експертиза, характеристика, и
др.писмени доказателства. Всички те са единни, непротиворечиви и
установяват по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Ето защо съдът намира за безспорно установено, че за
3
инкриминирания период от 01.10.2021г. до 31.01.2022г. в гр.Разград, в
условията на продължавано престъпление, подс. Я. противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, които е владеел -1бр. златна гривна с тегло 4
гр. на стойност 280.00лв.; 1бр. златен пръстен на стойност 3,6 гр. на стойност
252.00лв.; 1бр. златен пръстен с тегло 3,8 гр. на стойност 266.00 лв., всичко на
обща стойност 798.00лв., собственост на А. Т. Я. от с.Раковски. С деянието си
същият е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно
обсебване, извършено в условията на продължавано престъпление.
Обсебването, съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК се
определя като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която
деецът владее или пази. Видно от материалите, че фактическа власт върху
вещите е предоставена доброволно на подс. Я. от св. А.Я., след което тя и
баща й св.Т.Я. многократно са искали да бъде върнати, но подс.
противозаконно е отказал да стори това. В процесният случай престъпният
резултат се изразява в невъзможност на собственика на предмета да се
разпорежда с него и е настъпил като последица от отказа да бъде
възстановено владението. Съгласно практиката на върховната съдебна
инстанция - изпълнителното деяние на това престъпление може да се
извърши, както с действие - разпореждането с вещта предмет на
престъпление, така и с бездействие - отказ тя да бъде върната.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл,
съзнавайки, че предметът на престъплението са чужди движими вещи, че
след като бил поканен следвало да ги върне, но въпреки това не го е сторил,
като е направил това в свой интерес.
Ето защо съдът намира, че обвинението спрямо него е доказано по
един безспорен и несъмнен начин и следва да бъде ангажирана наказателната
му отговорност.
С оглед предвиденото в чл.206, ал.1 от НК наказание съдът намира,
че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1
във връзка с чл.58а, ал.4 от НК. Предвид обстоятелството, че едновременно са
налице и условията на чл. 55, съдът следва да приложи само чл. 55, тъй като
в случая е по-благоприятен за дееца. Съдът отчете наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни и младата възраст, възстановяването доброволно на
по-голяма част от стойността на вещите, поради което му наложи наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.58а, ал.4 от НК, а именно
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Наказанието съдът намира за справедливо и съответно на
обществената опасност на извършеното и на дееца, определено под
минималния, предвиден в закона размер. По този начин съдът намира, че най-
пълно ще бъдат реализирани целите както на генералната, така и на
специалната превенция на наказанието.
По отношение на предявения граждански иск, съдът намира, че
същият е изцяло основателен и доказан по отношение на подс. Я. за сумата от
280 лв., тъй като по отношение на тази сума се установяват всички признаци
4
за обезвреда на гражданския ищец Я.. Безспорно се установява, че на
пострадалата е причинена имотна вреда в размер на 280 лв. в резултат на
деянието на подсъдимият Я., поради което последният е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил. Ето защо следва да бъде осъден да й
заплати сумата от 280 лв., като обезщетение за претърпените имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на деликта-
31.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати и сторените разноски по делото - по сметка на ОД МВР гр. Разград
сумата 63,90 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а
по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 50,00 лева ДТ, върху уважения
граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5