РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Т. Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело №
20225001000623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „О** - З.“ против Решение №
260017/ 10.05.2022 г. по т. д. № 40/ 2021 г. на ОС – Хасково в частта, в която
е осъден да заплати на Н. П. Я. сумата над 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 01.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд за липса на
съпричиняване от страна на пострадалата поради неползване на
обезопасителен колан, като наред с това прави оплакване за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД, като счита, че определеното обезщетение от 100
000 лв. не съответства на реално претърпените неимуществени вреди от
получените увреждания и на срока за възстановяване. Предвид изложеното
иска да се отмени обжалваното решение в обжалваната част, вместо което се
постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли над сумата от 50 000 лв.
1
Въззиваемата Н. П. Я. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.
Третото лице – помагач М. В. М., призован при условията на чл. 40, ал.
2 ГПК, не взима становище по жалбата.
Третото лице – помагач „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ не взима становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Н. П. Я. е предявила против ЗАД „О** - З.“ иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП
на 01.01.2020 г.
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което отговорността му е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Не е спорно по делото, че на 01.01.2020 г. около 01.20 ч. в гр. Х., на
кръстовището на бул. „Г. С. Р.“ и ул. „Д.“, регулирано с работеща светофарна
уредба, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „О. З.“ с рег. №
*******, управляван от М. В. М., лек автомобил марка „Б** ***“ с рег. №
*******, управляван от П. И. П., и лек автомобил марка „Д. К.“ с рег. №
*******, управляван от Х. С. Ч.. Водачите М. В. М. и П. И. П. преминали през
кръстовището при червен сигнал на светофара, заб, при което между двата
автомобила настъпило ПТП. Поради движение с висока скорост след удара
помежду си се удрят и в спрелия на кръстовището лек автомобил марка „Д.
К.“, управляван от Х. С. Ч.. При инцидента тежко пострадала ищцата Н. П. Я.,
която пътувала на задната седалка зад водача в лекия автомобил „Б** ***“ с
рег. № *******.
С Определение № 260011/14.01.2021 г. по НОХД № 23/2021 г. на РС –
2
Хасково е одобрено споразумение, с което на основание чл. 382, ал. 7 НПК М.
В. М. и П. И. П. са признати за виновен за това, че на 01.01.2020 г. в гр. Х. при
управление на МПС са нарушили правилата за движение по пътищата, в
резултат на което по непредпазливост и при условията на независимо
съпричиняване причинили на Н. П. Я. средна телесна повреда – престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Не е спорно, че по отношение на управлявания от М. В. М. лек
автомобил „О. З." с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" по Застрахователна полица №
**/**/************, валидна от 03.12.2019г. до 02.12.2020г. на ЗАД „О** - З.“
АД.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 432,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от
процесното ПТП вреди.
Релевираните в жалбата оплаквания касаят размера на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата.
Според задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер
на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, последствията от получените
увреждания, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието.
Според заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза при произшествието пострадалата Н. П. Я. е получила счупване на
теменна кост на черепа в дясно, счупване на кости, участващи в изграждането
на орбитата в дясно, счупване на кости, изграждащи базата на черепа в зоната
на предната черепна ямка-крило на клиновидна кост, счупване на кости на
носа, контузии на главата и на тялото, пропукване на зигоматична кост без
разместване. Охлузвания и кръвонасядания по външна
дясна подбедрица, кръвонасядане в зоната на дясната и странична част на
3
таза, кръвонасядане в меките тъкани и клепачите на двете орбити и в очната
ябълка в дясно. Травмата в лицево-челюстната област ограничава в пълен
обем функциите за период от 5 до 10 дни. Към момента на изготвяне на
експертизата вещото лице не е открило нарушения, които да застрашават или
да са потенциално опасни за здравословното състояние на пострадалата в
лицево-челюстната област. В същата област има възстановяване на
структурите на лицевия скелет.
В. л. В. П. – неврохирург – сочи, че при пострадалата са налице
координационни смущения, по-лесна уморяемост, които могат да се свържат
с посттравмената церебрастения – състояние настъпващо след
черепномозъчна травма независимо от коректно проведените режим и
терапия. В съдебно заседание вещото лице сочи, че посттравмената
церебрестения протича различно, като може да продължи и години.
Церебрастенията се изразява в главоболие, по – ниска съсредоточеност, а
понякога и нарушена координация. Според вещото лице лечението до голяма
степен може да изглади симптомите и да подобри състоянието, не и да ги
предотврати. Сочи, че при ищцата е налице настагъм – неволево движение на
очите, което е един от обективните критерии на церебрастенията. При нея са
налице и координационни смущения.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. П. И. сочи, че
лечението на ищцата продължило около 7 месеца, през който период
изпитвала силни болки в главата и по тялото. Първите дни след катастрофата
била почти неподвижна, на легло, цялата в синини, трудно е било да се храни
сама. След изписването им болница се наложило да техни нейни близки, за да
ги подпомагат в ежедневното обслужване като почистване, приготвяне на
храна и др. Ходила известно време с очила поради проблеми със зрението.
Станала раздразнителна, по - чувствителна, лесно се уморявала и от време на
време имала болки в главата и губела концентрация. Инцидентът значително
повлиял на нервнопсихичното й състояние – избягвала да се среща с хора, не
искала да пътува с кола. В този смисъл са и показанията на св. Н. С. – леля на
ищцата, която й помагала около 4 - 5 месеца. След изписването от болницата
дълго време лежала на легло, като ставала само за да отиде до тоалетна и то
като се подпирала или с чужда помощ, защото я боляло глава и трудно пазела
равновесие.
4
При така установените факти настоящата инстанция намира, че
присъденото от окръжния съд обезщетение е определено в съответствие с
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението е съобразено с
тежестта на получените увреждания, срока на възстановяване и настъпилите
трайни негативни последици. Ищцата е претърпяла тежка черепномозъчна
травма, изразяваща се в счупване на теменна кост на черепа в дясно, счупване
на кости, участващи в изграждането на орбитата в дясно, счупване на кости,
изграждащи базата на черепа в зоната на предната черепна ямка-крило на
клиновидна кост, по повод на които е била хоспитализирана за срок от 7 дни,
след което лечението й продължило в домашни условия. Вследствие на
получените увреждания е била в отпуск по болест до 15.08.2020 г. Установи
се по делото, че след изписването й от болницата около 10 дни не можела да
се храни сама, изпитвала силни болки, била на легло, дълго време не можела
да се обслужва сама и разчитала помощта на своите близки. Според в. л. В. П.
вследствие на претърпяната черепномозъчна травма ищцата страда от
посттравмена церебрастения, чиито симптоми - главоболие, лесна
уморяемост, липса на съсродоточеност и нистагъм, могат да продължат с
години. Освен тежката мозъчночерепно травма ищцата е получила счупване
на кости на носа, контузии на главата и на тялото, пропукване на
зигоматична кост без разместване, охлузвания и кръвонасядания по външна
дясна подбедрица, кръвонасядане в зоната на дясната и странична част на
таза, кръвонасядане в меките тъкани и клепачите на двете орбити и в очната
ябълка в дясно. Определеното обезщетение е съобразено с влошеното
качество на живот на ищцата и търпените от нея неудобства в своето
ежедневие. Процесният инцидент е провокирал у пострадалата негативни
емоции - страх, неувереност, понижен жизнен статус, които дълго време ще
определят емоционалния й тонус. В тази насока е и заключението по приетата
съдебно – психологична експертиза, според което ищцата продължава да
изпитва негативни емоционални преживявания, продължава да е много
емоционална и да изпитва страх, че може да няма дете. От друга страна
следва да се отчете обстоятелството, че към настоящия момент структурата
на лицевия скелет е напълно възстановена и не са останали трайни белези и
деформации. Предвид изложеното съдът намира, че така определеното
обезщетение отразява в пълна степен интензитета и продължителността на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното произшествие и
5
не са налице основания за намаляването му до поисканите от жалбоподателя
предели.
Настоящата инстанция намира жалбата за основателна в частта, в която
се оспорва извода на окръжния съд за липса на съпричиняване поради
неползване на обезопасителен колан. На първо място следва да се отбележи,
че защитното действие на обезопасителния колан се проявява в най – пълна
степен при челен удар, тъй като предотвратява движението на тялото напред
и контакта на главата с предностоящи предмети. При страничен удар
задържащото действие на колана не е така ефикасно, притискането на тялото
не е така изразено и в тези случаи степента на увреждане е взависимост от
местоположението на пътника. Ако се намира на задна лява седалка и с
поставен предпазен колан при страничен удар от дясно коланът ще смекчи
удара и ще го предпази от тежки увреждания на главата. Ако, обаче, се
намира на задната седалка от страната удара, коланът не би предотвратил
контакта на главата със стъклото на дясна задна врата или дясната средна
колона.
В случая, като се има предвид, че ищцата е стояла на задната седелка зад
водача, действащите вследствие на основния удар между л. а. „Б** ***“ и л.
а. „О. З.“ инерционни сили - напред и надясно (според в. л. С. П. по
назначената съдебноавтотехническа експертиза), както и че травмите на
пострадалата се локализират във фронталната и дясната страна на главата и
дясната част на тялото, се налага извод, че тялото на ищцата се е движело в
свободното пространство на купето, вследствие на което е последвал контакт
с предметите отпред и отдясно, т. е. с облегалката на предната седалка и
дясната задна врата. Изложеното налага извод, че пострадалата е била без
поставен обезопасителен колан, тъй като в противен случай движението й в
купето би било силно ограничено и не би получила толкова тежки травми в
областта на главата. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че по
тялото на ищцата не са открити характерните при ползване на предпазен
колан охлузвания и наранявания по торса.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод се извлича от
устните обяснения на в. л. С. П., според което при поставени и задействани
вследствие на удар колани те блокират, при което освобождаването им от
ключалката е много трудно, което налага да бъдат отрязани за извеждане на
6
пътниците. В настоящия случай с оглед показанията на полицейския
служител П. П., че намиращите се в лекия автомобил сами започнали да
излизат от колата, следва да са приеме, че са били без подставен
обезопасителен, тъй като в противен случай не биха могли за излязат без
чужда помощ. Съдът на кредитира показанията на св. П. П. и П. И., че
ищцата е пътувала с поставен колан, тъй като са в противоречие с изложените
по – горе съображения, а освен това като близки приятели на пострадалата са
заинтересовани от изхода на делото в нейна полза.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че в нарушение на
чл. 137а, ал. 1 ЗДП ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан,
което е допринесло за причиняване на вредите и което съгласно чл. 51, ал. 2
ЗЗД е основание за намаляване на обезщетението. При преценка тежестта на
допуснатите нарушения: от една страна на водача на лекия автомобил, чието
противоправно поведение е основен фактор за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, а от друга, непоставянето на предпазен
колан, който би ограничил уврежданията на ищцата, каузалният принос за
настъпване на вредите следва да се разпредели в съотношение 70% за водача
на лекия автомобил и 30 % за пострадалата, поради което определеното
обезщетение следва да се намали от 100 000 лв. на 70 000 лв.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 70 000 лв., вместо
което се постанови ново, с което същият се отхвърли за разликата от 70 000
до 100 000 лв. Решението в частта, в която исковата претенция е уважена до
сумата от 70 000 лв. следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗАД „О** - З.“ следва да
заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 2800 лв., както и разноски
за вещи лица в размер на 900 лв.
Съобразно уважената част на предявения иск на основание чл. 38, ал. 2,
т. 1 ЗА ответникът следва да заплати на адв. Г. И. М. адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на
ищцата в размер на 2630 лв. за производството пред първата инстанция и в
7
размер на 2 200 лв. за въззивното производство върху потвърдената част от
решението от 20 000 лв. с оглед обжалваната част на решението съгласно
действащата към настоящия момент редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или
общо 4 830 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 1560 лв. за първата инстанция съобразно отхвърлената
част на иска и в размер на 2760 лв. за втората инстанция съобразно уважената
част на жалбата от 30 000 лв. или общо за двете инстанции в размер на 4320
лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260017/ 10.05.2022 г. по т. д. № 40/ 2021 г. на ОС
– Хасково в частта, в която ЗАД „О** - З.“ е осъден да заплати на Н. П. Я.
сумата над 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и
страдания в резултат на увреждания, получени при ПТП, настъпило на
01.01.2020 г., както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Я., ЕГН **********, гр. М., ул. „К.л и
М.“ № **, против ЗАД „О** - З.“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.“, ул. „Св. С.“ № *, ет. * иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
над сумата от 70 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 01.01.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „О** - З.“ да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в
размер на 2 800 лв. и разноски за вещи лица в размер на 900 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „О** - З.“ да заплати на
Г. И. М. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на Н. П. Я. в производството пред ОС – Хасково и АС –
Пловдив в размер на 4 830 лв.
ОСЪЖДА Н. П. Я. да заплати на „О** - З.“ разноски по делото в
8
размер на 4320 лв.
Решението е постановено при участието като трето лице – помагач М.
В. М. и „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9