№ 157
гр. И, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление №017/08.02.2022г. на
Кмета на Община И, с което на М. Д. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 137, ал.
3, във вр. с чл. 148, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на основание
чл. 238, ал. 1, във вр. с чл. 239, ал. 6 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 2000лв..
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради
неизяснена фактическа обстановка, неправилно тълкуване на материалния закон и
съществени процесуални нарушения при издаването му.
Жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и допълва,
че актосъставителят не е бил упълномощен да проведе съответната процедура.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт, който
поддържа жалбата. В писмено становище се излагат съображения за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и
чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 11.02.2022г. /л.
32 от делото/, като жалбата е депозирана на 18.02.2022г. /л. 27 от делото)), изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Атакуваното НП е издадено за това, че на 11.01.2022г. в гр. И, на ул. С В №53,
при проверка за установяване на незаконно строителство е установено, че
жалбоподателят е извършил незаконен строеж на надстройка над МСЖ- трети етаж и
таван, изграден с керамични тухли със застроена площ от 183кв.м., неследваща
очертанията на старата постройка, без одобрен инвестиционен проект и без издадено
1
разрешение за строеж от главния архитект на Община И.
Нарушението е квалифицирано по чл. 137, ал. 3, във вр. с чл. 148, ал. 1 и ал. 3,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 238, ал. 1, във вр. с чл. 239,
ал. 6 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 2000лв.
В хода на административнонаказателното производство при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Единственото изключение от това правило е въведено с
ал. 2 на същата разпоредба, според която без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
В настоящия случай АУАН изобщо не е съставян, макар един от проверяващите
(св. Д) съгласно длъжностната му характеристика да разполага с такива правомощия
(л. 77 от делото). Атакуваното НП е издадено въз основа не на АУАН, а на
Констативен акт №2/11.01.2022г. и Констативен протокол от 11.01.2022г..
Административнонаказателното производство е строго формален процес, поради което
констативен протокол от извършена проверка не може да бъде приравнен на АУАН и
не е в състояние да го замести. Ето защо съдът намира, че като не е съставен АУАН е
допуснато съществено процесуално нарушение при образуването на
административнонаказателното производство, тъй като не е налице някое от
изключенията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
На второ място дори да се приеме, че Констативен акт №2/11.01.2022г.
представлява АУАН, то актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл. 43, ал.
4 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но не е изпратен на
съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по
местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Впоследствие наказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 2 ЗАНН да констатира, че АУАН не
е бил предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за изпълнение на
процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН.
В Констативен акт №2/11.01.2022г. е посочено, че на 11.01.2022г. на строежа е
залепено съобщение за съставянето му, но това залепване не може да бъде приравнено
на спазване на процедурата за предявяване на АУАН на нарушителя.
На л. 36 от делото е представен констативен протокол, в който служителите,
които са съставили и Констативен акт №2/11.01.2022г. (св. Д и св. З) посочват, че
констативният акт е връчен на М. В. Д.- снаха на жалбоподателя. Същевременно обаче
нито в Констативен акт №2/11.01.2022г., нито в останалите доказателства по делото се
съдържа подпис на лицето М. В. Д., с който последната да удостоверява, че е получила
Констативен акт №2/11.01.2022г. със задължение да го предаде на нарушителя.
Съгласно чл.84 от ЗАНН, за призоваването и връчването на призовки и съобщения, се
прилагат разпоредбите на НПК, като в чл.180 и следващите НПК, който регламентира,
че когато лицето, за което са предназначени призовките, съобщенията и книжата,
отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, като съгласно ал.6 на
същия текст, лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение
да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са
предназначени, а съгласно ал.7 от същия, връчителят отбелязва в разписката името и
адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което
трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. В настоящия случай
липсват данни по делото лицето М. В. Д. да е подписала разписка и да е поела
2
задължение да предаде на жалбоподателя Констативен акт №2/11.01.2022г..
Нарушаването на реда за връчване на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение, което неотстранимо и представлява основание за отмяна на
издаденото въз основа на такъв порочен АУАН наказателно постановление (в този
смисъл Решение № 769 от 27.07.2020 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
487/2020 г. и Решение № 911 от 15.11.2017 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. №
682/2017 г.).
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие (л. 63 от делото), в който е отразено, че е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв..
Възражение за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се прави от
въззиваемата страна (л. 82 от делото), като същото е основателно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуциран до законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр.
68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно- 370лв.. Следователно в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
горепосочения размер.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №017/08.02.2022г. на Кмета на Община
И, с което на М. Д. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 137, ал. 3, във вр. с чл.
148, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ на основание чл. 238, ал. 1,
във вр. с чл. 239, ал. 6 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 2000лв..
ОСЪЖДА ОБЩИНА И да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от
370лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
3