Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна, ………. 2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен съд, ІІІ-ти касационен
състав, в публично заседание на двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура – Варна Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева
к.н.а.х.д. № 402 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н. Я. Ч.
срещу Решение № 2363 от 18.12.2019 г. на Варненски районен
съд, постановено по н.а.х.д. № 5284/2019 г., по описа на ВРС, 4 състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление № В-0047148/30.09.2019 г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на касатора за нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2 от
Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лв. на основание чл. 216 от ЗЗП.
Изложените доводи в касационната жалба и в
допълнението към нея не сочат пороци на въззивното решение, а са идентични с
доводите, изложени във въззивната жалба и целят да обосноват извод за
незаконосъобразност на оспореното. Изложен е довод, че въззивната инстанция не е
взела предвид представена фактура за произход на стоката и справка към
аналитичен регистър, поради което е постановила неправилен и необоснован акт. Иска
се отмяна на решението.
Ответникът в производството – Комисия за
защита на потребителите в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира решението на
районния съд да бъде отменено като неправилно.
Касационният състав намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление № В-0047148/30.09.2019 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите, упълномощен със Заповед №171/09.03.2017г. на
Председателя на КЗП, с което на Н. Я. Ч., за нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2
от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 216 от същия закон е
наложена глоба в размер на 1000 лева.
За да потвърди обжалваното постановление
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с
подадена жалба от потребител на 06.06.2019 г. служители при КЗП – Варна, извършили
проверка в обект-магазин, находящ се в гр. Варна, к.к. “Златни пясъци“, ТБ
„Морско око“, м. 6, стопанисван от ДЗЗД „Ч.“. В хода на проверката било
установено, че се предлагат за продажба надуваеми продукти, в т.ч. плаваща
седалка с волан. Стоката нямала предупредителни знаци и информация на български
език върху опаковката и продукта. Не бил маркиран и европейски стандарт, не
била посочена информация за производител и вносител. Проверяващите иззели проба
от стоката с протокол № 4 от 06.06.2019 г. На търговеца било дадено нареждане
да представи документ за произход на стоката. При извършена документална
проверка на 12.06.2019 г. такъв документ не бил представен. На 01.07.2019 г.
срещу Н.Я.Ч. като съдружник в ДЗЗД „Ч.“ бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. В акта за установяване на административно нарушение било описано
установеното нарушение и посочена правната му квалификация по ЗЗП. Актът за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на касатора,
който не вписал възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на нарушението била дадена квалификация по
чл. 77, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 216
от същия закон било определено административно наказание глоба в посочения
размер.
При така установените факти районният съд приема
от правна страна, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а наказателното
постановление – в шестмесечния преклузивен срок, и съдържат изискуемите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви по начина, времето и
мястото на връчване на НП. Приема за правилен извода на
административнонаказващия орган за извършено нарушение по чл. 77, ал. 3, т. 2 от
ЗЗП както и за размера на наложеното наказание, който е
съобразен със смекчаващите отговорността обстоятелства.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи за
законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано въззивният съд е
приел, че санкционираното деяние съставлява неизпълнение на административно
задължение по приложения административнонаказателен състав. Съгласно чл. 77,
ал. 3, т. 2 от ЗЗП, в рамките на своята дейност дистрибуторът участва в
проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като води и
предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките, а
неизпълнението на посоченото административно задължение е обявено за административно
нарушение по чл. 216 от ЗЗП. От събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че по време на проверката, извършена от органите на КЗП в
офиса на комисията на 12.06.2019 г., не е представен документ за произход на
стоката. Представената фактура, касаеща закупени от ДЗЗД играчки не може да
бъде съотнесена към стоката - плаваща седалка с волан, поради което и не
представлява документ за произход на така проверяваната стока. Продуктът, който
е предмет на проверката, е квалифициран като плаваща седалка с волан, т.е.
надуваема вещ, която не е тъждествена на играчки, за които е представена фактура
на румънски търговец №2984/22.05.2019 г., следователно неоснователни са
твърденията на касатора, че тази фактура представлява доказателство за
произхода на стоката. Понятието „произход на стоките“ не е дефинирано в ЗЗП, а в
Закона за митниците и означава държавата, в която съответната стока е получена
/придобита/ или произведена. Тази държава не може да бъде установена от
приложената към преписката фактура, която само установява, че на посочена в нея
дата и срещу отразена в нея сума касаторът е получил от румънски търговец
определен брой стоки-играчки, които разпространява на свой ред в търговката
мрежа. Представеният на 01.07.2019 г. доклад за изпитване също не може да
обоснове произхода на процесната стока, тъй като той се отнася за бебешка
седалка с колела, който продукт е различен от процесния, за който е издадено наказателното
постановление.
На следващо място в представената на
12.06.2019 г. митническа декларация от 24.01.2019 г. на стр. 3 са описани стоки
за внос, между които и „пояси от пластмаси в разл. форми – 3920 бр.“, но тези
стоки са с посочен производител Intex, Bestway, Китай, а процесният
продукт няма обозначение на такъв производител, следователно не може да се
направи извод, че процесният продукт е бил внесен с тази митническа декларация.
При така установените факти обосновано
въззивният съд е приел, че наказващият орган е издирил и приложил относимите
към казуса материално-правни разпоредби. В случая по безспорен начин е установено, че за описаната в наказателното постановление стока - плаваща седалка с волан касаторът не е изпълнил вменените му от закона задължения, посочени в цитираната
разпоредба на чл. 77, ал. 3, т. 2 от ЗЗП, поради което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
На следващо място, на касатора е наложено
предвиденото в санкционната разпоредба наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.,
определено в минималния размер, посочен в закона. Предвид това правилно
въззивният съд е счел, че същото е индивидуализирано при съобразяване целите на
наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН, както и при отчитане на тежестта
на нарушението, на обществената опасност на неговия автор и при съобразяване
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, в унисон с изискванията на
чл. 27 от с.з.
Обосновано районният съд е отхвърлил и
тезата на касатора за нарушаване на правото му на защита предвид наличието на неяснота
относно качеството на нарушителя. Факта, че се касае за дейност, извършвана от
ДЗЗД, представителството на което по силата на чл.5 от Договор за гражданско
дружество от 21.03.2017 г. се осъществява поотделно от всеки от съдружниците, какъвто
е Н.Ч., показва, че правилно е била ангажирана отговорността на касатора.
По гореизложените
съображения, касационният състав приема, че не са налице твърдяните пороци на
първоинстанционното решение и като валиден, допустим и правилен съдебен акт,
същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и предвид актуалната
редакция на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН (ДВ бр. 94/2019 г.) направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждението в размер
на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото производство е
депозирано писмено становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство
в съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна сложност.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2363
от 18.12.2019г. на ВРС, постановено по н.а.х.д. № 5284 по описа на ВРС за 2019
година.
ОСЪЖДА Н.Я.Ч., ЕГН
**********, да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.